№ 663
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500805 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, чрез адв.Б.
против Решение № 401 от 09.02.2023 година, постановено по гр.дело №
7057/22 година, по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен положителен
установителен иск, предявен от ищцовото дружество „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
„Варна Тауърс – Е“, бул. „ Владислав Варненчик “ № 258 против ответника
„Инвест Билд – Варна “ ЕООД, ЕИК *********, с искането да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* съществуват паричните
вземания, за които заповедният съд е издал в полза на „ЕРП Север“ АД
Заповед № 2038/30.03.2022 г.за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.4017/2022 г. по описа на ВРС, XLII състав, а именно че „Инвест Билд –
Варна “ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********: СУМАТА в размер на 1 761.14лв. (хиляда седемстотин
шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки ) - главница за неотчетена
ел. енергия по фактура №**********/25.08.2021г. на стойност 880.57 лева и
фактура №**********/25.08.2021г. на стойност 880.57 лева, за периода от
26.05.2021г. до 23.08.2021г., за обект на потребление: гр. Варна, ******, с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********; СУМАТА от
90.02 лева (деветдесет лева и две стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главниците за периода от падежа на всяка от фактурите - 07.09.2021 г.
1
до 10.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан, на осн. чл.422
,ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно депозираната пред ВОС жалба дружеството - въззивник моли
съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на
наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които съдът
превратно е тълкувал закона, като не е отчел наличната законодателна уредба
и наличните доказателства; излага се, че ВРС не е отчел наличието на
Договор за строеж, сключен между Й.Х. и дружеството „Инвест Бил-Варна“,
като последното е продало процесното жилище на лицето Кирикица
Петрова.Според жалбата също така, задължено лице се явява лицето, което е
било собственик на веща, следователно претенцията следва да бъде уважена,
а решението – отменено.
Отговор по делото е постъпил и с него адв.Д., които представлява
въззиваемото дружество намира, че жалбата е неоснователна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното
дружество се явява адв.Б., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв.Д., които
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а и съдът приема, че на 23.08.2021 година,
на основание чл. 45 от ПИКЕЕ, е била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на потребителя от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на двама свидетели, които
не били служители на електроразпределителното дружество.За целта е бил
съставен и КП № 5101320, в които е било отразено, че е констатирано
наличие на извършено неправомерно свързване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез два броя медни кабела с
по три жила със сечение по 2,5 мм2, ползващи се за фази. Един от кабелите
СВТ 3x2,5 мм2 е бил присъединен към първа фаза на захранващия РКЗ кабел
САВТ 4х2,5мм2 и оттам е навлязъл в обекта, където захранва ел.
инсталацията, а другият кабел СВТ Зх2,5мм2 е бил присъединен към изхода
на входящия АП63А и от там навлязъл в обекта където захранва ел.
инсталацията. По този начин консумираната ел.енергия не преминавала през
СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала.
Видно е от материалите по делото още, че са били предприети
технически мерки за отстраняване на нередността по измервателната система
- били са демонтирани неправомерно присъединените кабели и е била
възстановена правилната схема на свързване, без да се демонтира средството
за търговско измерване.
На 24.08.2021 година, „Електроразпределение Север“ АД е съставило
Справка за корекция номер № 61530_ 2С24 / 24.08.2021 и Справка за
корекция номер № 61530 _FC5D/ 24.08.2021 за периода от 26.05.2021г. до
2
23.08.2021г . в общ размер на 7920 кВтч, и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъдела точно измерена, пояснява още „ЕРП СЕВЕР“
АД, че била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на
доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90
дни. Използвана била правилната, одобрена от КЕВР методика при
извършените математически изчисления по чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. На
25.08.2021г. „Електроразпределение Север“ АД издало ФАКТУРА №
********** и ФАКТУРА № ********** на обща стойност 1761,14лв .
Мораторната лихва за забава била за сумата от 90.02 лв., като периодът, за
който била изчислена бил от 08.09.2021г. /денят, в който ответникът изпада в
забава/ до 10.03.2022г.
За да отхвърли претенцията ВРС е приел, че е неправилно фактурите да
бъдат издавани на едно лице, докато заповедното производство се води
против друго, на база на същите факти, а отделно от това ВРС е коментирал и
невъзможността да се установи кой е ползвал процесната ел енергия, предвид
факта, че лицето В. Д. Й. е починала на 28.08.2017 година, а нейната сестра –
правоприемник е сключила Договори с ЕРП Север за присъединяване към ел
мрежата от 18.02.2021 година и 19.03.2021 година със скор на изпълнение 7
месеца.
Виждането на ВОС е следното:
На база на приложените по делото доказателства – това обстоятелство е
било преценено правилно от страна на ВРС, може да се направи извод, че не е
налице идентитет между наличните фактури и дружеството, срещу което се
претендира вземането.От данните по делото става ясно, че лицето В. Д. Й. –
на името на която са били издадени фактурите, е починала на 28.08.2017
година, както и това, че вземането се претендира от въззиваемото
дружество.Ако не факта на смъртта на В. Й., то факта на прехвърлянето на
процесното жилище, по повод захранването на което с ел.енергия се води
този спор, е обстоятелство установимо.Този извод се налага и от
представените от самото дружество – въззивник писмени доказателства –
конкретно Справка за достъп до данни на физическо / юридическо лице,
находящи се на л.27 – 40, от които е видно, че процесния обект е би продаден
на лицето Кирица Петрова, като преди това респективно обекта е бил
придобит от дружеството – ответник.Или с други думи, издаването на
фактури на база на които се претендира вземането, от една страна, и
насочването на претенция по чл.410 от ГПК, против друго юридическо лице,
се явява неправилно.
Второто основание на база на което ВРС е отхвърлил претенцията, също
е правилно.По делото са налице данни, че след смъртта си В. Й. е била
наследена от своята сестра, в лицето на Й. Д. Х.ва.Последната – също е видно
от писмените документи, е учредила право на строеж върху имота от 2020
година с н.а. № 102/2020 година и н.а. № 156/2020 година, в полза на
дружеството – ответник, а също тя и последното са сключили Договори за
присъединяване към електропреносната мрежа от 18.02.2021 година и
19.03.2021 година, със срок на изпълнение 7 месеца.Като се съобрази, че
3
процесния период е от 26.05.2021 година до 23.08.2021 година, то остава
неясно предвид сроковете до цитираните по – горе договори, за какво
снабдяване с ел енергия става въпрос.И двете посочени от ВРС основания,
настоящата инстанция преценява като правилни и съответни, както на закона,
така и на установената практика.Искът се явява недоказан и по тази причина
решението на ВРС следва да се потвърди.
В полза на „Инвест Билд Врана“ следва да се присъди сумата от 450
лева – разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
С оглед изложеното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс – Е“, бул. „
Владислав Варненчик “ № 258 да заплати в полза на „Инвест Билд – Варна “
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар пред
ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4