№ 693
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500917 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2206/05.04.2022 год. по рег. на ЧСИ Румяна Тодорова
с рег. № 717, от „Билдринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна – длъжник по изпълнението,
срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 2127/30.03.2022 год. по изп. дело № 20227170400141 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с
рег. № 717, в частта относно определените в тежест на длъжника разноски, съответно:
сумата от 18 лева с вкл. ДДС – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложен запор върху сума,
внесена като обезпечение по сметка на съд; сумата от 445, 52 лева с вкл. ДДС,
представляваща такса по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ върху сумата от 4 390, 85 лева.
Твърди се в жалбата, че ЧСИ неправилно е начислил такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
наложен запор върху сума, внесена от жалбоподателя (длъжник) като обезпечение по сметка
на съд, тъй като, с оглед уредените в закона специални правила за освобождаването на
сумата, респ., за превеждането и от съда по сметка на съдебния изпълнител за
́
удовлетворяването на вземането на кредитора, чието изпълнение внесената сума обезпечава,
тя не представлява вземане на залогодателя – длъжник върху което всеки кредитор на
залогодателя има право да насочи изпълнение върху нея за удовлетворяване на свое парично
вземане.
По отношение на сумата от 445, 52 лева с вкл. ДДС, представляваща такса по т. 26, б.
1
„в“ от ТТРЗЧСИ върху паричната сума в размер на 4 390, 85 лева, жалбоподателят счита, че
също неправилно му е вменена в тежест. Навежда, че внесената от него сума от 4390, 85
лева по сметка на РС-Варна за обезпечение на вземането на кредитора е внесена преди
образуването на изпълнителното производство по настоящото изпълнително дело по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, което обстоятелство е станало известно на съдебния
изпълнител при образуване на изпълнителното производство от искането на взискателя за
запор на посочената сума. Т. е., сумата е платена за взискателя по банковата сметка на РС-
Варна преди образуването на изпълнителното дело, при което и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху тази сума не се дължи. Навежда също, че не е дал повод за образуване на
изпълнително производство, тъй като преди преди образуване на изпълнителното дело е
предложил спогодба на взискателя „Бадимекс – Димов и Сие“ ООД със седалище гр. София,
но предложението му е оставено без последствие.
Отправено е искане за отмяна на постановление за разноските, обективирано в покана
за доброволно изпълнение с изх. № 2127/30.03.2022 год. по изп. дело № 20227170400141 по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717, в частта му относно определените в тежест на
длъжника разноски, съответно: сумата от 18 лева с вкл. ДДС – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
наложен запор и сумата от 445, 52 лева с вкл. ДДС, представляваща такса по т. 26, б. „в“ от
ТТРЗЧСИ върху парична сума в размер на 4 390, 85 лева.
В писмени възражения взискателят „Бадимекс – Димов и Сие“ ООД със седалище гр.
София, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.
Претендира присъждане на разноски.
В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Р.
Тодорова счита жаалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е отчасти
основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по изп. дело № 20227170400141 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с
рег. № 717, с район на действие района на ОС-Варна е образувано по молба на „Бадимекс –
Димов и С-ие“ ООД, със седалище гр. София, от дата 29.03.2022 год. и въз основа на
приложен изпълнителен лист № 260051/13.01.2022 год., изд. по гр. дело 10994/2019 год. по
описа на РС-Варна, с който длъжникът „Билдринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна е осъден
да заплати на „Бадимекс – Димов и Сие“ ООД, със седалище гр. София, сумата от 4390, 85
лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2019 год. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 1846, 26 лева – съдебни разноски.
́
В молбата си за образуване на изп. производство относно събирането на главницата
от 4390, 85 лева взискателят е поискал ЧСИ да изиска посочената сума от ОС-Варна, по
чиято сметка е била внесена от длъжника в производство по обезпечаване на иска по
въззивно търг. дело № 3363/2020 год. на ОС-Варна.
С разпореждане от 29.03.2022 год .ЧСИ е наложил запор на сумата, а с искане от
2
30.03.2022 год. е поискал от ОС-Варна сумата да бъде запорирана и след това преведена по
сметка на съдебния изпълнител.
Видно от сметка № 26831/29.03.2022 год., съставена от ЧСИ Р. Тодорова е начислена
сумата от 55 лева (66 лева с вкл. ДДС), от които 15 лева (18 лева с вкл. ДДС), съставляваща
такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ – налагане на запор без извършване на опис.
Въз основа на удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК от 30.03.2022 год. държавата чрез
НАП ТД – Варна е присъединена като взискател по право за дължимите и от длъжника
́
публични вземания в размер на 1651, 14 лева.
В ПДИ изх. № 2127/30.03.2022 год. са определени разноски по изпълнението,
дължими от длъжника, съответно: 66 лева (това са разноските по изготвената от съдебния
изпълнител сметка № 26831/29.03.2022 год.); 897, 42 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
начислена върху сбора от сумите по изп. лист и вземането на държавата по удостоверението
по чл. 191, ал. 4 ГПК.
На дата 25.11.2020 год. по сметка на ОС-Варна е внесена сума от 8762, 41 лева като
залог в пари по обезпечение на иск по гр. дело № 10994/2019 год. на РС-Варна и възз. търг.
дело № 3363/2020 год. на ОС-Варна.
При тези данни настоящият състав намира, че в случая такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ не се
дължи. Внесената по сметка на ОС-Варна в рамките на производство по обезпечение на иск
сума не съставлява вземане на залогодателя, върху което всеки кредитор може да насочи
изпълнение, съответно не съставлява и вземане върху което да се изпълнява по реда на
Глава Четиридесет и пета от ГПК и върху което да се налага запор с последиците по чл. 507
и чл. 508 ГПК. Предназначението на тази сума е да обезпечи изпълнението на задължението
на длъжника по съдебно установеното вземане на кредитора, при което и съдът е длъжен
при поискване от съдебния изпълнител да преведе сумата по сметката на последния. Запор
се налага върху вземане на длъжника към трето лице. В случая внесената от името и за
сметка на длъжника сума в ОС-Варна не е негово вземане към съда, нито съдът е трето
задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 от ГПК – в този смисъл е ТР № 6/2014 год.
на ОСГТК на ВКС на РБ.
При това положение макар и да е наложил запор върху сумата от 4390, 85 лева,
доколкото тази сума не съставлява вземане на длъжника към съда, то и липсва правна
възможност запорът да произведе последиците, които законът свързва с него.
С оглед изложеното начислената в сметката № 26831/29.03.2022 год. сума от 15 лева
(18 лева с вкл. ДДС), съставляваща такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ, възпроизведена и в ПДИ до
длъжника е недължима – арг. и от чл. чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на сумата за разноски в размер на 445, 52 лева с вкл. ДДС, вменена за
плащане на длъжника, представляваща такса по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ върху парична
сума в размер на 4 390, 85 лева, съдът намира следното:
Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата
на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
3
(ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. За събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице
– чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл.
82 и 83 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 79 от ГПК длъжникът не отговаря за разноските в
изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на
изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; 2) когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3) когато разноските, направени
от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая по отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху сумата от 4390, 85 лева не
е налице нито една от горните хипотези. Изпълнителното производство не е прекратено, въз
основа на някое от предвидените в чл. 433, ал. 1 ГПК ПК основания, нито пък внасянето на
горната сума по сметка на ОС-Варна може да се окачестви като плащане преди образуване
на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Без значение е и
обстоятелството, че преди образуване на изп. дело длъжникът е предложил спогодба на
взискателя. Следва да се изтъкне още, че таксата по т. 26 от ЗТРЗЧСИ е дължима и в
случаите, в които длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното жалбата в тази и част е неоснователна.
́
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на насрещната по жалбата страна следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева
– съобразно отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2127/30.03.2022 год. по изп. дело № 20227170400141 по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова с рег. № 717, В ЧАСТТА МУ, с която в тежест на длъжника по
изпълнението „Билдринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна са определени разноски в размер
на 18 лева с вкл. ДДС, съставляващи такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложен запор върху сума,
внесена като обезпечение по сметка на съд;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2206/05.04.2022 год. по рег. на ЧСИ
Румяна Тодорова с рег. № 717, подадена от „Билдринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна –
длъжник по изпълнението, срещу постановление за разноските, обективирано в покана за
4
доброволно изпълнение с изх. № 2127/30.03.2022 год. по изп. дело № 20227170400141 по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова с рег. № 717, В ЧАСТТА относно определените в тежест на
длъжника разноски в размер на сумата от 445, 52 лева с вкл. ДДС, представляваща такса по
т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ върху сумата от 4 390, 85 лева;
ОСЪЖДА „Билдринг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. Марин Дринов № 66 да заплати на „Бадимекс Димов и сие“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Г. С. Раковски № 122, вх. Б,
ет. 3, сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Румяна Тодорова, с рег. № 717 с район на
действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5