Разпореждане по дело №156/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №I35/ 16.03.2010 г. по гр.д. № 1434/ 2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали М. И. А. с ЕГН *, С., К-а обл. е осъден да заплати на Г. М. Е. с ЕГН *, С., К-а обл. сумата 2 500лв., представляваща неимуществени вреди от престъпление по чл.131, ал.1, т.9, вр. чл.130, ал.1 от НК-разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/лека телесна повреда/, извършено на 12.01.2008г., ведно със законната лихва от 12.01. 2008г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 250лв., представляваща разноски по делото, като в останалата част, за разликата до 3000 лв., искът е отхвърлен. В тежест на М. И. А. са останали направените по делото разноски за държавна такса, в полза на РС-Кърджали, и за вещо лице, общо в размер на 210 лв., съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Против решението на районния съд е постъпила въззивна жалба от М. И. А., чрез адв. Б., в която се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно относно уважения размер от 2500 лв. неимуществени вреди от престъпление, извършено на 12.01.2008 г.. Счита, че за причинените болки и страдания пострадалия следва да бъде обезщетен справедливо и за това не спори, че е причинил лека телесна повреда на Г. Е.. Несправедлив бил размера на обезщетението, тъй като в случая не били причинени такива болки и страдания, че да бъдат обезщетени със сумата от 2500 лв. Налице било съпричиняване от страна на Г. Е., което следва да се има предвид и да се намали размера на обезщетението. Моли съдът да отмени решението в уважената част и постанови друго, като намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. В писменото си становище виззивника поддържа жалбата си.

Писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия не е постъпил. В молбата си въззиваемия, чрез адв. П., моли съдът да потвърди решението на районния съд и препраща към съображенията си изложени пред първата инстанция. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че на 12.01.2008 г., в резултат на извършено престъпление, е получил телесни увреждания, претърпял е болки и страдания, които следва да бъдат възмездени справедливо.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.86 от ЗЗД, за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.В исковата си молба ищецът Г. М. Е. твърди, че претърпял неимуществени вреди в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.131 ал.1, т.9, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 12.01.2008г. в с.К., К-а обл. му причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в проникващо огнестрелно нараняване на лявото бедро със средство, опасно за живота на мнозина - огнестрелно оръжие пистолет "Макаров", като с Решение № 27/11.03.2009гна Районен съд-Кърджали ответникът бил признат за виновен и на основание чл.78а ал.1 от НК и чл.378 ал.4 т.1 от НПК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 2000лв.Решението било влязло в законна сила на 26.03.2009г. Твърди, че близо месец след причиненото нараняване бил на лечение в МБАЛ "Ат.Дафовски" гр.Кърджали, където му били извършени две хирургически операции, а след излизане от болницата близо два месеца ходил с помощни средства-патерици, като от причиненото му нараняване претърпял силни болки и страдания и към предявяване на иска имал затруднения в ходенето, като изпитвал болки в левия крак, особено при застудяване на времето и физическо натоварване на крака. За така причинените неимуществени вреди претендира сумата в размер на 3000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.01.2008г, както и направените по делото разноски.

Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва иска по основание, а само по размер, като счита, че е завишен и прави довод, че причинената лека телесна повреда на ищеца била излекувана напълно и нямала негативни, последици за него, и, че изпитаните болки били минимални и за кратко време, както и че увреждането било причинено в резултат на провокативно и агресивно поведение на ищеца спрямо ответника, като първият се явявал и съпричинител на резултата.

Представени са доказателства от които се установява, че по НАХД N 153/2009 г. на РС-Кърджали, с влязло в сила решение № 27/11.03.2009 г., въззивника е бил осъден на наказание глоба в размер на 2000 лв., за това, че на 12.01.2008 г. причинил на ищеца разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в проникващо огнестрелно нараняване на лявото бедро, със средство опасно за живота на мнозина-пистолет „Макаров", представляващо престъпление по чл.131, ал.1 т.9, вр. чп.130, ал.1 от НК, за което е признат за виновен, като на основание чл.78а, ал.1 от НК и чл.378, ал.4 т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба". От съдебно- медицинската експертиза в наказателното производство и по настоящото дело се установява, че огнестрелната рана е била в средната трета на лявото бедро при входна рана с големина на монета от 10 ст., встрани от бедрената кост, през мускулатурата на бедрото, и изходна, със цепковидна ф¯рма по задната повърхност на бедрото, на 8-10 см. по-ниско от входната. Вещото лице, при прегледа, установява белези от извършена хирургична операция с дължина 9 см. по предната повърхност на лявото бедро, синкаво-сивкав белег от зараснала рана с размери 1/1.5 см. по задната повърхност на лявото бедро и наличие на една хирургична операция на 12.01.2008 г. От медицинската документация вещото лице установява, че оздравителния период е протекъл в обичайните срокове за подобни наранявания – за около 20 дни и възможно е и след този срок пострадалия да има болки в областта на лявото бедро, които не са от степен да затруднят движението на левия крак.

Обстоятелствата, свързани с причиняване на телесното увреждане на въззиваемия се установяват от показанията на св. Р.М. и М. А.. На 12.01.2008 г. присъствали на възпроизведения от въззивника изстрел със законно притежавано оръжие, при което е причинено увреждане – огнестрелна рана в левия крак на въззвиемия. След престоя в болнично заведение въззиваемия се е движил около два месеца с патерици, а след това куцал около три месеца и имал болки в крака при влошаване на времето. Свидетелите не установят факти, свързани със съпричиняване от страна на пострадалия. Напротив по делото се установява, че в отношенията на пострадалия и въззивника не е имало напрежение, говорили са със спокоен тон, между тях не е имало конфликт.

При тези данни правилно районния съд е приел, че предявеният по чл.45 от ЗЗД иск за неимуществени вреди е основателен и частично доказан. Вредите са причинени от ответника в резултат на извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.9 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, по което има влязла в сила присъда на наказателен съд, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая наказателното производство е по чл.78а от НПК и е приключило с решение. При употребата на израза „присъда” в чл.300 от ГПК законодателя е имал предвид присъда като сборно понятие, в което се включва и влязло в сила решение, с което приключва наказателно дело.

От доказателствата по делото се установява, че въззиваемия търпи неимуществени вреди под формата на болки и страдания от травматично увреждане, представляващо проникващо огнестрелно нараняване на лявото бедро, довело до хирургична интервенция на 12.01 2008г. и болнично лечение до 31.01.2008г., без последващо трайно затрудняване движението на левия крак, но с последвали болки, куцане и използване на патерици за около два месеца след изписването на ищеца от болница. С оглед периода от време, през който въззиваемия е търпял болки и страдания, свързани с трудно движение на левия крак за два месеца, липсата на комфорт при движение на тялото, съдът намира, че обезщетението в размер на 2500 лв. ще възмезди причинените болки и страдания на въззиваемия, при което съдът намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/ 16.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1434/2009 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.