Определение по дело №21/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 307
Дата: 16 септември 2024 г. (в сила от 16 септември 2024 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20245200900021
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Пазарджик, 16.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от А. Н. Е., с ЕГН **********, с адрес обл.
П., с. Х., ул.„П.” №**, със съдебен адрес гр.С., ул. „Ц.А.“ №*, ет.*, адв. Р. М. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.* представлявано от С.Г.С. и М.П.К. с
правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 5 и ал.1, във връзка с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. с чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ, с цена на иска 150 000 лева - главница.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 20.05.2023г., около 17:30 часа, на път ****, при км. *+***, с посока от с. Г. към с.
Х., водачът И. Г. К., на нерегистриран мотоциклет марка и модел „**********“, при
движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, на лява хоризонтална
крива губи контрол над управляваното от него МПС, отклонява се надясно, напуска
платното за движение и се преобръща в крайпътен канал, с което реализира ПТП. При
инцидента бил пострадал А. Н. Е. - пътник на мотоциклета.
Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.06.2023г. Образувано било и досъдебно производство №399/2022г., по
описа на РУ на МВР- П..
След злополуката пострадалият А. Е. бил транспортиран и приет по спешност в
Неврохирургично отделение към МБАЛ „П.“ АД, където след извършените му множество
прегледи и изследвания били установени:
****************************************************************************************************************
време на пролежаването на пострадалия в лечебното заведение му била проведена
медикаментозна терапия е „***“, „***********************************************“.
Е. бил ******* и поставен на *** р. *** с ******.
1
Поставена му била окончателна диагноза: ********************************.
Изписан бил на 03.06.2023г., с ********************. Дадени му били препоръки за
спазване на лечебно-охранителен режим и му било назначено медикаментозно лечение за
дома с „*******“ за 2 месеца.
Твърди се, че пътният инцидент причинил на А. Е. внезапно и неочаквано **********
и множество б. и с.. Вследствие на травмата в областта на *** ищецът страдал от постоянно
г**********. Оплаквал се от ****** и ***** в походката. Получавал често ***********,
което довело и до проблеми с ****. Загубил *** си, поради което се чувствал с******. Не
могъл да гледа телевизия и друг вид екрани, тъй като му **** от лъченията и ярката
светлина, които излъчват. Поради *******, не могъл да си служи с ***** нормално.
Оплаквал се от ***************************************. Това затруднявало
извършването на обичайните му ежедневни дейности. Не могъл да *********, което влияело
и на **************** му състояние. Вследствие на всичко това, ищецът бил принуден да
разчита на помощта и грижите на своите близки в периода на възстановяването си, което
било повод за допълнително ******************** за него. **** социалните си контакти.
**** се от случилото се и от цялостното си състояние. Не **********, освен със
семейството си. Притеснявал се от ******** и злополуката, които са причина и за
***********.
Злополучният инцидент се отразил негативно и върху общото му **** състояние. След
произшествието той *** от п*********. ***********, особено когато трябвало да общува с
други хора, заради ***** по *** и ************************* от всички получени ****.
Това довело до постоянно *********** у него. Започнал да изпитва *** от автомобили и
мотоциклети, като избягвал да шофира или да се вози в МПС. **** от инцидента се
отразили и на ***************************************. Твърди се, че ****** травма,
***************************, отключени след злополуката, все още не били отминали.
Видно било от справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд и от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на
събитието - 20.05.2023г., виновният водач, бил управлявал мотоциклет марка и модел
„**********“, който не бил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл.519, ал.1, т.1 от КЗ - Гаранционният фонд извършвал плащания в полза
на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният
водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.Законодателят в чл.557 ал.1 т.2, б.„а“ от КЗ, давал правната възможност на
всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от
Гаранционен фонд, в случай, че неимуществените вреди са причинени на територията на
Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, какъвто се твърди да е настоящият случай.
Сочи се, че съобр. чл.380 от КЗ, на 11.09.2023г. ищецът отправил молба-претенция до
2
ответника Гаранционен фонд, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 24-01-389/11.09.2023г.
Към настоящия момент, въпреки че бил изтекъл законоустановеният срок, ответникът
Гаранционен фонд не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищеца - на основание чл.557,
ал.1, т.1, във вр. с чл. 432, във вр. с чл. 558, ал.5 от КЗ от предявяването на настоящата
претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че Гаранционен фонд бил уведомен за настъпилото ПТП на
11.09.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл.429, ал.
3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане.
Във връзка с изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищецът
обезщетение в размер на 150 000 лева - главница, за претърпените неимуществени вреди от
А. Н. Е., с ЕГН ********** - б. и с., в резултат на причинените му телесни ****, при ПТП от
20.05.2023г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
уведомяването на застрахователя - 11.09.2023г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди;
Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца.
Представят се писмени доказателства.
Прави се искане да бъде изискано от Районна прокуратура- П. да бъдат предоставени
всички документи, находящи се по ДП №399/2023г., по описа на РУ на МВР- П., в това
число протоколи за огледи на местопроизшествие и за огледи на веществени доказателства;
фотоалбуми към протоколите за огледи; всички протоколи за разпити на свидетели;
Съдебномедицинска експертиза на А. Н. Е.; Автотехническа експертиза; Съдебно
химически експертизи и други.
Прави се искане да бъде задължено при условията на чл.192 от ГПК трето
неучастващо в процеса лице- МБАЛ „П.“ АД- с адрес гр. П., ул. „Б.“ №**, да представи
препис от всички медицински документи от болницата, отнасящи се до проведените
диагностични прегледи, изследвания и о.л. на А. Н. Е., с ЕГН: **********, постъпил на
20.05.2023г., след ПТП от същата дата, в това число и ИЗ № 7641/2023 г.
Прави се искане за допускане до разпит на трима свидетели на ищеца, при режим на
довеждане, относно доказването на претърпените неимуществените вреди.
Прави се искане да бъдат допуснати до разпит и двама свидетели при режим на
призоваване, които да са очевидци и да установят механизма на ПТП.
Направено е док.искане за допускане на САвтЕ и СМЕ, по които са формулирани въпросите.
Моли се да се допусне и съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещо лице -
психолог, което след като се запознае с документите по делото и направи личен преглед на
3
ищеца да даде отговор на формулирани въпроси.
Постъпил е отговор на исковата молба, в срока по чл.367 от ГПК от Гаранционен
Фонд, чрез Н. К. - директор на дирекция „Правна“, в който се твърди, че била налице
нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на банкова сметка,
съгласно правилата на чл. 127 ал. 4 от ГПК. Сочи се, че банкова сметка не била
представена и към предявената извънсъдебна претенция, което било в разрез с
разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
Твърди се, че ищецът бил предявил своята претенция за изплащане на обезщетение на
основание претърпени вреди вследствие ПТП от 20.05.2023 г. като пътник на мотоциклет
марка „***“ модел „*****“, причинени от водача на мотоциклета - И. Г. К.. Ищецът не бил
доказал възникването на отговорността Гаранционен фонд и своето право за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди причинени от водача на мотоциклета. Не било
доказано наличието на деликтно поведение от страна на И. Г. К.. Липсвали категорични
данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца ****.
Твърди се също така, че в процесния случай не било налице основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд. Съгласно чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ, Гаранционен фонд
не извършвал плащане за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по
собствена воля пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не било
застраховано и е бил наясно с това обстоятелство. Видно било от представените
доказателства мотоциклет марка „***“ модел *****“ не бил надлежно регистриран и бил без
регистрационни табели, което обстоятелство било известно на ищеца. Освен това съгласно
българското законодателство МПС без регистрационна табела не подлежало на застраховане
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като тук
приложение намирал принципа "непознаването на закона не извинява никого". На следващо
място ищецът не бил положил дължимата грижа да установи дали процесния мотоциклет
има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите предвид очевидната му
липса на табела за регистрация.
В случай, че се установи деликтно поведение от страна на И. К., се навежда възражение за
принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът не бил
изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл.182, ал.1, т.3 от ППЗДвП и
чл. 137е от ЗДвП - да пътува на мотоциклета с поставена защитна каска, отговаряща на
съответните изисквания. Счита се, че при използване на защитна каска ищецът не би
претърпял твърдяната рана на ***. Видно било от представените към настоящия отговор
доказателства от ДП №399/2023 г. по описа на РУ - П. в свидетелските си показания пред
органите на досъдебното производство ищецът, бил заявил „Той беше с каска, аз бях без
каска...“ Сочи се съдебна практика - решение №133/28.10.2014 г. по т. д. № 2675/2013 г., на I
т.о на ВКС и решение №231 от 01.11.2016 г. по гр.д. №1614/ 2016 г. на ВКС, ІІІ гр.
отделение.
4
Твърди се, че се установявало от приложения към исковата молба протокол за ПТП при
настъпване на произшествието мотоциклет марка „***“ м. „*****“, че бил управляван от
неправоспособен водач. Твърди се, че А. Н. Е. бил допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат като доброволно пътувал с МПС, управлявано от лице, за което е знаел, че е
неправоспособно. При преценката на това, дали пострадалото лице е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат следвало да се отчете дали е налице причинната връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина (сочи
се т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Налице бил принос за
настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият е
спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали
поведението на пострадалия било рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежало на установяване във всеки конкретен случай. Поведение, при което се поема или
се игнориране неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлявало обективен
принос, който бил противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие, (сочи се т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.). Сочи се, че в случай, че Е. бил
отказал да пътува с мотоциклет, управляван от неправоспособен водач, той не само щял да
ограничи размера на вредоносния резултат, а изцяло щял да предотврати настъпването му.
Вземайки предвид тези обстоятелства се твърди да е налице принос на пострадалото лице в
размер над 70% за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорват се всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента
на ****та, твърденията, свързани с продължителността на оздравителния период, както и
твърдението, че оздравителният период не бил приключил.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
считат същото за прекомерно завишено с оглед твърдените телесни **** на А. Н. Е.,
принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.
Оспорва се претенцията за изплащане на лихва за забава. Цитира се разпоредбата на чл.380,
ал.3 от КЗ като се твърди, че в конкретния случай ищецът чрез своя пълномощник не бил
изпълнил императивните изисквания на чл.380 във вр. с чл. 558 ал.5 от КЗ, поради което
липсвало правно основание за присъждане на лихва. Сочи се, че ищецът не бил представил
данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия представител писмо с изх. №
24-01-389.1/26.09.2023 г. искане за представяне на банкова сметка.
Поради гореизложеното, се твърди, че предявените искове следвало да се отхвърлят
изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.
Претендират разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение
надвишава размера от 550 лв., се моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде
намалено.
5
Представят се писмени доказателства.
Не се възразява по приемането на представените към исковата молба доказателства.
Не се противопоставят на искането за допускане на медицинска и психологична
експертиза, но се прави искане вещите лица да бъдат задължени да изготвят заключенията
след провеждане на личен преглед.
Прави се искане да бъде допуснат при режим на призоваване свидетелят И. Г. К., с
ЕГН **********, с адрес с. Х., ул. ,Д.“ № **.
Прави се искане да бъде назначена комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, вещите лица по която да отговорят на формулирани въпроси.
Постъпила е и допълнителна искова молба от А. Н. Е., c ЕГН **********, чрез адв. Р.
М., като се прави искане, във връзка с направените изявления в отговора на исковата молба,
съдът да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Ищецът, чрез процесуалния си представител валидно бил предявил пред
Гаранционен фонд извънсъдебната си претенция на 11.09.2023г.
Сочи се, че било видно от всички налични доказателства, че мотоциклет марка и
модел „**********“, с рама № *********, който бил управляван от виновния водач И. Г. К.,
че не притежавал валидно сключена застраховка и се моли да се отдели като безспорно и
обстоятелството, че Гаранционен фонд бил процесуално легитимиран да заплати
обезщетение за претендираните с исковата молба имуществени и неимуществени вреди на
А. Е., настъпили в следствие действията на виновния водач.
Оспорват се твърденията на насрещната страна, че в настоящия случай била приложима
разпоредбата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ. Фондът бил длъжен да докаже в условията на
пълно и главно доказване, че ищецът знаел за липсата на сключена надлежна застраховка за
мотоциклет марка и модел „**********“, с рама № *********, преди да настъпи процесното
произшествие. При всички положения действията или бездействията на ищеца в тази насока
не могли да се презумират, поради това всички доводи на насрещната страна, че Е. е бил
могъл да предположи, че процесното МПС е незастраховано, поради това че същото няма
прикачени регистрационни номера били несъстоятелни.
Несъстоятелни били твърденията на ответника, че ищецът бил длъжен да установи дали
мотоциклетът бил застрахован преди да осъществи пътуване с него. В тази връзка се твърди,
че ищецът изобщо не следвало да извършва каквато и да било проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, само за да запази интересите на ответника, а и такова
задължение не му било вменено и със законова разпоредба.
Неоснователно било оспорването на насрещната страна, касаещо обстоятелствената
част на исковата молба, а именно за липса на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и урежданията при ищеца, както и оспорването че отговорността за неговото
настъпване не се носи от водача И. Г. К..Сочи се съдебна практика -решение №24/10.03.2011
г. по т.д. №444/2010 г., ГК I т.о. на ВКС и определение №870/18.11.2013г. по т.д.№1436/2013
на ВКС, ТК І т.о./. Твърди се, че могло да се направи обоснован извод, че процесният случай
6
касаел увреден пасажер, пострадал в извънградски условия, в светлата част на денонощието,
от действията на водача на мотоциклета, който самокатастрофирал вследствие на това, че не
съобразил движението на управляваното от него МПС с релефа на местността и състоянието
на пътя. Сочи се, че поради липса на постановена присъда спрямо водача К. към момента, за
категоричното установяване на механизма на произшествието, както и за установяване на
виновното и противоправно поведение на К., с исковата молба са направени доказателствени
искания, които се поддържат от страната.
Оспорват се твърденията на ответника, че произшествието било настъпило при
условията на съпричиняване от страна на пострадалият А. Е., поради това че ищецът в
нарушение на ЗДвП, предприел пътуване без поставена предпазна каска. Това твърдение
било абсолютно безпочвено и неподкрепено с никакви доказателства. Оспорват се изцяло
всички твърдения в този смисъл изложени от ответника в отговора на исковата молба. Ос‐
порват се и всички възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, в това число че
ищецът сам се е поставил в опасност, като е предприел пътуване с водач, който не разполага
с необходимото свидетелство за управление на МПС (СУМПС), същите не съдържали
конкретни твърдения за факти, а почивали изцяло на твърдения, за които не се ангажират
доказателства.
Твърди се, че за да е налице съпричиняване, следвало приносът на пострадалото лице
да е доказан по несъмнен и категоричен начин, а доказателствената тежест за това следвало
да бъде разпределена сред обстоятелствата, които ответникът следвало да докаже в процеса.
Прави се искане за допускане на един свидетел при режим на призоваване, като
имена и адрес за призоваване ще бъдат посочени след запознаване на страната с материалите
от образуваното за случая досъдебно производство.
Противопоставят се на оспорванията на насрещната страна относно размера, вида,
тежестта и настъпването на претендираните с исковата молба неимуществени вреди.
Цитира се нормата на чл.52 от ЗЗД и Постановление №4/23.Х.1968г., Пленум на ВС.
Цитират се и разпоредбите на чл.558 ал.1, предл. последно от КЗ и чл. 497 от КЗ като се
прави извод, че при изложените изводи законната лихва за забава, която следвало да се
присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди, следвало да е от датата на сезиране на ответника, а именно от 11.09.2023 година.
Неотносими към законовите разпоредби и константната съдебна практика били
възраженията на насрещната страна, че законна лихва не се дължала на ищеца, поради
обстоятелството, че не бил представил банкова сметка в извънсъдебното рекламационно
производство, проведено преди образуване на настоящото дело.
Цитира се съдебна практика. В конкретния случай, ответникът не бил представил
доказателства, за определянето на размер на застрахователно обезщетение, напротив,
представил е писмо с изх. № 24-01- 389/ 30.11.2023г., изпратено до представителя на ищеца,
в което изрично се отказвало заплащането на застрахователно обезщетение.
7
Не се противопоставят срещу искането на насрещната страна да бъде призован като
свидетел деликвента И. Г. К., но се противопоставят същото лице да дава показания относно
неотносими по делото факти и обстоятелства.
Не се противопоставят срещу искането на насрещната страна по делото да бъде
допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (КСМАТЕ) като
също се формулират въпроси.
Към настоящия момент се противопоставят срещу приемането на представените с
отговора на исковата молба експертизи.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
се прави искане да се допусне на ищеца един свидетел при режим на призоваване, с оглед
оборване твърденията на ответника за съпричиняване, като имена и адрес за призоваване ще
бъдат посочени след запознаване с материалите от образуваното за случая досъдебно
производство.
Поддържат се всички останали доказателства и доказателствени искания, направени с
исковата молба и допълнителната искова молба.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от Гаранционен фонд в който
ответната страна заявява, че поддържат изложените в отговора на исковата молба
фактически твърдения, направените оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Не споделя тезите на ищеца и интерпретацията на юридическите факти, засягащи
предмета на спора, изложени в допълнителната искова молба.Изрично заявяват, че по делото
не били налице безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства. В частност
оспорват твърдението за предявената пред Гаранционния фонд претенция да е валидна,
доколкото същата не отговаряла на нормативните изисквания, закрепени с чл.558, ал. 5 от
КЗ във вр. с чл.380, ал. 1 от КЗ. Счита се, че незаконосъобразното поведение на ищцовата
страна имало за последица изпадането и в забава - арг. от чл. 380, ал. 3 от КЗ.Твърди се, че
непредставянето на банкова сметка било незаконосъобразно, с оглед изрично вмененото
задължение на ищеца с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Сочи се и разпоредбата на чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания на причинно-
следствената връзка между инцидента и твърдените ****, както и оспорването на
деликтната отговорност на водача на МПС.
Поддържат се направените с отговора на исковата молба възражения за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Поддържат се направените с отговора на исковата молба оспорвания по отношение
вида, медико-биологичния характер и степента на ****та, твърденията, свързани с
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният
период не е приключил.
Поддържат оспорването на претенцията за присъждане на законна лихва. В
8
процесния случай била налице забава на кредитор по силата на чл. 558, ал. 5 от КЗ във вр. с
чл. 380, ал. 3 от КЗ и чл. 95 от ЗЗД.
Поддържат направените с отговора на исковата молба доказателствени искания.
Считат, че обстоятелствата, за установяването на които е поискан разпит на
свидетел са от значение за доказване на направените в отговора на исковата молба
възражения.
Не се противопоставят на искането на ищцовата страна за допускане на КСМАТЕ.
Противопоставят се на направеното доказателствено искане за разпит на свидетел,
доколкото не се сочат конкретни факти и обстоятелства, които ще бъдат доказвани със
свидетелските показания - нарушение на 156, ал. 2 от ГПК.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК
да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата:
Предявеният иск е с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“, във вр. с чл.497
ал.1 от КЗ.
Съобразно цитираната норма, следва ПТП да е настъпило на територията на
Република България; произшествието да е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно да пребивава в пределите на страната и за него да няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ , както и да са настъпили
вреди. На общо основание тук важи изискването по отношение на виновния водач да
са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително неговото
виновно противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с нанесените
вреди.
В тежест на ищецът по този иск е да установи наличието на претърпени
неимуществени вреди, респ. техния размер, механизма на ПТП и всички елементи от
фактическия състав на деликта, доколкото това се оспорва от ответника.Следва при
условията на пълно доказване да установи, че е предявил надлежно доброволна
претенция за изплащане на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на всички оспорвани от
него факти.
По отношение на направените доказателствени искания:
Следва да бъдат приети представените писмени доказателства от страните.
Следва да се изиска от Районна прокуратура- П. да бъдат предоставени копия на
документите, находящи се по ДП № 399/2023 г., по описа на РУ на МВР- П., по преценка на
наблюдаващият прокурор, както и да се отговори на какъв етап е производството.
По отношение на оформеното искане по чл.192 от ГПК към трето неучастващо в
процеса лице- МБАЛ „П.“ АД, следва да се укаже на ищецът да представи оформена молба
9
по реда на чл.192 от ГПК, като след получаване на същата, да се изпрати на болницата.
Следва да бъдат допуснати до разпит общо трима свидетели на ищеца, при режим на
довеждане, както и двама при режим на призоваване след посочване на имената и адресите
им за призоваването.
Следва да се допуснат поисканите СавтЕ, СМЕ по формулираните въпроси от
двете страни.Съдът счита, комплексната експертиза от две вещи лица, да необоснована
и неудачна в конкретния случай.
Не следва да се допуска СпсихЕ, тъй като няма данни за паталогични
изменения при ищецът, които да бъдат квалифицирани по мед.критерий, освен това
при тези експертизи се работи чрез събеседване със страната и без първоначална
мед.документация, съдът счита искането за неотносимо.
Не са налице факти и обстоятелства, които да се безспорни в отношенията
между страните.
Съдът указва на страните, че определението съдържа проект на доклад.
На основание чл.375, ал. 1 от ГПК, съдът дава възможност на страните да
упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за
установяване на техните твърдения и възражения.
Указва на страните, че спорът може да бъде решен доброволно и чрез
медиация.
Съобразно изложеното и на основание чл.374, ал.1 и 2 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ИЗИСКВА от Районна прокуратура - П. да бъдат предоставени копия на всички
документи, находящи се по ДП № 399/2023 г., по описа на РУ на МВР- П., по преценка на
наблюдаващият прокурор, както и да предоставят информация на какъв етап е
производството налице ли е краен прокурорски акт.
ЗАДЪЛЖАВА, ищецът в едноседмичен срок от получаване на определението, да
предостави оформена молба по реда на чл.192 от ГПК, до трето неучастващо в процеса лице
МБАЛ „П.“ АД за представяне препис от всички медицински документи от болницата,
отнасящи се до проведените диагностични прегледи, изследвания и о.л. на А. Н. Е., с ЕГН:
**********, постъпил на 20.05.2023г., след ПТП от същата дата, в това число и ИЗ №
7641/2023 г. След получаване на молбата, да се изпрати на МБАЛ „П.“ АД.
ДОПУСКА до разпит на ищцовата страна трима свидетели, при режим на довеждане,
както и двама при режим на призоваване след посочване на имена и адреси за призоваването
им.
10
ДОПУСКА на ответната страна до разпит при режим на призоваване свидетелят И.
Г. К., с ЕГН **********, с адрес с. Х., ул. „Д.“ № **, както и още един свидетел при режим
на призоваване след посочване на имената му и адрес.
ДОПУСКА изслушването на САвтЕ, по въпроси формулирани от двете страни,
като УКАЗВА на в.л., че следва да изготви експертизата, след разпита на свидетелите.
ОПРЕДЕЛЯ за в.л.инж. В. М., който да се призове.УКАЗВА на ответната страна за
внесе депозит в размер на 300 лева, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ДОПУСКА изслушването на СМЕ, по въпроси формулирани от двете
страни.ОПРЕДЕЛЯ за в.л. д-р П. М., който да се призове. УКАЗВА на ответната
страна за внесе депозит в размер на 300 лева, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ОТКАЗВА да допусне изслушването на СПсихЕ, съобразно мотивите на
определението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024г.
от 10.оо часа за която дата да се призоват страните.
Определението е окончателно, преписи да се изпратят на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11