Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадената от „Д. Г. С.”, ЕИК ..., чрез процесуалния му представител адв.Б. С. Г.-ВТАК въззивна жалба, с която се атакува Решение №184/29.10.2010 г. на Свищовски районен съд, постановено по гр.д.№171/2010 г. в частта му, с която са уважени предявените от К. М. В. от гр.С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.221, ал.2 от КТ, като е признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед №.. г. на директора на ДГС С., той е възстановен на работа в ответното предприятие на заеманата преди уволнението длъжност „Г. н.” и ответникът е осъден да му заплати сумата 565,46 лв обезщетение за разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди уволнението и по-нископлатената работа за периода от 27.04.2010 г. до 04.07.2010 г., ответникът е осъден да му заплати сумата 449,90 лв – едно БТВ поради уволнението, както и разноски по делото. В жалбата се поддържа становище за неправилност на решението.Жалбоподателят счита,че съдът не е обсъдил доказателствата задълбочено, което е довело до неправилни изводи, несъответни на действителното правно положение.Счита, че са доказани двете групи нарушения, посочени в заповедта за уволнение ,първата от които свързана с разрешаването на извоза на дървесина от частен имот кадастрален номер 125025 в отõел 31-М и Н, а втората-тези,свързани с осъществяването на сеч, извоз и продажба на дървесина от държавния горски фонд-отдел 32-6/под далекопровода с.В. община С./,както и отчитането на тези дейности в ДГС С. от ищеца.Счита за напълно доказано издаването от ищеца на два броя превозни билети с номера 307 и 308 от 07. 10 и 08.10.2009 г., при което двете копия от същите не са идентични по съдържание и не са попълнени и подписани незабавно след отпечатването им от ищеца.Разликата е в дестинацията и лицето, за което е предназначена дървесината.Счита, че от събраните по делото доказателства- дневник за постъпилата и експедирана дървесина на търговеца,който е извършил сечта- „Ф.-П. К.”, както и от разпита на св.В. Г. се вижда движението на дървесината, която е транспортирана първо до склада на търговеца в с.Ц., а след това до дърводелската работилница на „Ф.В.Г” в гр.С., на когото по телефона ищецът наредил да я бичи / обработва/Всичко това сочи на умишлено извършени от ищеца нарушения на задълженията му-издаване на разрешения за извоз на дървесина, съзнателно описана в превозните билети като дърва за огрев, вместо реално изсечените и превозени трупи едра строителна дървесина,съзнателно издаване и попълване на копията от превозните билети с различно съдържание.Жалбоподателят счита за необоснован извода на съда, че ищецът не е бил поканен да даде обяснения по цитираните в раздел втори от заповедта нарушения.По този повод не са правилно интерпретирани показанията на свидетеля М., който установява, че чул разправията с директора по повод сечта в отдел 31-6, което означава, че уволнявания е бил изслушан от работодателя и в този смисъл не е нарушена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ.Неправилно според жалбоподателя е дадена вяра на показанията на св.П. К.-лице, което на практика също е закононарушител, което се е възползвало от неправомерните действия на ищеца, а наред с това е понастоящем и негов работодател.Първоинстанционният съд не е мотивирал и обяснил логично според жалбоподателя защо двете копия от превозните билети са с различно съдържание по отношение на местоназначението на дървесината, превозвача и транспортното средство, след като съставителят е бил длъжен да ги попълни веднага, на място преди експедирането на дървесината, нито пък защо и как след аварирането на превозното средство на фирмата, дървесината е откарана в н. склада на търговеца в с.Ц. вместо в С., за където е била предназначена.Жалбоподателят счита за тежки извършените нарушения, тъй като ищецът съзнателно , чрез незаконните си действия е дал възможност на лицето П. К. да придобие незаконна дървесина, като му е съдействал да я укрие и след това да я преработи.От цялостното поведение на ищеца личи липсата на критичност, което не е взето предвид от съда, така че направеният извод, че извършеното е несъществено нарушение, за което не следва да се налага дисциплинарно уволнение, е необоснован.Жалбоподателят намира за напълно доказани и посочените в раздел втори на заповедта нарушения, констатирани в хода на висящото дисциплинарно производство, а именно: съставянето на отчетна документация за извършена в отдел 31-6 сеч и депозиране на писмен рапорт до началника на стопанството, в който той е отразил неверни данни- че е извършена сеч и извоз съобразно позволително №0020658-просека под електропровод, както и писмен опис на извършената сеч в този отдел и подотдел, в който е отразил неверни обстоятелства.Счита, че за тези нарушения работникът е изслушан по установения ред, предвид показанията на св.М., чул спора му с работодателя за това дали е извършена сечта или не .Това е станало преди издаването на заповедта и в този смисъл работникът е имал възможност да даде обяснения и да се защити.Работодателят е преценил обясненията му, съпоставил ги е с останалите доказателства- доклад на комисията, извършила оглед на място, отчел е тежестта на нарушенията и тогава е издал заповедта, като е съобразил и поведението на работника.В този смисъл жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което всички искове на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Подадената от инж.И.Б. Н.- директор на ДГС С. въззивна жалба е еднаква с подадената от пълномощника . В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника К. В.. В него се изразява становище за неоснователност на подадените жалби.Той счита, че районният съд задълбочено и подробно е обсъдил писмените и гласни доказателства по делото.Направил е логични и правилни изводи,съобразени с трайната практика на ВКС.Счита за правилно приетото от РС С., че при издаване на заповедта за уволнение е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ,като работодателят не го е изслушал и не е приел писмените му обяснения по всички нарушения, които се твърди, че е извършил.Липсват доказателства той да е отказал да даде обяснения по допълнително посочените нарушения.По този начин не е проведено правилно дисциплинарното производство, съобразно изискванията на чл.193, ал.1 от КТ,което е абсолютна предпоставка за отмяната на заповедта.Действително работникът не е задължен да даде такива обяснения, но работодателят е длъжен да му ги поиска в писмен вид , или да го изслуша, което да бъде отразено в протокол.От показанията на св.М. не може да се направи извод за кое от посочените в раздел втори на заповедта всичко 5 нарушения работникът е бил изслушан.Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение С. районен съд е уважил предявените от ищеца К. М. В. от С. против Д. Г. стопанство гр.С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1, чл.221, ал.2 от КТ, като е признал за незаконно уволнението му, извършено със Заповед №1/04.01.2010 г. на директора на ДСГ гр.С., отменил е заповедта като незаконосъобразна, възстановил е ищеца на заеманата до уволнението длъжност „горски надзирател” към ДГС гр.С., осъдил е ответника да му заплати сумата 565,46 лв главница, представляваща обезщетение за разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди незаконното уволнение и по-нископлатената работа за периода от 27.04.2010 г. до 04.07.2010 г., като за разликата до претендирания размер за периода от 04.01.2010 г. до 26.04.2010 г. от 452,01 лв е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, осъдил е ответника да му заплати сумата 449,90 лв,представляваща удържано обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение поради дисциплинарното уволнение, осъдил е ДГС С. да заплати разноски. За да постанови това свое решение, съдът е събрал и обсъдил писмени и гласни доказателства, изслушал е експертизи.Въз основа на това е приел за установена фактическата обстановка и е изградил правните си изводи.За част от посочените в заповедта за уволнение нарушения е приел,че работодателят не е спазил процедурата, предвидена в чл.193, ал.1 от КТ, като не е изслушал работника и не му е поискал и приел писмени обяснения.Поради това не е разгледал в тази му част спора по същество съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ и трайно установената съдебна практика.За останалата по-малка част от нарушенията е приел, че са доказани, но не са тежки такива по смисъла на чл.190, ал.1, т.7, във вр. с чл.189, ал.1 от КТ и не обуславят налагането на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”, поради което е отменил заповедта. Безспорно е по делото, че ищецът К. М. В. е работил в ответното предприятие, като е заемал длъжността „горски надзирател”, което е видно и от приложеното по делото лично трудово досие, като последното му допълнително споразумение към трудов договор №19/2004 г. е от 31.03.2009 г. Със Заповед №1/04.01.2010 г. на директора на ДГС С., на основание чл.190,ал.1, т.7 и чл.188,т.3 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като на основание чл.330, ал.2,т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 05.01.2010 г.В заповедта за уволнение са посочени нарушения , извършени от страна на служителя в два раздела.В първия от тях са посочени в 8 пункта извършени от горския надзирател К. М. В. виновно умишлено 8 броя нарушения както следва: 1.На 07.10.2009 г. в имот кадастрален номер 125025 в отдел 31, подотдел „н” е издал превозен билет КС 245726/307, в който вместо добитите орехови трупи/ предназначени за последваща обработка/, е описал превоза на 5,00 пространствени кубически метра дървесина от орех, сортимент-дърва за огрев; 2.По същото време и място на превозения дървен материал с този билет не е поставил експедиционна горска марка на всеки дървесен труп; 3.По същото време и място на копие №1 и копие №2 от същия превозен билет е описал различни превозни средства, различни населени места, до които ще се превозва дървесината и различни лица, за които е предназначена. 4.По същото време и място, на копие №1 от превозния билет не е положил подписа си. 5.На 08.10.2009 г. в имот кадастрален номер 125025 в отдел 31, ,подотдел „н” е издал превозен билет КС 245726/308, в който вместо добитите орехови трупи , предназначени за последваща обработка, е описал превоза на 4,00 простр. куб.м. дървесина от орех, сортимент-дърва за огрев; 6.По същото време и място на превозения дървен материал с билет КС 245726/308, не е поставил експедиционна горска марка на всеки дървесен труп; 7.По същото време и място на копие №1 и копие №2 от същия превозен билет КС 245726/308 е описал различни превозни средства в различни населени места, до които ще се превозва дървесината; 8.По същото време и място на копие №1 от превозен билет КС 245726/308 не е посочил лица, за които е предназначена дървесината. В мотивите към раздел първи от заповедта е посочено, че тези нарушения са установени при извършена проверка от органите на РУ на МВР гр.С. в склад за дърводелски цех на „Ф.-В.Г.” гр.С., при която е установено, че в склада се съхраняват 27 броя орехови трупи / 9,6 простр. куб.м./, без доказателства за произхода им.Констатирано е, че върху 12 от тях е сложена производствена горска марка №533 на „Ф.-П. К.” с.Ц., община С., на два от трупите има поставена експедиционна горска марка №002 на горския надзирател К. М. В..При извършената проверка от стражари на РДГ гр.В.Търново е установено, че ореховите трупи са транспортирани с превозен билет №141452/30.11.2009 г. от склада на „Ф.-П. К.” с.Ц. до дърводелската работилница на „Ф.-В.Г.” гр.С..В превозния билет дървесината се сочи като дърва за огрев.При проверка в склада на „Ф.-П.К.” в с.Ц. е установено, че там липсва дървесина, т.е. цялата постъпила такава е била превозена.При проверка в дневника на търговеца за постъпили, преработени и експедирани дървени материали, комисията е установила, че дървесината, предмет на проверката е постъпила в този склад от отдел 31-н-частен имот с кадастрален номер 125025, като за същия подотдел е издадено позволително за сеч №0020684/24.09.2009 г. на лицето П. К.П..В дневника са описани два броя превозни билети, издадени от терминал КС 245726/307 и КС 245726/308, издадени от горски надзирател К. М. В., общо за 9 простр.куб.м. дървесина, описана като дърва за огрев.В първия от превозните билети -307, издаден на 07.10.2009 г. е описано, че се разрешава превоза на 5,00 простр. куб.м. дървесина от орех, сортимент - дърва за огрев, добита от отдел 31, подотдел н, кадастрален номер 125025, като е отразено, че дървесината ще се транспортира с превозно средство ЗИЛ 147 до с.Ц. за П. К..В копие 1 на превозния билет, приложено към досието на отдела е отразено, че дървесината ще се превозва с превозно средство, без да е описана марката, с номер ДКИ –ВТ 7245АХ ,като лицето за което е предназначена е Й. К., а мястото- гр.С..Останалите реквизити не са попълнени и няма подпис на горския надзирател и на получателя.Във втория превозен билет №308, издаден на 08.10.2009 г. в копие №2 е отразено, че се разрешава превоза на 4,00 простр.куб.м.дървесина от орех, сортимент-дърва за огрев.Описано е ,че ще се извозва с „Т. ЗИЛ-147” до с.Царевец за лицето П. К..В копие 1,приложено към досието на подотдела, е посочено друго превозно средство- „ВТ 7245 АХ”, посочено е че ще се транспортира не до с.Ц. както е в копие 2, а до гр.С..Не е отразено за кого е предназначена дървесината и подписът на получателя в копие 1 видимо се различава от този в копие 2. С Писмо изх.№1598/18.12.2009 г., издадено от ДГС С. и адресирано до К. М. В. , на основание чл.193, ал.1 от КТ е поискано от работодателя даването незабавно на писмени обяснения относно посочените в писмото констатирани нарушения.В писмото е посочено, че при проверката в дърводелския цех на „Ф.В.Г. „ в гр.С., извършена на 09.12.2009 г., са открити 9,60 пр. куб.м. орехови трупи в процес на обработка /бичене/, които по документи са отразени като дърва за огрев.Разрешението за сеч и превозните билети за тази дървесина са издадени от К. В..В писмото се изискват обяснения за това на кого са издадени разрешения за сеч в отдел 31-н, имот кад. номер 125025, кога, на кого са издадени превозните билети, както и наличието на разлика между копия №1 и №2 на тези билети.Да се обясни разликата в сор‗имента на дървесината и това, че намерените в склада трупи са сечени не през текущата година. На оригиналния екземпляр от писмото, представен от ответника и намиращ се в трудовото досие на служителя, е положен подпис срещу „Дата на връчване” и отбелязана дата 21.12.2009 г., както и подпис на длъжностното лице Л.К.,връчило документа.Ищецът К. В. в исковата си молба твърди, че не е получавал подобно писмо и не са му искани обяснения относно посочените по-горе нарушения, като по този начин работодателят е нарушил закона при издаването на заповедта за уволнение, неспазвайки императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ да му поиска писмени обяснения, или да го изслуша.Оспорил е подписа положен под текста срещу „дата на връчване”,твърдейки че не е негов.Две последователни графически експертизи, допуснати и изслушани по негово искане са установили, че спорният подпис е положен лично от К. М. В.. Въз основа на тези доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е бил поканен да даде писмени обяснения за посочените в раздел първи на заповедта нарушения с изключение на тези по пунктове 2 и 6 – за това, че не е поставил върху трупите своята експедиционна горска марка, което не е вписано в писмото, следователно не е бил поканен да даде обяснения относно това нарушение.За останалото е бил уведомен и процедурата на чл.193, ал.1 от КТ е била изпълнена. Разглеждайки въпроса по същество в тази част на заповедта обаче, първоинстанционният съд е стигнал до неправилни и необосновани изводи.Приел е ,че работодателят не е доказал по безспорен начин извършеното нарушение по пункт първи и пети от раздел първи, а именно, че в издадените от ищеца превозни билети 307 и 308, вместо да отрази добитата дървесина като предназначена за последваща обработка я е отразил като дърва за огрев.Съдът се е позовал на сортиментната ведомост на отдел 31-н, където не е отразено съществуването на едра,средна и дребна строителна дървесина, а на базата на тази ведомост се издава позволителното за сеч в имота. Позовава се на показанията на св.К., който твърди, че постъпилата и експедирана от неговия склад в работилницата на В.Г. дървесина е от два-три участъка, а не само от 31-н, за който превозните билети са издадени от ищеца.Съдът е приел също, че воденият от този свидетел дневник е редовен и показанията му сочат,че намерените при „Ф.В. Г.” 27 броя трупи в процес на обработка са от различни участъци и не е напълно доказано ,че са от отдел 31-н, кад.№125025.В този смисъл не е кредитирал и показанията на свидетелите С. и М., тъй като в подписан от тях протокол от 29.12.2009 г. на комисия извършила проверка се сочело, че от преброени от тях 26 броя маркирани като дърва за огрев трупи само 15 били годни за строителна дървесина, което опровергавало свидетелските им показания, че 27 броя трупи са орехови и са годна за преработка дървесина.По този начин били подкрепени показанията на св.Климентов, че тези трупи са от няколко участъка и той е изделил от тях годните за бичене. Настоящата инстанция не споделя тези изводи.От приложения като доказателство по делото дневник на постъпилата и експедирана дървесина на търговеца, който е извършил сечта и е транспортирал дървесината до склада си в с.Ц. е видно, че в лявата част, където се отразява постъпилата дървесина, двата превозни билета 307 и 308 , издадени от ищеца са отразени като постъпила дървесина от орех, представляваща дърва за горене.В лявата част на дневника липсва отразяване на друга постъпила дървесина от орех.В дясната част е отразена експедираната дървесина-9,6 простр.куб.м. дърва за горене от орех.Това е именно дървесината от кад № 125025 по двата превозни билета, която е транспортирана първо до склада на „Форест” в с.Ц., а от там до работилницата на „Ф.-В.Г.” в гр.С..Разпитан като свидетел, В. Г. установява, че К. В. му се е обадил по телефона да приеме орехови трупи в работилницата си и да ги бичи, след което били докарани 27 броя орехови трупи, представляващи строителна дървесина. Поискал превозния билет, но той не му бил даден.Малко след това пристигнал екип на МВР, който запечатал работилницата.Служителите на ДГС при последваща проверка в работилницата открили върху два от трупите експедиционната марка с номера на К. В..Съдът не се е мотивирал защо не дава вяра на показанията на св.В. Г., които ясно сочат съзнателно извършено от ищеца нарушение-отразяване н разрешенията за извоз дървесина за огрев вместо добита и превозвана строителна дървесина.В същото време е дал вяра на показанията на св.П. К., който очевидно участва в това нарушение и ползва облаги от него, тъй като строителната дървесина е много по-скъпа от дървата за огрев.Към настоящия момент той е и работодател на ищеца, което обстоятелство също е показателно и създава съмнение за заинтересованост у него и недостоверност на показанията му. Напълно доказано и видно от писмените доказателства по делото е и посоченото в заповедта нарушение от ищеца- издаване на два превозни билета №307 и 308 без да бъдат попълнени всички реквизити, без да се подпише всяко копие, попълнени с различно съдържание.Издаването на превозните билети ,което е служебно задължение на горския надзирател е регламентирано в ЗГ и ППЗГ.Съгласно чл.133, ал.1 от ППЗГ, превозният билет удостоверява законното транспортиране на отразения в него дървен материал от съответния склад до посоченото място за доставка.Той се издава в три еднакви екземпляра и следва да се попълни на място от длъжностното лице след извършването на сечта и преди извозването й.Оригиналът,който се дава на превозвача и удостоверява законния произход на дървесината и двете копия следва да бъдат едновременно попълнени и еднакви.Те следва да се подпишат от горския надзирател и лицето, което извозва дървесината.Това в случая е нарушено.Ищецът В. е издал превозен билет № КС 245726/307, в който е вписал ,че се разрешава превоза на 5,00 простр. куб.м. дървесина от орех, сортимент –дърва за огрев, добита в отдел 31, подотдел н, кадастрален номер 125025, като в копие 1 е отразено,че дървесината ще се превозва с транспорт без посочена марка само с номер ВТ 7245 АХ , с посочено лице, за което е предназначена Й. К. и населено място гр.С. Не е посочено от кого се превозва , няма подпис на горския надзирател и на получател.В копие две е посочено, че дървесината ще се транспортира с превозно средство ЗИЛ 147 до с.Ц. да П. К. и ще се превозва от Б. Н.. На превозен билет №КС 245726/308 от 08.10.2009 г. е отразено разрешение за превоз на 4 простр. куб.м. дървесина от орех-сортимент дърва за огрев, от отдел 31, подотдел н, същия кадастрален номер , като в копие 1 е посочено транспортно средство за извоз ВТ 7245 АХ, транспортиране до гр.С., без да се сочи за кого е предназначена , а в копие 2 е отразено транспортно средство трактор ЗИЛ- 147 ,място на транспортиране с.Ц. за лицето П. К..В качеството си на свидетел П. К. дава показания, че камионът, на който първоначално била натоварена дървесината „се счупил” и се е наложило тя да бъде претоварена. Затова горският надзирател не издал нов превозен билет за да не натовари допълнително собственика с разходите по издаването му.Това обаче не обяснява защо горският надзирател, който не би могъл предварително да знае за аварията на камиона, ако действително е имало такава, не е попълнил двете копия на билетите веднага и на място при експедирането на дървесината и то с еднакво съдържание, както и защо дървесината след претоварването й не е била закарана в гр.С., а в склада на търговеца в с.Ц..Не звучи достоверно и обяснението на търговеца за станалата авария с камиона в два поредни дни. Настоящата инстанция намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност по безспорен начин на извършените от ищеца нарушения, посочени в раздел първи , т.1,3,4,5,7 и 8 на заповедта.Не споделя също така и разбирането, че нарушенията не са тежки по своя характер и не обуславят наказание дисциплинарно уволнение.Сами по себе си те са достатъчни за да мотивират налагането на това най-тежко наказание.Очевидно е, че те са съзнателно извършени и са дали възможност на друго лице да се облагодетелства.Ищецът е служител със стаж и опит и може да отличи строителна дървесина от дърва за огрев.Телефонното обаждане до св.В. Г., показанията на когото не може да не се кредитират, показва участието на ищеца в схема най-меко казано нарушаваща закона.По този повод и съзнателно са съставени и издадени копия от превозните билети с различно съдържание. В раздел втори на процесната заповед са цитирани 6 броя нарушения, свързани с извършена сеч в землището на с.В. под далекопровод в сечището в отдел 32, подотдел 6. Установено е ,че на 21.07.2009 г. е издадено позволително за сеч и извоз №0020658, на К. М. В. да извърши сечта на площ 0,2 хка в отдел 32, подотдел 6 за направа на просека под далекопров¯д.На 17.08.2009 г. В. е подал рапорт до началника си, че е извършил сечта и е извозена добитата 1,88 плътни куб.м. дървесина за горене от други широколистни видове.Издадени са два превозни билета с номера КС 245726/000279 и КС 245726/000280,първият от 07.08.2009 г., с който е разрешен извоз на 2 пр. куб.м. дървесина за огрев от други широколистни и вторият от 17.08.2009 г. също за извоз на 2 пр. куб.м. дървесина за огрев.Двата билета са описани в опис, подписан от В..За тях той е издал уведомителен бюлетин № КС 245726/000083 за първия превозен билет и уведомителен бюлетин № КС 425726/000084 за втория превозен билет, с които е потвърдил извършването на сечта и извоза на дървесината. При извършения на 29.12.2009 г. оглед от комисия на ДГС в сечището в отдел 32, подотдел 6 под далекопровод в землището на с.В. е установено, че такава сеч не е извършвана и описаната в превозните билети дървесина не е от този подотдел.По този начин ищецът е отразил неверни обстоятелства в двата издадени превозни билета, съставил е два уведомителни бюлетина, в които е отразил неверни обстоятелства за извозването с посочените два превозни билета количества дървесина и е депозирал писмен рапорт до началника на ДСГ, в който също е отразил неверни обстоятелства- извършването на сеч в отдел 32-6. Тези нарушения са установени от работодателя в хода на вече започналото дисциплинарно производство.За тях работодателят не твърди да са искани писмени обяснения от служителя, но твърди, че той е бил изслушан именно по тези въпроси.Във връзка с това е разпитан като свидетел М. М.-помощник- лесничей.Той установява, че не е присъствал на „разправия” между К. В. и директора на ДГС , но директорът го извикал, влязъл при Л.-техническия секретар и чул,че К. и директорът се разправят за сечта в 32-6, далекопровод.К. казвал, че имало сеч, а директорът му казвал, че изпратил хора, които му казали, че няма сеч.Когато директорът попитал свидетеля дали е видял сеч, той му отговорил, че всички са се подписали на протокола и не са видяли сеч.На другия ден уволнили К.. Разпоредбата на чл.193, ал.1 предвижда алтернативно изслушване на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание , или приемане на писмените му обяснения.В случая писмени обяснения очевидно не са искани и това не се твърди от ответника.Но показанията на св.М. ясно сочат, че ищецът е бил изслушан от работодателя по основния въпрос сочещ на нарушението- извършвана ли е сеч под далекопровода в землището на с. В. или не.Очевидно ищецът е отговарял на поставения от началника на ДСГ въпрос дали е извършвана сеч и т.н. разправия означава ,че е бил извикан и изслушан.Настоящата инстанция намира за необоснован извода на районния съд за неспазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ що се касае до цитираните в раздел втори на заповедта нарушения.Неоснователно е възражението на ищеца,че това изслушване следва да бъде отразено в протокол.Законът не предвижда такава форма.Писмената форма е единствено гаранция за точно установяване на изявленията на страните.В случая обаче, законът не предвижда преценка от съда на съдържанието на тези обяснения на уволнения.Без значение е какво той е твърдял.Единствено необходимо е доказването на факта ,че той е бил изслушан, а по-нататъшната преценка на обясненията му е в прерогативите на работодателя.След като е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, съдът е следвало да обсъди доказателствата, установяващи и тези нарушения и да се произнесе по съществото на спора. Настоящата инстанция намира, че са налице достатъчно доказателства за извършените и описани в раздел втори на заповедта нарушения.Те са установени с цитираните документи, съпоставени с показанията на разпитаните свидетели А. А.,М. М.,С. Ц.,Т. С.,Т. Т..Тези свидетели установяват,че при проверката на участъка под далекопровода в землището на с.В. не е била извършвана сеч, така както е рапортувано от В..Така по делото са категорично доказани посочените в пункт 13 и 14 на заповедта нарушения- депозирането на писмен рапорт до началника на стопанството, в който са отразени неверни обстоятелства- извършена сеч и извоз-просека под далекопровод съобразно позволително №0020658, за което ищецът е депозирал писмен опис.За тези две нарушения служителят е изслушан от работодателя, което е установено със свидетелските показания на св.М..Не е налице нарушение на процедурата,поради което работодателят е преценил вината и тежестта на нарушенията, съобразил е и поведението на служитеÙя- неговата безкритичност, и е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Настоящата инстанция намира за необоснован извода на районният съд за незаконосъобразност на издадената заповед.Решението, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.221, ал.2 от КТ следва да бъдат отхвърлени.Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът-въззивен жалбоподател е осъден да заплати разноски по сметка на СвРС, както и такива на ищеца.Вместо това следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените пред двете инстанции разноски общо в размер на 530 лв , в т.ч. 450 лв по представен списък пред първата инстанция и 80 лв държавна такса по въззивната жалба. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №184/29.10.2010 г. на С. районен съд, постановено по гр.д.№171 по описа на съда за 2010 г. в обжалваната му част ,с която са уважени предявените от ищеца К. М. В. от гр.С. против ДГС гр.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.221, ал.2 от КТ,като съдът е признал уволнението му обективирано със Заповед №1/04.01.2010 г. на директора на ДГС С. за незаконно, отменил е цитираната заповед, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” към ДГС гр.С., осъдил е ответника да му заплати сумата 565,46 лв, представляваща обезщетение за разликата между получаваното БТВ преди уволнението и по-нископлатената работа за периода от 27.04.2010 г. до 04.07.2010 г. , осъдил е ответника да му заплати сумата 449,90 лв,представляваща удържано обезщетение в размер на едно БТВ поради дисциплинарното уволнение. Вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от К. М. В. с ЕГН * от гр.С., ул.”Г.”, №...., против Д. Г. С. гр.С., представлявано от директора И. Н., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал1, т.1, 2 и 3 от КТ и чл.221, ал.2 от КТ за признаване на уволнението му, обективирано със Заповед № 1/04.01.2020 г. на директора на ДГС гр.С. за незаконно, за възстановяването му на предишната работа „горски надзирател” към ДГС С., за присъждане на обезщетение в размер на 565,46 лв за разликата между получаваното от него БТВ преди уволнението и по-нископлатената работа за периода от 27,04.2010 г. до 04.07.2010 г., както и за присъждане на сумата 449,90 лв,представляваща удържано обезщетение в размер на едно БТВ поради дисциплинарното уволнение. ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН *, с адрес гр.С., ул.”Г.”,№.., да заплати на ДГС гр.С., представлявано от директора И.Н., сумата общо 530 лв разноски за двете инстанции, в т.ч. 450- лв направени пред първата инстанция и 80 лв пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |