№ 3707
гр. Варна, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502311 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби както следва:
І. Въззивна жалба от Н. СТ. АЛ. от гр. Варна срещу Решение № 261777/28.05.2021 год.
по гр. дело № 7545/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която въззивникът е
осъден да заплати на М. Д. ЯНЧ. от гр. Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за причинените му вследствие настъпило на 19.10.2016 г.
ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени силни и продължителни физически и
психични болки, и страдания, вследствие контузия на корема, контузия на лявото коляно,
разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната
повърхност на лявата подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, при
удари от детайли на МПС, както и за търпените негативни психични преживявания, стрес и
дискомфорт свързани с притеснение от евентуални вредни последици от ПТП, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 г.
до окончателното и изплащане.
́
ІІ. Насрещна въззивна жалба от М. Д. ЯНЧ. от гр. Варна срещу горното решение в
частта му, с която е отхвърлен за разликата над 3500 лева до претендираните 10 000 лева
предявеният от М. Д. ЯНЧ. против Н. СТ. АЛ. от гр. Варна иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД
за осъждането му ответника да му заплати сумата от 10 000 лева представляваща
обезщетение за причинените му вследствие настъпило на 19.10.2016 г. ПТП, неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени силни и продължителни физически и психични болки, и
1
страдания, вследствие контузия на корема, контузия на лявото коляно, разкъсно-контузна
рана в областта на дясната вежда, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата
подбедрица, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области,
които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, при удари от детайли на
МПС, както и за търпените негативни психични преживявания, стрес и дискомфорт
свързани с притеснение от евентуални вредни последици от ПТП, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 19.10.2016 г. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата на ответника Н. СТ. АЛ. от гр. Варна са наведени оплаквания, че решението
в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се, че приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е
необосновано завишен, като доказателствата относно вида и характера на твърдените да са
причинени на ищеца неимуществени вреди са неправилно анализирани, съдът безкритично е
възприел показанията на ангажираните от ищеца свидетели (негови синове), без да отчете
противоречията в тях, както и потиворечието им с други, събрани по делото доказателства.
Счита, че изнесените от ангажираните от ищеца двама свидетели факти относно
претърпените от него физически и психически болки и страдания са силно преувеличени и
неправилно съдът им е дал вяра.
Твърди се също, че неправилно е прието за неоснователно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като не е
отчетено, че с оглед безспорно изяснения в хода на процеса механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие неправилно е прието, че от страна на ищеца липсва
извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП, определящи правилата за движение на
пешеходци до и на пътното платно. Не са съобразени нормите на чл. 97, ал. 3-6 ЗДвП, които
уреждат хипотезата, когато изместването на превозното средство от платното за движение е
невъзможно, какъвто е бил и процесният случай, след като водачът на авариралото МПС се
е нуждаел от помощ, за да го измести от платното за движение, които норми в случая са
били нарушени, каккто и нормите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, евентуално – присъдената
сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде значитено намалена след
отчитане и на съпричиняването от страна на ищеца за настъпването на вредите.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – ищец по
предявения иск – М. Д. ЯНЧ. – оспорва подадената от ответника въззивна жалба, счита
същата за неосноватнелна, а решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тази част.
Насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца срещу решението, в частта му, с
която искът му за обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
2
над присъдените 3500 лева до претендираните 10 000 лева е бланкетна – посочено е само, че
определеният от съда размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е
несправедливо, тъй като не компенсира приничените неимуществени вреди в пълна степен –
нарушение на чл. 52 ЗЗД, като се настоява решението в обжалваната от ищеца част да се
отмени и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер.
В писмен отговор насрещната страна Н. СТ. АЛ. – ответник по иска и по насрещната
въззивна жалба, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваната от
ищеца част - за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.
В жалбите и в отговорите не са неправане искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Н. СТ. АЛ. от гр. Варна въззивна жалба срещу
Решение № 261777/28.05.2021 год. по гр. дело № 7545/2020 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА за разглеждане, подадената М. Д. ЯНЧ. от гр. Варна насрещна въззивна
жалба срещу Решение № 261777/28.05.2021 год. по гр. дело № 7545/2020 год. по описа на
РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 22.11.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалния им
представители, ведно с връчване на препис от наастоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3