№ 2034
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330204308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. А. И. от ***, против Наказателно
постановление № 593711-F603085/16.08.2021 г., издадено от Заместник
директор на ТД на НАП Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.16, ал. 1 т.4 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на основание чл. 74, ал.1 от
ЗСч е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
гл.юриск.М.М. с пълномощно по делото, която изразява становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
Авалон 2019 ООД е предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон и като такова за
него съществува задължение да подаде годишен финасов отчет до 30 юни на
следващата година съгласно чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч / редакция към ДВ, бр.96 от
06.12.2019 г./, който срок съгласно § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, е удължен до 30 септември на следващата
година, т.е. до 30.09.2020 г.
При извършена служебна проверка служители на Национална агенция
за приходите при ТД на НАП Пловдив констатирали, че през 2019 г.
дружеството е осъществявало търговска дейност, но не е подало годишен
финнасов отчет за 2019 г. Годишният финансов отчет не бил заявен за
вписване и не бил представен за обявяване в Търговския регистър до
законоустановения срок 30 септември на 2020 г. В резултат на неизпълнение
на законовото задължение за заявяване за вписване на годишния финансов
отчет дружеството извършило нарушение на 01.10.2020 г.
Нарушението било установено на 14.12.2020 г., на която дата
Национална агенция по приходите била уведомена от Агенцията по
вписванията с писмо № 12-00-353/14.12.2020 г.
За констатираното нарушение на чл.16 ал.1 т.4 от Закона за
счетоводството на управителя на дружеството св. А. В. Б. съставила Акт за
установяване на административно нарушение № F 603085/12.03.2021 г., който
бил връчен на 09.07.2021 г. на управителя на дружеството с разписка лично и
срещу подпис, след като преди това били правени опити да бъде връчена
покана за съставяне на акт за административно нарушение както следва :
покана изх.№ 70-00-2031-1160/15.02.2021 г. , изпратена на адрес ***, върната
с отбелязване непотърсена, покана изх.№ 94-00-1260-1305/17.02.2021 г.,
изпратена на адрес гр. Пловдив, ул. Стою Шишков № 16, отново върната с
отбелязване непотърсена.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което описаната фактическа обстановка в акта била
възприета по идентичен начин.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
2
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител А. В. Б., покана изх.№
70-00-2031-1160/15.02.2021 г., покана изх.№ 94-00-1260-1305/17.02.2021 г.
ведно с обратни разписки.
Пред съда актосъставителят потвърди направените в съставения акт за
установяване на административно нарушение констатации.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от представената към
административнонаказателната преписка разпечатка от страницата на
Търговския регистър, където към датата на съставяне на акта няма данни
дружеството да е регистрирало годишния си финансов отчет за 2019 г.
Предвид събраните доказателства съдът прие, че описаната в акта за
установяване на административно нарушение, възприета и от наказващия
орган в издаденото наказателно постановление фактическа обстановка, е
правилно установена.
Материалният закон е приложен правилно.
Административнонаказателната отговорност на управителя е била ангажирана
на основание чл. 16, ал.1 т. 4 от Закона за счетоводството вр. чл.38, ал.1 т.1 от
същия закон, предвиждаща ръководителят на предприятието да отговаря за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон до 30 юни на следващата
година /редакция към ДВ, бр.96 от 06.12.2019 г./, който съгласно §33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, бил удължен до 30
септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020 г.
Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна
разпоредба, съгласно която който е задължен и не публикува финансов отчет
в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв. На
жалбоподателя е наложена глоба в минималния размер, предвиден в закона.
Така определеният размер съдът намира, че е съобразен с изискванията на чл.
27 от ЗАНН.
При извършената проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
3
да са налице допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да
са ограничили правото на защита на нарушителя. И двата акта са съставени
при спазване на сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Налице е и
съответната материална компетентност на органите, съставили двата акта
като доказателство за това е приложеното към административнонаказателната
преписка копие на Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. Установи се по делото,
че актът за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствие на нарушителя. Несъмнено чл. 40 ал.2 от ЗАНН допуска
неприсъствено съставяне на АУАН, единствено в случай, когато нарушителят
е бил надлежно уведомен за това и не се е явил. Неприсъственото съставяне
на акта е процесуално нарушение. То обаче не е от категорията на
съществените, защото последиците, изразяващи се в ограничаване правото на
защита на нарушителя, са били заличени, чрез личното връчване на акта за
установяване на административно нарушение на управителя на дружеството.
По този начин упражняването на правото на защита на нарушителя чрез
предявяване на възражение е реално осигурено.
Съдът намира, че настоящият случай не разкрива белезите на маловажен
такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално, като няма
данни нито към датата на съставяне на акта, нито към настоящия момент да е
подаден годишен финансов отчет за процесния период. Нарушени са
принципът на публичност и отчетност, гарантиращи информираност за
останалите участници в търговския оборот относно икономическия статус на
дружеството. Към датата на съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление санкционираното лице е изпълнявало правомощия на Общо
събрание съгласно чл.147, ал.2 от Търговския закон и е следвало да следи за
изпълнение задълженията на дружеството. По изложените съображения съдът
намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
С оглед всичко изложено следва наказателното постановление като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и при направено искане от въззиваемата
страна следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
4
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
С оглед изхода на делото съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
593711-F603085/16.08.2021 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на А. А. И. ЕГН ********** от *** за нарушение на чл. 16,
ал.1 т.4 от Закона за счетоводството на основание чл. 74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лв.
ОСЪЖДА А. А. И. ЕГН ********** от *** да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5