РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500290 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 3600/10.06.25г. на
СлОС от П. Х. И. с ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. С. и адрес за
призоваване: гр. С., бул. “Ц. О.“ № **, ап. *, чрез адв. Г. Х. АК - С., против
решение № 132/21.05.2025г. по гр.д.№ 357/2024г. на СлОС, с което е
отхвърлен предявеният против А. Т. Б., с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.
С., кв. “Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл. 19, ал. 3
ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 18.07.2022г.
Предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № **
в гр. С., кв. “Д. Г.“ бл. **, вх. *, ет. * и в негова тежест са поставени
съответните разноски по делото. Заявява, че решението не е правилно. Излага
аргументи, оспорва приетите от окръжния съд крайни изводи. Твърди, че
съдът неправилно е тълкувал волята на страните и по-конкретно, изразеното в
чл.12 от приложения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Твърди точно изпълнение по договора и неоснователност на
упражняването на право на отметнина от договора. Заявява, че продавачът има
право да се отметне до началото на изпълнението, но не и при пълно
1
изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена.
Позовава се на чл.308, ал.1 ТЗ. Твърди, че клаузата по чл.12 от
предварителния договор сочи на уговаряне на неустойка, а не отметнина.
Позовава се на преклузия по отношение на приложеното доказателства от
страна на въззиваемия за пълно възстановяване на продажната цена и 20%
неустойка за отказа от сключване на окончателен договор. Твърди, че от своя
страна още на следващия ден е върнал преведената сума на Б., като прилага
платежно нареждане, прието пред настоящата инстанция.
На следващо място счита, че съдът следвало да се произнесе и по
предявения от въззиваемия при условията на евентуалност насрещен иск с
правно основание чл.307 от ТЗ. На изложените основания моли за отмяна на
посоченото решение на СлОС и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемият по тази жалба - А. Т. Б., представляван от процесуалния си
представител адв. М.А., я оспорва в надлежно депозирания отговор. Счита
постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно.
Моли да бъде потвърдено. Излага подробни аргументи. Претендира разноски.
Няма възражение по отношение искането за ангажиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е
допустима.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД, като пред първата инстанция е приет за разглеждане при условие на
евентуалност и иск, квалифициран от окръжния съд като такъв с правно
основание чл.307 ТЗ.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по надлежно вписана искова молба от П. Х.
И. против А. Т. Б.. Твърди се, че на 18.07.2022г. страните по делото сключили
предварителен договор за продажба на недвижим имот. Според договора, с
нотариална заверка на подписите – стр.4 и следващите по гр.д.№ 357/24г.
СлОС, въззиваемият се задължил да продаде на И. собствения си недвижим
2
имот, с всички движими вещи и подобрения към него, находящ се в гр.Сливен
и представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор № 67338.563.203.4.28 (шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста и три точка
четири точка двадесет и осем) по КККР на град С., община С., одобрени със
Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на самостоятелния обект: гр. С., п.к. ****
(**************), кв. “Д. Г.“, блок ** (****), вход „*“, ет. * (****),
апартамент № ** (*****), който самостоятелен обект се намира на етаж № *
(*****) в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор №
67338.563.203.4 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин шестдесет и три точка двеста и три точка четири), разположена в
поземлен имот с идентификатор № 67338.563.203 ( шестдесет и седем хиляди
триста тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста и три )
по КККР на град С., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ на
самостоятелния обект по документ за собственост: 66.10кв.м.(шестдесет и
шест цяло и десет стотни квадратни метра), при граници и съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална карта: на същия етаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.27, под
обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.24,
над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.563.203.4.32, ведно с прилежащите Таванско помещение и избено
помещение, заедно с 1.97% (едно цяло и деветдесет и седем стотни процента)
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот с идентификатор № 67338.563.203 (шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста и три) по КККР
на гр. С. Договорена била продажна цена в размер на 89 000лв., платима така,
както е описано по договора.
Въззивникът заявява, че изпълнил точно всички поети задължения по
договора, но въззиваемата страна отказва да му прехвърли имота и разбрал от
посредника по договора, че Б. се отказва от сключения договор.
Претендира обявяване на предварителния договор за прехвърляне на
собственост върху имот за окончателен. Ангажира доказателства, моли за
3
присъждане на разноски.
С депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва
исковата молба, чрез своя процесуален представител – адв. М.А. - **АК. На
първо място се позовава на договореното в негова полза по чл.12 от
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот право да
откаже да сключи окончателния договор за продажба на имота, въпреки
заплащането на пълната цена за имота, срещу връщане на заплатената до
момента продажна цена плюс неустойка в размер на 20% от общата продажна
цена. Твърди, че уведомил бъдещия купувач, чрез посредника по договора, че
упражнява правото си на отказ от договора по чл.12 от него още в началото на
2024г. Позовава се на правото си на отметнина по чл.12 от договора и заявява,
че към завеждане на исковата молба не е имало валиден предварителен
договор. Поддържа приложение на чл.20а ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.
С депозиране на отговора срещу исковата молба е предявен насрещен иск
от А. Т. Б. против П. И. с правно основание чл.307 ТЗ, съединен при условие
на евентуалност с основния иск и с формулиран петитум: В случай, че съдът
уважи иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, да прекрати договора поради
наличие на стопанска непоносимост за ищеца по този иск. Твърди, че от
сключването на предварителния договор за покупко-продажба на имот, до
2024г. икономическата обстановка в страната драстично се променила.
Процесният имот вече бил с нова цена, почти три пъти по-висока, в сравнение
с договорената цена през 2022г. Ето защо запазването на договора
противоречи на справедливостта и добросъвестността и прехвърлянето на
имота ще стане при крайно неизгодни за него условия. Моли за решение в този
смисъл. Също ангажира доказателства. Претендира разноски.
Искът е приет за разглеждане от Окръжен съд - Сливен, но поради
отхвърляне на главния иск, по него не е постановено решение, поради
несбъдване на условието, при което е предявен.
Фактическата обстановка по делото е описана пред окръжния съд и е
следната:
С приложения на стр.4 и сл. по гр.д.№ 357/2024г. СлОС договор от
18.07.2022г. А. Б., в качеството на „продавач – обещател“ и П. И., в качеството
на „купувач“ се споразумели продавачът-обещател да продаде на купувача
собствения си, описан подробно по-горе недвижим имот, с всички движими
4
вещи и подобрения към него, за сумата от 89 000лв., платими, както следва:
първа вноска в размер на 5 000лв., платима в деня на подписване на договора и
10 равни месечни вноски, в размер на 8 000лв. всяка, платими до 30-то число
от всеки месец за периода от 01.08.2022г. до 30.05.2023г. и последна вноска от
4 000лв., платима в периода от 20.05.2024г. до 31.05.2024г. Договорена е
валутата на плащане, както и банковата сметка, по която да постъпят сумите.
Според чл. 7 от договора, продажната цена е фиксирана в чл. 2 и чл. 3 от
договора, тя е окончателна и не подлежи на предоговаряне или промяна,
независимо от промяната на икономическите условия в страната или
настъпването на каквито и да е събития от обективен и субективен характер.
Посочено е, че в 1-месечен срок от заплащане на продажната цена в пълен
размер страните се задължават да сключат окончателен договор за имота, под
формата на нотариален акт, освен ако не бъде уговорена друга дата между
двете страни.
Безспорно е и се установява по достатъчно убедителен начин от
ангажираните писмени доказателства на стр.1-21 по гр.д.№ 357/2024г. СлОС,
че в договорения срок пълната цена е изплатена на продавача-обещател, всяка
една вноска - в сроковете по чл.5 от договора, като последната вноска от
4 000лв. била заплатена на 22.05.2024г.
От събраните гласни доказателства се установява, че страните се
запознали и свързали посредством св. М. А. - управител на кантора за
недвижими имоти, посредничила по сделката. От показанията на тази
свидетелка става ясно, че към датата на сключване на предварителния договор
бъдещият купувач бил готов да заплати продажната цена изцяло. По причина,
че продавачът- обещател придобил наскоро преди това имота, св. А. го
посъветвала да изчака един период от време от три години, в противен случай
трябвало да заплати данък.
Съдът приема, че се касае за приложение на разпоредбата на чл.13, ал.1,
т.1, б.“а“ ЗДДФЛ: „Не са облагаеми: 1. доходите, придобити през данъчната
година от продажба или замяна на: а) един недвижим жилищен имот, ако
между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са
изминали повече от три години“.
Страните се съгласили, изготвили опис и оценка на движимите вещи в
апартамента и, според свидетелката, си разменили телефоните. За плащането
5
на първата вноска св.Атанасова придружила майката на въззивника до
банката, заедно изготвили платежния документ и след това майка му
продължила сама да плаща ежемесечните вноски, като пълномощник на сина
си.
След плащането на последната вноска от 4 000лв., майката на въззивника
се свързала със свидетелката Атанасова и я уведомила, че цялата сума е вече
платена. Тогава тя се свързала с Б., за да договорят дата за сключване на
окончателния договор и разбрала, че се отказва.
Аналогични са и показанията на св. Г. - партньорка на Б., която също
потвърждава отказа на въззиваемия да сключи окончателния договор, като
един от мотивите му бил свързан с един климатик в жилището.
Отказът на Б. от договора е безспорен факт, виден от становището му по
делото и от приложеното на стр.53 по гр.д.№ 357/24г. СлОС Уведомително
писмо до П. И., връчено на 02.12.2024г. – т.е. около шест месеца след
плащането на окончателната вноска от 4 000лв., четири месеца и половина
след завеждане на исковата молба и в срока за отговор против заведения иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Видно от писмото, Б. се позовава на чл.12 от
предварителния договор за продажба на недвижим имот, а именно:
„При положение, че Продавачът откаже да сключи окончателният договор
за продажба на имота по чл.1, въпреки заплащането на пълния размер на
цената на имота или по негова вина сключването на окончателния договор
стане невъзможно, то той се задължава да върне на купувача П. Х. И.
заплатената до момента продажна цена плюс неустойка в размер на 20% от
общата продажна цена, равняваща се на 17 800лв. в полза на Купувача“.
Видно от приложеното на стр.113 платежно нареждане, в хода на
производството пред първата инстанция и преди приключване на устните
състезания Б. превел на И. продажната цена на апартамента + 20% неустойка -
сума в общ размер от 106 800лв.
При така установената и безспорна между страните фактическа
обстановка, първият спорен въпрос, на който настоящият съд дължи отговор,
е разпоредбата на чл.12 от предварителния договор сочи ли на право на
бъдещия продавач да се отметне от договора, договорена ли е отметнина или е
договорена неустойка за неизпълнение.
6
В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.93, ал.1 и ал.2 ЗЗД:
„Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава
неговото изпълнение.
Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата
страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер“. Правната
теория счита, че страните могат да придадат на задатъка характер на
отметнина или капаро, като често те са равнозначни. Това обичайно е
еднократна сума, която една от страните предава на другата, като гаранция и
доказателство за сключване на договора.
По настоящото дело безпротиворечиво се установява, че заплатените
суми от страна на И. нямат характер на капаро, а представляват разсрочено
изплащане на пълната цена на апартамента. Този извод съдът приема, след
като съобрази, че при дадено капаро, страната, която го дава, поема риска от
загубата му, при отмятане от договора и съответно сумата остава за другата
страна. Задатък би могъл да се обсъжда, при положение, че в договора бе
включена клауза, че при отказ от договора от страна на И., Б. има право да
задържи дадената начална сума или при отказ от договора от страна на Б. – той
ще дължи връщане на сумата в определен размер на И..
В случая не се установява подобна договорка. Съгласно клаузата на чл.13:
„При положение, че някоя от страните откаже да сключи окончателния
договор за продажба на недвижимия имот по т.1 от договора, то изправната
страна може да предяви пред компетентния съд иск за сключване на
окончателен договор, в съобразие с разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗЗД….“
На основание горното, съдът приема, че страните са договорили
неустойка при неизпълнение, а не право на продавача по чл.12 от договора да
се отметне от него, въпреки пълното заплащане на цената на недвижимия
имот. Затова е безпредметно да се обсъжда дали е започнало изпълнението на
договора – въпрос съществен при обсъждане на дължимостта на капарото или
отметнината и от това да се правят заключения за основателността на иска с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Следващият съществен въпрос, от който зависи изходът на спора, е
клаузата на чл.12 от договора дава ли основание на продавача валидно да
7
заяви отказ от сключване на окончателния договор, въпреки пълното
заплащане на договорената цена от страна на купувача.
Преди да даде отговор на въпроса, съдът съобразява, че сключването на
договор е израз на волята на страните и постигане на взаимно насрещно
съгласие, което следва да бъде тълкувано при приложение на разпоредбата на
чл.20 ЗЗД: „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността“ и на разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД: „Договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили“, като се съобразят и установените
факти.
При съобразяване с горните цитирани разпоредби от ЗЗД, съдът приема,
че е налице противоречие между чл.12 и чл.13 от предварителния договор.
Съгласно чл.12 от него продавачът може да откаже сключването на
окончателен договор, въпреки заплащането на пълния размер на цената за
имота, като върне платената до този момент сума, ведно с неустойка в размер
на 20% от общата продажна цена, а съгласно следващия чл.13 от
предварителния договор ако една от страните откаже да сключи окончателния
договор, изправната страна може да предяви иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Разпоредбата на чл.12 от предварителния договор не сочи на
недвусмислена и ясно изразена воля на бъдещия продавач да се обвърже от
последиците от договора, като поеме задължения и претендира права по него,
следователно съдът приема, че действителната воля на страните подлежи на
тълкуване - Решение № 67 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2013 г., II т.
о., ТК, след като между тях съществува спор относно приложението на тези
противоречиви договорни клаузи - Определение № 3913 от 4.08.2025 г. на
ВКС по к. гр. д. № 410/2025 г.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 8 от ЗЗД: „Договорът е съглашение
между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна
връзка между тях.“ Сключването му е предпоставено от постигане на взаимно
насрещно съгласие за създаване, изменение или прекратяване на права и
задължения на страните по него.
8
Тълкуването на договора се подчинява на смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта му. Предварителният договор за покупко-
продажба на имот подготвя сключването на окончателен договор, като при
спазване на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД той съдържа уговорките
относно съществените условия на окончателния договор – страни, описание
на имота, срок и условия на изпълнение, цена и др., като страните договарят
срок за сключване на окончателен договор. Задълженията на бъдещия купувач
са описани по договора и на тях съответства задължение на продавача, след
изпълнението им, да прехвърли собствеността на имота, в конкретния случай
ведно с находящите се в него движими вещи и всички подобрения в имота.
Ето защо договарянето на условие по чл.12 от процесния предварителен
договор, за право на отказ на продавача-обещател от сключване на
окончателен договор, дори и при пълно и точно изпълнение на поетите от
бъдещия купувач задължения, не съответства на общата воля на страните за
прехвърляне на собствеността върху описания по-горе имот в един бъдещ и
конкретизиран по договора момент, още повече, че до заплащане на
последната вноска по договора, извършена през м.май, 2024г., Б. не се е
противопоставял на разсрочените плащания. От поведението и на двете
страни до завеждане на настоящото дело безпротиворечиво може да се
направи заключение, че са желаели правните последици от сключения договор
и прехвърлянето на собствеността върху него, ведно с находящите се движими
вещи и подобренията в собственост на И., доколкото до този момент до
въззивника не е достигало изявление на Б. за отказ от договора. Въведеният в
тази връзка защитен аргумент от въззиваемия за липса на връзка с въззивника
и по тази причина – невъзможност да го уведоми за нежеланието си да сключи
окончателния договор, не може да бъде кредитирано, при положение, че е
безспорно установено, че майката на въззивника живее в имота от
сключването на предварителния договор и до настоящия момент.
Дори нещо повече – както бе описано вече, със следващата клауза – тази
на чл.13 от договора, страните са уговорили последиците за изправната и
неизправната страна от несключване на окончателен договор. Затова съдът
приема, че към сключване на процесния договор общата взаимна воля на
страните е била за сключване на окончателен такъв, затова клаузата на чл.12
не следва да бъде зачитана, а тази на чл.13 - пресъздава разпоредбата на
9
закона, следователно не може да бъде дерогирана.
Що се отнася до връченото Уведомление по чл.12 от предварителния
договор – стр.53, съдът отговаря, че право да разваля или прекратява договор
има само изправната страна.
Така се налага извод за уважаване на иска с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД и присъждане на съдебните разноските по него в тежест на ответника,
при заплащане на дължимите за прехвърлянето такси от страна на ищеца.
На следващо място подлежи на обсъждане предявеният пред Сливенски
окръжен съд иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.307 ТЗ,
съединен при условие на евентуалност с основния, а именно в случай, че
искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД бъде уважен.
Разпоредбата на чл.307 от ТЗ гласи: „Съдът може по искане на една от
страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били
длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността“.
Тази разпоредба няма аналог в ЗЗД, доколкото чл.33, ал.1, предл.I ЗЗД
гласи: „Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия“. Подобни хипотези не се твърдят и установяват по делото.
Напротив – от изявленията на въззиваемия следва, че е неудовлетворен от
цената, понеже към настоящия момент цените много се увеличили и
договорената е несъответна на актуалните условия. Акцентът е върху
промяната на цените, а не върху явно неизгодна сделка към датата на
сключването й.
При гореизложеното и формулирания петитум по предявения насрещен
иск, Апелативен съд - Бургас приема, че ищецът по него желае да черпи права
именно от цитираната разпоредба на чл.307 ТЗ.
Преди да се произнесе по основателността на този иск, при извършване
на служебна проверка за допустимостта му, настоящият състав съобрази, че
цитираният законов текст е част от Търговски закон, който закон урежда
отношенията между търговци или търговец и физическо лице, когато сделката
е извършена по занятие за търговеца или лицето е потребител. В конкретния
случай горните условия не са налице, нито пък Търговски закон се прилага
10
субсидиарно на ЗЗД, доколкото се отнася към ЗЗД като специален към общ.
По причина, че нито една от страните не е обосновала качество на
търговец и характеристика на договора като търговски, разпоредбата на
чл.307 ТЗ не е приложима в отношенията между А. Б. и П. И. Заведеният
насрещен иск при условия на евентуалност е недопустим в конкретния случай,
поради липса на процесуална легитимация на страните по него и недопустимо
е приет за разглеждане пред СлОС. Самият иск следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по него подлежи на прекратяване -
Определение № 222 от 23.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 868/2022 г., II т. о.,
ТК.
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника се следват разноските за
двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 132/21.05.2025г. по гр.д.№ 357/2024г. на СлОС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. И. с ЕГН: **********, с
пост. адрес: гр. С. и адрес за призоваване: гр. С., бул. “Ц. О.“ № **, ап. *, чрез
адв. Г. Х. АК - С. против А. Т. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С.,
кв. “Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** иск за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 18.07.2022 г.за продажба на недвижим имот, с
всички движими вещи и подобрения в него, който имот представлява:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №
67338.563.203.4.28 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин шестдесет и три точка двеста и три точка четири точка двадесет и
осем) по КККР на град С., община С., одобрени със Заповед № РД-18-
31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на самостоятелния обект: гр. С., п.к. **** (******), кв. “Д. Г.“, блок
** (*****), вход „*“, ет. * (*****), апартамент № ** (********), който
самостоятелен обект се намира на етаж № * (*****) в жилищна сграда –
многофамилна с идентификатор № 67338.563.203.4 (шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста
и три точка четири), разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.563.203 ( шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
11
петстотин шестдесет и три точка двеста и три ) по КККР на град С., с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1 (едно), със застроена площ на самостоятелния обект по документ
за собственост: 66.10кв.м.(шестдесет и шест цяло и десет стотни квадратни
метра), при граници и съседни самостоятелни обекти в сградата по
кадастрална карта: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 67338.563.203.4.27, под обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.24, над обекта: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.32, ведно с прилежащите
Таванско помещение и избено помещение, заедно с 1.97% (едно цяло и
деветдесет и седем стотни процента) ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № 67338.563.203
(шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин шестдесет
и три точка двеста и три) по КККР на гр.Сливен, както и в частта, с която П.
Х. И. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на А. Т. Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. С., кв. “Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 2 650лв.
разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между А. Т. Б. с ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. С., кв. “Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** като
продавач и П. Х. И. с ЕГН: **********, като купувач, предварителен
договор от 18.07.2022 г. за продажба на недвижим имот, с всички движими
вещи и подобрения в него, който имот представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № 67338.563.203.4.28 (шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка
двеста и три точка четири точка двадесет и осем) по КККР на град С., община
С., одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. С., п.к.
**** (****************), кв. “Д. Г.“, блок ** (*****), вход „*“, ет. * (*****),
апартамент № ** (********), който самостоятелен обект се намира на етаж
№ * (*****) в жилищна сграда – многофамилна с идентификатор №
67338.563.203.4 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин шестдесет и три точка двеста и три точка четири), разположена в
поземлен имот с идентификатор № 67338.563.203 ( шестдесет и седем хиляди
триста тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста и три )
по КККР на град С., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
12
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ на
самостоятелния обект по документ за собственост: 66.10кв.м.(шестдесет и
шест цяло и десет стотни квадратни метра), при граници и съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална карта: на същия етаж:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.27, под
обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.563.203.4.24,
над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.563.203.4.32, ведно с прилежащите Таванско помещение и избено
помещение, заедно с 1.97% (едно цяло и деветдесет и седем стотни процента)
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот с идентификатор № 67338.563.203 (шестдесет и седем хиляди триста
тридесет и осем точка петстотин шестдесет и три точка двеста и три) по КККР
на гр.Сливен за сумата от 89 000лв., изцяло изплатена към 31.05.2024 г. по
банковата сметка на продавача.
ОСЪЖДА А. Т. Б. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С., кв. “Д.
Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на П. Х. И. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С. сумата от 5 335лв. за извършените в двете инстанции
разноски.
ОСЪЖДА П. Х. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., да
заплати сумата от 2 670лв. по сметка на О. С., представляваща дължим
данък по силата на чл. 47, ал.2 от ЗМДТ, вр. с Наредба за определяне размера
на местните данъци на О. С.
ОСЪЖДА П. Х. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., да
заплати сумата от 675.50лв. по сметка на Бургаски апелативен съд,
представляваща дължима държавна такса по т. 8 от Тарифата за нотариалните
такси към ЗННД.
ОСЪЖДА П. Х. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., да
заплати сумата от 89 лв. по сметка на Агенцията по вписванията - Служба по
вписванията - гр. С., представляваща дължима такса по чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху имота до изплащане
на горните разноски, като във връзка с това да се изпрати препис от
настоящото решение на Агенция по Вписванията, Служба по вписванията - гр.
С.
13
УКАЗВА на П. Х. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.,
възможността за вписване на решението на основание чл. 112, б. "з" ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заведения от А. Т. Б. с ЕГН: **********
с постоянен адрес: гр. С., кв. “Д. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против П. Х. И. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С. иск с правно основание чл. 307 от
ТЗ и ПРЕКРАТЯВА производството по него.
Решението подлежи на обжалване с ч. жалба в 1-седмичен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС в прекратителната част, а в
останалата подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на
препис от него на страните пред ВКС.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на настоящото решение в сила и след
представяне на доказателства за заплатени разноски по прехвърлянето и
дължимите данъци и такси за имота, да се издаде препис от решението на П.
Х. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., след заплащане на д.т. за
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14