Решение по дело №1720/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/

Образувано е по жалбите на Ц. В. Ш., чрез адв. Е. Е., ВАК и адв. П. Г., ВАК срещу ЗАПОВЕД № КС-225А-17/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор 10135.5511.758.12 /стари идентификатори №№ 10135.551.758.6 и 10135.5511.758.7/, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна и предвид присъединяването към производството по настоящото дело на производството по адм.д. № 1721/2023г. срещу ЗАПОВЕД № КС-225А-18/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна, с която на основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “постройка – допълващо застрояване“, със стар кадастрален идентификатор 10135.5511.758.8 без настоящ кадастрален идентификатор, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“.

Жалбоподателката, чрез процесуалните си представители оспорва заповедите. Сочи, че са незаконосъобразни по причина, че са ненадлежно адресирани. Твърди, че процесната сграда е построена преди закупуването й, а на 27.03.2023г. собствеността е прехвърлена от нея на друго лице, поради което тя не се явява нито извършител, нито собственик към момента на издаване на заповедта. Релевира възражение, че заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна е с неясен предмет, поради разминаване на описанието на строежа в оспорваната заповед с фактическото положение на място.

Оспорват се фактическите констатации, посочени в заповедта за премахване, относно параметрите на одобрения ПУП-ПРЗ за имота, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008г., като се твърди, че в ОУП и в ПУП те са различни. Сочи се, че административният орган не е положил достатъчно усилия да установи, градоустройствените показатели за зоната и за имота. Жалбоподателката счита, че имота не попада в зона „А“, съгласно чл. 10 от ЗУЧК, а дори и да попада, строителството на обекти, извън територията на морските плажове е разрешено, при спазване на законовите нормативи. Твърди, че обстоятелството, че имота попада в обхвата на защитена зона по програма „Натура 2000“ няма отношение към законосъобразността на извършеното строителство.

В жалбата се излагат и възражения за липса на фактически основания, относно момента на построяване на процесната сграда, поради което не е възможно да се извърши преценка дали строежа е извършен преди налагането на строителната забрана със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС или след това. Счита, че липсата на дата на извършване на строежа е от съществено значение за преценката на приложимите към него момент строителни правила и норми, както и към действащия към него момент ПУП, с оглед преценката за търпимост на строежа и възможността за узаконяването му. Счита, че административния орган неправилно не е приел и не зачита издаденото удостоверение за търпимост № АУ101561ВН_001ВН/18.10.2022г. издадено от Главен архитект на Община Варна.

Изложени са доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК, намеса в правото на оспорващия по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС за неприкосновеност на жилището и допустимостта на намесата и „необходимостта“ на намесата спрямо преследваната законна цел.

В открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Моли за уважаването  и за присъждане на сторените по делото разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК. Депозирани са писмени бележки.

Допълнително в жалбата подадена от Ц. Ш., чрез адв. Е. Е. и адв. П. Г. срещу Заповед №КС-225А-18 от 12.06.2023 г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, за противоречие на заповедта с материално-правните разпоредби и за несъответствие с целта на закона. Сочи се, че при изграждане на процесната постройка са били спазени изискванията на чл.10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК. Твърди, че отразеното в заповедта ограничение, че имота попада в обхвата на защитена зона по програма „Натура 2000“, няма отношение към законността на строителството. Пояснено е, че програмата е насочена към опазване на определени растителни и животински видове, а не към забрана на строителството, като се позовава на справка от сайта на програмата, според която липсват забрани за строителство за процесния имот. Наведени са доводи, че липсата на яснота в оспорената заповед кога е изградена постройката води до съществено нарушение на формата на акта. Допълнително са изложени съображения, че с оспорената заповед е нарушен принципа на чл.6, ал.5 от АПК. Сочи се, че премахването на процесния строеж, представлява намеса в правото на оспорващия по чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧ – неприкосновеността на жилището. Намира, че премахването на процесния строеж се явява непропорционална принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел. Твърди се, че северната стена на постройката е свързана конструктивно с южната стена на сградата от основното застрояване по такъв начин, че практически е невъзможно постройката да бъде премахната без това да доведе до частично разрушаване и на основната сграда. Допълва, че за основната сграда е издадено Удостоверение за търпим строеж № АУ101561ВН_001ВН/18.10.2022г. издадено от Главен архитект на Община Варна. Претендира се отмяна на заповедта на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Претендирано е присъждане на съдебни разноски. Депозирани са писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата.

Ответникът, чрез ст. юрисконсулт М. Д. в открито съдебно заседание оспорва жалбата. В придружително писмо с.д.№3795/15.03.2024 г. към административната преписка оспорва жалбата, като излага съображения, че същата е издадена от компетентен орган, който със Заповед №2556/11.08.2021 г. на Кмета на Община варна е делегирал правомощия на кметовете на райони. В подкрепа на своите твърдения се позовава на чл. 223, ал. 1 от ЗУТ, като уточнява, че делегирането на права е било предизвикано, поради ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна. С придружително писмо с.д. №3798/15.03.2024 г., процесуалният представител на ответника представя доказателства от които се установява, че имот с идентификатор №10135.5511.758 е с начин на трайно предназначение „горска територия“, което предназначение не е било променяно до издаване на оспорената заповед. Навежда доводи, че имота е бил вписан с посоченото предназначение в горските карти, горскостопанските планове и лесоустройствените проекти на Регионална дирекция по горите – Варна. Сочи, че за процесния имот не е изпълнена процедурата по Глава трета, раздел V от ЗГ. Представя доказателства, според които по подадените заявления за издаване на актове за узаконяване не са били издадени такива за изградените строежи в процесния имот. По съществото на спора е изразено становище, че не са представени разрешение за строеж и одобрени строителни книжа и документи за законност на сграда с пристройка и пристройка с допълващо застрояване. Сочи, че жалбоподателката е посочена в оспорената заповед като възложител на строежите, тъй като съгласно чл. 161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, в който е изпълнен строежа. Пояснява, че жалбоподателката се е разпоредила само със сградата в процесния имот, като е запазила собствеността си върху идеалните части от имота, поради което има качеството на възложител на същите. Позовава се на НП №160/04.04.2003 г., според което строежите в имота са изпълнени през м. април 2001 г., което е влязло в законна сила. Предвид, че постройките са били изградени м. април 2001 г. то ответника приема, че не са търпими по реда на ЗУТ. Навежда доводи, че не са представени доказателства за канализационни отклонения, строителни книжа и документи за пречиствателна станция за отпадни води в имота. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Н. К. К., чрез адв. В. В. оспорва заповедта като незаконосъобразна.

Заинтересованите страни – Ц. Н. М. и Й. Р. З., чрез адв. Е. Е. и адв. П. Г., с интереси идентични с тези на жалбоподателката в о.с.з. проведено на 15.11.2023г., оспорват заповедта като незаконосъобразна.

Заинтересованата страна – М. М. К. не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на проверка в настоящото производство са:

заповед № КС-225А-17 от 12.06.2023г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор 10135.5511.758.12, /стари кадастрални идентификатори №№10135.5511.758.6 и 10135.5511.758.7/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор №10135.5511.758, по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“ и

заповед № КС-225А-18 от 12.06.2023г. на Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „постройка – допълващо застрояване“, със стар кадастрален идентификатор 10135.5511.758.8, без настоящ кадастрален идентификатор, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор №10135.5511.758, по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, съгласно Определение №1609/16.02.2024 г. по адм. д. №1721/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което производството е присъединено към адм. д. №1720/2023 г. за съвместно разглеждане.

1.Факти по Заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна

Със Заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна е наредил на Ц. В. Ш. да премахне незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор 10135.5511.758.12 /стари идентификатори №№ 10135.551.758.6 и 10135.5511.758.7/, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна. За да издаде оспорената заповед Кметът на район Аспарухово при Община Варна е констатирал, че от РДНСК-Варна е препратен по компетентност /л. 48 от адм. преписка/ в район „Аспарухово“ – Община Варна сигнал рег. №СИГ22002954АС/07.06.2022 г. /л. 24-25 от адм. преписка/ от И. П. Л. относно незаконно строителство на вилна сграда на два етажа с идентификатор №№ 10135.5511.758.6, 10135.5511.758.7 и 10135.5511.758.8. Сигналът е препратен и до Регионална дирекция по горите – Варна, при Изпълнителна Агенция по горите, Министерство на земеделието за извършване на проверка. От директора на Регионална дирекция по горите е получен отговор с изх. № РДГ04-3926-15.07.2022г. /л. 46 от адм. преписка/, съгласно който при извършената проверка по документи и на място, по данни от действащия горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна – горски карти и таксационни описания и от кадастрално-административната информационна система на АГКК се установява, че имотът е горска територия, попада в отдел 315, част от подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горски дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст около 50 години, със специални функции част от Защитена зона „Натура 2000“. Поземленият имот е с трайно предназначение „горска“ и трябва да се стопанисва съгласно Закона за горите. При проверката е изискано становище и от ОС „Земеделие“ Варна, съгласно което /л. 42 от адм. преписка/ поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758, който е идентичен с ПИ 072180 по КВС, е получен след делба на имот № 072145 и 072135. Собствеността е възстановена с Решение № 763 от 21.12.2000г. /л. 40-41 от адм. преписка/ на ПК Варна на наследниците на Г. С. П., като гори. Приложени са Решение № 763 от 21.12.2000г. на ПК Варна, Протокол за въвод 06.03.2001г. и скица № Ф00619/02.03.2001г. с начин на трайно ползване – залесена горска територия.

Във връзка с правомощията им по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ служители от „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД при район „Аспарухово“ – Община Варна са извършили проверка на място и по документи на строеж „сграда с пристройка“, с кадастрални идентификатори №№ 10135.5511.758.6, 10135.5511.758.7, изградени в ПИ идентификатор с № 10135.5511.758, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, кв. „Галата“, местност КЗ „Прибой“, при която е установено, че поземленият имот и строежите са собственост на Ц. В. Ш., Н. К. К., Ц. Н. М., съгласно нотариален акт № 8, том 71, дело № 15290, вх.рег. № 2413 от 04.12.2009г. на СВ-Варна и М. М. К., съгласно нотариален акт № 163, том 73, вх. Рег. 27656 от 10.09.2001г. Строежът, описан в Констативен акт № 22/11.10.2022г./л. 95-97 от адм. преписка/, представлява „сграда с постройка“ изпълнена с приблизителни размери, както следва: двуетажна масивна сграда, с височина около 6 м. и размери в план около 9м/7м.; пристройка долепена за източната фасада с височина около 3м. и размер в план около 3 м./7.3 м.; приблизителна обща ЗП на строежите около 84 кв.м. Изготвена е окомерна скица на разположението и размерите в план на строежа. Строежите са конструктивно свързани и трайно прикрепени към прилежащия терен и съгласно Наредба № 1 от 30. 07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи е от V-та категория.

Служителите са констатирали, че строежът „сграда с постройка“ е изграден без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционни проекти. За територията на КЗ „Прибой“, гр. Варна е наличен ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 4251-7 от Протокол № РД-6-9302/61/05.07.2006г. от Общински съвет Варна, както и ПУП-ПРЗ за УПИ XV-72180,72144, в кв. 17 по плана на КЗ „Прибой“, гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор №10135.5511.758 по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008г. на Заместник-кмет на Община Варна, съгласно който градоустройствените изисквания за поземления имот са: зона Ок етажност 1-2, с КК – 7м., максимална плътност на застрояване 25 %, озеленяване мин. 60 %, КИНТ 0,6. Установено е, че ПИ с идентификатор с № 10135.5511.758 попада в зона със строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС.

Гореизложените констатации на административния орган по извършената проверка са описани в Констативен акт № 22/11.10.2022г., съставен съгласно чл. 225а, в вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на Ю. И., пълномощник на жалбоподателката на 02.11.2022г.

Постъпило е възражение с рег. № РД22023993АС/08.11.2022г./л. 71-73 от адм. преписка/ от Н. К. К. и Ц. В. Ш., в което е посочено, че за обекта липсва необходимото разрешение за строеж и по искане на всички съсобственици Главния архитект на Община Варна е издал Удостоверение за търпимост № АУ101561ВН_001ВН/ 18.10.2022г. по реда на §127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Възраженията са разгледани от административния орган и не са уважени, тъй като ПИ с идентификатор с № 10135.5511.758 попада в зона с наложена строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС, както и в обхвата на зона „А“, съгласно чл. 10 от ЗУЧК, както и в натура 2000, съгласно писмо с рег. № РДГ-3926-15.07.2022г. на директор на Регионална дирекция по горите.

Направен е извод за незаконност на строежа представляващ „сграда с пристройка“, с идентификатори №№ 10135.551.758.6 и 10135.5511.758.7 към момента на издаване на констативния протокол и с идентификатор № 10135.551.758.12 към момента на издаване на оспорваната в настоящото производство Заповед № КС-225А-17/12.06.2023г. на кмета на район „Аспарухово“ – Община Варна.

Посочено е, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционни проекти, в нарушение на чл.137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и на основание дадените на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна със заповед № 2556/11.08.2021г. от Кмета на Община Варна правомощия.

Към административната преписка по издаване на оспорваната заповед са приложени следните документи: Заявление за издаване на удостоверение за търпимост рег. № АУ074465АС/29.07.2022г. /л. 58 от адм. преписка/ от Н. К. К., Отговор рег. №АУ-74465АС_002АС/15.09.2022 г. /л. 55 от адм. преписка/ по заявлението рег. № АУ074465АС/002АС от главен архитект на район „Аспарухово“, Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС /л. 18-19 от адм. преписка/, ведно с Приложение № 1 към заповедта, Заявление № ТСУ-94-Р/11/ от 23.01.2004г. /л. 15 от адм. преписка/ по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от Р. Т. К. по отношение на имот пл. № 072144/072180, местност „Прибой“, кв. Галата, гр. Варна, Акт № 31/19.03.2003г. за установяване на административно нарушение /л. 9 от адм. преписка/; Наказателно постановление № 160/04.04.2003г. /л.8 от адм. преписка/; Фактура № *********/23.04.2003г. /л.7 от адм. преписка/; Констативен акт № 31/17.03.2003г. на район „Аспарухово“ – Община Варна /л.4 от адм. преписка/.

Приложено е Решение № 763/21.12.2000г. /л.40-41 от адм. преписка/ на Поземлена комисия – Галата, с което на наследниците на Г. С. П. е възстановена собствеността в стари реални граници на следния недвижими имот: Гора от 12.001 дка, шеста категория, находящ се в държавен горски фонд на Галата, в местност Манастира, като от окончателния план за земеразделяне имота представлява № 072135 /имот № 135 от масив 72/, при граници: имоти №№ 072022, 072026, 072027, 072136, 000201 /регулация на „Зона за отдих „Прибой“ и скат към Черно море.

С Протокол № 808/06.03.2001г. /л. 40 – гръб от адм. преписка/ за въвод във владение на имот в землището на кв. Галата, Община Варна, наследниците на Г. С. П. са въведени във владение на имот с площ 12,001 дка, находящ се в държавен горски фонд в м-т „Манастира“ /“М. чешме“/, землището на кв. Галата, Община Варна, представляващ имот № 072135, при граници: имоти №№ 072026, 072022, 072136, 072201, 072027 /регулация на „Зона за отдих „Прибой“ и скат към Черно море. Към протокола за въвод е приложена скица № Ф00619/02.03.2001г. на Поземлена комисия – Варна за имот № 072135 в землището на Галата.

С Нотариален акт № 51, том 1, дело № 2002/05.02.2002г./л. 13 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г./, Н. И. П. продава на Р. Т. К. следния свой недвижим имот, придобит по наследство от Г. С. П., а именно: Залесена територия, находяща се в землището на гр. Варна, кв. Галата, местност „Прибой“ /“М. чешме“, „Манастира“/ с площ от 2005 кв.м., представляващ имот № 072144, шеста категория, образуван от имот с № 072135.

С Нотариален акт № 96, том 66, дело № 14970/2003г. вх.рег. № 21038/28.11.2003г./л. 14 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г./ на СВ-Варна, Ц. Н. М., Ю. А. И., М. Ж. М. и В. Ц. И. продават на Р. Т. К., следния свой собствен недвижим имот, придобит чрез покупка, а именно: само 2060 кв.м. идеални части от Залесена територия, находяща се в землището на гр. Варна, кв. Галата, местност „Прибой“ /“М. чешме“, „Манастира“/ цялата с площ от 7901 кв.м., представляващ имот № 072145, шеста категория, образуван от имот № 072136.

С Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в СВ- Варна с вх.рег. 782/22.01.2004г., том 1, № 180,/ л. 11-12 от адм. преписка от адм. д. №1720/2023 г./ „БАР“ ООД, Р. Т. К. и съпругата му Д. И. К., като съсобственици на ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ, находяща се в землището на гр. Варна, кв. Галата, местност „Прибой“ /“М. чешме“, „Манастира“/, целия с площ от 7 901 дка по плана за земеразделяне, представляващ имот № 072145, ЕКАТТЕ 99021, извършват доброволна делба, като дружеството „БАР“ ООД получава в дял и става собственик на имот № 072181, по приложената скица-проект с площ 5841 кв.м., а Р. Т. К. и съпругата му Д. И. К. получават дял и стават собственици на имот № 072180, по приложената скица-проект с площ 2060 кв.м.

С нотариален акт № 8, том 71, дело 15290/2009г., вх.рег.24913/04.12.2009г./л. 19 от делото/ Д. И. К., Т. Р. К. и Н. Р. К. продават на Н. К. К. и Ц. Н. М. и Ц. В. И. – 18/24 идеални части от следните поземлени имоти: 1. ПИ с идентификатор 10135.5511.759, с площ от 1124 кв. м., стар идентификатор парцел XIV-72180,72144, кв. 17; 2. ПИ с идентификатор 10135.5511.758, с площ от 2308 кв. м., стар идентификатор парцел XV-72180,72144, кв. 17; 3. ПИ с идентификатор 10135.5511.757, с площ от 345 кв. м., стар идентификатор парцел XVI-72180,72144, кв. 17.

С нотариален акт за делба на недвижими имоти акт № 12, том 11, д. № 1570, вх.№ 3554/10.02.2023г./л.22-24 от адм. д. №1720/2023 г./ на СВ, Н. К. К., Ц. Н. М., М. М. К. и Ц. В. Ш., прекратяват съсобствеността върху съсобствените си имоти по следния начин:

1. Н. К. К. получава в дял и става изключителен собственик на Еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.11;

2. Ц. Н. М. получава в дял и става изключителен собственик на Еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.10;

3. М. М. К. получава в дял и става изключителен собственик на Еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.9;

4. Ц. В. Ш. получава в дял и става изключителен собственик на Еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.12;

С Нотариален акт № 154, том 21, дело № 4772/2023г., дв.вх.рег. № 8312/27.03.2023г./л. 7 от делото/ на СВ-Варна, приложен към жалбата до съда Ц. В. Ш. дарява на Й. Р. З. Е. вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.12 по КККР на гр. Варна.

Представено е на л.67 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г. Удостоверение за търпимост рег. №АУ101561ВН_001ВН/18.10.2022 г. на Главния архитект на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с което е удостоверено, че вилна сграда №4 находяща се в УПИ ХV-72180, 72144 в кв. 17 с идентификатор 10135.5511.758 по плана на КЗ „Прибой“, кв. „Галата“, район „Аспарухово“, гр. Варна, е допустима по смисъла на закона и представлява търпим строеж.

Предвид оспорените констатации в заповедта, по делото е назначена СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице арх. инж. Р. С., последното след като се е запознало с материалите по делото, е установило, че обектът на място приблизително отговаря на обекта описан в Констативен акт №22/11.10.2022 г. и Заповед №КС-225А-17/112.06.2023 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна. С Решение №4251-7 от Протокол №44 от 02.08.2006 г. на Общински съвет Варна е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който поземлен имот №072180 е включен в УПИ ІІІ-072180, 72144. Със Заповед №Г-284/18.09.2008 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІV-72180,72144, УПИ ХV-72180, 72144, УПИ ХVІ-72180,72144, от кв. 17 по плана на КЗ „Прибой“. Към настоящия момент имот с идентификатор 10135.5511.758, поради застрояването на място, не представлява „гора“ по смисъла на чл.2 от ЗГ. Установено е, че съгласно приета карта на Зони „А“ и „Б“ по ЗУЧК, процесният имот изцяло попада в Зона „А“ /100 м. от крайбрежната плажна ивица/.

Предвид оспорените констатации в заповедта, по делото е назначена СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице арх. Л. Т. П., последното след като се е запознало с материалите по делото, е установило, че според матрицата показателите на застрояване са плътност на застрояване 25 %, кинт – 0.6 %, озеленяване – 60 %. Според таблицата градоустройствените показатели са плътност на застрояване 20 %, кинт – 0.5 , озеленяване – 60 %. Според изискванията на ЗУЧК, показателите за застрояване са плътност 20 %, кинт – 0.5 %, озеленяване – 70 %. Вещото лице, предвид установените разминавания, е уточнило, че меродавни са градоустройствени показатели от влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-284 от 18.09.2008 г. Следва да се възприемат тези от таблицата към градоустройствения проект. Показателите за застрояване в ПИ 10135.5511.758, за процесната постройка са застроена площ 100.40 кв.м., допълващо застрояване 21.65 кв.м., всичко застроена площ 122.05 кв.м.=5.2 % плътност на застрояване спрямо площта на имота.

За изясняване на фактите по делото съдът събра гласни доказателства от свидетеля на жалбоподателката - М. Р. С., като тези показания ще бъдат разгледани само в частта, в която са относими към възведените в жалбата обстоятелства. Свидетелят твърди, че е приключил работата по три от къщите в парцела, сред които и тази на жалбоподателката, през есента на 2002 г. Сочи, че към момента няма промени по къщите и подпорните стени в имота. За първи път е посетил къщите през 2000 г., когато са били на етап груб строеж. Спомня си че през 1999 г. се е родила дъщеря му и тогава е отишъл да види терена, в който момент са извършвали укрепленията. В останалата им част като ирелевантни показанията не следва да бъдат кредитирани.

2.Факти по Заповед № КС-225А-18/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна

Със Заповед № КС-225А-18/12.06.2023г. кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна е наредил на собствениците на имот с кадастрален идентификатор №10135.5511.758 – Н. К., Ц. М., Ц. Ш., М. К., да премахнат незаконен строеж: „постройка – допълващо застрояване“, със стар кадастрален идентификатор 10135.5511.758.8 без настоящ кадастрален идентификатор, изграден в поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758 по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна. За да издаде оспорената заповед Кметът на район Аспарухово при Община Варна е констатирал, че от РДНСК-Варна е препратен по компетентност/л. 48 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г. / в Район Аспарухово – Община Варна сигнал рег. №СИГ22002954АС/07.06.2022 г./л. 24-25 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г. / от И. П. Л. относно незаконно строителство на вилна сграда на два етажа с идентификатор №№ 10135.5511.758.6, 10135.5511.758.7 и 10135.5511.758.8. Сигналът е препратен и до Регионална дирекция по горите – Варна, при Изпълнителна Агенция по горите, Министерство на земеделието за извършване на проверка. От директора на Регионална дирекция по горите е получен отговор с изх. № РДГ04-3926-15.07.2022г./л. 39 от адм. преписка по адм. д. №1721/2023 г./, съгласно който при извършената проверка по документи и на място, по данни от действащия горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна – горски карти и таксационни описания и от кадастрално-административната информационна система на АГКК се установява, че имотът е горска територия, попада в отдел 315, част от подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горски дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст около 50 години, със специални функции, част от Защитена зона „Натура 2000“. Поземленият имот е с трайно предназначение „горска“ и трябва да се стопанисва съгласно Закона за горите. При проверката е изискано становище и от ОС „Земеделие“ Варна, съгласно което/л. 42 от адм. преписка по адм. д. №1720/2023 г./ поземлен имот с идентификатор № 10135.5511.758, който е идентичен с ПИ 072180 по КВС, е получен след делба на имот № 072145 и 072135. Собствеността е възстановена с Решение № 763 от 21.12.2000г./л. 45-46 от адм. преписка по адм. д. №1721/2023 г./ на ПК Варна на наследниците на Г. С. П., като гори. Приложени са Решение № 763 от 21.12.2000г. на ПК Варна, Протокол за въвод 06.03.2001г. и скица № Ф00619/02.03.2001г. с начин на трайно ползване – залесена горска територия.

Във връзка с правомощията им по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ служители от „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД при район „Аспарухово“ – Община Варна са извършили проверка на място и по документи на строеж „постройка – допълващо застрояване“, с кадастрален идентификатор №№ 10135.5511.758.8, изградена в ПИ идентификатор с № 10135.5511.758, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв. „Галата“, местност КЗ „Прибой“, при която е установено, че поземленият имот и строежите са собственост на Ц. В. Ш., Н. К. К., Ц. Н. М., съгласно нотариален акт № 8, том 71, дело № 15290, вх.рег. № 2413 от 04.12.2009г. на СВ-Варна и М. М. К., съгласно нотариален акт № 163, том 73, вх. Рег. 27656 от 10.09.2001г. Строежът, описан в Констативен акт № 23/11.10.2022г./л. 11-13 от адм. д. №1721/2023 г./, представлява „постройка – допълващо застрояване“ изпълнена с приблизителни размери, както следва: постройката /допълващото застрояване/ с височина около 3 м. и размери в план 5 м./4 м., приблизителната обща застроена площ на описаните строежи е около 20 кв.м. Установено е, че описаното допълващо застрояване е изградено като сграда, трайно прикрепена към прилежащия терен, която представлява „строеж“ съгласно §5, т.38, от ДР на ЗУТ.

Служителите са констатирали, че строежът „постройка – допълващо застрояване“ е изграден без разрешение за строеж, без конструктивно становище, като същият не съответства на действащия към момента ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-284/18.09.2008 г., поради което е направен извод, че е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. За територията на КЗ „Прибой“, гр. Варна е наличен ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 4251-7 от Протокол № РД-6-9302/61/05.07.2006г. от Общински съвет Варна, както и ПУП-ПРЗ за УПИ XV-72180,72144, в кв. 17 по плана на КЗ „Прибой“, гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор №10135.5511.758 по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008г. на Заместник-кмет на Община Варна, съгласно който градоустройствените изисквания за поземления имот са: зона Ок етажност 1-2, с КК – 7м., максимална плътност на застрояване 25 %, озеленяване мин. 60 %, КИНТ 0,6. Установено е, че ПИ с идентификатор с № 10135.5511.758 попада в зона със строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС.

Гореизложените констатации на административния орган по извършената проверка са описани в Констативен акт № 23/11.10.2022г., съставен съгласно чл. 225а, във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на Ю. И., пълномощник на жалбоподателката на 02.11.2022г. Срещу съставения Констативен акт не е постъпило възражения в законоустановения срок.

Административният орган е приел, че ПИ с идентификатор с № 10135.5511.758 попада в зона с наложена строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС, както и в обхвата на зона „А“, съгласно чл. 10 от ЗУЧК, както и в натура 2000, съгласно писмо с рег. № РДГ-3926-15.07.2022г. на директор на Регионална дирекция по горите.

Направен е извод за незаконност на строежа представляващ „постройка – допълващо застрояване“, изграден в имот с кадастрален идентификатор № 10135.551.758.8, без разрешение за строеж и без представено проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му, не съответства на предназначението на урегулирания поземлен имот, определено в действащия и към момента ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-284/18.09.2008 г., към момента на издаване на оспорваната в настоящото производство Заповед № КС-225А-18/12.06.2023г. на кмета на район „Аспарухово“ – Община Варна.

Посочено е, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225А, ал.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционни проекти, в нарушение на чл.147, ал. 2 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и на основание дадените на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна със заповед № 2556/11.08.2021г. от Кмета на Община Варна правомощия.

Предвид оспорените констатации в заповедта, по делото е назначена СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П., последното след като се е запознало с материалите по делото, е установило, че съгласно общия устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ , процесният строеж попада в зона „А“ на Черноморското крайбрежие. Посочено е, че ПИ с идентификатор №10135.5511.758, в който е изградена процесната постройка, съгласно Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на МТРС „зони за строителна забрана“ и Приложение №1 към Заповедта попада в зона със строителна забрана – свлачищна зона.

Предвид оспорените констатации в заповедта, по делото е назначена СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице арх. Н. Х., последното след като се е запознало с материалите по делото, е установило, че с наличието на строеж „постройка – допълващо застрояване“ не се надвишават установените в ПУП устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Установено е, че с наличието на „постройка – допълващо застрояване“ не се надвишават указаните в Заповед №КС-225А-18 от 12.06.2023 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна устройствени показатели. Според действащия ПУП-ПРЗ не е разрешено свързано застрояване. Посочено е, че индивидуализацията на ПИ №10135.5511.758 и на процесния строеж кореспондират на индивидуализацията в Констативен акт №23 от 11.10.2023 г., като няма издадено Разрешение за строеж, няма издадено Конструктивно становище. Вещото лице е установило, че не е било подавано заявление за виза за проучване и проектиране до Главния архитект на общината по чл.41, ал.2 от ЗУТ, нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване.

Предвид оспорените констатации в заповедта, по делото е назначена СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице арх. инж. Р. С., последното след като се е запознало с материалите по делото, е установило, че липсват строителни книжа и не може да се прецени как е изпълнено съоръжението около имота, на каква дълбочина, с каква армировка и др. Предвид факта, че процесните имоти с идентификатори №10135.5511.758 и 10135.5511.757 попадат в зона със строителна забрана, укрепителните съоръжения са със завишени изисквания. Няма данни да са били спазени изискванията на Наредба №12 от 03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Посочено е, че поради наличието на облицовки с гипсокартон, не може да се види връзката между конструкцията на основната сграда и процесния строеж. Направен е извод, че в случай, че процесният строеж бъде премахнат по определен технологичен ред, в съответствие с одобрен проект за събаряне, няма да се наруши целостта и да се засегне основната сграда в имота с кадастрален идентификатор №10135.5511.758.12.

За изясняване на фактите по делото съдът събра гласни доказателства от свидетелите на жалбоподателката С. А. А. и М. Р. С., като тези показания ще бъдат разгледани само в частта, в която са относими към въведените в жалбата обстоятелства. Свидетелката сочи, че е видяла изградена процесната сграда до покрив през 2000 г. С. сочи, че процесната сграда е била завършена през пролетта на 2000 г., като заедно с нея е била изградена и пристройката към основната сграда.

Горните факти, се установят от събраните в хода на административното производство по издаването на заповедите и в хода на съдебното обжалване на последните, поради което съдът ги възприема.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са депозирани в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорените актове, при наличие на правен интерес, насочени са срещу подлежащ на оспорване акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват – неоснователни.

Като констатира, че пристройката – допълващо застрояване, за която е издадена заповед № КС-225А-18/12.06.2023г. на кмета на район „Аспарухово“, Община Варна е пристройка към сграда с идентификатор №10135.5511.758.12, предмет на заповедта № КС-225А-17/12.06.2023г. издадена от кмета на район „Аспарухово“, Община Варна по оспорването на която е образувано адм. д. №1720/2023 г., както и, че пристройката и сградата са трайно свързани, като е използвана южната стена на основната сграда за изграждането на пристройката, то изложените по-долу мотиви се отнасят и за „пристройка – допълващо застрояване“ и „сграда с пристройка“.

С Определения №2435/11.09.2023г. и № 2253 от 14.08.2023г. като заинтересовани страни по съответно адм.д. №1720/2023г. и №1721/2023г. са били конституирани Н. К. К., Ц. Н. М., М. М. К. и Й. Р. З.. Съдът, като съобрази тълкуването на относимите разпоредби дадено в решение по административно дело № 4466/2022г. на ВАС, намира, че същите нямат качеството на заинтересовани страни в производството по обжалване на процесната заповед и следва да бъдат заличени като такива, а производството спрямо тях – да се прекрати. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж, няма заинтересовани страни. Страни са само оспорващият заповедта и органът, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон /ЗУТ/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая с приложената на лист 173 от адм. д. №1720/2023 г. Заповед № 2556/11.08.2021г., точка ІІ. 6. кметът на Община – Варна е предоставил на кметовете на райони в гр. Варна функциите си по ЗУТ - да издават мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната заповед е издадена от и.д. кмет на Община Варна, съгласно Заповед №К-043/02.08.2021 г./л. 169 от адм. д. №1720/2023 г./, съгласно която кметът на Община Варна, поради ползване на платен годишен отпуск е наредил да бъде заместван от Зам.кмет на Община Варна.

Заповедите предмет на проверка в настоящото производство са подписани от кмета на Район Аспарухово при Община – Варна, в рамките на делегираните му с посочената по – горе заповед правомощия, поради което обжалваните административни актове се явяват издадени от материално и териториално компетентен орган.

Основният спорен въпрос, поставен както в хода на административното производства, така и при проверката на заповедите от съда, е кой е моментът на изграждането на сградата и на пристройката към нея, а оттам и за търпимостта им, предвид липсата на доказателства за законност (напр. разрешение за строеж, др.).

Твърдението на жалбоподателката (поддържано и в писмените бележки стр. 5), че строежът на сградата и пристройката към нея са изградени преди м.март 2021г. не се установява от събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства.

Свидетелските показания на г-жа А. и С., според които процесната сграда е изградена до покрив през 2000 г. (С. конкретно сочи, че процесната сграда е била завършена през пролетта на 2000 г., като заедно с нея е била изградена и пристройката към основната сграда.) съдът не кредитира, т.к. са в противоречие с писмените доказателства по делото (някои от които имат официален характер, а други са по съществото си правораздавателни актове).

От представеното по делото НП №160/04.04.2003 г. се установява, че Началника на РДНСК Варна е издал Наказателно постановление срещу Р. Т. К. за това, че в качеството му на инвеститор и изпълнител е допуснал извършване на строителни и монтажни работи без разрешение за строеж и без инвестиционни проекти за строеж – къща за отдих №4, състояща се от приземен етаж, етаж и покрив в неурегулиран поземлен имот пл. №072144 по кадастралния план на селищно образувание „Прибой“ гр. Варна. Констатирано е, че нарушението е извършено през м. април 2001 г.

Изводът за дата на извършване на строежа е направен от представената нотариално заверена декларация рег.№1170/14.03.2003 г. на Н. П. П.. Установеното незаконно строителство е констатирано с констативен акт №31/17.03.2003 г. на район „Аспарухово“.

Съдът, като съобрази, че:

нормата на чл. 300 ГПК, приложима субсидиарно в административното производство на основание чл. 144 АПК, предвижда, че „влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“, както и,

че разпоредбата на чл. 413, ал.1 и ал.2, НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, регламентира, че „влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 на същата разпоредба - влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието.“, както и, че

наказателното постановление има правораздавателен характер. В този смисъл в С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79 е посочено следното: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред. Законът е предвидил и това, че те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат на спорно производство.“,

намира, че относимо към установяването на датата на извършване на строежа е НП №160/04.04.2003 г., от което се установява, че строежът на постройката е извършен през м. април 2001г.

Видно от съдържанието на НП и АУАН, в тях като извършен е констатиран само строежът на сградата. Извод в тази посока се обосновава и от заключението по СТЕ на вещото лице С.. От този извод следва, че пристройката към сградата е извършена в по-късен момент.

Предвид наличието на наказателно постановление, в което конкретно е посочена датата на извършване на строежа, като елемент от съставомерността на нарушението, съдът намира, че следва да приеме тази дата за извършване на строежа. Предвид наличието на данните относно момента на завършването на сградата в наказателното постановление, както беше посочено по- горе, Съдът не кредитира свидетелските показания на М. Р. С. и С. А. А., относно момента на изграждане на процесната сграда, доколкото същите противоречат на данните от НП.

По делото е представена фактура №*********/23.04.2003 г., с която Р. К. е посочил, че е заплатил сума в размер на 150 лв. на основание НП №160/04.04.2003 г., с което К. се е съгласил с това да бъде реализирана административно-наказателната му отговорност за това, че е извършил незаконното строителство. Нарушителят не е оспорил нарушението и същото се счита за безспорно доказано. Този факт е в подкрепа на изводът за момент да извършване на строителството и, че този момент е април 2001г., след приемане на ЗУТ.

Поради това по делото се приема за доказано, че периодът на извършване на незаконно строителство – къща за отдих №4 в поземлен имот пл. №072144, идентичен с постройката описана в оспорените заповеди е месец април 2001г.

Н. – горното са неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не е установен момента на построяване на сградата и на пристройката към нея.

Допълнително в подкрепа на изводът за моментът за извършването на строежа на сградата съдът съобрази:

1.Решение № 763/21.12.2000г. на Поземлена комисия – Галата, съгласно което, на наследниците на Г. С. П. е възстановена собствеността в стари реални граници на следния недвижими имот: Гора от 12.001 дка, шеста категория, находящ се в държавен горски фонд на Галата, в местност Манастира, като от окончателния план за земеразделяне имота представлява № 072135 /имот № 135 от масив 72/, при граници: имоти №№ 072022, 072026, 072027, 072136, 000201 /регулация на „Зона за отдих „Прибой“ и скат към Черно море.

Решението е официален документ, неоспорен от страните, поради което и предвид, чл. 179, ал.1 от ГПК и материалната му доказателствена сила, съдът следва да приеме, че фактите са настъпили, както е посочено в него и в този аспект, че преди м. декември 2000г., т.е. до възстановяването на собствеността в старите реални граници на имота на правоимащите лица, в имотът не е бил изграден никакъв строеж. При наличие на данни за друго, това би било отразено в решението.

2.Протокол № 808/06.03.2001г. за въвод във владение на имот в землището на кв. Галата, Община Варна на наследниците на Г. С. П., с който последните са въведени във владение на имот с площ 12,001 дка, находящ се в държавен горски фонд в м-т „Манастира“ /“М. чешме“/, землището на кв. Галата, Община Варна, представляващ имот № 072135, при граници: имоти №№ 072026, 072022, 072136, 072201, 072027 /регулация на „Зона за отдих „Прибой“ и скат към Черно море. Към протокола за въвод е приложена скица № Ф00619/02.03.2001г. на Поземлена комисия – Варна за имот № 072135 в землището на Галата.

Протоколът е официален документ, неоспорен от страните, поради което и предвид, чл. 179, ал.1 от ГПК и материалната му доказателствена сила, съдът следва да приеме, че фактите са настъпили, както е посочено в него и в този аспект, че преди м. март 2001г., т.е. до въвеждането във владение върху имота на правоимащите лице, в имотът не е бил изграден никакъв строеж.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на която административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав, а именно: строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“. Според чл. 137, ал. 3 ЗУТ „строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон“.

Не се спори между страните и съдът приема за установено обстоятелството, че не е издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти за спорната сграда и пристройката към нея, поради което строежите се явяват незаконни.

Съдът при съобразяване на горното, намира, че от доказателствата по делото не се констатират и факти, влечащи на извод за наличие на предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

Съгласно §16 от ПР на ЗУТ „(1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.; (2) Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; (3) (В сила от 2.01.2001 г.) Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.; (4) При отчуждаването на строежи по ал. 1 и на узаконени строежи по ал. 2 и 3 те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на собствениците по общия ред.“

Съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ „ Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

Трайната съдебна практика на съдилищата (решение № 5769/19.05.2020 по адм.д. 8987/2019г. на ВАС) е в смисъл, че нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. е материално правна, поради което не изключва приложението на § 16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбите на §127, ал.1 от ЗУТ и на §16 от ЗУТ са относими към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г. /влизането му в сила/. Доколкото се установи от НП №160/04.04.2003 г. на Началника на РДНСК Варна, процесната сграда е изградена през месец април 2001 г., поради което същата не попада в обхвата на регламентацията по §127, ал.1 от ЗУТ и на §16 от ЗУТ и по отношение на същата не следва да бъде извършвана преценка за търпимост по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

От установените факти се налага извод, че по отношение на процесните сграда и пристрояване не е приложим § 16 от ПР на ЗУТ. А предвид и поставеното в § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ императивно условие строежът да е изграден до 31 март 2001 г. и констатацията, че моментът на извършване на строежа е април 2001г., то и разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ е неприложима към процесните сграда и пристройка, поради което същите не са търпими по смисъла на ЗУТ.

От доказателствения материал по делото се констатира, че на собствениците на Вилна сграда №4 към 18.10.2022 г. е било издадено Удостоверение за търпимост от 18.10.2022 г. от Главния архитект на Община Варна. Това удостоверение не е годно да обоснове извод за момент на извършване на строежа, различен от изведения по – горе. От една страна се установява, че при издаването на Удостоверението на Главния архитект на Община Варна не е било известно обстоятелството за издаденото за строежа Наказателно постановление, т.к. сред представените от собствениците документи на Главния архитект на Община Варна не е било НП №160/ 04.04.2003 г. на Началника на РДНСК Варна. От друга –съдът съобрази, че „В съдебната практика нееднократно се е поставял въпросът може ли да бъде разпореден за премахване по реда на чл.225 и чл.225а ЗУТ незаконен строеж с издадено Удостоверение за търпимост. Отговорът е положителен, тъй като ВАС приема, че Удостоверението за търпимост не може да бъде противопоставяне в производството по установяване и премахване на незаконен строеж, в рамките на което този въпрос следва да бъде отделно изследван. Мотиви в тази насока са изложени в редица съдебни актове на ВАС, като например: Определение № 13251 от 02.11.2017г. по адм.д. 10345/2017г. на ВАС, Решение № 1019 от 25.01.2017г. по адм.д. № 7545/2016г. на ВАС, Определение № 5879 от 17.05.2021г. по адм.д. № 4418/2021г. на ВАС и др.:“Производството по издаване или отказ да бъде издадено удостоверение за търпимост касае извършване на административна услуга, като издаденият документ има удостоверителен характер и има значение единствено в нотариалното производство при извършване на прехвърлителна сделка. Следователно дори и да се издаде удостоверение за търпимост, то същото не е задължително за органа, издал заповедта за премахване на незаконен строеж, който е длъжен сам да изследва наличието на предпоставките за търпимост в зависимост от годината на извършване на строежа, каквото задължение има и съдът в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж.““ (Така съгласно Г. С. в П., Б., С., В., П., Цв., Б., Г., Ставру, Ст. Д., Б., К., Св., Солакова, Г., Г., А., П., А., К., Я. Право на собственост и други вещни права. Научно – приложен коментар. Анализ на законодателството и на съдебната практика, ИК „Труд и право“, София:2021г. на стр.508“)

Изследване на търпимостта на строежите е направено в оспорените заповеди, като са изложени мотиви от административния орган, вкл. и на позоваване на изходящо от Гл.архитект на Район Аспарухово – Община Варна писмо, съгласно което строежите не попадат в приложното полена §127, ал.1 от ЗУТ.

Допълнително следва да бъде посочено, че дори и строежите да са изпълнени преди 31.03.2001 г., каквото е твърдението на жалбоподателката, то те са осъществени върху земеделска земя с непроменено предназначение, поради което са незаконни.

Според ППЗТСУ чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 1975 г., изм., бр. 37 от 1978 г., бр. 44 от 1980 г., бр. 48 от 1985 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 6 от 1998 г.) (1) извън строителните граници на населените места строежи могат да се извършват въз основа на частично застроително решение 1. в земеделски земи - съгласно Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи, когато обектите са съвместими с основното предназначение на земите; 2. в земеделски земи, чието предназначение се променя - след провеждане на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи и правилника за прилагането му. Доколкото предназначението на земята е констатирано от експертизата като непроменено до настоящия момент, за изграждане на сграда с пристройка е било необходимо застроително решение.

Липсват основания да се приеме строежът за търпим и в случай, че същият е построен при действието на ЗУТ, преди промяна на предназначението на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗУТ „Строителството в неурегулирани територии се разрешава по установения ред при съобразяване с нормите на наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ.“ Касае се за правилата, уредени в НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според чл. 46, ал. 1 на тази Наредба, "без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите". Подробно тези изисквания са развити в Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Съгласно чл. 3, т.3 от Наредбата, същата е неприложима за земеделски земи, които попадат в охранителни зони А и Б съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Т. е. недопустимо е върху земеделска земя да се изграждат обекти, несъвместими с предназначението й за земеделие.

Имот с идентификатор №10135.5511.758 попада в обхвата на зона „А“ съгласно ЗУЧК, валидни в този случай са особените правила и нормативи, регламентирани в ЗУЧК. Според чл. 10, ал. 3, т. 2 /редакция ДВ, бр. 36 от 2016 г./ на този закон в зона „А“ извън територията на морските плажове се разрешават строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5; в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м.

Според чл. 17 на същия закон „Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.“ Според ал. 2 на същия член, извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за 1. обекти с национално значение; 2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост; 3. обекти с регионално значение; 4. общински обекти от първостепенно значение; 5. обекти - публична собственост; 6. (обявена за противоконституционна с Решение № 12 на КС на РБ - ДВ, бр. 105 от 2013 г.) обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите; 7. обекти на техническата инфраструктура; 8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; 9. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.); 10. недвижими културни ценности.

От така цитираните разпоредби се извлича извод, че в Зона „А“ и „Б“ на черноморското крайбрежие строителство в земеделски земи е категорично недопустимо без промяна на предназначението им, като в нормативната база липсва предвидено изключение от тази забрана.

Следва да се посочи в случай, че бе вярно твърдението на жалбоподателя за построяване на процесната сграда преди 31.03.2001 г., то доколкото се установява от заключението на вещото лице арх. инж. Р. С. към настоящия момент процесният имот, поради застрояване на място, не представлява „гора“ по смисъла на чл.2 от ЗГ. Съгласно Заповед №Г-284/18.09.2008 г. на Зам.-кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІХІV-72144, 72180, УПИ №ХV-72144, 72180, УПИ ХVІ-72144,72180, „За озеленяване“, от кв. 17 и улична регулация. Вещото лице арх. инж. Р. С. е посочила, че същият е действащ план за процесния имот, поради което и към настоящия момент сградата не съответства на действащия ПУП-ПРЗ.

В потвърждение на изводите за незаконно изградена постройка е фактът, че съгласно Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС е наложена строителна забрана в свлачищните райони за територията на Община Варна, О. Б. и Община Каварна. Съгласно т. 1 от Приложение №1 към цитираната заповед „Строителната забрана е за територията на местността „Прибой“ /“Фичоза“/ при граници – от изток – Черно море, от запад – до около 125 хоризонтал до южната граница на кв. „Галата“, а след това на север до 100-70 хоризонтал, от север – до нос „Галата“, от юг – до хижа „Черноморе““. Според заключението на вещото лице арх. инж. Р. С., сред територията, за която важи строителната забрана – свлачищна зона попада и процесният имот с идентификатор №10135.5511.758, в който е изградена постройката. Мотивите за издаване на Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС е във връзка с проявилата се мащабни и катастрофални свлачищни процеси по Северното черноморско крайбрежие и вземане на мерки за предотвратяване на негативните последици от тяхното развитие. Цитираната заповед е била действаща към момента на изграждане на процесната сграда, съответно за нея е важала забраната за строителство в зона „А“ и „Б“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката относно посоченото в оспорената заповед, че имота попада в защитена зона по „Натура 2000“. Програмата е насочена към опазване на определени растителни и животински видове, а не към забрана на строителство. Видно от извършена служебно справка за процесния имот са посочени въведени забрани и ограничения на дейности от заповедите за обявяване и плановете за управление на защитената зона - промяна на начина на трайно ползване, разораване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери, при ползването на земеделските земи като такива. В случая начина на трайно ползване не е променен, но фактически с изграждането на процесната постройка е нарушено това изискване по „Натура 2000“. Едновременно е нарушена и забраната за премахване на характеристики на ландшафта (синори, жизнени единични и групи дървета, традиционни ивици заети с храстово-дървесна растителност сред обработваеми земи, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове), при ползването на земеделските земи като такива, освен в случаите на премахване на инвазивни чужди видове дървета и храсти. Следва да се посочи, че за процесния имот не е предвидена забрана за строителство по „Натура 2000“, защото изобщо законодателят не е допускал, че може да бъде извършено строителство в процесния имот, преди промяна на предназначението на територията!

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е налице разминаване на констатациите по КА №22/11.10.2022 г. и оспорената заповед. Съгласно заключението на вещото лице арх. инж. Р. С. обектът на място приблизително отговаря на обекта описан в Констативен акт №22/11.10.2022 г. и Заповед №КС-225А-17/12.06.2023 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, поради което не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е и възражението, че заповедта е неправилна, поради ненадлежното й адресиране. За да направи този извод, съдът констатира, че през м. 02.2023 г. с Нотариален акт № 12, том 11, дело № 1570/2023г., дв.вх.рег. № 3554/10.02.2023г./л. 2-4 от адм. преписка на адм. д. №1721/2023 г./ на СВ-Варна, е извършена делба на недвижими имоти между собствениците на сгради в имот с идентификатор №10135.5511.758. С Нотариален акт № 154, том 21, дело № 4772/2023г., дв.вх.рег. № 8312/27.03.2023г./л. 7 от адм. д. №1720/2023 г./ на СВ-Варна, приложен към жалбата до съда Ц. В. Ш. дарява на Й. Р. З. Е. вилна сграда с идентификатор 10135.5511.758.12 по КККР на гр. Варна. Жалбоподателката близо 3 месеца преди издаване на оспорената заповед, но след началото на административното производство по издаването й, се е разпоредила с процесната постройка, като е дарила същата. Съгласно нотариален акт № 8, том 71, дело 15290/2009г., вх.рег.24913/04.12.2009г./л. 19 от адм. д. №1720/2023 г./ жалбоподателката остава съсобственик на 6/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.5511.758, с площ от 2308 кв. м.

Към момента на издаване на оспорените заповеди и към настоящия момент, жалбоподателката безспорно остава собственик на част от парцелът, в който е изградена сградата, поради което и към момента на административното производство и към момента на издаване на заповедта, а и към настоящия момент се явява лице по смисъла на чл. 225а, ал.5 от ЗУТ вр. чл.161, ал.1, предл.първо от ЗУТ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна, поради което същата може да бъде надлежен адресат на заповедта.

При издаването на заповедите е спазена изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедите съдържат ясно изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Обектите предмет на заповедите са индивидуализирани в достатъчна степен посредством местонахождение, технически параметри и идентификатор по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, конкретно е посочен адресатът и произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята на издателя. Преди издаване на заповедите е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и е съставените констативни актове №22/11.10.2023 г. и № 23/11.10.2022г., връчени на г-жа Ш..

При спазената процедура по провеждане на административното производство и липсата на допуснати нарушения на материалния закон, процесната заповед е законосъобразна.

Неоснователни са възраженията, че оспорената заповед представлява намеса в неприкосновеността на жилището по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЕКПЧ, който гласи „секи има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.“, същата е неотносима към повдигнатия между страните спор. Оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този аспект не е налице и нарушение на нормата на чл. 8, ал.2 от ЕКЗПЧОС, съгласно която „Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ В случая заповедта има за предмет - „за защитата на здравето“. Предвид фактът, че имотът попада в свлачищна зона и, че постройката не е съобразена с никакви мерки свързани с опазването на живота на хората при активиране на свлачището, заповедта се явява издадена за опазването на живота на лицата, които биха я ползвали за жилищни нужди. Този извод се подкрепя от свидетелските показания на г-н С., който сочи, че към момента подпорните стени са напукани.

В аспектът на спазването на правата на притежание на жалбоподателката, съдът съобрази тълкуванията на Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека дадени в Ръководство по член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека /Ръководството/ (достъпен на https://ks.echr.coe.int/documents/d/echr-ks/guide_art_1_protocol_1_bul) и по-конкретно Съдът, като констатира, че оспорените заповеди, доколкото същите са насочени към притежанията на жалбоподателката, попадат в обхвата на чл.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, извърши анализ по „Подхода на трите правила“. В ръководството т.т.78 и 80 е посочено, че „Чл. 1 от Протокол № 1 съдържа три отделни правила. Първото правило, което е изложено в първото изречение на първия параграф и е от общ характер, определя принципа на мирно ползване на притежанията. Второто правило, съдържащо се във второто изречение на първия параграф, включва само лишаване от „притежания“ и го прави предмет на определени условия. Третото правило, изложено във втория параграф, признава, че Договарящите страни имат право, наред с другото, да контролират ползването на собствеността в съответствие с общия интерес (Sporrong and Lnnroth v. Sweden, § 61; Iatridis v. Greece GC, § 55; J.A. Pye (Oxford) Ltd and J.A.Pye (Oxford) Land Ltd v. the United Kingdom GC, § 52; Anheuser-Busch Inc. v. Portugal GC, § 62; Alii and Others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia GC, § 98; Immobiliare Saffi v. Italy GC, § 44; Broniowski v. Poland GC, § 134; и Visti and Perepjolkins v. Latvia GC, § 93).“ и „. За да се смята за съвместима с чл. 1 от Протокол № 1, намесата трябва да отговаря на определени критерии: тя трябва да е съобразена с принципа за законосъобразност и да преследва легитимна цел, чрез средства, разумно пропорционални на преследваната цел (Beyeler v. Italy GC, §§ 108-114).“

Подходът на трите правила представя в структуриран вид методът на Съда за разглеждане на дела, когато по отношение на последните е приложим чл. 1 от Протокол № 1. Подходът се състои от последователни етапи, в рамките на които Съдът разглежда въпросите относно наличието на намеса в правото на жалбоподателя на мирното ползване на неговите „притежания“? При положителен отговор се дава отговор на следващият въпрос - намесата представлява ли лишаване от собственост? Ако отговорът на първият въпрос е отрицателен, то тогава - отнася ли се за контрол върху ползването на собствеността? И на последно място се поставя въпроса „Ако мерките, които са засегнали правата на жалбоподателя, не могат да бъдат квалифицирани нито като лишаване, нито като контрол върху ползването на собственост, може ли Съдът да тълкува фактите по делото в светлината на общия принцип на зачитане на мирното ползване на „притежания“?“

В аспекта на разглежданите въпроси, съдът съобрази, че предвиденото от оспорените заповеди премахване на незаконните строежи "обикновено се разглежда като контрол върху ползването на собствеността /(И. и Ч. срещу България, § 69). В Saliba v. Malta, § 46, Съдът постановява, че ефектът от разпореждането за разрушаване на напълно незаконен строеж е да върне нещата в положението, в което биха били, ако изискванията на закона не са били пренебрегнати." (така в т.102 от Ръководството)/, поради което следва да прецени намесата предвидена с оспорените заповеди, преследва ли легитимна цел, чрез средства, които са разумно пропорционални. В този аспект в т.363 от Ръководството е посочено, че „Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 самият факт, че дадено лице притежава парцел, не предоставя per se право на собственика да строи върху тази земя. Съгласно тази разпоредба е допустимо да се налагат и поддържат различни строителни ограничения.“, а в т. 364 от Ръководството е направено следното обобщение “ Съдът разглежда редица дела относно ограничения, наложени на собствениците на земи в контекста на териториалното устройство, понякога продължаващи дълги години (Skibiscy v. Poland, § 98; Skrzyski v. Poland, § 92; Rosiski v. Poland, § 89; Buczkiewicz v. Poland, § 77; Pietrzak v. Poland, § 115; Hakan Ar v. Turkey, § 36; Rossitto v. Italy, § 37; Maioli v. Italy, § 52; Hseyin Kaplan v. Turkey, § 38; Ziya evik v. Turkey, § 33). В 104 Jahn and Others v. Germany GC, §§ 100-105, което се отнася до изключителни обстоятелства, е констатирано, че такива ограничения, дори когато са налагани за постоянно и без право на получаване на обезщетение, са в съответствие с тази разпоредба.“

При съобразяването на цитираните точки от Ръководството и съдържанието на оспорените заповеди се налага извод, че последните са издадени в изпълнение на закона, т.е. при наличието на легитимна цел и при пропорционалност на предвидените за постигането на легитимната цел средства.

Заповедта на административния орган се явява правилна, постановена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, а нейното оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Варна сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. В. Ш., [ЕГН] срещу Заповед № КС-225А-17/12.06.2023 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна и Заповед № КС-225А-18/12.06.2023 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.

ОСЪЖДА Ц. В. Ш., [ЕГН] да заплати на Община Варна сумата от 100 лева разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на Н. К. К., Ц. Н. М., Й. Р. З. и М. М. К. като заинтересовани страни в процеса и ги ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване по адм. дело № 1721/2023г. по описа на Адм. съд – Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Решението, в частта с характер на определение може да се обжалва от засегнатите с частна жалба пред Върховен Административен съд, в 7-дневен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните.