Определение по дело №1181/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3077
Дата: 26 ноември 2021 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20217050701181
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………    2021 година

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ **МИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ СЪСТАВ в закрито заседание на дв**есет и пети ноември две хиляди дв**есет и първа година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДИМОВ

 

като разгледа докл**ваното от съдията **м. дело 1181 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

С Определение №1721/12.07.2021 г. по **м. д. №1181/2021 г. по описа на **министративен съд-Варна, съдът е оставил без разглеждане жалба депозирана от „Д.Ц.“ **, с ЕИК *********, със седалище и **рес на управление гр. Девня, обл. Варна, Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор С.Т. против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и е прекратил производството по **м.д.№1181/2021 г. по описа на АС-Варна. С определението не са били присъдени разноски.

От страна на жалбоподателят „Д.Ц.“ ** е била депозирана молба с искане по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, като в полза на жалбоподателят бъдат присъдени и сторените в производството разноски оценени на 21 698.84 лв. – договорено и заплатено **вокатско възнаграждение, както и 50 лв. – държавна такса за обжалването (на **министративния акт). Намира, че настоящото съдебно производство е било заведено пор**и неправомерните действия на **министративният орган, като счита предвид това, че му се следват посочените разноски. Твърди, че ако производството е приключило по-рано от очакваното, както в настоящият случай не е имало фаза на съдебно следствие и съдебни прения, то следва да се д**е на страните възможност да претендират своите разноски. Обосновава се със съдебна практика Определение №688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. №5154/2015  г. на ВКС. Сочи, че производството е било прекратено не пор**и изначална липса на правен интерес, какъвто намира, че е съществувал към момента на завеждане на производството, а сочи, че правният интерес е отп**нал, пор**и промяната на волята на **министративният орган, обективирана в последващи **министративни актове.

Препис от молбата е връчена на жалбоподателя Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, които в срока по чл.248 ал.2 от ГПК депозират писмено становище. В него е посочено, че в настоящият случай не са налице хипотезите на чл.143 от АПК, които изчерпателно би следвало да уреждат коя от страните има право на разноски при съответен изход на делото. Намира, че предвид оставяне на жалбата без разглеждане пор**и обстоятелства различни от оттеглянето ѝ и прекратяването на производството следва да се приеме, че жалбоподателят няма право на разноски. Алтернативно, ако съдът счете, че искането на жалбоподателят е основателно прави възражение за прекомерност на сторените разноски съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като моли да бъдат намалени до минималният за това размер.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

За да се произнесе със своето Определение №1721/12.07.2021 г. постановено по настоящото **м. д. №1181/2021 г. по описа на **министративен съд-Варна, с което съдът е оставил без разглеждане жалба депозирана от „Д.Ц.“ **, с ЕИК *********, със седалище и **рес на управление гр. Девня, обл. Варна, Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор С.Т. против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и е прекратил производството по **м.д.№1181/2021 г. по описа на АС-Варна, съдът е възприел обстоятелството, че е изд**ен акт за замяна от страна на **министративният орган, като по този начин е отп**нал правният интерес на жалбоподателят да атакува процесното Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-60/28.04.2021 г. в този смисъл към момента на завеждане на производството за жалбоподателят е съществувал правен интерес от водене на производството.

Предвид това съдът намира, че искането за присъждане е основателно. От друга страна предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на представител на ответника съдът взе предвид следното: Настоящото производство няма определен материален интерес по смисъла на чл.8 от Наредба №1/2004 за минималните размери на **вокатските възнаграждения. Действително става въпрос за з**ължаване на жалбоподателят да закупи количество възризащо на 7 806.058 тона (седем хиляди осемстотин и пет тона и петдесет и осем килограма) котелно гориво за извънредни ситуации, като някъде в самата жалба жалбоподателят е изложил, че става въпрос за влагане на сума в размер на 13 000 000 (трин**есет милиона) лева. Доколко това е действително така съдът е затруднен да провери при приключило пред него производство е невъзможност да назначи оценителна експертиза. От друга страна обаче е вярно, че това законово з**ължение за жалбоподателят не го прави едностранен донор на тези средства – горивото остава негова собственост и при определени условия предвид з**ълженията си по закон – Законът за запасите от нефт и нефтопродукти ще може да се разпорежда с него. Ето защо съдът не намира, че размерът на горивото може да определи материалният интерес по делото. Нещо повече настоящият състав счита, че става въпрос за производство без конкретен материален интерес. По смисъла на нормата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на **вокатските възнаграждения е счетено, че минимумът на възнаграждението по това производство е 500 лв. предвид значителната фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за производството в размер на 4 пъти минималният размер или 2000 лв. т.е. следва да се осъди ответника да заплати 205 лв. разноски, от които 2000 лв. за **вокатско възнаграждение и 50 лв. – държавна такса. В останалата част претенцията за разноски е неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

     ДОПЪЛВА Определение №1721/12.07.2021 г. по **м. д. №1181/2021 г. по описа на **министративен съд-Варна в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София, ул. „Московска“ №3 да заплати на „Д.Ц.“ **, с ЕИК *********, със седалище и **рес на управление гр. Девня, обл. Варна, Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор С.Т. сумата от 2 050 (две хиляди и петдесет) лева разноски за водене на настоящото производство.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата му част до пълният предявен размер от 21 748.84 лв., като неоснователно.

Определението съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от узнаването.

 

 

 

                       **МИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: