Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 06.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен
прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 150 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Ю.А.Н. от
***, чрез пълномощник, срещу Решение №
56/2022 г., постановено по а.н.д. №
114/2022 г. на Районен съд – Момчилград.
Твърди
се, че без да излага мотиви по същество, неправилно, Районен съд Момчилград
приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано и че в
случая длъжностното лице е издало разрешение без одобрен и съгласуван
инвестиционен проект за посочения имот, в който се предвижда да се извършат
изкопи и насипи с височина средно до 2.50 метра и с площ 4544 кв.м. в рамките
на ПИ, тъй като тези дейности попадали в изключението на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и за изпълнението им са били необходими одобрени инвестиционни проекти.
Понеже такъв липсвал към издаденото разрешение за строеж, длъжностното лице в
случая е извършило нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на Заповед № ДК-П-К-6/29.11.2021 г. на началника на
РДНСК Кърджали за отмяна на Разрешение за строеж № 42/10.11.2021 г. на главния
архитект на община Момчилград.
Твърди
се, че мотивът на началника на РДНСК Кърджали, че изкопи и насипи с дълбочина
или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. попадат в изключението на чл. 147,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ е крайно необоснован. Подобен текст в чл. 147, ал. 1, т. 1
от ЗУТ няма: „чл. 147. (1) (Доп. -ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. -
ДВ, бр. 25 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) постройките на допълващото
застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство,
обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1;". Видно
от посочената разпоредба одобряване на инвестиционен проект не се изисква за
постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките,
предназначени за производство, обществено обслужване или търговия, като
настоящият случай не е такъв.
Посочва
се, че в защита на тезата на издаденото разрешение за строеж, свързано с изкопи
и насипи с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. и да се
определи същия строеж като шеста категория е и обстоятелството, че единственото
споменаване на изкопи и насипи като отделен строеж в Закона за устройство на
територията е в чл. 151, ал. 1, т. 5. Същата разпоредба гласи, че когато
изкопите и насипите са с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м за
тях не се изисква разрешение за строеж (чл. 151, ал. 1 от ЗУТ). Когато изкопите
и насипите са с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м.
категорично следва да се обобщи, че за тях се изисква разрешение за строеж.
Приемайки тезата, че е необходимо да се издаде административен акт по реда на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, за строежа следва да се определи категория. Започвайки
от най-близката в контекста, шеста, която се описва в чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи („Строежи от шеста категория
са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ.") стигаме до чл.
147 от ЗУТ (предвид факта, че изкопи и
насипи няма как да бъдат определени като допълващо застрояване по смисъла на
ЗУТ). Алинея 1 от чл. 147 от ЗУТ гласи: „Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за:". Сред описаните постройки в чл. 147, ал.
1, т. 1 попадат и постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, съответно текстът е
объркващ и може да обърка читателя, тъй като излиза, че съгласно чл. 151, ал. 1
от ЗУТ за „изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30
кв." не се изисква разрешение за строеж, но и същевременно чл. 147, ал. 1,
т. 1 гласи, че постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ или в частност „изкопи и
насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв." са шеста
категория строеж. Предполага се, че законодателят не цели да обърква главните
архитекти в Република България или началниците на РДНСК, но простият прочит
може да обобщи, че когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина до 1
м и с площ до 30 кв., за тях не се изисква разрешение за строеж, а когато
изкопите и насипите са с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м.,
за тях се изисква разрешение за строеж, за който следва да се определи
категория, в случая шеста.
В
касационната жалба се твърди, че ако изкопите и насипите са с дълбочина или
височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. и приемем позицията на началника на
РДНСК Кърджали, че за същите трябва да има одобрен инвестиционен проект по
смисъла на ЗУТ, то тогава въпросните изкопи и насипи могат да бъдат определени
както като първа категорията, така и като втора, така и като трета, така и като
четвърта, така и като пета, защото би било еднакво приложимо, ако приемем, че
чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи не описват всички видове строежи по съответните им категории и са
пропуснати да се опишат и изкопи и насипи към строежите от първа, втора, трета,
четвърта или пета категория.
Твърди
се, че към заявление с вх. № 2600-364/03.11.2021 г. за издаване на разрешение
за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, подадено от „***" ЕООД,
ЕИК: *** е приложена и проектна част по част „Конструктивна" - Становище
на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа съгласно на чл.
147, ал. 2 от ЗУТ. Същото становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнение е съгласувано с дата 10.11.2021 г. от главния архитект на община
Момчилград. Обобщението на началника на РДНСК Кърджали, че „въпросното
разрешение за строеж е незаконосъобразно издадено", защото е без
„съгласувани и одобрени инвестиционни проекти" е подвеждащо. За издаденото
разрешение за строеж няма одобрен инвестиционен проект, да, но има съгласуван
такъв в условията на чл. 145, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗУТ.
Ответникът – началник
РДНСК – Кърджали, чрез пълномощник, в отговор на касационната жалба, изразява
становище за неоснователността й и правилност на обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 70/2021
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение РС – Момчилград е
потвърдил наказателно постановление №
КЖ-2/30.05.2022 год. на Началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол Кърджали, с което на Ю.А.Н., с ЕГН:**********, с
настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, във функциите му на Главен Архитект
на Община Момчилград, е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.147,
ал.1, т.1 от ЗУТ, с което е осъществен състава на на
чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
РС – Момчилград е
приел, че административното нарушение е безспорно
установено и доказано. В случая длъжностното лице е издало разрешение без
одобрен и съгласуван инвестиционен проект за посочения имот, в който се
предвижда да се извършат изкопи и насипи с височина средно до 2.50 метра и с
площ 4544 кв.м. в рамките на ПИ. Тези дейности попадат в изключението на
чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и за изпълнението им са необходими одобрени
инвестиционни проекти. Такъв липсва към издаденото разрешение за строеж и
длъжностното лице в случая е извършило нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Правилно е определено и наказанието от административно наказващия орган, което
е и към минимума, предвиден в нормата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Със същото
решение е осъдил Ю.А.Н. да
заплати в полза на РДНСК – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Не може да бъде
споделен довода в касационната жалба, че РС – Момчилград не взел предвид, че е
изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН. Освен изложеното в оспореното решение следва да се посочи, че след
изпращане на РС № № 42 от 10.11.2021г. за строеж:
„Дейности свързани с изкопи и насипи", находящ
се в ПИ с идентификатор *** /УПИ **, кв.** по плана на ***/ по КККР на *** за
упражняване на контрол по реда на чл.156 от ЗУТ, е била извършена проверка в
община Момчилград. Съставен е бил Констативен протокол …. С дата 24.11.2021 г.,
в който е отразено, че РС е издадено за изкопи с височина и площ над законовопредвидената в разпоредбата на чл.151, т.5 от ЗУТ.
Това е датата на установяване на нарушението. АУАН е съставен на 17.02.2022 г.,
т.е. в 3-месечния срок от извършване на нарушението, в съответствие с разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН. От съгласувана
към PC № 42 от 10.11.2021г. част „Технология на изпълнението на изкопи и
насипи" се установява, че се предвижда да се извършат изкопи и насипи с
височина средно до 2,50м и с площ 4544 кв.м. в УПИ **, кв.** по плана на ***.
Съгласно чл.147,
ал.1, т.1 от ЗУТ, Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване
на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с изключение
на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или
търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. От своя страна в нормата на чл.151,
ал.1, т.5 от ЗУТ е предвидено, че не се изисква разрешение за строеж за изкопи
и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. По аргумент за
противното, за изкопи и насипи с височина и площ над посочената в чл.151, ал.1,
т.5 от ЗУТ се изисква разрешение за строеж. Тъй като е с височина и площ над
допустимите по чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, разрешеният строеж не попада сред
изключенията в чл.151, ал.1 от ЗУТ.
Изложените доводи за
незаконосъобразност на Заповед № ДК-П-К-6/29.11.2021 г. на началника на РДНСК
Кърджали, с която е било отменено Разрешение за строеж № 42/10.11.2021 г. на
главния архитект на община Момчилград, са неотносими
при проверката за правилност на оспореното решение на РС – Момчилград.
От изложеното следва,
че РС – Момчилград правилно е установил фактическата обстановка и е постановил
решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на
делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди
такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол, със
седалище: гр. София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за
национален строителен контрол) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 56/12.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 114/2022 г. на Районен съд –
Момчилград.
Осъжда Ю.А.Н.,
с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** и постоянен адрес:***, да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол, град София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.