№ 528
гр. Бургас, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222120107181 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „АКЗ
Бургас“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм. Сграда „АКЗ“, ет. 3,
против „Северни води“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 38-39, ет. 2, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 177,94 лева,
представляваща недължимо платена сума в полза на взискателя, който е
ответник в настоящия процес, по изпълнително дело № ***/2022г. по описа
на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** КЧСИ с район на действие района на Бургаски
окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че между представляваното от него дружество и
ответното дружество е водено търговско дело № 551 по описа на Бургаски
окръжен съд за 2019 година. Делото приключило пред Бургаски окръжен съд
със съдебен акт, с който ищецът бил осъден да плати на ответника сумата 173
230,78 лева, представляваща главница по незаплатени строително - монтажни
работи по договор от 07.09.2017 г., за които е издадена фактура и протокол
образец 19, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
делото на 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25 984,62 лева, представляваща договорна неустойка за забава за
периода от 23.07.2019 г. до 21.08.2019 г. в максималния размер от 15 % от
стойността неплатеното вземане. След обжалване пред въззивна инстанция
1
Бургаският апелативен съд се произнесъл със съдебен акт, с който потвърдил
първоинстанционното решение и осъдил „АКЗ Бургас“ ЕООД за плати на
„Северни води“ ООД сумата 7 500 лева, представляваща съдебно - деловодни
разноски, направени пред въззивната инстанция. Решението на Бургаски
апелативен съд било постановено на 31.03.2021 година и предвид
разпоредбата на чл. 404 от ГПК още на 06.04.2021 година ищецът заплатил
сумата 199 215,40 лева.
В исковата молба е посочено, че видно от платежното нареждане тази
сума включва присъдените в полза на ищеца сума за главница и сума за
неустойка. Твърди се, че към датата на посоченото плащане не е било
възникнало каквото и да е задължение за разноски, тъй като решението не е
било влязло в сила, а на предварително изпълнение подлежи единствено
присъдената сума.
С Определение № 291 от 23.05.2022 г., постановено по търговско дело
№ 1829/2021 година по описа на ВКС, съдът не е допуснал касационно
обжалване на въззивния акт на БАС. С това определение „АКЗ Бургас“ ЕООД
е осъдено да плати на „Северни води“ ООД сумата 7 500 лева,
представляваща съдебно - деловодни разноски. При така стеклите се
обстоятелства, ищецът считал, че при приключване на делото са останали
неиздължени единствено присъдените разноски, както и лихва върху
присъдената главница за периода от 25.10.2019 година до датата на
заплащането й на 06.04.2021 година.
Твърди се, че въпреки това, ищцовото дружество получило призовка за
доброволно изпълнение от ЧСИ Д. Н., с която било уведомено за
дължимостта на следните суми: олихвяема сума от 28 790,08 лева от
06.04.2021 година, ведно със законната лихва, която към момента била
3438,82 лева, както и неолихвяема сума в размер от 25 984,62 лева. Върху
тези суми били изчислени съответните държавни такси по ЗЧСИ. Общият
размер на дълга в ПДИ е посочен на 64 226,65 лева. От частния съдебен
изпълнител им бил изпратен издаденият изпълнителен лист, в който
фигурирали заплатените от тях суми, конкретно както заплатената преди
повече от година главница в размер на 173 230,78 лева и неустойка в размер
на 25 984, 62 лева.
В исковата молба е посочено, че от името на ищеца била подадена
частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407 от ГПК. Ищецът излага,
че се оказало, че платената от „АКЗ Бургас“ ЕООД сума по изпълнителното
дело е в размер на 64 193,12 лева, което е вповече с 2 177,94 лева от реално
дължимата 56 122,05 лева. Посочено е, че надплатената сума се явява
недължимо платена, поради което за ищеца възниква правен интерес от
завеждане на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните е
водено търговско дело № 551 по описа на Бургаски окръжен съд за 2019 г.,
както и, че след постановяване на решението на Бургаски апелативен съд от
името на „АКЗ Бургас“ ЕООД в полза на „Северни води“ ООД е платена
2
сумата 199 215,40 лева. Ответникът посочва, че съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и после
главницата. От името на ответника е посочено, че с оглед на това, с
плащането, извършено на 06.04.2021 година, са погасени следните
задължения: сумата 30 618,62 лева, представляваща разноски, сумата 25
984,62 лева, представляваща договорна неустойка, сумата 24 156,08 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 25.10.2019 г. до
06.04.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
сумата 118 456,08 лева, представляваща главница. Ответникът посочва, че по
този начин към датата на плащането задължението е в размер 54 774,70 лева,
представляващо главница.
Поради това ответното дружество излага, че при образуване на
изпълнителното дело са посочени сумите 28 790,08 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва от 06.04.2023 година до окончателното й
плащане, сумите 25 984, 62 лева, представляваща договорна неустойка. В
писмения отговор са изложени и други фактически твърдения относно
поредността на погасяване на задълженията. Ответникът счита, че в случая е
ирелевантно извършеното доброволно погасяване на част от задълженията,
направено в хода на делото, като излага подробни съображения. В писмения
отговор от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен,
както и да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа така депозираната искова молба, като моли
предявеният иск да бъде уважен като доказан и основателен. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски, като релевира и възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност Прави искане за присъждане на сторените
разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните липсва спор, че с влязло в сила съдебно Решение №
365/12.11.2020г. ищецът е осъден да заплати на ответника сумите от 173
230,78 лева, представляваща главница по незаплатени строително - монтажни
работи по договор от 07.09.2017 г., за които е издадена фактура и протокол
образец 19, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
делото на 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25 984,62 лева, представляваща договорна неустойка за забава за
периода от 23.07.2019 г. до 21.08.2019 г. в максималния размер от 15 % от
стойността неплатеното вземане, както и сумата от 15 618,62 лв. разноски в
3
исковото производство.
Не се спори, че решението на ОС Бургас е било потвърдено с Решение
№ 23/31.03.2021г. на Апелативен съд Бургас, като ищцовото дружество е било
осъдено да заплати на „Северни води“ ООД сумата от 7 500 лв. – съдебно
деловодни разноски за въззивното производство. Безспорно е още, че
въззивното решение не е било допуснато до касация с Определение №
291/23.05.2022г. на ВКС, като ищцовото дружество е било осъдено да заплати
на „Северни води“ ООД сумата от 7 500 лв. – съдебно деловодни разноски за
касационното производство.
От платежно нареждане (л. 9) е видно, че на 06.04.2021г. „АКЗ-Бургас“
ЕООД е заплатило на „Северни води“ ООД сумата от 199 215,40 лв., а като
основание за плащането е посочено „главница 199215,40 съгл.съд.реш.“
Видно от представената Покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
***/10.06.2022г. на ЧСИ Д. Н., изпълнителното производство е било
образувано по искане на „Северни води“ ООД срещу длъжника „АКЗ-Бургас“
ЕООД, за събиране на следните вземания – олихвяема сума от 28790,08 лв.,
считано от 06.04.2021г. и неолихвяема сума от 25 984,62 лв. В ПДИ е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на олихвяема
сума от 28790,08 лв., считано от 06.04.2021г. и неолихвяема сума от 25 984,62
лв., 3 438,82 лв. – лихва и 120 лв. разноски по изпълнителното дело.
По делото е изготвено и прието заключени по допусната Съдебно
икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че лихвата за забава,
дължима за главницата в размер на 173 230,78 лв. за периода от 25.10.2019г.
до 06.04.2021г. е в размер на 24 156,08 лв. Експертът е приел, че с плащането
от 06.04.2021г. ищецът е погасил неустойки, лихви за забава и частично
главница, като е останала дължима главница в размер на 24 156,08 лв. Приел
е, че към 31.05.2022г. размерът на дълга е бил 30 618,62 лв. за разноски (пред
ОС Бургас, Апелативен съд Бургас и ВКС) и 24 156,08 лв. останала главница.
Предвид така приетият размер на останалата главница, вещото лице е
изчислило, че дължимата законна лихва за забава върху същата, за периода
от 06.04.2021. до 14.06.2022г. възлиза на сумата от 2 918,85 лв. Общият
размер на дълга е изчислен на сумата от 57 693,55 лв.
Вещото лице е съобразило и плащанията, извършени по изпълнителното
дело, като е приело, че са постъпили суми в общ размер на 64 193,12 лв., с
които е погасено вземането на взискателя в размер на 57 693,55 лв., а
остатъкът от 6 499,57 лв. са останали в полза на ЧСИ Н..
При тази фактическа установеност, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предлоежние 1 от ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и
пълно доказване да установи, че е платил на ответника претендираната сума
по делото, без изобщо последният да е имал основание да я получи.
Не е спорно между страните, че на 06.04.2021г. ищецът е заплатил по
4
сметка на ответника сумата от 199 215,40 лв., а като основание за плащането е
посочено „главница 199215,40 съгл.съд.реш.“. Не е спорно още, че
впоследствие е било образувано изпълнително дело № ***/10.06.2022г. по
описа на ЧСИ Д. Н., по което са постъпили суми в общ размер на 64 193,12
лв. Спорен е въпросът какви вземания на ответника към ищеца са били
погасени с плащането от 06.04.2021г. и с постъпилите суми в изпълнителното
производство, респективно налице ли е надплащане на дължимото.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия
случай приложение при отчитане поредността на погасяване на задължението
следва да намери нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Това е така, тъй като между
страните не е била налице уговорка относно условията на погасяване на
вземането, нито длъжникът е предложил на кредитора условия, които
последният да е приел. Също така, за да е приложимо правилото на чл. 76, ал.
1 от ЗЗД, следва да са налице няколко еднородни главни задължения, какъвто
настоящият случай не е. Именно поради това приложение намира чл. 76, ал. 2
от ЗЗД, съгласно който при недостатъчно изпълнение се погасяват най –
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В този смисъл
е разрешението, дадено с ТР 3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГКТ на ВКС.
Предвид горното и макар ищецът изрично да е посочил, че погасява
вземането на ответното дружество за главница, то следва да се приеме, че
плащането е погасило вземанията с поредността както следва – разсноки,
лихви, в това число неустойка за забава и най-накрая главница.
Съдът споделя твърдението на ищеца, че към датата на плащането –
06.04.2021г. вземането на разноски в полза на ответното дружество не е било
дължимо, доколкото постановените между страните съдебни решения не са
били влезли в сила. Предвид това дължими са били лихвите, неустойката за
забава и самата главница и поредността на погасяване е била - лихви, в това
число неустойка за забава и най-накрая главница.
От заключението на вещото лице се установи, че дължимата лихва за
забава върху главницата от 173 230,78 лв. за периода от 25.10.2019г. до
06.04.2021г. е в размер на 24 156,08 лв. Договорната неустойка за забава
възлиза на сумата от 25 984,62 лева, а главницата на 173 230,78 лв. Поради
това и предвид реда на погасяване на задълженията, посочен в чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД следва да се приеме, че ищецът е погасил първо сумата от 24 156,08 лв. –
законна лихва, после сумата от 25 984,62 лева – неустойка за забава, след
което и главница в размер на 149 074,70 лв., като дължима е останала сумата
от 24 156,08 лв., представляваща непогасена част от главницата.
След като е останала дължима главницата от 24 156,08 лв., са влезли в
сила и съдебните решения, с които ищецът е бил осъден да заплати на
ответника разноски пред всяка от съдебните инстанции. Тези разноски
възлизат на общата сума от 30 618,62 лв., респективно общият остатъчен
размер на дълга в е възлизал на сумата от 54 774,70 лв. Същият е нараснал с
дължимата законна лихва върху непогасеният размер на главницата. Вещото
лице е определило, че за периода от 06.05.2021г. до 14.06.2022г. тази лихва е
била в размер на 2 918,85 лв.
5
При това положение към момента на последното плащане по
изпълнителното дело от 14.06.2022г. общият размер на дълга е бил в размер
на 57 693,55 лв.
Видно от представеното по делото Удостоверение по изпълнитено дело
№ 309/2022г. по описа на ЧСИ Д. Н., в изпълнителното дело взискателят
„Северно води“ ООД е направило разноски за дължима такса за образуване на
делото в размер на 120 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на
1560 лв. Общият размер на тези разноски възлиза на сумата от 1680 лв., която
също е дължима от ищеца в настоящото производство. Така посочената сума
следва да се причисли към общия размер на дълга, който в изпълнителното
производство вече е в размер на 59 373,55 лв.
От така представеното удостоверение от съдебния изпълнител се
установява още, че по сметка на взискателя на 27.06.2022г. е преведена
сумата от 60 029,47 лв.
Всичко изложено по-горе води до извода, че по сметка на ответното
дружество и взискател в изпълнителния процес е преведена сума,
надвишаваща действителния размер на дълга, като надвнесената и подлежаща
на връщане като платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД сума е в размер на 655,92 лв. Именно до този размер и предявеният иск
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 2 177,94
лв. искът следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че всички останали
суми, постъпили по сметка на ЧСИ Д. Н. по изпълнителното дело, са останали
в полза на съдебния изпълнител и не подлежат на връщане от ответника и
взискател в процеса, доколкото последният не ги е получил.
По разноските:
При този изход от спора всяка от страните има право на репариране на
сторените от нея разноски, до размера на уважената, респективно отхвърлена
част от исковата претенция.
Ищецът претендира разноски в размер на 738 лв., от които 88 лв. за
платена държавна такса, 200 лв. за възнаграждение за вещо лице и сумата от
450 лв. без ДДС – адвокатско възнаграждение. За тези суми е представен
списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за действителното
извършване на разходите.
Ответникът претендира присъждане на сумата от 624 лв. с ДДС,
представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, като представя списък
на разноските и доказателства за тяхното извършване.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото същото
надвишава нормативно установения минимум с Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждения с едва 46,60 лв. По отношение на това дали
следва възнаграждението да бъде присъдено с дължимия ДДС или не съдът
намира, че съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за
6
разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат -
пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и
цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат
пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС. Отношенията на страната с
трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК,
за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на
облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване на данъчен кредит не
е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските
на насрещната страна.
Предвид горното и съобразно уважената част от иска, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 222,26 лв., от които
135,52 лв. за адвокатско възнаграждение, 60,23 лв. за възнаграждение за вещо
лице и 26,50 лв. за държавна такса. В полза на ответника следва да се присъди
сумата от 436,37 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Северни води“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 38-39, ет. 2 да
заплати на „АКЗ Бургас“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм.
Сграда „АКЗ“, ет. 3, сумата от 655,92 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки), представляваща недължимо платена сума в
полза на взискателя, който е ответник в настоящия процес, по изпълнително
дело № ***/2022г. по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** КЧСИ с район на
действие района на Бургаски окръжен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, като ОТВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 655,92 лв. до пълния размер от 2 177,94 лв., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Северни води“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл. 38-39, ет. 2 да
заплати на „АКЗ Бургас“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адм.
Сграда „АКЗ“, ет. 3 сумата от 222,25 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски в настоящото производство, от които 135,52 лв. за адвокатско
възнаграждение, 60,23 лв. за възнаграждение за вещо лице и 26,50 лв. за
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АКЗ Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: град Бургас, територия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
адм. Сграда „АКЗ“, ет. 3 да заплати на „Северни води“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“ бл. 38-39, ет. 2, сумата от 436,37 лв., представляваща
7
сторените от ответника разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8