Номер 141412.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502260 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба,депозирана от ОД на МВР-
Варна срещу решение № 2340/15.06.2020 год,постановено по гр.д. 16598/2019 година по
описа на ВРС,с което се:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Н. , ЕГН **********
сумата от общо 1013 ,7 8 л в , представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 263 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.01.2018г.- 30.09.2019г. формирана по
периоди, както следва: 89,66лева за периода м.01-м.03.2018г.; 138,57лева за периода м.04-
м.06.2018г.; 138,57лева за периода м.07-м.09.2018г.; 138,57лева за периода м.10-м.12.2018г;
141,23лева за периода м.01-м.03.2019г.; 207,33лева за периода м.04-м.06.2019г.; 160,06лева
за периода м.07-м.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 200лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Н. , ЕГН
**********сумата от 200лева, представляваща съдебно-деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.,
1
Твърди се ,че постановеното решение е незаконосъобразно по подробни
съображения изложени във въззивната жалба. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск., а в условията на
евентуалност- да се уважи иска в по малък размер,като се отхвърли частично. Претендират
се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К. Т. Н. , ЕГН
********** срещу ОД на МВР- гр. Варна, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от
общо 1013,78лева , представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 30.09.2019г., общо 133часа, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди, както
следва: 89,66лева за периода м.01-м.03.2018г.; 138,57лева за периода м.04-
м.06.2018г.; 138,57лева за периода м.07-м.09.2018г.; 138,57лева за периода м.10-
м.12.2018г; 141,23лева за периода м.01-м.03.2019г.; 207,33лева за периода м.04-
м.06.2019г.; 160,06лева за периода м.07-м.09.2019г.
Ищецът твърди,че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност младши инспектор в 02 РУ,ОД на МВР Варна в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил на 24часови смени, в т.ч. за времето от
22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че в процесния период
е положил нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд, изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР
възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
2
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като искът се
оспорва по основание и размер. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители
в МВР. Сочи,че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и
определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд
са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Между страните е безспорно,че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ищецът е
заемал длъжност полицай в група „ООР“ към „Охранителна Полиция“ към 02 РУ- ОД на
МВР Варна;както и обстоятелството, че в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е
работил на 24-часови смени.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното
време на държавните служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
3
петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата
към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.По изложените
съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния период,
както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по размер, видно от приетата
ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанциа въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 360 лв,с вкл. ДДС,съобразно представените доказателства за това
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2340/15.06.2020 год,постановено по гр.д.
16598/2019 година по описа на ВРС=
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
4
ЗАПЛАТИ на К. Т. Н. , ЕГН **********сумата от 360 лева, с вкл. ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски направени във въззивното производство за платено адв.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на основание
чл.280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5