№ 109
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900083 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание чл.183 ЗЗД, във връзка с чл.318 ТЗ чл.327, ал.1 ТЗ вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба „Е.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к.1618, р-н „Красно село“, ж.к. „Славия“, бл.2, вх.А, ет.2, ап.7, представлявано от Д-р Л.
Д. П. e предявило срещу „МБАЛ С.“ ЕООД, ЕИК., с.“Д.“, Община Е., С. област обективно
съединени осъдителни искове, за заплащане общо на сумата от 47408,49лв., от която:
31460,-лв. представляващи главница, стойността на дължима и неизплатена продажна цена
на доставени стоки /лифтиращи конци/ дължима по фактура № 59/30.01.2018г.;
15948,49лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2018г.
до датата на депозиране на и.м. – 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът, твърди в исковата си молба, че по силата на устна договореност между
страните „Е.“ ЕООД поело задължение към „М.“ ЕООД да му предоставя лифтиращи
капролактонови конци, превързочни средства и други работни материали, необходими за
нормалното функциониране на болничното заведение.
Твърди, че получил уверение от ответника, че ще му бъде заплатено всичко
предоставено, но въпреки, че проявил огромна толерантност и отправил многократно
призиви за доброволно уреждане на финансовите си взаимоотношения с ответника,
последният не е погасил задължението си и до момента.
Твърди, че за направената доставка на лифтиращи конци от „Е.“ ЕООД била издадена
1
фактура № 59/30.01.2018г. на обща стойност 31460,-лв., която фактура била отдавна
осчетоводена, пациентите, на които са били поставени тези конци, отдавна са ги били
заплатили, но въпреки многократните обещания от ответника същата все още не била
платена.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „М.“ ЕООД да
заплати на „Е.“ ЕООД сума в размер на 47408.49 лв., от която:
31460,-лв. представляващи главница, стойността на дължима и неизплатена продажна
цена на доставени стоки /лифтиращи конци/ дължима по фактура № 59/30.01.2018г.;
15948.49лв. представляващи мораторна лихва върху главница за периода от
01.02.2018г. до датата на депозиране на и.м. – 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника „М.“ ЕООД и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК, от същия чрез процесуалния представител адв. П. Ц. е
постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Излага следните съображения за това:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, че между страните е било налице
облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е предоставило на
ответника лифтиращи капролактонови конци, превързочни средства и други работни
материали на обща стойност 31 460 лева, в отговора се поддържа, че в тежест на ищеца е да
докаже положителните факти, от които черпи твърдените в исковата молба спорни права, а
именно: че страните действително са били в търговски взаимоотношения и са постигнали
съгласие за възмездна доставка на конкретни материали, които са били определени по
качество, количество и други технически спецификации; че ищецът е изпълнил
задълженията си съгласно договореното като е доставил и предал стоките, а ответника е
приел материалите без забележка; че уговорената цена е в твърдените от ищеца размери.
Твърди се, че ищецът не е представил надлежни доказателства за тези факти и
обстоятелства.
Твърди се, че фактическата обстановка изложена в исковата молба е изцяло неясна и
че почива на голословни твърдения на ищеца, тъй като последният не е навел твърдения
относно това, в кой момент е била постигната твърдяната устна договорка с ответника за
процесните доставки, между кои лица и за кои конкретните материали.
В отговора се твърди още, че е налице противоречие в изложените твърдения в
обстоятелствената част на искова молба, в която ищецът в началото е посочил, че бил
доставил на ответника лифтиращи капролактонови конци, превързочни средства и други
работни материали, а по-надолу в същата твърдял, че е доставил само лифтиращи конци,
поради което и че не става ясно какъв е предметът на доставката.
Оспорва се и представената като доказателство данъчна фактура, като неотговаряща
2
на изискванията чл.185 ГПК, тъй като в същата се съдържали пет позиции на доставените
стоки, изписани на английски език. Отделно от това се поддържа, че издадената от ищцовото
дружество фактура №59 от 30.01.2018г. като частен документ, удостоверяващ изгодни за
издателя й факти, няма материална доказателствена сила и не доказва, че доставките на
стоките са действително осъществени. Твърди се още, че подписът положен за получател във
фактурата, не принадлежи на представител на „М.“ ЕООД.
С отговора се поддържа, че при липса на надлежно осчетоводяване на фактурата в
счетоводството на получателя на стоката, не е налице признаване на задължението за
плащане по нея.
На следващо място в отговора се твърди, че до момента ищецът не е претендирал
вземането по процесната фактура от ответното дружество и че не е правил опит да събере
сумата, което се счита от ответника за нелогично предвид датата на издаване на фактурата –
30.01.2018г.
При условията на евентуалност, в случай че претенцията бъде приета за основателна
и след като ищецът уточни конкретните факти на които е формирано процесното вземане и
кога е възникнала неговата изискуемост, с оглед твърденията в исковата молба, че същото е
възникнало преди пет години – 2018г., се прави възражение за погасителна давност.
С оглед на това счита исковите претенции недоказани и неоснователни, и моли
същите да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане и на сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.372 ГПК ищецът „Е.“ ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически
твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба.
По възраженията и твърденията на ответника, че между страните не е съществувало
облигационно отношение, по силата на което ответника да е бил ангажиран да заплати
доставени от ищеца лифтиращи конци, превързочни материали и др. стоки на обща стойност
31 460 лв., в д.и.м. се твърди, че достатъчно обстоятелство за установяването на
съществуващото облигационно правоотношение между страните е представената с исковата
молба фактура за претендираната сума, подписана от представител на ответника и с
положен печат на ответното дружество.
Отделно от това се твърди, че между ищеца и ответника е било сключено
„Споразумение за плащане“ от 12.03.2020г. /приложено към д.и.м./, в което длъжникът-
настоящият ответник се е задължил, в тригодишен срок от подписването му, да погаси
задължения натрупани към кредитора – настоящия ищец през последните десет години,
заедно с лихвите за просрочие и в което на първа позиция от подробно изброените в същото
задължения било претендираното с настоящата и.м. вземане.
Твърди се, че посоченото споразумение за плащане от 12.03.2020г. безспорно
доказвало, че между страните са налице търговски отношения и обстоятелството, че ищецът
е доставил на ответника процесните материали, тяхната стойност и това че същите не са
3
били заплатени от ответника.
Относно твърдението на ответника, че представената с исковата молба фактура не
носи подписа на представител на ответното дружество се излага, че това би било индиция
за некоректни търговски практики от страна на длъжника. Отделно от това се поддържа, че
на основание чл.301 ТЗ, следва да се приеме, че търговецът е потвърдил извършените от
негово име действия, без надлежно учредена от него представителна власт, ако не се
противопоставил веднага след узнаването им.
Направеното при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност, се счита за напълно неоснователно. Твърди се, че наведените твърдения в тази
насока от ответника в отговора на исковата молба не отговарят на действителното
положение, което се установявало от представените с д.и.м. споразумение за изплащане от
12.03.2020г. и покана за доброволно изпълнение връчена на ответника на 18.10.2022г. от
ЧСИ рег. №926.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК от ответника „М.“ ЕООД е постъпил отговор на
допълнителната исковата молба, с който е отговорил на твърденията и възраженията
наведени от ищеца.
С допълнителния отговор се оспорва представеното от ищеца с д.и.м. споразумение
за изплащане от 12.03.2020г. Твърди се, че същото не е подписано от представител на
ответното дружество и че по същността си се явява неистинско, не релевира действителна
воля на ответника и представлява неавтентичен и подправен диспозитивен документ.
С оглед на изложеното, се прави искане за откриване на процедура по чл.193 ГПК,
по оспорване на истинността на представеното с д.и.м. от ищеца споразумение за изплащане
от 12.03.2020г. Твърди се, че положените в споразумението подписи не принадлежат на д-р
К. К., чието име е изписано с печатни букви или че ако принадлежат на нея са били
„пренесени“ от друг документ, поради което, споразумението отново се явявало неистинско.
Отделно от това се твърди, че споразумение с такова съдържание никога не е ставало
достояние на ответника до този момент и не е било подписвано от него или от лице с
представителна функция в дружеството.
Поддържа се, че в случая не е приложима хипотезата на чл.301 ТЗ, тъй като с
настоящия отговор ответника се е противопоставил на извършеното без представителна
власт действие незабавно след узнаването му.
Отделно от горното се твърди, че на датата на която се сочи, че е подписано
споразумението – 12.03.2020г. д-р К. не е била вписана като управител на ответното
дружество. Твърди се, че е упражнявала тази длъжност от 11.02.2009г. до 20.05.2018г.
С оглед на така наведеното твърдение се прави предположение, че ищецът е
разполагал с образци от подпис на д-р К. положен върху други документи или е „пренесъл“
подписа от друг документ, намиращ се при него.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното
4
от фактическа страна:
По делото се представи Приемо-предавателен протокол от 01.02.2016г. за изделия на
стойност 31460,-лв., фактура № 59/30.01.2018г. на обща стойност 31460,-лв. и Споразумение
за плащане от 12.03.2020г. между „Е.“ ЕООД и ответника „М.“ ЕООД.
С покана за доброволно изпълнение връчена на ответника „М.“ ЕООД на 18.10.2022г.
от ЧСИ рег. №926 ищецът претендира сумата по фактура № 59/30.01.2018г. на стойност
31460,-лв..
По делото се допусна съдебно-счетоводна експертиза, видно от която „М.“ ЕООД не
е отразил и осчетоводил фактура № 59/30.01.2018г. в 2018 и 2019г. От счетоводството на
„Е.“ ЕООД писма за потвърждаване на салда в края на 2018 и 2019г. От счетоводната
програма на „Е.“ ЕООД е видно отразяването и осчетоводяването на фактура №
59/30.01.2018г.
По делото се допусна съдебно-почеркова експертиза с вещо лице В. К., като вещото
лице дава заключение, че ръкописните подписи по фактура № 59/30.01.2018г. и
споразумение от 12.03.2020г. са положени от д-р К. К. К.-Н.. Вещото лице установява
съвпадение на общи и частни признаци.
По делото се допусна съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С. А., като вещото
лице дава заключение, че ръкописните подписи в приемаща страна в приемопредавателен
протокол от 01.02.2016г., по фактура №59/30.01.2018г. и споразумение от 12.03.2020г. и не са
положени от К. К.-Н.. Вещото лице не открива признаци на почерка характерни за писмено
двигателния навик на К. К. К., което по категоричен начин доказва отсъствието на
автоимитация. Налице е стремеж имитираните подписи максимално да наподобяват
истинските и на това се дължи и визуалното им сходство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото се представиха от ищеца „Е.“ ЕООД писмени доказателства: Приемо-
предавателен протокол от 01.02.2016г. за изделия на стойност 31460,-лв., фактура
№59/30.01.2018г. на обща стойност 31460,-лв. и Споразумение за плащане от 12.03.2020г.,
които са оспорени от ответника „М.“ ЕООД. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си,
че ответникът е поел тези задължения и е получил стоките, чието заплащане се иска.
От една страна процесната фактура №59/30.01.2018г. е осчетоводена при ищеца „Е.“
ЕООД и не е осчетоводена при ответника „М.“ ЕООД като не са получавани писма за
потвърждаване на салда, видно от съдебно-счетоводната експертиза.
По допуснатите две съдебно-почеркови експертизи вещите лица К. и А. достигат до
противоположни изводи. Вещото лице К. установява съвпадение на общи и частни
признаци, докато вещото лице А. не открива признаци на почерка характерни за писмено
двигателния навик на К. К. К..
Съдът кредитира заключението на вещо лице С. А., тъй като от една страна е
използвал по-голям сравнителен материал, натрупан в един по-дълъг времеви период и
изчерпателно обяснява в заключението си различията в подписите обект на експертизата и
тези от сравнителния материал. Вещо лице А. установява подписите обект на експертизата
са слабо обработени, докато тези от сравнителния материал са високо обработени с
подчертан автоматизъм. Подписите по сравнителния материал са положени с висок темп и
добра координация, а тези по обекта бавни и слаба координация. Установява и разлика в
натиска и вариантността.
След като Приемо-предавателен протокол от 01.02.2016г. за изделия на стойност
5
31460,-лв., фактура №59/30.01.2018г. на стойност 31460,-лв. и Споразумение за плащане от
12.03.2020г. не са подписани от управителя на „М.“ ЕООД К. К. К. не се доказа поемането на
задължение по договор за доставка на стоки от ответника, доставката на процесните стоки
от ищеца на ответника, признание на задължението от ответника. Ето защо съдът намира
иска с правно основание чл.183 ЗЗД, във връзка с чл.318 ТЗ чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск за главницата, следва да се отхвърли и
аксесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Е.“ ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на
ответника „М.“ ЕООД, в размер на 8344,-лв.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.183 ЗЗД, във връзка с
чл.318 ТЗ чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД на „Е.“ ЕООД с ЕИК. със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1618, р-н „Красно село“, ж.к. „Славия“, бл.2,
вх.А, ет.2, ап.7 срещу „МБАЛ С.“ ЕООД, ЕИК., с.Д., Община Е., С. област да му заплати по
банкова сметка с IBAN BG94 BPBI 8898 1230 0196 08 следните суми:
31460,-лв. представляващи главница, стойността на дължима и неизплатена продажна
цена на доставени стоки /лифтиращи конци/ дължима по фактура № 59/30.01.2018г.;
15948,49лв. представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от
01.02.2018г. до 30.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.01.2023г. до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Е.“ ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к.1618, р-н „Красно село“, ж.к. „Славия“, бл.2, вх.А, ет.2, ап.7„ да
заплати на "МБАЛ С.“ ЕООД, ЕИК., с.Д., Община Е., С. област направените по делото
разноски в размер на 8344,-лв. (осем хиляди триста четиридесет и четири лева).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.С. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6