Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2224 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.Н., с ЕГН ********** *** 25 против
Наказателно постановление № 18-0819-002066/13.06.2018 год. на Началника на Група
към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
допуснато нарушение по чл. 48 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
В
жалбата, по същество се оспорва единствено наложената на
жалбоподателя санкция по т.2 от издаденото НП, като се твърди, че както в АУАН,
така и в впоследствие издаденото въз основа на него НП не са изложени
достатъчни и конкретни по своя характер обстоятелства при които се твърди, че е
било извършено нарушението, като не били посочени и действията, които не бил
извършил жалбоподателят за да понесе отговорност по визирания законов текст.
Моли се за отмяна на издаденото постановление в обжалваната част.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено
становище, в което пледира за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2018г. около 20:30 часа в гр. Варна жалбоподателят
М.Г.Н. управлявал лек автомобил Опел Антара с peг. № В2566ВР, по ул.Зограф
в района на кръстовище на равнозначни пътища образувано с ул.Петко Напетов.
Управлявайки л.а.
В2566 ВР, собственост на Мого България ЕООД, с ЕИК:
2040092050029, не пропуснал и блъснал приближаващия от дясната му страна
велосипедист - Емил Пейчев Добрев, който получил контузия на лице.
След пристигането на полицейските служители, сред които и
св. Г., водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкатест 7510 с NEARBB-0096
за употреба на алкохол.
При извършена допълнителна проверка се установило, че М.Н.
не е изпълнил и предписанието за мед. изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му по реда на чл. 174. ал. 4 от ЗДвП,
предвид на което същият бил санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да
му бъде извършена проверка с техн. средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта установено с АУАН сер. д, бл.№573110, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя Г.Г..
Така установената фактическа обстановка е неоспорена и от
самия жалбоподател, поради което и не се налага извършването на по-прецизен
доказателствен анализ.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 18-0819-002066/13.06.2018г.
е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство, противно на заявеното в жалбата, не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
По съществото на изложеното в обжалваното наказателно
постановление съдът намери следното:
По пункт 1 – неоспорен от жалбоподателя:
В разпоредбата на чл. 48 ЗДвП се предвижда, че на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната
му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им
на движение. В случая безспорно е установено обстоятелството, че водачът на
лекия автомобил не е пропуснал велосипедиста поради което и се е стигнало до
реализиране на процесното
произшествие.
По пункт 2:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на
събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на нарушението по чл. 174, ал.3
от ЗДвП.
Показанията на разпитания свидетел – полицейски служител
са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена
на място и отказа на лицето да бъде тествано за алкохол, като от последваща проверка се установило и че не е дал проба за
кръвно изследване.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание
за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят
е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Жалбоподателят има
качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, респ. отказал да даде кръвна проба за изследване.
Жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на
контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на
проверката, поради което е налице отказ, като твърдението, че всъщност не
ставало ясно какво точно е отказал се опровергават от възприетите от съда
фактически положения, доколкото той на практика е отказал да съдейства изцяло.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице
категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство и даване на
кръвна проба за изследване, обективиран и
недвусмислено манифестиран чрез поведението на въззивника.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на
нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По силата на тази норма водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1.
Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2.
Неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
Така както законодателят ги е посочил при спиране на
водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на
полицията имат задължението да извършат проверка с техническо средство и едва
тогава или при наличие на алкохол в кръвта и оспорване от страна на
проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство да му издадат предписание за медицинско изследване, като отказът обаче
от проверка с техническо средство, независимо каква е причината, винаги води до
съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В конкретният случай е налице едновременен отказ за
проверка с техническо средство за наличие на алкохол, както и последващ отказ да се направи изследване за наличието на
алкохол в кръвта на наказаното лице, като видно от доказателствата по делото,
той не е дал и кръвна проба за медицинско изследване, което в още по-сериозна
степен затвърждава наличието на нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
За установеното административно нарушение, наложеното от
наказващия орган адм.наказание е съобразено изцяло с
тежестта на нарушението.
Наред с това е отчетена и високата степен на обществена
опасност, с която се ползват транспортните нарушения, засягащи живота и
здравето на хората. Наказанието е справедливо, съобразено с извършеното, с
неговата обществена опасност и е в размера посочен от закона, поради което
отговарят на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед посоченото
по-горе, съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение наказаното
лице е неприложима.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в едно съдебно
заседание, в рамките на което юрисконсултът не се яви (а депозира единствено
писмено становище) , не се отличава с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0819-002066/13.06.2018 год. на Началника на Група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на М.Г.Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение
по чл. 48 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл.
174, ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Г.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: