Р Е
Ш Е Н
И Е № 232
гр. Стара Загора, 19.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар
Зорница Делчева
и с участието
на прокурора П. Георгиев като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 211 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. във връзка с §
62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на Правилника за приложение
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба от
Р.И.И. ***, чрез адв.В.Ц., против
Решение №44/10.01.2020г., постановено по гр.дело № 2039/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради
противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и
необоснованост. Сочи се, че от съдържанието на оспорената заповед се
установява, че същата е издадена на основание §
62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г., което предполага, че заявлението за
трансформиране на правото на ползване е подадено от бивш ползвател при
отсъствие на подадено заявление по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ
бр.34/1992г. и проведена на това основание процедура, а в случая заявлението е
входирано в Община Стара Загора на 28.05.1992г., поради което спрямо него е бил приложим установения в § 5
от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му към този момент ред за признаване на правото
на собственост. Твърди се, че в оспорения пред районния съд административен акт
отсъстват мотиви за осъществяване на процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Обосновава се, че от представените по делото документи не може да бъде направен
категоричен извод за вида, местонахождението и границите на предоставения за
ползване имот, както и че същият изцяло съвпада с границите на новообразувания
имот, за който е издадена оспорената заповед. Моли се съда да отмени
поставеното от районния съд решение. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по касация –
Кмета на Община Стара Загора,не изпраща представител и не взема становище по
подадената касационна жалба .
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора, дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение.
Административен
съд – Стара Загора, в настоящия касационен състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението на
Районен съд – Стара Загора, намира за установено следното:
Касационната жалба, като
подадена в срока по чл. 211
от АПК, от процесуално легитимирано лице, страна по делото, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение № 44/10.01.2020г. по гражданско
дело № 2039/2019г., в производство по §
62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Районен съд Стара
Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.И.И., ЕГН **********,***,
против Заповед № 10-00-2324/07.12.2018г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №
456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 05.07.2017г. на комисия, назначена със Заповед №
10-00-1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на П.Д. Т. ***
правото да придобият собственост върху имот № 279.51, с площ от 676 кв.м.,
местност „Баритна мина”, землище на гр.Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018г., при граници и съседи: полски път №279.9506, имот 279.50,
имот № 279.49 и имот 317.165.
Съдът е приел от фактическа страна, че с
решение №50355 от 06.06.1996г. на ПК гр.Стара Загора е било възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на недвижими
имоти на наследниците на К.С.К.: лозе от 3.000 дка, четвърта категория,
находяща се в местността „Трите могили“, като измежду законните наследници на К.С.К.,
е и жалбоподателя Р.И.И.. Посочено е, че на 28.05.1992г. П.Д. Т. е подал
заявление вх.№ 040341 , с което същият, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от
ППЗСПЗЗ, е поискал правото на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставения му имот от 0.700 кв.м., находящ се в местността „Баритна
мина“, като заявителят е посочил, че в
имота, представляващ лозе и овощна градина,. Със заявление вх. № 94 – П-744/11.12.2009.
П. Т. е направил искане до Кмета на Община Стара Загора за трансформиране
правото на ползване в правото на собственост от комисия по § 62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ на имота му план на м. „Баритна мина”, в землището на гр.Стара Загора,
предоставен за ползване по §4 от ЗСПЗЗ. Според Решение № 50 „а” на ГНС гр.Стара Загора
и Удостоверение № 804/30.09.1980г., като от последното е видно, че в изпълнение Постановление № 76 на МД от
05.12.1977г. и посоченото Решение на ГНС
гр.Стара Загора, на П. Т. е предоставено право на ползване върху лозе и
зеленчукова градина, с площ от 0.700 дка, в м. „Баритна мина”, който имот може
да се ползва за лозе и овощна градина.
В хода на съдебното производство пред
районния съд, по делото е назначена и изготвена съдебно – техническа
експертиза, от заключението на която е установено, че имот 279-.51 по плана на
новообразуваните имоти, записан на наследниците на П. Т. се припокрива с части
т имот № 251.41 по плана на бившите собствениците. Имот 41 е разделен на имоти
-49,50,51 и 165 Вещото лице е приело, че ползваната площ от 1360 кв.м. в
местността „ Баритна мина” е идентична с местоположението на имот № 279.51 и
279.165В неодобрения план на ползвателите в североизточната част на имот № 51/
1,360 дка/е установен знак за лозе Вещото лице в момента на огледа е
установило, че имота представлява лозе
При
тези данни съдът е приел, че в случая, безспорно е установено, че правото на
ползване е предоставено на П.Д. Т. по силата на акт, предвиден в разпоредбата
на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като същият е подал молба
за трансформиране на право на ползване в право на собственост в срок. Съдът е
достигнал до този извод, като е посочил, че границите на новообразувания имот,
за който е издадена обжалваната заповед – имот № 279.51, изцяло съвпадат с
границите на имота, предоставен за ползване на П.Д. Т., че имотът представлява
лозе и е подадено надлежно заявление от
ползвателя . Предвид на това съдът е приел, че правилно и законосъобразно
административният орган е признал правото на наследниците на П.Д. Т. да
придобият правото на собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСППЗ върху
процесния имот.
Настоящият касационен състав намира, че с
обжалваното решение не са допуснати релевираните с жалбата основания по чл.209,
т.3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
С оглед подаденото от П. Т. заявление с
описание на имота като представляващ лозе, овощни градина , за да се
трансформира правото му на ползване в право на собственост по смисъла на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки
1. Правото на ползвателя да е учредено (предоставено) по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от
ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява лозе 3. Да е подадено заявление в определените от закона
срокове.
В случая безспорно е
установено наличието на всички тези предпоставки. От представеното по делото
удостоверение №804/30.09.1980г. се установява, че на П.Д. Т. на основание ПМС №
76/5.12.1977г., е предоставено за ползване лозе и зеленчукова градина, с площ от
0.700 дка, в м. „Баритна мина” в землището на гр.Стара Загора който имот може
да се ползва за лозе и овощна градина. Това ПМС
е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Според
заключението на вещото лице имотът представлява лозе, следователно е налице и
втората изискуема от закона предпоставка.
Налице е третото
кумулативно изискване на закона, а именно – подадено заявление в определените
за това срокове. Срокът според действащия към момента на подаване на заявлението
закон, е тримесечен от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ (ДВ. бр.28 от 03.04.1992г.). Следователно процесното заявление, като
подадено на 28.05.1992г. се явява подадено в срок.
Доводите, посочени в
касационната жалба за незаконосъобразност на процедурата като проведена по реда
на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г., а не
по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът намира за неоснователни. Действително заявлението
до кмета е подадено на 28.05.1992г. при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като преценката на юридическите факти следва да се направи
към момента на действието на отменения параграф, когато са възникнали
предпоставките за признаване на правото на ползване в право на собственост.
Поради бездействието на администрацията на общината заповедта на кмета е
издадена през 2018г., поради което кметът е съобразил действието на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997г. Не е било възможно да се спазят изискванията на отменения § 5 и той да се приложи, защото § 5 не е действащо
право. Поради това оспорената заповед е издадена въз основа на действащото
материално право – на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. Именно и поради това в заповедта не следва да са
изложени мотиви по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, каквито доводи се релевират.
От друга страна изложените в процесната
заповед мотиви от фактическо и правно естество са изчерпателни и кореспондират
помежду си, тъй като за фактическото основание е посочено наличието на право на
ползване на процесния имот на основание ПМС №
76/5.12.1977г., както и че към момента на подаване на заявлението за
трансформиране имота е представлявал лозе и овощна градина, , а като правно
основание е посочена разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Настоящият касационен състав намира за
несъстоятелни и възраженията от касационната жалба, с които се обосновава невъзможност
за установяване на обстоятелството, че границите на предоставения за ползване
имот изцяло съвпадат с границите на новообразувания имот, за който е издадена
процесната заповед на Кмета на Община Стара Загора. Този въпрос е изяснен от
заключението на вещото лице,
В заключение съдът намира, че следва да
изложи съображения и по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост на съдебното решение, които намира също за
неоснователни, поради следните съображения: районният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства
и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Изводите му са изградени върху правилно
установена фактическа обстановка. Правилно е възприето заключението на вещото
лице, което е обсъдено заедно с останалите доказателства и обстоятелства по
делото. Не са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената
тежест на събраните неоспорени писмени доказателства по делото. С обжалваното
решение съдът е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и
правилно е приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция
споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги
преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не
основава необоснованост на съдебния акт.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че
оспореното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде
оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2
от АПК.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл.1-во от АПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №44/10.01.2020г., постановено по адм.гр.дело № 2039/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.