Р Е Ш Е Н И Е
№ 1306
град Пловдив, 06.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1595 по описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.В.Т.,
с ЕГН ********** ***,
срещу Решение № 2153-15-180/23.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-4 от
10.03.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
Жалбоподателят,
в жалбата си до съда и в допълнителна писмена молба от адв. Б., моли за отмяна
на оспореното решение като неправилно и необосновано, като излага съображения за
неправилно определяне размера на
признатия стаж и изводите относно обективирания отказ за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. В.-М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски. В писмена защита излага
допълнителни съображения.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
С
разпореждане № **********/прот.№ N01139/ от 26.08.2013 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив на С.В.Т. е отпусната лична
пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Пенсията е отпусната считано
от 11.02.2013 г. при навършена възраст 52 години и 00 месеца, по заявление
подадено в ТП на НОИ Пловдив вх. № МП 50413/07.08.2013 г. За определяне правото
и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен
стаж от първа категория 03 години, 00 месеца и 28 дни за периода от 01.09.1987
г. до 29.09.1990 г., положен на длъжност "машинист на разтоварна
стрела", с посочен осигурител „Мини Марица Изток“; осигурителен стаж от
трета категория 17 години, 07 месеца и 18 дни; осигурителен стаж по чл. 104,
ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО - 10
години, 02 месеца и 00 дни, от които за
периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. с продължителност 05 години, 06
месеца и 10 дни на длъжност "замерчик подземен" с посочен осигурител
„Мина Маришки басейн“; за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с
продължителност 04 години, 07 години и 20 дни на длъжност "подземен
маневрист" в „Мина Антрацит“ ЕАД.
На основание чл. 104 от КСО общият
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, възлиза на 53 години, 03
месеца и 05 дни.
Във връзка с преглед на пенсионното
досие е извършена проверка за правомерността на отпусната пенсия на Т.. С писмо
изх. № 1029-15-51918/26.10.2021 г. от е изискано жалбоподателят да представи
оригиналните документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание
на пенсионното досие и същите са върнати на лицето, съгласно изискванията на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Писмото е получено лично от Т.
на 28.10.2021 г., съгласно обратна разписка. С писмо вх. № 2116-15-651#1
/08.11.2021 г. Т. декларира, че не съхранява документи за осигурителен стаж.
За установяване достоверността на
осигурителен стаж, оформен в образец УП-3 № 348/17.03.2003 г. за периода от
01.09.1987 г. -29.09.1990 г. - 03 г. 00 м. и 28 дни на длъжност "машинист
на разтоварна стрела" с посочен осигурител Мини Марица Изток ЕАД гр.
Раднево, представен със заявление вх. № МП 50413/07.08.2013 г., е инициирана
документална проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Стара Загора.
Съгласно констативен протокол №
КП-5-23-01041721/02.12.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Стара Загора
от представения при проверката изходящ дневник на осигурителя „Мини Марица
Изток“ ЕАД - гр. Раднево, е видно, че удостоверение за осигурителен стаж обр.
УП-3 не е издавано на лице с имена С.В.Т.. Последното издадено удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-3 през 2003 г. е с изх. № 92/22.12.2003 г. и не е
възможно да има издадено обр. УП-3 с изх. № 348 от 17.03.2003г. от същия осигурител.
При проверката, извършена от служебното лице в представените разплащателни
ведомости на осигурителя за проверявания период е установено, че С.В.Т. не
присъства във ведомостите за нито един месец от периода.
Въз основа на извършената проверка е установено,
че УП-3 № 348/17.03.2003 г. не е издаден от осигурителя Мини Марица-Изток ЕАД и
периода от 01.09.1987 г. - 29.09.1990 г. в „Мини Марица Изток“ ЕАД не следва да
се зачита осигурителен стаж на Т..
Предвид изложеното, на основание чл. 95,
ал. 1, т.6 от КСО с разпореждане № **********/Протокол №
2146-15-1026/22.12.2021 г. е спряно изплащането на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С.В.Т., до установяване на действително
положения от лицето осигурителен стаж и правото му на лична пенсия.
Разпореждане №**********/Протокол №
2146-15-1026/22.12.2021 г. е обжалвано по реда на чл.117 от КСО от С.Т. и е
потвърдено с решение №2153-15-31/02.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ -
Пловдив. Посоченото решение е предмет на съдебна проверка по адм.д. № 414/22 г.
на Административен съд - Пловдив, което не е приключило към настоящия момент.
За установяване достоверността на
осигурителен стаж, оформен в образец УП-З № 187/08.05.2004 г. за периода от
11.02.1982 г. - 21.08.1987 г. - 05 години, 06 месеца и 10 дни на длъжност
"замерчик подземен" с посочен осигурител „Мина Маришки басейн“,
представен със заявление вх. № МП 50413/07.08.2013 г. и осигурителен стаж,
оформен в образец УП-3 № 94/19.05.2008 г. за периода от 08.10.1990 г. до
28.05.1995 г. на длъжност "подземен маневрист" с посочен осигурител
Мина "Антрацит" ЕАД, както и УП-2 № 95/19.05.2008 г. с осигурителен
доход за тригодишен базисен период от 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г., с посочен
осигурител Мина "Антрацит" ЕАД е инициирана документална проверка с
писмо изх. № 2175-15-280#1/17.11.2021 г. до Обединен осигурителен архив при ТП
на НОИ.
Съгласно отговор от Обединен
осигурителен архив при ТП на НОИ -Хасково за извършената документална проверка
във ведомостите на осигурител Мини "Маришки басейн" гр. Димитровград
за периода от 11.02.1982 г. до 21.08.1987 г. е установено, че лицето С.В.Т. не
фигурира.
Съгласно отговор на Обединен
осигурителен архив при ТП на НОИ - Кюстендил за извършената документална проверка
във ведомостите на осигурител Мина "Антрацит" ЕАД гр. Своге не са
открити данни за лицето С.В.Т. за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. За
цитирания стаж в Мина "Антрацит" ЕАД гр. Своге от лицето е изискана допълнителна
информация с писмо изх. № 2175-15-280#7/23.12.2021 г.
В срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС жалбоподателят
не е представил исканата информация къде точно е полаган труда - в кой рудник,
населено място, преназначения, различие в имената, както и друга информация с
която разполага.
В тази връзка е прието за установено, че
С.Т. не е положил осигурителен стаж от първа категория труд с продължителност
03 години, 00 месеца и 28 дни за периода от 01.09.1987 г. до 29.09.1990 г. на
длъжност "машинист на разтоварна стрела" с посочен осигурител Мини
"Марица Изток" и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО - 10 години, 02 месеца и 00 дни, от които за периода от 11.02.1982 г. до
21.08.1987 г. с продължителност 05 години, 06 месеца и 10 дни на длъжност
"замерчик подземен" с посочен осигурител Мина "Маришки
басейн" и за периода от 08.10.1990 г. до 28.05.1995 г. с продължителност
04 години, 07 месеца и 20 дни на длъжност "подземен маневрист" в Мина
"Антрацит" ЕАД.
В резултат на предприетите действия за
установяване по служебен път достоверността на зачетения на Т. осигурителен
стаж от първа категория и осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104,
ал. 3 от КСО, представен със заявление вх. № МП 50413/07.08.2013 г. за
отпускане на лична пенсия за ОСВ е установено, че не се доказва наличието на
осигурителен стаж от първа категория и осигурителен стаж, положен при условията
на чл. 104, ал. 3 от КСО, въз основа на които е отпусната пенсията му на
основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО с разпореждане № **********/26.08.2013 г.
Установено е, че жалбоподателят Т. няма
право на лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от
11.02.2013 г., тъй като не е потвърден осигурителен стаж от първа категория
труд с продължителност 03 години, 00 месеца и 28 дни и осигурителен стаж по чл.
104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 КСО -10 години и 02 месеца, и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100. Прието
е, че при пенсионирането си Т. си е послужил с документи е невярно и недоказано
съдържание, в следствие на което е получил пенсия на по-ранна възраст, която не
му се полага.
С разпореждане № **********/Протокол
№2141-15-4/10.03.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО е
отменено разпореждане № **********/Прот.№ N1139 от 26.08.2013 г. за отпускане
на лична пенсия за ОСВ на С.В.Т. и всички последващи на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не са налице
условията, визирани в цитираната разпоредба.
В хода на съдебното производство С.Т.,
чрез адв. Б. заявява, че в периода 1982 г. - 1996 г. е работил в рудник „Тракия“
- с. Момино като „технологичен работник". С молба /л. 305/ от адв.Б. е
направено искане по настоящото дело да бъде изискано и приобщено адм. дело №
1993/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, съдържащо множество
документи, включително разчетно-платежни ведомости, касаещи осигурителния стаж
на Т. в рудник „Тракия“ - с. Момино.
Посоченото административно дело е
изискано и приложено. След извършена проверка на съдържащите се в него
разчетно-платежни ведомости на осигурителя рудник „Тракия-РМ“ - с. Момино за
1992 г., 1993 г., 1994 г., 1995 г. и 1996 г. се установява, че името на С.В.Т.
не присъства за нито една от посочените години.
По делото бяха разпитани свидетелите П.Ч.
и В.Б., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени
техни впечатления относно добивната дейност в „Редки метали“ Момино, но същите
при съвкупния анализ с доказателствата по делото, не променят извода на съда за
неоснователност на жалбата.
По делото е изискана информация от
„Тракия - РМ" ЕООД, дали и за кои периоди Т. е работил в Рудник
„Тракия" - с. Момино. В отговор на запитването от „Тракия – РМ“ ЕООД посочват,
че няма техническа възможност да удовлетворят искането поради възникнал пожар
през 2016 г., при който е изгоряла сградата, в която са се помещавали
документите за изисканата справка.
По делото се назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза по поставени от жалбоподателя въпроси, като
заключението беше прието и оспорено от ответника. Експертизата е дала подробни
отговори на всички поставени от жалбоподателя въпроси. Заключението е изготвено
въз основа на налични по делото и събрани по преписката писмени документи,
както и се извършен оглед на територията на бившето уранодобивно предприятие на
територията на село Момино село.
По делото се назначи и изслуша СГрЕ,
според заключението на която подписите от името на С.В.Т. след „Подпис:“ в
Заявление обр.УП-1 вх. № М0150413/07.08.2013 г. за отпускане на пенсия СА
ИЗПЪЛНЕНИ от С.В.Т.. Подписът от името на С.В.Т. за „ПРЕДАЛ:“ в приети /
върнати документи за пенсия /л. 7/ от делото с дата 07.08.2013 г. НЕ Е ИЗПЪЛНЕН
от С.В.Т..
Съдът кредитира заключенията и по двете
изготвени експертизи като обективни, всестранни, безпристрастни, но същите не
променят крайния извод на съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 347 от КТ изрично определя предназначението на
трудовата книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Между
тях, съгласно чл. 349, ал. 1 КТ, са заеманата от лицето длъжност, уговореното
трудово възнаграждение, датата на постъпване на работа и датата и основанието
за прекратяване на ТПО, както и продължителността на времето, което се признава
за трудов стаж. Редовно водената трудова книжка, съдържаща изискуемите данни по
чл. 349, ал. 1 КТ, подпечатана с печата на предприятието работодател и
подписана от представляващото го лице, се ползва като официален удостоверителен
документ с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника.
По силата на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ
да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време,
независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение
и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни
индикации. Това право административният орган е реализирал и констатираните
факти и наложените изводи не променят установеното по несъмнен начин различие
между действително положения от С.Т. стаж и зачетеният му такъв при отпускане
на пенсията му.
Видно от административната преписка,
компетентните органи в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на съдействие от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се
отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие,
което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е
налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от
длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (в този смисъл
е и практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по
адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. №
8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г.,
VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и
др.).
Органите на пенсионното осигуряване са
извършили множество проверки, в хода на които са събрали всички възможни
документи, удостоверяващи положен от Т. стаж при различни осигурители, но нито
един от тези документи не удостоверява стаж по смисъла на § 4, ал. 2 от ПЗР на
КСО, даващ основание за признаване на стаж по посочената разпоредба, а именно:
до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или
52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора
категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете.
Следва да се отбележи, че съобразно
константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж,
осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния
орган. Съгласно изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното
досие не се съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за
пенсионния орган не съществува задължение да пази същите.
Няма съмнение, че в развилото се
административно производство за С.В.Т. е съществувала възможността по реда на
чл. 99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови
доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото
и на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Няма спор, че по силата на разпоредбата
на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при
ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко
едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата
на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или
обективни индикации. Упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което следва да бъде доказано от С.В.Т. при условията на главно
и пълно доказване в процеса.
В тази връзка следва да се посочи, че
нито в хода на административното производство, нито в хода на настоящото
съдебно производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства в тази насока.
Събраните в административното
производство доказателства установяват наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО,
а именно - налице е неправомерно отпусната пенсия на С.Т. въз основа на
неистински документи и/или документи с невярно съдържание. Липсата или
наличието на пенсионно досие не променя установеното по безспорен начин
съществено различие и драстично разминаване между действително положения от
лицето осигурителен стаж по представените документи и зачетеният при
отпускането на пенсията. По делото не се ангажираха доказателства и не се
направиха доказателствени искания, с които да се обори установеното от административния
орган. Пред административния орган и по настоящото съдебно производство не се
установява С.Т. да притежава осигурителен стаж по категории и продължителност,
зачетени при отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Съгласно чл. 99 от КСО посочен като
правно основание за издаване на потвърдено разпореждане № ********** /Протокол
№ 2141-15-4 от 10.03.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или
отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият
представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или по
инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа
на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В
случаите по чл. 99, ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от
датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или
промяната на пенсията.
В случай, че в срока за обжалване на
разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или
изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
Видно от административната преписка,
компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са
извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил
административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на
директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери
продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв
извън зачетения от пенсионния орган.
Административния орган е извършил
съвкупен анализ на всички относими доказателства, които като част от
административната преписка са приобщени по делото, а фактическите и правни
действия бяха подробно описани по-горе в настоящото решение.
От изложеното съдът приема, че не са
налице доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че С.В.Т.
е полагал труд в полза на посочените осигурители. В случая и от извършените
проверки от НОИ, се установява липса на факти и доказателства за упражняване на
трудова дейност в посочения период и при посочените осигурители.
Съдът намира, че формираните от
пенсионния и от горестоящия орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99,
ал. 1, т. 2, б. „г" от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки
по чл. 69“б“ от КСО по отношение на С.Т., са правилни и обосновани, съответни
на събраните доказателства.
Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Длъжностното лице по чл. 98
от КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания, с които
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват. Началникът на отдел ”Пенсии” при ТП
на НОИ Пловдив се явява длъжностното лице по чл. 98 от КСО и в случая
Ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл в рамките на своята
компетентност.
При съдебното дирене се установи, че
ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за отказ да се отпусне лична
пенсия за ОСВ на С.Т., доказателства.
Обективно погледнато, това обосновава и
изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ - Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от НЗПП, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Аминистративен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-15-180/23.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол №2141-15-4 от 10.03.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА
С.В.Т., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ - Пловдив, разноските по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: