Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                     05.05.2021г.                                     Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                   Граждански състав

На 21.04.2021г.  

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №664 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК.

Искът е предявен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България срещу И.Х.Р. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г. с „БНП Париба Пърсенел Файненс“ ЕАД. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 901,97лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 24 месечни вноски, всяка по 61,89лв. Ответникът е преустановил плащането на 20.11.2017г. като е платил само 14 от дължимите вноски. След неизпълнение на задължението си за заплащане на две месечни вноски, кредитът е станал предсрочно изискуемо. Алтернативно ищецът твърди, че дължимите суми по кредита са дължими поради изтичане срока на договора – 20.08.2020г. Ответникът дължал и възнаградителна лихва и обезщетение за забава. За тези суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №4937/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение в срок, поради което и на основание чл.415 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 533,15лв. - главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер на 85,75лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава 150,77лв. за периода от 20.12.2017г. до 16.11.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен договор за кредит в размер на 533,15лв.  главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер на 85,75лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава 150,77лв. за периода от 20.12.2017г. до 16.11.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Стоките, закупени с кредит от ищеца се оказали негодни за употреба. Ищецът е провел многобройни разговори с ответника по повод на кредита, което е станало причина ответникът да бъде освободен от работа. Ищецът водел още две дела срещу ответника със същия предмет – ч.гр.дело №1758/2019г. и ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Моли настоящото дело да бъде прекратено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №4937/2020г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 533,15лв.  главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер на 85,75лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава 150,77лв. за периода от 20.12.2017г. до 16.11.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е издал заповед за изпълнение №260806/30.11.2020г., с която е уважил подаденото заявление. Длъжникът е подал възражение в срок, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представеното и прието като писмено доказателство копие на Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., ведно с Условия по договора, се установява, че на 03.08.2016г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за покупка на стоки на обща стойност 1053,50лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 39.42 % и годишен лихвен процент от 33.69 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 1485,36лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 61,89лв.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответника, че стоките, които бил закупил с този кредит, се оказали негодни и не подлежали на ремонт, заради което не считал, че дължи връщане на кредита. Ищецът е кредитна институция. Той не е търговец на техника. Очевидно ответникът е закупил стоките от търговец, който е следвало да му предостави съответната гаранция. В случай, че стоките са се оказали негодни, както твърди ответникът, той е можел да ги върне в сроковете, регламентирани от Закона за защита на потребителите, или да се възползва от гаранционните условия на търговската гаранция. Тези въпроси обаче нямат никакво отношение към договорът за кредит, сключен с ищеца. Задължение на ищеца по договора е било само финансиране на покупката, която ответникът е избрал да направи, но не и качеството на стоките, закупени от търговеца. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави нужните парични средства за закупуване на съответните стоки, заради което има право да иска изпълнение на задължението на ответника да върне средствата със съответното оскъпяване /лихва/.

Другото възражение на ответника е, че за същото вземане са водени още две дела, а именно ч.гр.дело №1758/2019г. и ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-Стара Загора. За установяване на това обстоятелство съдът изиска двете граждански дела. Ч.гр.дело №1758/2019г. по описа на РС-Стара Загора е приложено към гр.дело №2562/2020г. по описа на същия съд, висящо към момента на приключване на устните състезания, поради което съдът извърши справка за предмета му в деловодната система на съда. Предмета на делото е вземане по Договор за кредитна карта №CARD-14231118, сключен във връзка със сключения Договор за потребителски кредит №CREX-13752698. Предмета на ч.гр.дело №1758/2019г. по описа на съда, както и на образуваното с правно основание чл.422 ГПК гр.дело №2562/2020г. по описа на същия съд не съвпада с предмета на настоящото дело, тъй като по посочените граждански дела се претендират единствено вземанията по кредитната карта, издадена от ищеца.

Предмет на ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-Стара Загора е същото вземане, което е предмет и на ч.гр.дело 4937/2020г. и съответно на настоящото дело, а именно сумите за главница и лихви по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, като единствено има разлика в размера на мораторната лихва поради различния период, за който е начислена. От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-Стара Загора се установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение №1014/26.03.2019г., с която е уважил подаденото заявление за сумата от 533,15лв.  главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер на 85,75лв. за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава 66,32лв. за периода от 20.12.2017г. до 11.03.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото. Длъжникът /ответник в настоящото производство/, е подал възражение в срок, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. Тъй като заявителят /ищец в настоящото производство/, не е предявил иск в указания срок, съдът с Определение №2631/12.07.2019г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Съдът намира, че в производството по ч.гр.дело №1759/2019г. по описа на РС-Стара Загора вземането по процесния договор за кредит не е било установено със сила на пресъдено нещо – за претенцията на ищеца не е налице нито осъждане на ответника, нито същата е била отхвърлена по същество. Обезсилването на заповедта за изпълнение от една страна означава, че въз основа на същата заповед не може да бъде издаден изпълнителен лист, а от друга страна не означава, че вземането не съществува и не може да бъде установено в друго производство. Предвид изложеното съдът намира, че настоящото производство е допустимо и за него не е налице пречка по чл.299 ГПК.

Друго възражение на ответника е, че е останал без работа вследствие на многократните обаждания на ищеца през работното му време и поради тази причина няма средства да заплаща вноските по кредита. Това обстоятелство не може да се тълкува като правопогасяващо правото на ищеца да търси изпълнение на задълженията на ответника. Оставането на ответника без средства може да бъде основание за разсрочване или отсрочване на задължението му, но не и за недължимост на плащането. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД „Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.“

Съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава, която е станала основание за претендираната по заповедното производство изискуемост на кредита. Макар в исковата си молба ищецът да обосновава предсрочна изискуемост, то видно от договора за кредит, последната погасителна вноска е с падеж 20.08.2018г., поради което крайният срок на договора е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2020г.

Видно от извлечението от сметката на ответника, същият е изпаднал в забава, като е заплатил сума в общ размер от 866,46лв. Остатъкът, който е останал неплатен възлиза на 533,15лв. главница, 85,75лв. възнаградителна лихва. Ответникът не оспори размера на претендираните суми за главница и лихва. Не бяха наведени и твърдения за извършени последващи плащания по кредита, както и други правопогасяващи възражения.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор, с които е определен годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане на главницата по сключения договор за кредит, която е в размер от 533,15лв., ведно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, която възлиза на 85,75лв. 

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В производството по чл.415 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 533,15лв. – главница, 85,75лв. възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. По отношение на лихвата за забава, с оглед обстоятелството, че ищецът не представи никакви доказателства за уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, каквото задължение е имал, съдът намира, че лихва за забава следва да бъде начислена за периода от настъпване на падежа на последната вноска – 20.08.2018г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2020г. За този период лихвата за забава върху главницата възлиза на сумата от 123,52лв. За този размер съдът следва да уважи иска за мораторна лихва, като в останалата му част до претендираните 150,77лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък с разноски за сумите: 125,00лв. заплатена държавна такса, 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение. Дължимата държавна такса в случая е 25,00лв., поради което, макар да е внесена от ищеца сумата от 125,00лв., съдът следва да вземе предвид дължимата за производството държавна такса, а именно 25,00лв. От общо направените разноски в размер на 125,00лв. ответникът следва да заплати сумата от 120,00лв. съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 70,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Х.Р., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, сумата от 533,15лв. (петстотин тридесет и три лева и 15 стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит №CREX-13752698, сключен на 03.08.2016г., договорна лихва в размер на 85,75лв. (осемдесет и пет лева и 75 стотинки) за периода от 20.11.2017г. до 20.08.2018г., обезщетение за забава 123,52лв. (сто двадесет и три лева и 52 стотинки) за периода от 20.08.2018г. до 30.11.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №260806/30.11.2020г. по ч.гр.дело №4937/2020г. по описа на РС-Стара Загора, като отхвърля предявения иск за мораторна лихва за сумата над присъдените до претендираните 150,77лв.

ОСЪЖДА И.Х.Р., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, направените разноски по делото в размер на 120,00лв. (сто и двадесет лева), представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, както и направените разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00лв. (седемдесет лева), съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: