Решение по дело №894/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 311
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20221230100894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Петрич, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100894 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата В. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П. ЕГН **********, твърди, че
между нея (като заемополучател) и ответника (като заемодател) е бил сключен
Договор за паричен заем с № ****/22.04.2021 г. Сочи, че в чл. 6.2 от този договор е
предвидено да заплати на заемодателя неустойка от 371,28 лв. Счита, че цитираната
уговорка е нищожна, защото противоречи както на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, така и на тези по чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради
което не дължи визираното вземане на заемодателя. Заявява, че въпреки това го е
заплатила на ответната страна. Иска нищожността на неустоечната клауза да бъде
прогласена от съда, а посочената сума да й бъде присъдена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба – 28.06.2022 г., до погасяването.
Желае в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ в
настоящото производство, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът „С.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“
№ *, ет. *, ЕИК ****, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за
присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че
клаузата, уреждаща неустойката, е валидна и платеното в тази връзка не подлежи на
връщане.
1

Съдът приема следното:
1. По иска за нищожността на клаузата за неустойката поради колизия със
закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, заемополучателят е длъжен да заплати на заемодателя
неустойка от 371,28 лв., ако в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума не му
предостави обезпечение чрез поръчител или посредством банкова гаранция.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, се изясняват и останалите му базисни параметри:
- главница – 900 лв.;
- годишен процент на разходите – 47,77 %;
- годишен лихвен процент – 40,05 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 960,72 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 60,72 лв.;
- срок – 3 месеца;
- погасяване – чрез 3 погасителни вноски, разписани в погасителен план,
инкорпориран в самия договор.
Разглежданата хипотеза касае неустойка, която е предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да
предостави обезпечение на заемодателя. Задължението за обезпечаване на основното
задължение (за главницата и договорната лихва) има вторичен характер и неговото
неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и доколкото
неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен
2
критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението.
Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено (основно) задължение не
води до претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на самата неустойка за
целия период на договора е фиксирана сума (371,28 лв.), която представлява 41,25(3) %
от главницата, и то заради непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е
била сключена. Заемополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел
удовлетворяване на лични потребности от парични средства, а заемодателят –
търговско дружество, предоставящо потребителски заеми (кредити) по занятие. В този
смисъл кредиторът, въпреки че е имал възможността предварително да прецени
участието си в договора, се е съгласил да предостави заема без обезпечение. Затова и
санкционирането на длъжника само поради последващо непредоставяне на
обезпечение, с начисляването на неустойка, която е близо 1/2 от заетата сума, явно не
кореспондира с риска, който заемодателят носи.
Така очертаните специфики на договорната връзка между страните ясно
насочват, че уговорката за неустойката е натоварена с функции, излизащи извън
присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Тя пряко нарушава принципа
на справедливостта и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя, за сметка на заемополучателя, което е в директна колизия с
императивните правила на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че атакуваната от
ищцата договорна клауза е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, заради
противоречието й с цитираните правила от ЗЗП. По тази причина е безпредметно да се
извършва проверка и за съответствието й с чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

2. По иска за присъждане на недължимо платената сума (чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД):
Поначало уважаването на тази искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно
получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
С определението по чл. 140 ГПК ответното дружество е било задължено по чл.
190 от същия кодекс, в определен срок, да депозира справка за плащанията, направени
относно задълженията на ищцата по заемния договор. Въпреки отправеното му
предупреждение за процесуалните последици (по чл. 161 ГПК), които ще настъпят при
несъблюдаването на така вмененото му задължение, ответникът не го е изпълнил в
дадения му срок. Следователно трябва да се приеме за доказано плащането на
неустоечното вземане от ищцата към ответника.
Абсолютната недействителност на договорката, даваща регламентация на
3
обсъжданата неустойка, показва, че плащането й е било без основание.
В този контекст се явяват установени условията и за основателността на
осъдителния иск.

3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата страна
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищцата не е ангажирала доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получила безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.ш.“ № *, ет. *, ап. *, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет.
Предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на държавни
такси и на разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на съда
дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), която е 100 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за нищожна клаузата
за неустойка, съдържаща се в чл. 6.2 от Договор за паричен заем с №
****/22.04.2021 г., сключен между В. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. Петрич,
ЕГН ********** (като заемополучател) и „С.К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „С.“ № *, ет. *, ЕИК **** (като заемодател), поради
противоречието й с чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „С.К.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № *, ет. *, ЕИК ****, да заплати на В. А. В., с
постоянен адрес в с. Б., общ. Петрич, ЕГН **********, сумата от 371,28 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по Договор за паричен заем с №
****/22.04.2021 г., сключен между последната (като заемополучател) и първото
(като заемодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 28.06.2022 г., до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „С.К.“ ООД, със седалище и адрес
4
на управление в гр. С., ул. „С.“ № *, ет. *, ЕИК ****, да заплати на адвокат Д. В. М.
от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.ш.“ № *, ет. *, ап.
*, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „С.К.“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № *, ет. *, ЕИК ****, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр.
Петрич, сумата от 100 лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5