Решение по дело №1104/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Б. от [населено място] срещу решение № 445 от 23.04.2025 г., постановено по АНД № 1353 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ІV н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 10386474 на ОДМВР Пловдив, с който на М. Л. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.9, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писменото становище от 22.05.2025 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства, че електронният фиш съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП, издаден и връчен по установения ред, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството на собственик на процесното МПС към датата на нарушението, както и защото по делото липсват доказателства и твърдения, че МПС е управлявано от друго лице. Според районния съд в случая законосъобразно е било използвано мобилно техническо средство за видеоконтрол, тъй като са били налице кумулативните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., техническото средство е от одобрен тип съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване, преминало през последваща метрологична проверка съгласно протокол, а в преписката се съдържа снимков материал, установяващ точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство, т.е., спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът е приел, че изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената в преписката фотоснимка, че правилно е приложен законоустановения толеранс от 3 км/ч, че в електронния фиш е посочено коректното основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а наложеното наказание съответства на предвиденото в чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП – абсолютно установен размер от 50 лева, удвоен предвид повторния характер на нарушението, което препятства възможността на ревизиране на този размер. Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което според районния съд не може да намери приложение чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съда не съществува задължение да уважи всички направените от страните доказателствени искания, а само тези, които са относими и допустими с оглед предмета на делото. В този смисъл отхвърлянето доказателствените искания от районния съд е мотивирано с наличието на официални документи, установяващи оспорените факти. Това процесуално действие на съда настоящата инстанция преценя като правилно и обосновано, защото от страна на касатора – жалбоподател в първоинстанционното производство – не е направено оспорване на съдържанието на официалните документи, за да бъдат евентуално основателни исканията за извършване на съдебно-техническа експертиза и за изискване на видеозаписа. Направените доказателствени искания според настоящата инстанция са целяли единствено шиканиране на процеса, тъй като снимката, съдържаща се в административната преписка, е извлечение от същия видеозапис и е ноторно известно, че използваните от МВР камери имат техническата възможност да идентифицират скоростта на няколко автомобила, движещи се успоредно или един след друг, на малко разстояние един от друг. Що се отнася до мястото на позициониране на техническото средство за контрол, несъответствието е пренебрежимо несъществено и не променя правнорелевантния факт, че допуснатото от касатора нарушение на правилата на движение е извършено в границите на населено място, което е определящо за квалификацията на административното нарушение и за административното наказание. В този смисъл недопускането на доказателствените искания не е довело до ограничаване на правото на защита на касатора, нито до неизясняване на правнорелевантни факти, имащи значение за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност.

Всички събрани по делото доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445 от 23.04.2025 г., постановено по АНД № 1353 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ІV н.с.

ОСЪЖДА М. Л. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.9, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.