№ 2625
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100605058 по описа за 2022 година
С определение, постановено в открито разпоредително заседание,
проведено на 17.11.2022г. по НОХД №13846/2022г. по описа на СРС, НО, 11-
ти състав, съдът е потвърдил действащата спрямо подсъдимия И. И. С. мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Срещу това определение на първоинстанционния съд, в
законоустановения срок, е постъпила частна жалба от служебния защитник на
подсъдимия – адв. Р.К..
В жалбата се сочи, че в проведеното разпоредително заседание, при
произнасяне по т.6 на чл.248, ал.1 от НПК, първостепенният съд е приел, че за
нуждите на това производство не следва да се обсъжда наличието на
обосновано предположение. В тази насока се изтъква, че доказателствата,
подкрепящи повдигнатото обвинение, изхождат от свидетели, които имат
ясно заявено негативно отношение спрямо подсъдимия С. и по делото не се
съдържат други доказателства, които да водят на извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираните деяния. Излагат се твърдения, че опасност от
укриване няма, тъй като подсъдимият има адрес, на който пребивава, не се е
укривал от органите на досъдебното производство, не е оказал съпротива при
задържането му. Посочва се още в жалбата, че при преценка за наличието на
опасността от извършване на друго престъпление, неправилно районният съд
се е позовал на обремененото съдебно минало на подсъдимия, като е приел, че
той е осъден за престъпление против личността на двама от свидетелите по
делото. В тази връзка се сочи, че С. е осъден единствено за престъпление,
насочено срещу личността на свидетелката Я.. Навеждат се доводи за
влошено здравословно състояние на подсъдимия, който страда от
инсулинозависим захарен диабет и се нуждае от лечение и специален режим
на хранене и движение, които не могат да бъдат осигурени в условията на
1
следствения арест. По всички тези съображения се иска отмяна на
атакуваното определение и изменение на МНО в „подписка“ или „парична
гаранция“.
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от
лице, което има право на жалба, насочена е срещу акт, подлежащ на проверка
в производство по въззивен съдебен контрол и следва да се разгледа по
същество.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбата и
служебно извърши цялостна проверка на правилността на обжалваното
определение, по същество въззивният съд намери, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
На първо място, необходимо е да се каже, че са неверни твърденията на
защитата, че първостепенният съд не е взел отношение по обоснованото
предположение. Още в началото на мотивната част на своето определение,
районният съдия е посочил, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели очевидци, се констатират действия, които кореспондират с
инкриминираните по делото, което по съществото си означава, че е приел
наличие на обосновано предположение. Посочил е още, че за да не бъде даден
повод за отвод на съдебния състав, не е наложително обсъждането на
доказателствата в детайли. Въззивната инстанция напълно споделя тези
констатации на първия съдебен състав, като изцяло се солидаризира с извода,
че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства –
показанията на част от свидетелите и заключенията на СТЕ, които са
изследвали записите от тел.112 на инкриминираните дати, може да се направи
обоснован извод за вероятно участие на подсъдимия в деянията, за които е
предаден на съд. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че
обоснованото предположение се крепи единствено на показания, дадени от
свидетели, които са във влошени отношения с подсъдимия. И на двете
инкриминирани по делото дати са налице записи от тел.112, от които е видно,
че е подаден сигнал за неправомерно поведение от страна на подсъдимия.
Необходимо е още да се упомене, че в хода на разпоредителното заседание и
за произнасянето по МНО, взета спрямо подсъдимия, не е необходима такава
доказателствена обезпеченост, каквато се изисква за постановяването на
присъда. Не случайно и в тези производства – във връзка с мерките за
неотклонение и мерките за процесуална принуда, законът борави с израза
„обосновано предположение“ и не се говори за безспорна установеност на
факти, именно защото изискването за доказателствена обезпеченост в тези
производства е значително занижено в сравнение с това, което е необходимо
за произнасяне по същество на делото. Констатацията за наличие на
обосновано подозрение въззивният състав прави с уговорката, че ако в хода
на съдебното следствие в първата инстанция се съберат доказателства, които
2
да разколебават или оборват наличното към момента обосновано
предположение, то и становището на този състав за наличието на това
обстоятелство, ще бъде променено.
Въззивният съд споделя извода на първия съдебен състав, че опасност
от укриване няма, каквито твърдения се излагат и от защита с депозираната
жалба. Това е така, защото подсъдимият има установен адрес, на който
пребивава, страда от заболяване, което подлежи на постоянен контрол,
поради което спрямо него са налице задържащи фактори, които свеждат
интензитета на опасността от укриване до минимум.
По отношение наличието на опасността от извършване на престъпление
и въззивният състав намира, че тя съществува и е с такъв интензитет към
момента, че на нея може да се протИ.стои единствено с най-тежката МНО,
която действа и сега. Правилно е отбелязала районната инстанция, че
подсъдимият е с обременено съдебно минало – осъждан е за престъпление по
чл.144, ал.3 НК и за престъпление по чл.296, ал.1 НК, за каквото деяние е
предаден на съд и по настоящето дело. И двете предходни осъждания датират
от 2021г., като на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
три години. Видно от датите на влизане в сила на присъдите и датите, на
които се твърди да са извършени деянията по настоящето дело, те са
извършени в изпитателния срок на предходно осъждане и само няколко
месеца след влизане в сила на присъдите. Това обстоятелство характеризира
подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност, върху
която предходните осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен и
възпиращ ефект. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение по
настоящето дело е продължавано, извършено е с две деяния и в условията на
повторност, което в значителна степен завишава обществената опасност както
на самото деяние, така и на дееца. При тези факти по делото, въззивният съд
намира, че единствената мярка за неотклонение, която може да протИ.действа
на опасността от извършване на престъпление, е „задържане под стража“.
Здравословното състояние на подсъдимия, на което акцентира защита,
не е такова, че да не е съвместимо с условията на следствения арест.
Очевидно подсъдимият страда от заболяване, което се контролира с
медикаменти, които няма пречка да бъдат приемани в условията на ареста. По
делото са налични данни, че при всяко неразположение на подсъдимия му е
оказвана адекватна медицинска помощ както от персонала на медицинския
център към ареста, така и от екипи на спешна помощ, което сочи, че при
нужда се реагира адекватно и своевременно. Още повече, че при
необходимост той може да бъде извеждан за прегледи, изследвания и лечение
в болнично заведение, различно от болницата към затвора. Не на последно
място, нужно е да се посочи, че доколкото състоянието на С. не е
жИ.тозастрашаващо, обществения интерес от предотвратяване на
възможността да извърши ново престъпление е с приоритет пред личния
интерес на подсъдимия да води здравословен начин на жИ.т.
3
Необходимо е да се спомене още, че до настоящия момент задържането
на подсъдимия продължава малко повече от 2 месеца. В този период от време
разследването е приключило, по делото е проведено разпоредително
заседание и е насрочено в разумен и законов срок съдебно заседание за
разглеждане на делото по същество. Действително делото не се отличава с
някаква фактическа и правна сложност, но за краткото време, изтекло до сега,
органите не са бездействали, напротив, по делото се е работило ритмично. В
този смисъл, изтеклото време на задържане нито е прекомерно, нито е
незаконосъобразно, то е в съответствие с предвидените в закона срокове и е
съответно на тежестта на извършеното деяние.
С оглед на горното, обжалваното определение на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата
на служебния защитник е неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито
разпоредително заседание на 17.11.2022г. по НОХД №13846/2022г. по описа
на СРС, НО, 11-ти състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение
„задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия И. И. С..
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4