О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 461/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 03.10.2018 г. (п.
кл. от 29.09.2018 г.) на В.К.Б. срещу Решение № 430203/14.06.2018 г. по гр.д. №
50589/2017 г. на СРС.
С Разпореждане от 15.04.2019 г. на жалбоподателя са
дадени указания за отстраняване на следните нередовности на въззивната жалба: да
посочи адрес на страната, която я подава; да представи 2 броя преписи от
жалбата, както и документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер
на 25 лв. Предупреден е, че при неотстраняване на нередовностите в дадения едноседмичен
срок, жалбата ще бъде върната, а производството по делото пред СГС прекратено.
С Разпореждане от 17.07.2019 г. на жалбоподателя са дадени указания за
отстраняване на същите нередовности, посочени в Разпореждане от 15.04.2019 г.,
с предупреждение при неизпълнение на указанията с горепосоченото съдържание.
На първо
място, въззивната жалба е недопустима поради липса на правен интерес от
обжалване в частта й, с която се
обжалва Решение № 430203/14.06.2018 г. по гр.д. № 50589/2017 г. на СРС в
частта, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу В.Б. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 лв. главница за дялово
разпределение през периода м. 03.2014 г. - м. 04.2016 г., сумата от 1,76 лв.
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.05.2014
г.-28.03.2017 г., както и сума за главница за топлинна енергия над дължимия
размер от 242,50 лв. до претендирания размер от 243,82 лв. и от сума за
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, натрупана в периода
15.05.2014 г.-28.03.2017 г., над дължимия размер от 41 лв. до пълния
претендиран размер от 43,33 лв.
Искането в жалбата е за отмяна изцяло на обжалваното
решение, което съдържа и отхвърлителен диспозитив относно част от претенциите
срещу жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, поради което
същият не би имал правен интерес да обжалва тази изгодна за него част от
решението.
На следващо
място, въззивната жалба е нередовна поради неотстранени в срок указани
нередовности в нея. Връчването на двете
разпореждания не е редовно и не може да се извърши по нито един от начините за
връчване по чл. 43 ГПК – лично или чрез друго лице; чрез прилагане на
съобщенията към делото или чрез залепване на уведомление; чрез публично
обявление, по следните съображения:
1. Видно от разписка от 24.07.2019 г. и разписка от
15.10.2019 г. разпорежданията са връчени на Х.О.. Същото лице е представило
пълномощно по делото, чийто заверен препис се намира в първоинстанционното
производство (I – 61), но не попада сред изчерпателно изброените в чл. 32 ГПК
лица, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие. Поради това
разпорежданията не са редовно връчени на представител на жабоподателя по
смисъла на чл. 39, ал. 1, предл. 2 ГПК, имайки предвид, че при лице с редовна
представителна власт съдебните книжа се връчват нему, а не лично на страната,
която го е упълномощила (чл. 45, изр. 2 ГПК и Решение № 149 от 24.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1408/2019 г., III г. о.; Решение № 23 от 10.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5511/2014 г., I г. о.; Решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 2938/2014 г., IV г. о.; Решение № 116 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1671/2014 г., III г. о.; Решение № 115 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2536/2013 г., III г. о.).
2. Връчването не може да се извърши и чрез съдебен
адресат по по чл. 39, ал. 1, предл. 1 ГПК. Относно Х.О. или адв. Я.Т.липсва изрично
волеизявление в този смисъл на жалбоподателя независимо от удостоверяването в
разписка от 04.02.2018 г. на адв. Я.Т., че е съдебен адресат на жалбоподателя,
имайки предвид и че същото лице не е било упълномощено да направи това
удостоверяване.
3. Съгласно справка от НБД „Население“ от 19.08.2019 г.
жалбоподателят има настоящ адрес във Френската република от 13.09.2000 г.,
тоест той е лице, което живее в чужбина
(чл. 40, ал. 1 ГПК), както и лице, което отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщило по делото (чл. 41, ал. 1 ГПК) - гр. София, ул. „********(I, 24160/2017
- 16; I, 50589/2017 - 62).
Независимо че В.Б. не е посочил съдебен адресат в
седалището на съда и че не е уведомил съда за новия си адрес, разпоредбите на чл.
40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК за връчване чрез прилагане на съобщенията към
делото са неприложими, тъй като предупреждението за последиците, предвидени в
горните разпоредби, се връчва лично на адресата на съобщението, за което по
делото няма данни. Личното връчване на това предупреждение е задължително
изискване за прилагане на последиците по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК (Решение
№ 5 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2017 г., IV г. о. и Решение № 56
от 13.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1154/2010 г., II т. о.). Цитираната практика
на ВКС касае хипотезата на чл. 41 ГПК, но следва да намери приложение и относно
чл. 40 ГПК при еднаквата редакция на чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК,
които предвиждат едни и същи правни последици.
4. Връчването не може да се извърши чрез залепване на
уведомление по чл. 47 или чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен
вестник“ по чл. 48 ГПК, тъй като тези разпоредби касаят само ответната страна
по делото, в случая другата страна по смисъла на чл. 263 ГПК, каквато
процесуална позиция жалбоподателят не се опитва да заеме във въззивното
производство.
5. Връчването не може да извърши по телефона, въпреки че
в докладна записка от 15.07.2019 г. на връчителя Е.Д.е посочен телефонен номер
на жалбоподателя във Френската република по информация, дадена от Х.О., макар и
същото лице да не е пълномощник на жалбоподателя. Връчването по телефона е
способ за връчване в изключителни случаи на съобщения, но не и на книжа,
каквито в случая са процесните разпореждания, чието неизпълнение би довело до
връщане на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство с
обжалваем акт, поради което съдържанието им следва да бъде сведено до знанието
на техния адресат по категоричен и несъмнен начин с оглед изпълнението на
задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК за връчване на обжалваеми актове на
съответните заинтересовани лица (чл.
42, ал. 3; Решение № 7 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2018 г., III г. о.; Решение № 12 от 23.02.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4353/2017 г., I г. о.; Решение № 219 от 16.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 1179/2015 г., IV г. о.; Решение № 407 от
23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2010 г., IV г. о.).
6. Връчването не може да се извърши и на електронен
адрес, тъй като жалбоподателят не е посочил такъв (чл. 42, ал. 4 ГПК).
7. Връчването не може да се извърши на друго лице по чл.
46 ГПК на някой от адресите по чл. 38 ГПК, тъй като такова лице не е открито на
адреса, посочен от жалбоподателя по делото - гр. София, ул. „********видно от разписка от
12.11.2018 г. (II – 6г), нито на постоянния му
адрес съгласно справка от НБД „Население“ от 19.08.2019 г. – гр. София, ж.к. „*******ет.
*******видно от разписка от 05.10.2020 г. Настоящият адрес на жалбоподателя се
намира на територията на Френската
република съгласно горната справка, поради което на него също не може да се
извърши връчване по реда на ГПК, което се отнася само до адреси, находящи се на
територията на Република България.
8. Настоящото дело е гражданско и с международен елемент,
доколкото жалбоподателят има настоящ адрес, а
ищцовото дружество седалище в две различни държави-членки на Европейския
съюз. В настоящия случай е приложим Регламент (ЕО) № 1393/2007 на ЕП и на
Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на
документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, а не КМЧП и
съответно Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчването в
чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (чл.
3, ал. 1 КМЧП, съображение 23 от преамбюла и чл. 20, пар. 1 от цитирания
регламент).
Връчване не може да се извърши по реда на същия
регламент, тъй като е неизвестен адресът във Френската република на
жалбоподателя като евентуален получател на документа, който трябва да се връчи
(чл. 1, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1393/2007; Решение от 19 декември 2012 г., K.
A. и E.A. / S.O. и C.O., C-325/11, EU:C:2012:824, точка 24; Решение № 38 от
1.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 55/2019 г., I т. о.).
Съдът не
разполага с каквато и да е законова възможност, предвидена в съответните национални,
наднационални и международни разпоредби, за връчване на процесното разпореждане
от 15.04.2019 г., чрез която да предизвика в рамките на правомощията си по
закон началото на течене на едноседмичния срок по чл. 262, ал. 1 ГПК за
изпълнение на дадените указания, а от друга страна би се произнесъл с
недопустим акт по една въззивна жалба, чиито указани нередовности не са
отстранени и към момента на постановяване на настоящото определение.
Редовността на въззивната жалба е една от
предпоставките за нейната допустимост, но чл. 267, ал. 1 ГПК предвижда при
служебна проверка на допустимостта на жалбата въззивният съд да приложи
съответно чл. 262 ГПК и да върне жалбата не само когато тя е нередовна, с
неотстранени в срок указани нередовности по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, но и когато е недопустима поради това, че е просрочена
и/или подадена от ненадлежна страна при липса на процесуална легитимация и/или
правен интерес (чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК), а не да я остави без разглеждане. При
наличие на някое от двете основания или на двете основания едновременно, както
е в настоящия случай, производството по делото следва да бъде прекратено без
разглеждане на жалбата по същество (Определение № 444 от 23.06.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2996/2014 г., III г. о.; П., Б. и др. Граждански процесуален кодекс. Приложен
коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: Труд
и право, 2017, с. 623, 627; С., Ж. и др. Българско гражданско
процесуално право. С.: Сиела, 2012, с. 530).
С оглед на гореизложеното, въззивната жалба следва да
бъде върната като недопустима в съответната горепосочена част и нередовна
изцяло, а образуваното по нея производство прекратено (чл. 267, ал. 1 ГПК вр. чл.
262, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК).
Връчването
на препис от настоящото определение на жалбоподателя следва да се извърши на следния
адрес съгласно поредността по чл. 38 ГПК, а именно на адреса, посочен от
жалбоподателя по делото: гр. София, ул. „*******Ако жалбоподателят не
бъде намерен на горепосочения адрес, без да е необходимо да бъде търсен в
продължение на един месец при условията на чл. 47 ГПК, да се изготви справка от
НБД „Население“ за постоянния и настоящия адрес на жалбоподателя и делото да се
докладва на съдията-докладчик с оглед даване на последващи указания относно
връчване на настоящ, съответно на постоянен адрес на жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
по въззивна жалба от 03.10.2018 г.
(п. кл. от 29.09.2018 г.) на В.К.Б. срещу Решение № 430203/14.06.2018 г. по
гр.д. № 50589/2017 г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 461/2019 г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
– София в едноседмичен срок от връчването му съгласно указанията в мотивната
част на акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.