Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Добрич, 18.01.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, наказателно отделение, петнадесети съдебен състав, на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от Съдия Момчева а.н.д. № 759 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.И.П. ЕГН ********** срещу НП № ПИОС - 148/08.07.2019г., издадено от Зам. Кмета на Община град Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д. /НОБДДВПСПТ/ на основание чл. 49 ал. 1 и Приложение 12 във вр. с чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д. /НОБДДВПСПТ/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление № ПИОС - 148/08.07.2019г., издадено от Зам. Кмета на Община град Д. e било изпратено за връчване на К. Й. П. *** по пощата с известие за доставяне № ИД РS 9300 00V8FV 6. Пратката не е била потърсена от получателя, видно от образец 250 от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, като печатът с отбелязване, че пратката не е потърсена е с пощенско клеймо от 30.07.2019г.

Въз основа на това, административнонаказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, а именно – че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, поради което и наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на отбелязването.

Видно от приложеното по делото наказателно постановление, в същото е направено отбелязване, че е влязло в сила на 09.09.2019г.

Съдът, не споделя изводите на административнонаказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, по следните съображения:

Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не води до извода, че същият не е открит на адреса.

Наказващият орган не е проявил процесуална активност при връчване на НП, като се е задоволил единствено с отразеното в Обр. 250, че пратката не е потърсена от получателя. При това положение е следвало да се положат и усилия за връчване на НП чрез общината или чрез службите на Министерство на вътрешните работи, съобразно разпоредбата на чл. 178 ал. 1 и ал. 2 от НПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, относно връчването на призовки, съобщения и книжа и едва когато, след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това пощенската пратка е изпратена на К. Й., а презимето на жалбоподателя е И.. Посоченият адрес е непълен, следвало е да бъде допълнен чрез посочване на вход и номер на апартамент, при наличие на дванадесет апартамента в жилищната сграда.

Т.е. липсват доказателства, удостоверяващи, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес.

          В случая, административнонаказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на нарушителя. Поради това, не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения седемдневен срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя П. е вменено това, че на 09.05.2019г. около 14.55 часа в град Д. е паркирал лек автомобил  „*** на място, предназначено за хора с увреждания, което е указано с пътен знак Д21 по ул. „***“, на обособен паркинг.

Съобразно разпоредбите на чл. 15 ал. 3 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21 от ЗМСМА, местната общинска НОБДДВПСПТ не може да предвижда самостоятелна административнонаказателна компетентност на кмета на общината или на определени от него длъжностни лица за посочения вид нарушения.

Съобразно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съгласно нормативните актове от по - висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а според чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията му, предвидени в ал. 1 на чл. 21 ЗМСМА, да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

От разпоредбите на действащите към процесния период чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП и чл. 178д от ЗДвП е видно, че е налице законово регламентирана административнонаказателна отговорност за водач, който неправомерно е паркирал на място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с трайни увреждания.

Съобразно разпоредбата на чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания, е забранено, а съгласно чл. 99а ал. 1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец. Паркирането на автомобил на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без водачът да разполага с карта, респ. валидна карта по чл. 99а от ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, осъществява състава на административно нарушение по чл. 178д от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

От цитираните разпоредби се налага изводът, че водач, който нарушава правилото за паркиране по чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, независимо от общината, в която се извършва нарушението, се санкционира при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, и от компетентните по ЗДвП длъжностни лица.

Действително с разпоредбите на чл. 189 ал. 12 ЗДвП и чл. 167 ал. 2 и ал. 4 ЗДвП законодателят е възложил компетентност за осъществяването на контрол и налагането на санкции и на кмета на общината и определените от него служби за контрол, но само за посочените в закона административни нарушения. Това изрично е предвидено и в чл. 170 ЗДвП, според която контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от службите, определени в закона, като тези служби налагат предвидените в този закон наказания.

Поради това, следва да се приеме, че приложената с обжалваното НП общинска наредба, възлагаща самостоятелна компетентност на кмета на общината и/или определените от него длъжностни лица да налагат предвидените в нея административни санкции за посочената категория нарушения, е издадена в нарушение на чл. 8 от ЗНА, ЗДвП и чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА, доколкото процесните отношения са регламентирани изрично в ЗДвП като нормативен акт от по - висока степен и не могат да бъдат преуреждани с общинска наредба от местно значение.

Поради това и на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА предвидената с подзаконов нормативен акт компетентност за налагане на санкции не може да бъде призната от съда и неправилно наказващият орган се е позовал на нея, за да санкционира водача на процесното ППС. Издаването на обжалваното НП въз основа на незаконосъобразна общинска наредба е в нарушение на материалния закон и е още едно основание за неговата отмяна. Така Решение № 245/12.06.2018г. по к.а.н.х.д. № 217/2018г. по описа на Административен съд – гр. Добрич и Решение № 87/11.03.2019г. по к.а.н.х.д. № 7/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич, Решение № 150/22.06.2020г. по к.а.н.д. № 98/2020г. по описа на АдмС – Добрич и а.н.д. № 10009/2019г. на АдмС - В. Търново, а.н.д. № 5919/2016г. на АдмС-София-град.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № ПИОС - 148/08.07.2019г., издадено от Зам. Кмета на Община град Д., с което на К.И.П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д. /НОБДДВПСПТ/ на основание чл. 49 ал. 1 и Приложение 12 във вр. с чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д. /НОБДДВПСПТ/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.                                                    

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/