Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 853 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 413069-F454076 от 26.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева на „Б. 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „Хаджи Р. Хаджиилиев“ № 17, ет.3, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Б. 1“ ЕООД, в
която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание законният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за
отмяна на НП. Сочи, че е налице маловажен случай.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „Б. 1“ ЕООД е учредено през
месец септември 2018 г. с основен предмет на дейност обучение на водачи на
превозни средства. Седалището и адрес на управление били гр. Пазарджик, ул.
„Хаджи Р. Хаджиилиев“ № 17, ет.3. На 15.10.2018 г. дружеството получило
Разрешение с № 4178, издадено от ИА „Автомобилна администрация“ за извършване
на обучение на курсисти. В Разрешението бил посочен адрес на учебния център за
обучение: гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ № 2. При извършена проверка от
служители на НАП, между които и свидетелката А.И., съвместно с представители на
сектор ПИП при ОД на МВР - Пазарджик и АА Пазарджик на 24.11.2018 г. в 14.23 ч.
на обект - учебен център, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ № 2,
стопанисван от фирма „Б. 1“ ЕООД било констатирано, че „Б. 1“ ЕООД в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията
„служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 2500 лв. Извършена
е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство
„Perfect S01-KL“ с индивидуални номера DY 418635 и ИН на ФП 36575403. В хода на
проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно
изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 2500 лв.,
представляваща парични средства налични във ФУ. Наличното в проверявания обект
фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се извършат
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Видно от дадените в
Опис към ПИП обяснения на управителя А.Б. по установената разлика в размер на
2500 лв., сумата, която е регистрирана в устройството представлява заплащане на
стойност на курс за обучение за петима курсисти – по 500 лв. за всеки, за които
има издадени съответните фискални бонове, но парите не са налични в касата, тъй
като са изведени от нея от него, но за тази операция не е използвана функцията
„служебно изведени суми“, поради незнанието на управителя как да я използва. Извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано
при извършена проверка, документирана с ПИП сер. АА № 0376129 от 24.11.2018 г.
Тъй като на основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, то констатираното съставлявало нарушение
на тази разпоредба, поради което А.И. съставила АУАН на 04.12.2018 г. в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, на който бил предявен и
връчен срещу подпис. Като възражение последният отново записал, че не е знаел
как да използва функцията на апарата „служебно изведени“ суми. Въз основа на
съставения акт било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в
хода на делото доказателства - гласни - показанията на актосъставителя А.И., както и
писмените, приложени по делото. Показанията на свидетелката съдът кредитира
като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение
на останалите доказателства по делото. Фактите по проверката не се оспорват и
от дружеството-жалбоподател.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Категорично се установи, че дружеството-жалбоподател е
извършило вмененото му нарушение. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства – и гласни и писмени. Следва да се отбележи и, че в така
подадената жалба изрично не се оспорва обстоятелство, че в учебния център не е
била налични сумата от 2500 лв. към момента на проверката. Съгласно
разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ: „Извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. По време на проверката е установена отрицателна
разлика от 2500 лв. между изброената фактическа наличност в размер на 0 лв. и
разчетената касова наличност от ЕКАФП в размер на 2500 лв. Установената касова
разлика не е отразена във фискалното устройство, което притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. При тези данни от правна страна
съдът приема, че нарушението е несъмнено установено и въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. При това положение следва да се
приеме от правна страна, че установеното деяние изпълва признаците на
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Няма спор, че
налагането на административни наказания следва да бъде уредено само със закон,
което очевидно е мотивирало и наказващият орган да включи връзка с чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС, която сочи, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията
за издаване на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, макар в конкретния случай това въобще не е било необходимо,
тъй като наказващият орган в НП е посочил, че налага наказанието на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, а съгласно посочената ал.2 се налага наказание
извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт
по неговото прилагане. Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ е именно нормативен
акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, така че в случая наредбата се явява напълно
законен източник за създаване на задължения и налагане на административни наказания.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от надлежните органи в
рамките на тяхната компетентност. Подробно са описани обстоятелствата по
нарушението. Правилно е приложен материалния закон, както по отношение на
дееца, по отношение на нарушените разпоредби, по отношение на санкционната
разпоредба и по отношение на вида на санкцията.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че наказващият
орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН,
а последният е следвало да намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно
в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл.53, ал.1
от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока – само се сочи
декларативно, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ нарушение,
поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена
опасност. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б. „а“
от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита,
че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи извършеното
административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на
всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение – дружеството е
било регистрирано около два месеца преди проверката (видно от справка в ТР),
получило е разрешение за извършване на дейността по обучение на курсисти около
месец преди проверката, по същото време е закупило фискалното устройство, парите са получени в дружеството същия ден и за тях
има издадени фискални бонове (поради което няма никакви действия по укриване на
обороти или данъци), причините и обстоятелствата, при които е било извършено то
– извеждането им от касата от управителя, без последният да използва функцията
„служебно изведени пари“ (очевидно от незнание как да я използва), липсата на
причинени каквито и да е вреди, както за фиска, така и въобще за държавата или
други правни субекти, както и другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че
нарушението е извършено за първи път (видно от изложеното в самото НП), съдът
счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена
опасност и представлява маловажен случай. При това положение административнонаказващият
орган е следвало да не налага наказание. Наложената имуществена санкция в размер на 600 лв. (за
което няма изложени мотиви защо се налага над минималния размер, с което пък е
нарушен и чл.27 ЗАНН от АНО) е крайно несправедливо и неоправдано
тежко наказание с оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото
нарушение. От събраните доказателства е видно, че действително се касае за
инцидентен случай, без каквито и да е вредни последици, при това извършеното
деяние е от страна на дружество, което едва започва да извършва дейност. Вярно
е, че се касае за обективна и безвиновна отговорност, то това не означава, че
само по себе си причините за извършването на деянието и обстоятелствата, сочещи
на маловажност на случая, не следва да се взимат предвид. Затова и съдът
намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата по конкретното
деяние, както и смекчаващите обстоятелства, в случая, макар и дружеството-жалбоподател
да е осъществило състава на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не
е съобразил това административнонаказващият орган е постановил
незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.
С оглед изложеното наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
413069-F454076 от 26.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева на „Б. 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „Хаджи Р. Хаджиилиев“ № 17, ет.3, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: