Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя А. Н. Х., подадена срещу [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя К. В. И.. Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва : 1. иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5 491. 04 лв., представляваща главница- дължима сума за доставени строителни материали по фактури : № [ЕГН]/ 29.08.2008г., № [ЕГН]/ 30.09.2008г., № [ЕГН]/ 31.10.2008г. и № [ЕГН]/ 28.11.2008г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2013г. до окончателно й изплащане; 2. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294 от ТЗ, за заплащане на сумата от 2 955. 00 лв., представляваща дължима мораторна лихва, върху неизплатените суми по процесните фактури, за периода считано от първоначалната доставка на материалите- 29.08.2008г. до датата на завеждане на настоящата искова молба- 08.08.2013г. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В исковата си молба ищецът твърди, че в периода 29.08.2008г.- 28.11.2008г. е доставил на ответника строителни материали на обща стойност 5 491. 04 лв., съобразно представените по делото четири фактури. След като приел строителните материали и подписал издадените фактури, ответникът следвало да заплати и стойността по тях, но по различни причини, не го сторил. Въпреки провежданите безброй телефонни разговори, множеството изпратени писма по факс, телефон и лични срещи, дължимата сума по процесните фактури и до момента не била изплатена. С писма и Покани за доброволно изпълнение във връзка с извършвано годишно счетоводно приключване било поискано от ответника да потвърди задължението си към ищеца. С нарочни писма ответникът потвърдил задължението си към ищеца, в размера на претендираната главница от 5 491. 04 лв. От датата на доставката по всяка една от фактурите, предвид липсата на плащане, ответникът изпаднал в забава, поради което и дължал мораторна лихва, считано от датата на доставка по всяка от фактурите, до деня на подаването на исковата молба. По изложеното се обосновава наличието на правен интерес от предявяване на осъдителни искове за посочените суми. В подкрепа на фактическите твърдения се сочат писмени доказателства. В съдебно заседание, ищецът, не изпраща представител. Ответната страна, в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, не изпраща представител. По делото са събрани писмени доказателства, извършена е съдебно- икономическа експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения материал по делото без възражения от страните. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното : С неформални договори за покупко- продажба, сключени между ищеца [фирма]- [населено място], като продавач, и ответникът- [фирма]- [населено място], като купувач, е извършена доставка на строителни материали, подробно описани по количество и вид, в издадените за целта фактури- № [ЕГН]/ 29.08.2008г., № [ЕГН]/ 30.09.2008г., № [ЕГН]/ 31.10.2008г. и № [ЕГН]/ 28.11.2008г. Продавачът е бил задължен да достави, т. е. продаде съответните стоки, а ответникът да заплати тяхната цена, като за целта са съставени представените с исковата молба 4 бр. фактури. Тези фактури са подписани от страните, без наличието на каквито и да е възражения /л. 4 и 5 от делото/. Видно от Потвърждение за наличие на задължения изх. № 72/ 30.01.2012г., ответникът е потвърдил изрично задължението си към ищеца, по процесните 4 фактури, в размера на сумата от 5 491. 04 лв. /л. 8 и 11 от делото/. С Покана за доброволно плащане изх. № 337/ 29.09.2011г., ищецът е поканил ответника да му заплати дължимата сума по процесните 4 фактури. Същата е връчена на ответника на 03.10.2011г. /л. 10 от делото/. От неоспореното от страните заключение на вещото лице Я. Ч. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че доставените строителни материали по вид, количества и цена, са осчетоводени както при ищеца, така и при ответника, съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Същите фигурирали съответно в Дневниците за продажби на ищеца, и в Дневниците за покупки на ответника, представени в ТД на НАП- София, офис Б.. Общата дължима сума по тях към момента на извършване на проверката, възлизала на 4 574. 84 лв. без ДДС, а с вкл. ДДС 5 491. 04 лв. Ответникът ползвал пълен данъчен кредит по процесните фактури. Общият размер на дължимата мораторна лихва, върху неизплатените суми по фактурите, за периода от датата на доставките по тях до подаването на исковата молба, вещото лице определя на сумата от 2 903. 13 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи : Предявените искове са процесуално допустими- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на исковете- ищецът претендира насрещни престации при твърдение за наличие на валидни търговски продажбени правоотношения, предвид правноорганизационната форма и на двете страни, предмета на дейност на двамата търговци и неизпълнението на насрещните задължения на ответната страна по тези правни връзки. По същество на доводите : Търговската продажба представлява двустранен договор, който поражда субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характерът на извършеното от ищеца действие- доставяне на стоки на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с посочени по вид, количество и цена вещи, сочи за възникване на сочените продажбени правоотношения между страните. Правноорганизационната форма, по която двете спорещи страни са сключили процесните неформални договори за покупко- продажба, определя договарящите като търговци и обуславя търговския характер на сключените между тях сделки- търговски продажби. Правният режим на последните е уреден в чл. 327 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съществените задължения на страните са следните- продавачът е длъжен да прехвърли собствеността върху стоките- предмет на сделката, и да ги предаде /достави/ на купувача. За последния са налице две основни задължения- да получи стоките, приеме извършените услуги, и да плати тяхната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоките, или на документите, които му дават правото да ги получи, освен ако е уговорено друго. В случая ответникът не оспорва факта, че стоките и услугите, са му доставени. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателства за извършено доставяне на процесните строителни материали, следва да се ангажират именно от доставчика- ищец в настоящето производство. Съдът намира, че такива безспорно са налице в процесния случай- фактът на извършените доставки не се оспорва от ответника, установява се и от самите фактури, които са подписани от представляващия ответното дружество и то без възражения, от потвърждението на задължения извършено от ответника, от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза, според което ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури. Следователно, след като се извършват подобни действия и то изцяло еднопосочни по приемането на стоките, и то без възражения, след като изрично се признава наличието на дълга и то в размера сочен в исковата молба, това автоматично означава, че е налице категорично приемане на изпълнението. Следователно налице е в цялост изпълнение на задълженията по процесните продажби от ищцовата страна. От своя страна ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателства за извършено цялостно плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да е доказателства, че е заплатила остатъка от дължимата цена по сделките в размер на 5 491. 04 лв. Нещо повече този извод е направен и от съдебно- икономическата експертиза, че липсва каквото и да е плащане извършено от ответника в полза на ищеца, на претендираната от ищеца главница. Ето защо сумата от 5 491. 04 лв., следва да се присъди, съобразно поисканото, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.08. 2013г., до окончателното й изплащане. С оглед уважаването на главните искове, ще следва да бъдат уважени и обективно С. с тях акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените главници, за периода от настъпване на изискуемостта по всяка от тях /деня следващ датата на доставката/, до деня, прехождащ датата на подаване на исковата молба. Началната дата не би могла да бъде друга освен деня, следващ извършването на доставката, доколкото няма как да се приеме, че ако длъжникът е платил в деня на доставката, ще е в забава, каквото е логиката на ищеца. Едва изпадането на длъжника в забава е основанието същият да бъде отговорен и за мораторна лихва, не и преди това. Що касае посочената от съда крайна дата- деня, прехождащ датата на подаване на исковата молба, това също е логично, доколкото няма как деня на подаването на исковата молба, да участва един път при определянето на мораторната лихва, и втори път, едновременно с това, да е начало и на дължимата законна лихва, върху съответната неизплатена главница. В този смисъл, ще следва размерът на мораторната лихва върху дължимите суми по всяка от 4- те фактури да се изчисли по следния начин- по фактура № [ЕГН]/ 29.08.2008г., същият следва да бъде- 30.08.2008г.- 07.08.2013г.; по фактура № [ЕГН]/ 30.09.2008г., същият следва да бъде- 01.10.2008г.- 07.08.2013г.; по фактура № [ЕГН]/ 31.10.2008г. същият следва да бъде- 01.11.2008г.- 07.08.2013г.; и по фактура № [ЕГН]/ 28.11.2008г., същият следва да бъде- 29.11.2008г.- 07.08.2013г.; Доколкото вещото лице е изчислявало размера на дължимата мораторна лихва по всяка от фактурите с друга начална и крайна дата, макар и с по един ден разлика, съдът намира, че изчислените на размера на мораторната лихва, следва да стене с програмния продукт “А. финанси”, съобразно който за горепосочените периоди, по фактури, размерът на задължението на ответника е както следва : по фактура № [ЕГН]/ 29.08.2008г., за периода 30.08.2008г.- 07.08.2013г. дължимата мораторна лихва е 1 043. 86 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 30.09.2008г., за периода 01.10.2008г.- 07.08.2013г. дължимата мораторна лихва е 1 098. 21 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 31.10.2008г. за периода 01.11.2008г.- 07.08.2013г. дължимата мораторна лихва е 520. 24 лв.; и по фактура № [ЕГН]/ 28. 11.2008г., за периода 29.11.2008г.- 07.08.2013г., дължимата мораторна лихва е 263. 78. лв. Поради това и исковете за мораторна лихва, следва да се уважат в размера от общо 2 946. 09 лв., а за разликата следва да се отхвърлят. С оглед изхода на спора, и като взе предвид изрично направеното искане от ищеца, за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца общата сума от 537. 27 лв., представляващи направени по настоящето производство разноски, съобразно уважената част от исковете, за внесена държавна такса и възнаграждение на вещото лице. Водим от горното и на основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, и чл. 78 ГПК, Благоевградски районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл. 286 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя К. В. И., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя А. Н. Х., сумата от 5 491. 04 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща главница- дължима сума за доставени строителни материали по фактури : № [ЕГН]/ 29.08.2008г., № [ЕГН]/ 30.09.2008г., № [ЕГН]/ 31.10.2008г. и № [ЕГН]/ 28.11.2008г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2013г. до окончателно й изплащане. ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя К. В. И., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя А. Н. Х., сумата от 2 946. 09 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неизплатените главници, както следва : по фактура № [ЕГН]/ 29.08.2008г., за периода 30.08.2008г.- 07.08.2013г.- мораторна лихва- 1 043. 86 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 30.09.2008г., за периода 01.10.2008г.- 07.08.2013г.- мораторна лихва- 1 098. 21 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 31.10.2008г., за периода 01.11.2008г.- 07.08.2013г.- мораторна лихва- 520. 24 лв.; и по фактура № [ЕГН]/ 28.11.2008г., за периода 29.11.2008г.- 07.08.2013г.- мораторна лихва- 263. 78. лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2 955. 00 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и пет лева/ и за другите периоди, ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя К. В. И., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя А. Н. Х., сумата от 537. 27 лв. /петстотин тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |