Решение по дело №166/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 77
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов Стаменов
Дело: 20204500600166
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

                                                гр. Русе, 17.07.2020 г.

 

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и двадесетата година, в състав:  

                                               

                  Председател:     Петър Балков                                                           

    Членове:  1. Юлиян Стаменов

                    2. Ралица Герасимова

 

с участието на  секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора Валентина Личчева, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 166/20 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по гл. XXI от НПК.

          С присъда № 170/27.11.2019 г. по н.о.х.д. № 1144/2019 г. на РРС - пети нак. състав всеки от

подсъдимите по делото А.А.З., И.П.П. и И.В.М. е признат за виновен по внесеното и поддържано в първата инстанция обвинение в

престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 31.03.2018 г., в гр. Русе, в съучастие помежду си и всеки като извършител извършили непристойни действия, глубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място крещяли, обиждали и заплашвали П. В. А.и Т. Ст. И.– старши полицаи в група „Опазване на обществения ред“, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по съдържанието си отличава с изключителен цинизъм и дързост, като са

осъдени съответно на:

З. - осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, с привеждане в изпълнение на предходното му наказание една година и четири месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 647/16 г. на РРС за престъпление по чл. 343в от НК,

П. – една година лишаване от свобода, при отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и

М. – осем месеца лишаване от свобода, при отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Присъдата е обжалвана от от всеки от подсъдимите, както и от адвокатите А. С. и Д., защитници съответно на подс. З. първия и на позд. П. и М. втория. Жалбите съдържат идентични оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобаност по подробно изложени съображения и се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или евентуално преквалифициране на деянието по ал. 1 на чл. 325 и налагане на административно наказание при условията по чл. 78а от НК за П. и М., както и, наред с тези искания, за налагане на администраативно наказателна отговорност по УБДХ на подс. З. по реда на чл. 336 ал. 1 т. 4 пр. посл. от НПК.

Прокурорът счита, че жалбите са изцяло неоснователни, а присъдата като правилна, следва да бъде потвърдена

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбите са допустими, като подадени от легитимни и оправомощени за това правни субекти, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.

По същество им, обаче, респ. по съществото на делото, произнасянето от въззивната инстанция инстанция понастоящем е невъзможно поради опорочаването на първоинстанционното производство и постановената присъда с  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по начин, обуславящ нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Начина на формирането на изводите на РРС не дава възможност за пълноценна проверка тук дали те са правилни или са неправилни. Така

мотивите към обжалваната присъда от една страна се отличават с рядко обстоен, задълбочен и прецизен анализ на събраните доказателства, с логически перфектно обсъждане на определени касаещи достоверността и съдържанието им аспекти. Същевременно, обаче, в тях се съдържат недопустими и нетърпими доводи и успоредно на тях непълноти, и то по основните решаващи изводи, предпоставящи произнасянето по същество. В това отношение въззивната инстанция констатира следното:

На първо място, резонни са доводите по жалбите за съществени процесуални нарушения, касаещи обсъждането и формирането на решаващите изводи от доказателствата по делото. Към тях по реда на служебната проверка инстанцията прибавя и ограничаване на процесуалните права на страните, както по защитата така и обвинението, да се съберат, обсъдят и съобразят сочените от тях доказателства и изложени доводи. Така

в мотивите към присъдата изрично, като

основни аргументи

за достоверността на показанията на свидетелите - полицейски служители на местопроизшествието - Б., А., Т., И.и П.от една страна и  

за недостоверността на показанията на другата група свидетели очевидци - С.-М., П.и Д./първите две съответно съпруги и П.майка на подс. З., П. и М., а третия приятел на всичките/

е залегнало това, че св.  Б., А., Т., И.и П.…“са и полицейски служители, което им качество е мяра за техните морални устои и съответно за достоверност на заявеното от тях.“, докато

за свидетелите С.-М., П.и Д.„…връзката на тези свидетели с подсъдимите…именно тези  отношения ги водят при формирането на съдържанието на показанията им с цел предотвратяване на наказателната репресия за близките си.“

По отношение на свидетелите - полицейски служители,

с категоричното и безусловно уважение и признаване на зачимостта, достойнството и самопожертвувателността на полицейската професия като цяло и упражняващите й лица конкретно

инстанцията намира, че в този си вид и значение подобен аргумент е недопустим и не може да залегне като генерален извод и основание при преценката на достоверността на показанията им.

Едно или друго служебно качество на определени свидетели, вкл. на тази база специфични качества, изискуеми, присъщи или придобити за упражнявата дейност, едновременно и с евентуалната зависимост и дори предпоставки или склонност за тенденциозност,

в никакъв случай не могат да се разглеждат като аргумент, изчерпващ „постулиращ“ безапелационно въпроса за достоверността на показанията им, а

представляват, като част от конкретиката на случая, специфична за делото ПРЕДПОСТАВКА, обективно обстоятелство обуславящо необходимостта от проверка за достоверността /като цяло или в отделни части/ на тези показания.

Това се отнася не само за полицейски, а и за всякакв други вид служители, както и за каквито и да било други лица с обществено значими длъжности и и функции от административен, политически, икономическо-финансов и пр. порядък. В грубо нарушение на НПК, юриспруденцията и юрисдикцията е, при преценката на достоверността на свидетели да се изхожда от подобен „кастов“ признак за достоверност казаното пред съда.

В действителност както служебното положение, така и непосредственото засягане на личните права на двама от тези полицейски служители /чрез отправените им обиди и заплахи според обвинението/, което пък рефлектира и върху отношението и на останалите им колеги, също както и роднинските и приятелски отношение на останалите свидетели от „втората група“ - съпругите и майка на двама от подсъдимите и приятеля на всички Д.- са

не повече от специфични за случая обективни обстоятелства, изискващи акцентирана проверка на достоверността им. Начина на тази проверка е трайно установен, той не се изразява, камо ли изчерпва в позоваване на установеното специфично качество на свидетеля - в случая служебния статус на полицаите или роднинските, респ. приятелски отношения на останалите участници и очевидци, а се извършва чрез изчерпателна и детайлна съвкупна преценка и съпоставка на тези показания сами по себе си /вкл. за  евентуални вътрешни противоречия, нон сенс и пр./, с останалите показания и с всички останали доказателства по делото.

Най-сетне, наред с изложеното следва да   бъде съобразено и това, че освен необходимостта по общо правило да се анализират за достоверност преди да се почерпи непоследствено съдържанието им

за показанията на тези свидетели - полицейски служители в конкретиката на делото е налице и специално основание за изследване на достоверността им - обективните предпоставки за лично пристрастие /без да се се твърди, че такава е налице/, като се има предвид, че лично двама от тях - А.и И.съгласно обвинението, са били обект на неправомерни, вкл. опасни за здравето им действия от страна на подсъдимите.

Както се посочи, специално по отношение тези свидетели - полицейски служители в мотивите към присъдата се съдържа обстойна и задълбочена съпоставка с други гласни доказателства, ограничена, обаче, само до обясненията на подсъдимите, което е правилно, но недостатъчно и несъответствавущо на изикванията на процесуалния закон и правната теория.

Липсва детайлна съпоставка и анализ на тези показания с останалите горепосочените свидетели - С.-М., П.и Д., които също са присъствували и очевидци на случилото се.

Анализът пък на самите свидетелски показания от тази втора група /С.-М., П.и Д./, за разлика от тези на полицаите, се е изчерпал с горепосочения довод, за близките им отношения с подсъдимите, формирали съдържанието на показанията им с цел предотвратяване на наказателната репресия за близките си. Не е вършена дори съпоставка с обясненията на самите подсъдими, с които видно от разпитите съществуват различия в детайли, още по-малко с останалите доказателства по делото, камо ли с останалите доказателства от формиралия се по делото комплекс.

Наред с това по реда на служебната проверка инстанцията констатира, следното

по отношение на приетата като доказателство флашка с прехвърлен видеозапис от телефон на свидетелка-очевидец И. С., приложена към приетата като доказателство по делото прокурорска преписка 1990/18 г. Същата безспорно касае процесните събития. В хода на съдебното следствие съдът правилно е изложил съображения, че исканата защитата техническа експертиза за достоверрността й е ненужна в случая, но е лесно осъществимо възпроизвеждането на съдържанието й. Това съдържание е обсъждано от  което при това е обсъждано от защитника на подс. З. при устните състезания. Флашката очевидно е била третирана като доказателство по делото, тъй като видно от мотивите към присъдата съдът е се е позовал и на веществено доказателство, каквото в обвинителния акт не е ангажирано и очевидно става дума за тази флашка. При всичко това съдържанието на флашката не е възпроизвеждано и не е ползувано /с безспорните възможни обструкции за достоверността й, каквито тук след като не е възпроизвеждана са невъзможни/.  Това е допълнителна възможност за преценка на достоверността и подходящото за кредитиране съдържание на процесните свидетлски показания.

Изложеното визира съществени нарушения на изискванията по чл. 13, 14, 18, 107 и 305 ал. 3 от НПК и е направило неясно формирането на решаващата воля на първоинстанционния съд, което, както се посочи, прави невъзможна тук проверката и произнасянето по същество по правилността на правилността на процесната присъда. Нарушени са основни принципи в наказателния процес, което винаги е съществено нарушение и е налице непълнота на мотивите по делото, приравнена от съдебната практика на цялостна такава. Нарушенията са неотстраними тук, тъй като касаят  наред с другото формирането на решаващата воля на съда, проверката на което е именно предмет на настоящата проверка, а не заместването и формирането й за първи път във въззивната инстанция, предпоставящо възможност за превръщане на производството в едноинстанционно.

Следва да се прибави, че в настоящата инстанция е заявено от защитника на подс. З., че административния акт на подс. З. за предпоставящото процесните деяния административно нарушение – вдигнатия шум през нощта, заради който са пристигнали свидетелите – полицейски служители – е било отменено още преди изготвянето на процесния обвинителен акт. Макар значението на едно такова обстоятелство да е косвено, тъй като обвинението касае извършеното от подсъдимите при последвалите това им нарушения събития, след пристигането на полицията и законосъобразните деййствия на полицаите по установяване на случилото се и евентуално санкциониране на нарушители, то има съществмено значение, вкл. за преценка на  достоверността на свидетлските показания по делото. Ето защо следва да се изследва и съобрази при новото разглеждане на делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 вр. чл. 334 т. 1 от НПК окръжният съд

  

                  Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ присъда № 170/27.11.2019 г. по н.о.х.д. № 1144/19 г. на РРС – пети нак. състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

 

Председател:                                  

 

 

      Членове: 1.                            

 

 

                       2.