Р
Е Ш Е Н И Е
№
………/ … 12.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІ-ти касационен състав, в
публично заседание, проведено на 25.11. 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при
секретаря Галина Георгиева и с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 1766 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл. 63, ал. 1, пр.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Община Попово, ЕИК ****, депозирана чрез процесуален
представител, срещу решение №260323/30.10.2020г. на Районен съд - Варна,
постановено по н.а.х.д. №2927/2020г., чийто предмет е бил наказателно
постановление /НП/ №НЯСС-56, издадено на 22.05.2020г.
от зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, срещу оспорващата община. С наказателното постановление за нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от същия закон на Община Попово
е наложена имуществена санкция в размер на 10000.00 лв. /десет хиляди лева/. С
решението си въззивният съд е изменил наказателното постановление в частта
досежно размера на наложената имуществена санкция, като същата е намалена на 2000.00 лв. /две хиляди лева/.
С
касационната жалба решението на ВРС се атакува като неправилно и необосновано.
Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че за едно и също
административно нарушение - неизпълнение на задължително предписание, дадено в
констативен протокол №05-04-12 от 28.03.2019 год., административно-наказващият орган е издал срещу
Община Попово две наказателни постановления – разглежданото в настоящото
производство НП №НЯСС-56/ 22.05.2020г. и НП №НЯСС-45/ 29.04.2020 година. Съответно,
твърди се , че и в двете наказателни постановления
АНО е изложил едни и същи мотиви, а именно, че обективно Община Попово е
осъществила състав на нарушение по чл. 190а, ал.2 от ЗВ. Като порок на оспореното
решение се сочи това, че в мотивите си
съдът не е коментирал представеното от Община Попово второ НП от 29.04.2020 година.
Това се тълкува от касатора в смисъл, че въззивната инстанция приема за
допустимо за едно и също нарушение на нарушителя да бъдат наложени по административен
ред две отделни санкции, което противоречало на чл. 17 от ЗАНН. Иска се отмяна на
въззивното решение и отмяна на НП, като се претендира и присъждане на разноски съобразно
представен списък. В съдебно заседание
не се явява представител за Община Попово, но касационната жалба се поддържа с
подадената от упълномощения адвокат Р. Д. молба с.д. 16842/16.11.2021 год.
Ответникът
по касация – Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМН/ не се
представлява в съдебно заседание, но с представеното по предходното касационно
дело № 2776/2020 г. по описа на АС-Варна писмено становище на упълномощения
юрисконсулт Е. З.с изход. № 85-03-5314/2.12.2020 г. , се изразява такова за оставяне в сила на обжалваното решение
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила решението на ВРС.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 изр.
второ от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като предявена срещу подлежащ на касационен
контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл.63, ал.1 изр. второ от ЗАНН, подадена е от лице, за което
въззивното решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването му.
Оспорването е направено в преклузивния срок, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от легитимен съдебен
състав. Правният спор е родово подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд-Варна като първа съдебна инстанция. Проверявания съдебен акт е и
допустим с оглед на това, че съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима
жалба срещу подлежащо на съдебно обжалване
НП.
Разгледана
по естеството на изложените оплаквания, които са такива за допуснато от ВРС
нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК, касационният състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С
обжалваното решение, Районен съд - Варна е изменил наказателно постановление
№НЯСС-56 от 22.05.2020 г., издадено от зам. председател на ДАМТН, с което на Община
Попово, ЕИК ****, за нарушение по чл.190а, ал.2 и на основание чл. 200, ал.1,
т. 39 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лв., като е намалил размера ѝ на 2000,00 /две хиляди/
лева.
Районният
съд е приел, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
– зам. председател на ДАМТН, надлежно оправомощен със с приложената към
административнонаказателната преписка заповед №А-5 от 02.01.2018 г. на председателя
на ДАМТН, като НП съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е издадено в
административно-наказателното производство при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
За
да постанови решението си въззивната инстанция е приела за доказано, че Община
Попово обективно е осъществила състава на административното нарушение, за
извършване на което е ангажирана нейната административнонаказателна
отговорност. Тоест, налице е неизпълнение в срок до 01.10.2019 г. на
предписание по т.2 от констативен протокол № 05-04-12/28.03.2019г. – да се
възстанови енергогасителя на преливника на язовир ***, находящ се в ПИ №000445 в
землището на с. ***, община Попово. Въззивният съд е приел, че контролните
органи са констатирали неизпълнението на предписанието при извършена на
04.11.2019 г. проверка, за което е съставен констативен протокол
№05-04-62/04.11.2019г., въз основа на който впоследствие са съставени и
процесните АУАН и НП. Приел е, че констатираното административно нарушение е
подведено под правилната правна норма от приложимия закон – чл.190а, ал.2 от
Закона за водите, като правилно е посочена и кореспондиращата с нея санкционна
норма. С аргумента, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не е
съобразил обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и не е
изложил мотиви досежно размера на санкцията от 10000,00 /десет хиляди/ лева,
въззивната инстанция е намерила, че са налице основания за редуцирането ѝ
на 2000,00 /две хиляди/ лева.
Решението
на Районен съд – Варна е правилно.
Неоснователно
е твърдението на касатора, че за извършване на едно и също нарушение по чл.
190а, ал.2 от ЗВ на Община Попово с две отделни наказателни постановления са
наложени две административни наказания. Тези твърдения се опровергават от приложения към АНП констативен протокол
№05-04-12/28.03.2019г., от съдържанието на който е видно, че в раздел V, т. 2 на
Община Попово са дадени четири различни предписания по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация, като две от тях касаят енергогасителя на
язовир „***“, а именно: т.1. Да се извърши подходящо укрепване след края на
енергогасителя на преливника при заустването му в дерето и т.2. Да се възстанови енергогасителя на
преливника. И двете предписания са със срок на изпълнение – 01.10.2019 година.
Неизпълнението и на двете предписания е установено в констативен протокол
№05-04-62/04.11.2019г. в раздел IV - неизпълнени. Оспореното в настоящото
производство НП №НЯСС-56/22.05.2020г. е издадено във връзка с неизпълнението на
предписанието по т.2 от раздел V, чл. 2, поради констатираното от
проверяващите, че в указания срок не е възстановено експлоатационното състояние
на енергогасителя на язовира. Представеното в хода на съдебното производство
пред ВРС НП №НЯСС-45/29.04.2020г. е издадено във връзка с неизпълнението на т.1
от раздел V, чл. 2 от задължителните предписания. От изложеното следва извод, че
с двете наказателни постановления отговорността на община Попово е ангажирана
за неизпълнение на две отделни предписания, дадени на основание чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, чието неизпълнение в указания срок безспорно осъществява съставите на две отделни административни нарушения, предвид
разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Следователно, с неизпълнението на всяко едно от дадените предписания, собственикът на водното съоръжение осъществява
състава на две отделни административни нарушения и следва да бъде санкциониран за всяко едно от
тях. В тази връзка издаденото
наказателно постановление е съобразено с разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН,
доколкото не е налице повторно наказание за едно и също административно
нарушение.
Неоснователно
е и твърдението, че процесното НП е незаконосъобразно доколкото при издаването
му АНО неправилно е посочил Община Попово като административнонаказателно
отговорно лице, вместо концесионера на язовир „Водици“ – „Фиш – индустрия
-2000“ ООД с ЕИК ***, представлявано от Н.М.Д.. Според императивната разпоредба
на чл. 190а, ал. 1, т.3 от ЗВ председателят
на ДАМНТ или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат
право да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по
този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.
13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната
басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно
ал. 2 на същата правна норма , собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3,
т. 5. Анализът на цитираните правни норми налага безалтернативен извод, че
наказателноотговорни лица за неизпълнение на предписанията на контролния орган
могат да бъдат само и единствено собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях. Следователно, правилно за установеното административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика
– Община Попово.
Неоснователни
са и твърденията на касатора, че язовир „***“
представлява малък язовир по смисъла на изключенията, посочени в чл.141а, ал.3
от ЗВ, поради което не подлежал на
контрол от ДАМНТ. Тези твърдения са
останали голословни и непотвърдени с доказателства в хода на въззивното производство
– доказателства относно релевантните за
приложимата норма факти не са били представени от Община Попово, а доказателствената
тежест за оборване на посочените в НП факти е била изцяло нейна.
Изложените
в касационната жалба твърдения за непропорционалност на наложената имуществена
санкция също са необосновани, тъй като именно липсата на доказателства за
извършени предходни нарушения от същия вид, както и неяснотата на мотивите въз
основа на които АНО е наложил на Община Попово имуществена санкция в размер на
10000,00 лв., са мотивирали решаващия състав при ВРС да измени оспореното
НП и да намали размера на санкцията на
2000,00 /две хиляди/ лв., което е близо до установения в закона минимум.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че решението на ВРС е правилно
и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е
постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. При тези обстоятелства, обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила, включително в частта му за разноските, така както то е допълнено с влязлото в сила определение №
260812/21.06.2021 г. , според което ДАМТН- София е осъдена да заплати на Община Попово сумата
от 400 лв., а Община Попово е осъдена да заплати на ДАМТН-София сумата от 20
лв.
При
този изход на спора разноски на касатора не се дължат, а с оглед своевременно
заявената на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в приложимата редакция във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ претенция на ответника по касация,
следва на същият предвид осъщественото от юрисконсулт
З.процесуално представителство да бъдат присъдени
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260323/30.10.2020г. на Варненския районен съд, постановено по
н.а.х.д. №2927/2020г.
ОСЪЖДА
Община Попово, ЕИК ****, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнагарждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.