Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №_____

                                                   гр. Сливен, 08.07.2016 година.

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета  година , в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 198 по описа на съда за 2016 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.Д. К. против В.Д.М. и Й.В.М. с която като се предявява положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1  от ГПК се иска да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на 1/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор  67338.418.30, находящ се в гр. Сливен, м. Лозарски връх, целият с площ от 747 кв.м. без сградите в него.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследница на Д. В.М.,***, починал на 19.02.2015 година. Освен ищцата той имал  и друга наследница – неговата дъщеря М. Д.В.. Първият ответник бил баща на наследодателя на ищцата, а вторият – негов син. Всички            те са наследници на М. С. М, починала на 10.02.1988 година. С договор от 28.04.1984 година за доброволна делба на оставени в наследство от Д М. П недвижими имоти, първият ответник получил в дял селскостопански имот, находящ се в м. Айвалък дере, в землището на гр. Сливен, с площ от 750 кв. м.  Със същият договор третата наследница на общия наследодател получила парично уравнение от останалите двама съделители по 320,00 лева. Описаният недвижим имот представлявал по кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 година поземлен имот с идентификатор 67338.418.30,  с площ от  747 кв. м., с административен адрес: гр. Сливен, м. Лозарски връх, с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване  /до  10 м./, при граници: имоти №№ 67338.418.31; 67338.418.33; 67338.418.50 и 67338.418.29. Твърди се,че с  нотариален акт  № 16, т. І, нотариално дело №11/2015 година на нотариус Райна Стойнева бащата на ищцата –Д. В.М. бил признат за собственик по давностно владение на сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор 67338.418.30, а именно: жилищна сграда - еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 52 кв. м. с идентификатор 67338.418.30.1, сграда с идентификатор 67338.418.30.2 с площ от 11 кв. м., с предназначение – жилищна  сграда, сграда с идентификатор 67338.418.30.3, с площ от 47 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, всички построени въз основа на отстъпено право на строеж върху  имот  67338.418.30. С нотариален акт  № 3, том ІІІ, нотариално дело №313/2015 година на нотариус Райна Стойнева първият ответник дарил на втория ответник, негов син поземлен имот с идентификатор 67338.418.30 с площ от 747 кв. м., без сградите в имота въз основа на договор за доброволна делба от 1984 година.  Ищцата оспорва правото на собственост на ответниците върху целия описан недвижим имот и счита, че по наследство и давностно владение притежавала 1/12 ид. ч.  от поземления имот, като се позовава на няколко основания: при дарението на имота от първия на втория ответник не бил представен валиден документ за собственост. Договор за делба бил само документ, с който се ликвидирала съсобствеността между наследниците, който сам по себе си не доказвал правото на собственост  на единият от наследниците, получил в дял недвижим имот. Правото на собственост произтичало от правоприемствено - наследяване, доколкото наследодателя също притежавал документ за собственост. Твърди се, че в случай, че липсвал такъв, договорът за доброволна делба бил основание за започване владение върху реално получения имот и правото на собственост за възникнало на основание – давностно владение. Като основание за започване на владението въз основа на договора за доброволна делба, имотът  бил владян от първия ответник и съпругата му до нейната смърт, като след нейната смърт имотът бил владян от бащата на ищцата като неин наследник. Твърди се, че той бил присъединил владението на майка си и след изтичане на давностния срок придобил  1/6 ид.ч. от  имота по наследство и давностно владение. Владението било осъществявано от  него чрез фактическа власт. Твърди се,че дарявайки целият имот на втория ответник, първият ответник оспорил правото на собственост на сина си Д.В.М., а след неговата смърт и на дъщеря му – ищцата по делото. Счита се, че първият ответник не е могъл да прехвърли повече права, отколкото притежавал – 4/ 6 ид.ч. от имота. Легитимирайки се като собственик по силата на договора за продажба на целия имот, вторият ответник също оспорил правата на ищцата върху имота.Всичко това обосновавало правния й интерес от предявяването на установителен иск за наследствената й  1/12 ид.ч. от описаният по-горе недвижим имот.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.418.30, находящ се в гр. Сливен, м. Лозарски връх, целият с площ от 747 кв.м. без сградите в него. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответниците е депозиран писмен отговор, с който предявените претенции се оспорват като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че на 28.04.1984 година била извършена доброволна делба  на оставен в наследство имот от общия за страните наследодател Д.М. ***, както и обстоятелството, че за уравнение на дяловете на наследниците по заместване – К.а и Н. М. била заплатена сума от по 312,30 лева за всяка една, а не както било посочено в исковата молба по 320,00 лева. Не се оспорва твърдението, че към датата на доброволната делба В.Д.М. и М. С. М. били съпрузи. Ответниците считат, че останалите твърдения, изложени в исковата молба, от които ищцата черпи правата си не са верни и ги оспорват, а от там и  правата,  които тя основава на тях. В отговора се сочи, че за процесния имот, наследодателят на първия ответник Д П се позовал на изтекла  в негова полза придобивна давност и въз основа на постановление от 10.10.1975 година  бил признат за собственик по давностно владение, за което бил издаден нотариален акт № 171, т. ІХ, нот. д № 4460/1975 година. След извършването на доброволната делба на 28.04.1984 година в дял на първия ответник бил поставен поземлен имот с обща площ от 750 кв. м., като за уравнение на дяловете на съделителите К. и Н. М.,  извършил плащане със свои лични средства. Изтъква се, че ответникът М. придобил имота по време на брака си, като неговата съпруга не била придобивала права върху поземления имот, поради което синът й Д. В.М. не бил получил в наследство при нейната смърт права върху този имот. Оспорва се и твърдението, че наследодателят М. не е упражнявал владение върху поземления имот. През 1991 година, считайки целият поземлен имот за собственост на своя баща – ответникът В.М., бащата на ищцата – Д. В. поискал и получил от него съгласие да построи  в имота вила с площ от 50 кв. м. Изложено в исковата молба твърдение, че бащата на ищцата бил упражнявал владението за каквато и да било идеална част от терена не било вярно. Като се оспорва твърдението, че при осъществяването на сделката за дарение не бил представен валиден документ за собственост се изтъква, че правото си на собственост върху процесния имот първият ответник удостоверил не само с договора за доброволна делба, но и с нотариален акт  №171, т. ІХ, нот. дело № 4460/1975 година.           От съда се иска исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

По повод изразено становище в отговора от ищцовата страна е заявено, че не се поддържа позоваването на факта, че праводателят на първия ответник не е притежавал документ за собственост, но се поддържа твърдението, че имота е представлявал СИО на двете посочени в исковата молба основания –първото-съвместно владение на двамата съпрузи наследодатели и второто - изплатени дялове на останалите сънаследници по време на брака за частта, съответстваща на паричните суми спрямо имота.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Предявеният иск се поддържа и се иска уважаването му.Съображенията си по съществото на спора излага в представена по делото писмена защита.  

От ответниците в съдебно заседание се явява лично само Й.М., но и двамата се представляват от пълномощник, който оспорва исковите претенции по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и пледира за отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са наследници на М. С.М.а, починала на 10.02.1988 година, АС № 0159/11.02.1988 година. /УН -лист 7 по делото/.

Синът й Д. В.М.,*** е починал на 19.02.2015 година и е оставил за свой законни наследници двете си дъщери - ищцата по делото В.Д. К. и М. Д.В..

Първият ответник В.Д.М. е съпруг на общата на страните наследодателка и баща на наследодателя на ищцата Д. В.М..

Вторият ответник Й.В.М. е син на общата на страните наследодателка  и на първия ответник В.Д.М..

Д. М. Пъкев, баща на В.Д.М. /първи ответник/ след смъртта си е оставил в наследство овощна градина, находяща се в м."Айвалъ дере", с площ от 1500 кв.м.

С договор за доброволна делба от 28.04.1984 година наследниците на Д. М. П. си поделили оставения им в наследство имот, като първият ответник В.Д.М. получил в дял селскостопански имот, находящ се в м. Айвалък дере, в землището на гр. Сливен, с площ от 750 кв. м при граници : река,  Любен Колев Ненов, Илия Паунов и Димитрина Д. Паунова. Имотът е оценен на сумата 935 лева. Втората наследница Д. Н. е получила втория дял от имота на наследодателя с площ от 750 кв.м., на стойност  935 лева. Съгласно този договор за уравнение на дяловете на останалите съделители – К. М. и Н. М. била заплатена сума от по 312,30 лева за всяка една от тях от получилите реални дялове съделители.

Страните не спорят досежно факта, че по време на придобиването на процесния имот първият ответник В.Д.М. е бил в брак с М.С. М., починала на 10.02.1988 година, АС № 0159/11.02.1988 година.

По кадастралната карта на гр. Сливен от 2006 година недвижимият имот представлява поземлен имот с идентификатор 67338.418.30,  с площ от  747 кв. м., с административен адрес: гр. Сливен, м. Лозарски връх, с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване  /до  10 м./, при граници: имоти №№ 67338.418.31; 67338.418.33; 67338.418.50 и 67338.418.29.

След  28.04.1984 година процесния имот се обработвал от първият ответник В.Д.М. и неговата съпруга М. С. М., починала на 10.02.1988 година. След нейната смърт, синът й Д. В.М., наследодател на ищцата В.Д. К. започнал за обработва мястото, засадил нови овошки, а през 1991 година първият ответник В.Д.М. дал съгласие синът му Д. В.М. да построи в имота вила с площ от 50 кв.м. Вторият ответник Й.В.М.  помагал при изкопаването на основите за вилата, но след това се разсърдил и не е посещавал имота. Имотът основно се обработвал от бащата на ищцата. От 1995 година той се нанесъл да живее там със семейството си и освен вилната сграда, заснета с идентификатор 67338.418.30.1 с площ от 52 кв.м., той построил жилищна сграда с площ от 11 кв.м. с идентификатор 67338.418.30.2 и стопанска сграда с площ от 47 кв.м. с идентификатор 67338.418.30.3. Живеейки в имота, бащата на ищцата обработвал изцяло имота, засаждал го с люцерна, отглеждал зеленчуци, гледал зайци в имота. Оградил имота, за да то предпази от кражби. Имотът имал и входна врата, която се заключвала, но не постоянно.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, т. І, рег..№ 188 нотариално дело № 11/2015 година на нотариус Райна Стойнева бащата на ищцата –Д. В.М. бил признат за собственик на придобит по силата на давностно владение на сгради, построени с отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор 67338.418.30,  а именно: жилищна сграда - еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 52 кв. м. с идентификатор 67338.418.30.1, сграда с идентификатор 67338.418.30.2 на един етаж, представляваща жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 11 кв. м. и сграда с идентификатор 67338.418.30.3, с площ от 47 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда.

 На 22.01.2015 година с договор за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт №17, т.І, рег..№ 191, нотариално дело № 12/2015 година на нотариус Райна Стойнева бащата на ищцата – Д. В.М. дарил  придобитите с  нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, т. І, рег..№ 188 нотариално дело № 11/2015 година на нотариус Райна Стойнева сгради на  своя внука и син на ищцата – Д. Н. К..

Д. В.М. е починал на 19.02.2015 година. След неговата смърт за поддръжката на имота се грижи дъщеря му - ищцата В.Д. К..

От 1991 година вторият ответник не е виждан да посещава имота.

На 23.10.2015 година с договор за дарение на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 3, том ІІІ, рег..№ 3152, нотариално дело № 313/2015 година на нотариус Райна Стойнева първият ответник - В.Д.М.  дарил на сина си Й.В.М. - втори ответник, поземлен имот с идентификатор 67338.418.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени  със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на ИД на АК,  с административен адрес: гр. Сливен, м. Лозарски връх, с площ от 747 кв. м., с трайно  предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване  /до 10 м./, при граници: имоти №№ 67338.418.31; 67338.418.33; 67338.418.50 и 67338.418.29. Построените в имота сгради не са описани в коментирания последен нотариален акт.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра, като допустими, относими и взаимнодопълващи се. Взе предвид и кредитира като достоверни показанията на разпитаните Н. Н. и С.П., тъй като свидетелстват за правно релевантни факти лично и непосредствено възприети от тях.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, предвид факта на сключената между ответниците правна сделка - дарение на процесния недвижим имот, в резултат на която се засягат правата на ищцата. Разгледан по същество иска е частично основателен до размер на 1/36 идеални части от имота.

Между страните не е спорно, че към момента на сключване на договора за доброволна делба през 1984 година първият ответник е имал сключен граждански брак с М. С. М.. Заплатеното парично уравнение при делбата съответства на 1/3 идеална част от стойността на имота, тоест тази част е придобита в режим на СИО от двамата съпрузи. Тази съпружеска имуществена общност е прекратена при действието на отменения СК от1985 година със смъртта на съпругата на първия ответник през 1988 година В резултат на последното половината от идеалната част в режим на СИО е собственост на преживелия съпруг, а другата част, останала от майката, се наследява от него и от двамата му синове при равни квоти - по 1/3 за всеки от 1/6 идеална част от имота, тоест по 1/18 ид. част за всяко от децата и за съпруга. Спорен е въпроса дали наследодателят на ищцата, който е син на първия ответник и на починалата М.М. е придобил чрез давностно владение идеалните части на своя баща и брат, които са останали в наследство от майка му. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на такова придобиване на правото на собственост. Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху идеалните части на другите наследници, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее и техните идеални части само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такова поведение на наследодателя на ищцата не е установено по делото и не може да се приеме, че той е завладял наследствените идеални части на баща си и брат си от наследството на майка си, защото няма категорично установяване, че е превърнал държането им във владение за себе си. Изложените съображения дават основание да се приеме, че наследодателят на ищцата е придобил само по наследство по закон като наследник на майка си 1/18 ид.част от процесния поземлен имот. След неговата смърт неговата част от правото на собственост преминава върху ищцата и сестра й, в качеството им на законни наследници при равни за тях квоти - по 1/36 идеална част за всяка.

Имайки предвид гореизложените правни изводи, съдът следва да постанови решение, с което да уважи частично предявения от ищцата положителен установителен иск за собственост, като признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/36 ид. част от процесния поземлен имот и да отхвърли иска в останалата му част като неоснователен.

Страните са претендирали разноските по делото и съдът дължи произнасяне по този въпрос. На ищцата се следват разноски в размер на 186,67 лева, изчислени съобразно уважения размер на иска, а на ответниците в размер на 333.33, съобразно отхвърления размер на иска.

Ръководен от горното , съдът

 

                                                   Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВАНЕ за установено по отношение на В.Д.М. с ЕГН-********** *** и Й.В.М. с ЕГН -********** ***, че В.Д. К. с ЕГН -********** *** е собственик на 1/36 идеална част от поземлен имот с идентификатор 67338.418.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на ИД на АК, с административен адрес: гр. Сливен, м. Лозарски връх, с площ от 747 кв. м., с трайно  предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници: имоти №№ 67338.418.31; 67338.418.33; 67338.418.50 и 67338.418.29, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер се ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА В.Д.М. с ЕГН-********** *** и Й.В.М. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Д. К. с ЕГН -********** *** сумата 186,67 лева. /сто осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА В.Д. К.с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М. с ЕГН-********** *** и Й.В.М. с ЕГН-********** *** сумата 333.33 лева. /триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ  :