№ 314
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20225300900291 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в
ОС – Пловдив на 13.05.2022 год., подадена от „Пери България“ ЕООД против
„Индустриал ремонт строй“ ЕООД. С исковата молба е предявен иск за
установяване на парично вземане по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 29.10.2018 год. „Индустриал ремонт строй“ ЕООД е
издал в полза на „Пери България“ ЕООД запис на заповед за сумата 50 000 лв.
с падеж – 30.06.2019 год. и място на плащане – гр. София. Сумата не била
заплатена на падежа и до сезирането на съда.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС
– Асеновград. По образуваното ч.гр.д. № 2718/2021 год. била издадена
заповед за незабавно изпълнение и в полза на заявителя бил издаден
изпълнителен лист за сумата 38 500 лв., частично от сумата, за която е
издаден записът, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението – 16.12.2021 год. до окончателното плащане. Ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът настоява
вземането му по ценната книга да бъде установено със съдебно решение.
1
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Индустриал
ремонт строй“ ЕООД дължи на „Пери България“ ЕООД сумата 38 500 лв.,
частична претенция от сумата 50 000 лв., дължима по силата на запис на
заповед, издаден на 29.10.2018 год. от „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, с
падеж – 30.06.2019 год., ведно със законната лихва, считано от подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК - 16.12.2021 год. до окончателното плащане.
Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски, както и
разноските, направени в заповедното производство в размер на 1 920 лв.
Ответникът „Индустриал ремонт строй“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба, препис от която му е връчен на 27.07.2022 год.
Двуседмичният срок за отговор е изтекъл на 10.08.2022 год. Не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание и не е изразил
становище по иска.
По предварителните въпроси:
Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК
установителен иск е с материално правно основание чл. 535 и сл. от
Търговския закон.
От постъпилото ч.гр.д. № 2718 / 2021 год. по описа на РС - Асеновград
се установява, че по заявление, подадено на 16.12.2021 год. от „Пери
България“ ЕООД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с №
1138/17.12.2021 год. срещу „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, като е
постановено и издаването на изпълнителен лист. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника от съдебния изпълнител ЧСИ Ст. Горчев
на 23.02.2022 год. Възражение срещу заповедта за изпълнение е постъпило в
РС - Асеновград на 24.02.2022 год., в рамките на предвидения едномесечен
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за изпълнение. Като е
приел обосновано, че възражението е своевременно подадено, заповедният
съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи
правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението.
Това съобщение е връчено на заявителя на 05.05.2022 год. Исковата молба, с
която съдът е сезиран понастоящем, е постъпила в канцеларията на ОС -
Пловдив на 13.05.2022 год., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството държавна такса.
2
Поради това следва да се приеме, че предявеният по реда на чл. 415, ал.
1, вр. чл. 422 ГПК установителен иск е процесуално допустим.
Окръжен съд - Пловдив, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Приет по делото е документ, наименован запис на заповед. Същият е
издаден от „Индустриал ремонт строй“ ЕООД, представлявано от управителя
М.Н.М. на 29.10.2018 год. От справка в Търговския регистър по партидата на
издателя се установява, че М.М. е единствен управител на дружеството към
датата на издаването на ефекта. Следователно, с правните си действия е могъл
да поема задължения директно за „Индустриал ремонт строй“ ЕООД.
Дружеството е индивидуализирано в записа на заповед с ЕИК, като е налице
съвпадение между фирменото наименование и ЕИК.
С документа издателят безусловно се е задължил да заплати на поемателя
„Пери България“ ЕООД със седалище в гр. София сумата 50 000 лв. Сумата е
изписана и с думи, и с цифри, като е не е налице разминаване между
цифровото и словесното изписване.
Изразът „запис на заповед“ се съдържа не само в заглавието на
документа, но и в неговия текст, в съответствие с чл. 535, т. 1 от ТЗ.
Падежът на паричното задължение е уговорен на определен ден –
30.06.2019 год., в съответствие с чл. 486, ал. 1, т. 4, вр. чл. 537 ТЗ, а мястото
на плащане съвпада със седалището и адреса на управление на поемателя в
гр. София.
Записът на заповед е подписан от издателя М.М., като върху подписа му
е положен и печат на дружеството. Автентичността на подписа му не се
оспорва от ответника. Записът на заповед съставлява пълно доказателства за
изявленията на М.М..
Върху записа на заповед, който е бил представен пред заповедния съд в
оригинал и след вписването на бележката за издаване на изпълнителен лист е
бил върнат на заявителя /на 29.12.2021 год./, липсват отбелязвания за
извършени по него плащания. В производството се претендира сума, по-
малка от сумата, за която е поето задължението.
Записът на заповед не е предявен за плащане, което обаче не е условие за
3
редовността му, нито за изискуемостта на вземането, след като същият е с
падеж на определена дата, а не на предявяване.
Въз основа на изложените констатации, съдът приема, че записът на
заповед е редовен от външна страна.
С подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, но в него не са
посочени конкретни възражения срещу ефекта, които биха подлежали на
разглеждане по настоящото дело. В рамките на исковия процес също не са
въведени от ответника правоизключващи или правоотлагащи възражения.
Ето защо, съдът приема, че записът на заповед е редовен от външна
страна, установява валидна правна сделка, която е породила парични
задължения за издателя за заплащане в полза на поемателя на сумата 50 000
лв. Падежът на задължението е настъпил на 30.06.2019 год. Плащане не се
твърди от ответника и не се установява. Поради това и искът да бъде
признато за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за
сумата 38 500 лв., частично от сумата 50 000 лв., е доказан както по
основание, така и по размер. Поради това същият следва да бъде уважен
изцяло.
По въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 770 лв. за държавна такса и 1150 лв. адвокатско възнаграждение,
изплатено по банков път на адв. Б. Щ.. Тези разноски, които са в общ размер
на 1920 лв., са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР №
4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, включително
когато не се изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се
присъждат от исковия съд, тъй като подаденото възражение е отнело
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Искът се уважава изцяло. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението по исковото производство,
като съдът се произнася с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
разноските, които същият е направил в исковия процес. Същите са в размер
на 770 лв. държавна такса и 1700 лв. адвокатско възнаграждение, договорено
в договор за правна защита и съдействие от 11.05.2022 год. и заплатени по
4
банков път на същата дата.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ответникът „ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление село Патриарх Евтимово
4267, община Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Кавал“ № 21, представлявано от
управителя М.Н.М., дължи на ищеца „ПЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1839, район Кремиковци, кв.
„Враждебна“, ул. „Нова махала“ № 46, представлявано от управителя Г.С.Д.,
сумата 38 500 лева, частична претенция от сумата 50 000 лв., дължима по
силата на запис на заповед, издаден от „Индустриал ремонт строй“ ЕООД на
29.10.2018 год., с падеж 30.06.2019 год., ведно със законната лихва, считано
от датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в съда – 16.12.2021 год. до окончателното
плащане,
за което вземане в полза на „Пери България“ ЕООД е издадена заповед
№ 1138 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 17.12.2021 год. по ч.гр.д. № 2718 по описа на Районен съд -
Асеновград, втори гр. състав за 2021 год.
ОСЪЖДА „ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Патриарх Евтимово 4267, община
Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Кавал“ № 21, представлявано от управителя
М.Н.М., да заплати на „ПЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1839, район Кремиковци, кв. „Враждебна“,
ул. „Нова махала“ № 46, представлявано от управителя Г.С.Д., сумата 1 920
лева разноски, сторени от заявителя „ПЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в хода на
заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 2718 по описа на Районен
съд - Асеновград, втори гр. състав за 2021 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Патриарх Евтимово 4267, община Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Кавал“ №
21, представлявано от управителя М.Н.М., да заплати на „ПЕРИ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1839, район Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „Нова махала“ № 46,
5
представлявано от управителя Г.С.Д., сумата 2 470 лв. разноски, сторени в
хода на исковия процес по т.д. № 291 / 2022 год. по описа на ОС – Пловдив, за
заплащане на дължимата държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6