Решение по дело №15819/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17800
Дата: 3 октомври 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110115819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17800
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110115819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца **** срещу ответника Е. П. Братанова осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните вземания: сумата от 1360,34 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за
топлоснабден имот в гр. ***, абонатен № ***, сумата от 24,56 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 232,43 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 09.03.2023г. и сумата от 5,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до
09.03.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира осъждане на
ответника да заплати претендираните суми, както и разноски за производството.
С молба от 29.03.2024г. ответникът е представил вносна бележка за плащане на сумата
от 1852,03 лв., с която твърди, че е погасил изцяло процесните вземания.
С молба, входирана на 12.04.2024г. ищецът заявява, че всички претендирани вземания
са платени от ответника след предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до плащането, и държавната такса за производството. Моли за
присъждане единствено на юрисконсултско възнагражение, доколкото плащането е
1
извършено след завеждане на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. ***,
абонатен № ***, за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г., че за този период до
процесния топлоснабден имот с аб. № *** е доставена топлинна енергия на стойност от
1360,34 лв., че в сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата дялово
разпределение и цената й за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от
24,56 лв., както и че размерът на обезщетенията върху посочените главници е изчислен
правилно и се равнява на сумата от 232,43 лв. върху цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 09.03.2023г. и на сумата от 5,98 лв. върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до 09.03.2023г., както и че ответникът е
погасил процесните вземания чрез плащане в хода на настоящото производство,
включително законната лихва от предявяване на исковата молба до извършеното плащане и
разноските за държавна такса.
С извършеното плащане ответникът е признал както основанието, така и размера на
предявените искове.
От представения от ответника фискален бон се установява, че ответникът е извършил
плащането на 29.03.2024г., в хода на процеса, като е погасил всички претендирани вземания,
законната лихва изтекла върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата
на плащането, както и разноските за държавна такса, направени от ищеца.
С молба, входирана на 02.10.2024г., докладвана в съдебно заседание на 03.10.2024г.,
ищецът потвърждава признанието, че плащането с посочения фискален бон касае погасяване
на задълженията на ответника, предмет на производството, в пълен размер.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответникът е
платил претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху процесните
главници, както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но следва да се
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
на падежа свои изискуеми задължения, които са погасени чрез плащане в хода на исковото
производство, същият дължи разноски за производството. Сторените от ищеца разноски за
държавна такса в размер на 64,93 лв. са платени от ответника, видно от представения
фискален бон. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание
чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ на су ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** мата от 100 лв., които следва
да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, със седалище и адрес на управление: гр. **** срещу
Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1360,34 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ***,
2
абонатен № ***, сумата от 24,56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.02.2020г. до м.04.2021г., сумата от 232,43 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 09.03.2023г. и сумата от 5,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2020г. до
09.03.2023г.
ОСЪЖДА Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на „***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3