№ 3110
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205747 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. П. Й., ЕГН **********, чрез адв. З. Н. от
САК против електронен фиш серия К № 4399738, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения за нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е
нарушен срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Сочи се, че в обжалвания електронен
фиш не са посочени обстоятелствата, обуславящи наличието на признака
"повторност", че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 182 ал. 4 ЗДвП,
както и че неправилно е квалифицирано нарушението. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш и се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Й., редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. З. Н., също редовно
призован.
1
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. А. Алипиева, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване електронен фиш и в срока по чл. 189 ал. 8
ЗДвП - видно от приложената към материалите по
административнонаказателната преписка разписка електронният фиш е
връчен на жалбоподателя на 14.03.2023 г., а жалбата е подадена на 28.03.2023
г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 11.01.2021 г. лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с
рег. № хххххххххххх бил собственост на жалбоподателя Г. П. Й..
На 11.01.2021 г. в 16:55 часа лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Пасат" с рег. № хххххххххххх се движел на територията на град
София, по ул. "Даскал Стоян Попандреев" в района на спирка "Гробищен
парк Бояна" с посока на движение от ул. "Кумата" към Околовръстен път. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 11.01.2021 г. била 50 км/ч,
която била сигнализирана и с пътен знак "В26", но независимо от това
автомобилът се движел със скорост от 81 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1192, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 21.02.2020 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
2
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 23.01.2021 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 4399738, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя Г. П. Й. било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 06 – С -
ИСИС/21.02.2020 г. Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1192, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за
нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 11.01.2021 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-1587/12.01.2021 г., разписка за връчване на електронния фиш, отговор
от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на трафика" ведно с
копие от проект за организация на движението в района на ул. "Даскал
Попандреев" в участъка на спирка "Гробищен парк Бояна", инструкция за
експлоатация на техническо средство Cordon M2, вещественото
доказателствено средство – снимка към електронен фиш серия К № 4399738
от 23.01.2021 г., веществените доказателства – снимка на разположението на
уреда и снимка на пътен знак В26.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
3
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 4399738 като
годно веществено доказателствено средство. От същaта се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и
снимката на пътен знак В26, която изцяло кореспондира с писменото
доказателство - отговор от Столична община, Дирекция "Управление и
анализ на трафика" ведно с копие от проект за организация на движението в
района на ул. "Даскал Стоян Попандреев" в участъка на спирка "Гробищен
парк Бояна".
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСК на
ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
4
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Предвид горепосоченото не се споделят възраженията във въззивната
жалба за нарушение на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Сроковете по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН намират приложение при съставяне на АУАН и издаване на НП,
но не са относими в производството по установяване на административни
нарушения с издаване на електронен фиш. На следващо място, дори и да се
възприеме противното становище, неправилно в жалбата срокът по чл. 34 ал.
1 ЗАНН се посочва като такъв от извършване на нарушението до връчване на
електронния фиш. Срокът по чл. 34 ал. 1 ЗАНН се отнася за времето от
извършване на нарушението/откриване на нарушителя до съставяне на
АУАН. В случая нарушението е извършено на 11.01.2021 г., а обжалваният
електронен фиш е издаден на 23.01.2021 г. Срокът между извършване на
нарушението и връчване на електронния фиш би имал значение единствено
за преценка на давностните срокове по чл. 80 и сл. НК, приложими в
административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН. В
случая приложима е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК -
административно-наказателното производство следва да се счита погасено по
давност след изтичане на три години, считано от датата на последното
действие, предприето от АНО срещу санкционираното лице за реализиране
на административно-наказателната му отговорност. В случая обаче от датата
на издаване на електронния фиш - 23.01.2021 г. до датата на връчването му -
14.03.2023 г. не е изтекъл тригодишен период от време, поради което и
административнонаказателното производство не е погасено по давност.
Обжалваният електронен фиш серия К № 4399738 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта – ул.
"Даскал Стоян Попандреев" в района на спирка "Гробищен парк Бояна",
5
посочена е посоката на движение на автомобила – от ул. "Кумата" към
Околовръстен път, посочено е действащото ограничение на скоростта, че
същото е сигнализирано и с пътен знак В26, както и измерената скорост.
Основателно е оплакването в жалбата обаче, че макар отговорността на
въззивника да е ангажирана на основание чл. 182 ал. 4 ЗДвП, т.е. за
нарушение, извършено в условията на повторност, при описанието на
нарушението не са посочени обстоятелствата, които обуславят повторността
по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Когато административнонаказателното обвинение е за нарушение, извършено
в условията на повторност, следва да е посочен поне предходния акт
/наказателно постановление или електронен фиш/, с който жалбоподателят е
бил санкциониран за същото по вид нарушение. Посочването на предходното
наказателно постановление или електронен фиш е абсолютно необходимо за
определяне предмета на доказване в производството и за гарантиране правото
на защита на жалбоподателя. Едва след посочване на конкретното предходно
наказателно постановление или електронен фиш може да се извърши
преценката влязло ли е в сила наказателното постановление, респективно -
електронният фиш, отнася ли се за същото по вид нарушение, влязло ли е в
сила преди по-малко от година. В случая сред описание на обстоятелствата на
нарушението в обжалвания електронен фиш липсва посочване дори че
административнонаказателното обвинение е за повторно нарушение, не е
посочено предходно влязло в сила наказателно постановление или електронен
фиш, с който жалбоподателят да е бил санкциониран за превишение на
максимално разрешената скорост за движение, нито датата на влизането му в
сила.
Съдът намери обаче, че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в електронния фиш дата и
място въззивникът е извършил нарушение на режима на скоростта.
При установяване на скоростта на движение на лекия автомобил са
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
6
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, режима на измерване - стационарен, както и
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-1587/12.01.2021 г., се
установява, че за времето от 16:00 до 18:00 часа на 11.01.2021 г. спазването на
режима на скоростта по ул. "Даскал Стоян Попандреев" до спирка "Гробищен
парк Бояна" в поска от ул. "Кумата" към Околовръстен път се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1192, която представлява одобрен тип
видно от Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
7
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№ 06-СГ-ИСИС/21.02.2020 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1192 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност на 21.02.2020 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" и копие от проект за организация на движението в района на ул.
"Даскал Попандреев" в участъка на спирка "Гробищен парк Бояна", както и
от вещественото доказателство - снимка на разположението на пътен знак
"В26", се установява, че в коментирания пътен участък към 11.01.2021 г.
максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни средства от
категория "В" е била предвидената в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, т.е. 50 км/ч, което
ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26". От вещественото
доказателствено средство и от писмените доказателства се установява, че
лекият автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № хххххххххххх
се движел със скорост от 81 км/ч при въведеното ограничение от 50 км/ч. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 84 км/ч. От протокола за проверка № 06 -
С - ИСИС/21.02.3020 г. се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100
км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 84 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 81 км/ч.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се
установява, че на 11.01.2021 г. в 16:55 часа лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № хххххххххххх се е движел на
територията на град София, по ул. "Даскал Стоян Попандреев" в района на
спирка "Гробищен парк Бояна" с посока на движение от ул. "Кумата" към
Околовръстен път със скорост от 81 км/ч при максимално разрешена скорост
на движение 50 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
8
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство". Предвид горното правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника Г. Й. като
собственик на лекия автомобил.
Основателно е оплакването в жалбата за неправилно посочване на
нарушената разпоредба, макар и не по съображенията, изложени от
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение
да съобразяват посочените в разпоредбата ограничения в зависимост от това
дали се намират в или извън населено място и в зависимост категорията на
управляваното от тях пътно превозно средство. Разпоредбата на чл. 21 ал. 2
ЗДвП предвижда, че когато ограничението на скоростта, което не трябва да се
превишава, е различно от посоченото в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. Т.е. правилото за поведение е предвидено в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а
разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗДвП не въвежда самостоятелно правило за
поведение, което би могло да бъде нарушено от водачите на пътни превозни
средства. Ето защо съдът намира, че в случаите, когато водач е нарушил
максимално разрешена скорост на движение, различна от посочената в чл. 21
ал. 1 ЗДвП и въведена с пътен знак съгласно чл. 21 ал. 2 ЗДвП, се касае
именно за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. В случая обаче
нарушението следва да се квалифицира само като такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
защото видно и от отговора от Столична община и копие от проекта за
организация на движението, максималната разрешена скорост на движение в
съответния пътен участък е именно предвидената в чл. 21 ал. 1 ЗДвП
максимално разрешена скорост на движение в населено място, като пътният
знак "В26" не въвежда различно ограничение на скоростта, а единствено
сигнализира действащото ограничение на скоростта.
Доколкото разпоредбата на чл. 189з ЗДвП не е била в сила към датата
на извършване на нарушението, съдът намира, че следва да обсъди и
възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този
вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
9
вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията,
свързани с управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в
значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй
като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване
на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници
в движението по пътищата. В настоящия случай се касае и за превишение с
31 км/ч в населено място, като наред с това видно от приетия като писмено
доказателство проект за организация на движението в участъка, където е
извършено нарушението, има спирка на масовия градски транспорт и
пешеходна пътека, което предполага по-голямо струпване на граждани, чиито
живот, здраве и имущество са били застрашени предвид превишаването на
режима на скоростта.
Независимо, че съдът констатира, че в атакувания електронен фиш не
са посочени обстоятелствата, обуславящи квалифициране на нарушението
като такова, извършено в условията на повторност, както и че неправилно е
посочена нарушената законова разпоредба, съдът намира, че не са налице
основания за отмяна на електронния фиш, а единствено за неговото
изменение по отношение нарушената материалноправна норма, както и за
приложение на закон за по-леко наказуемото нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Отговорността на
жалбоподателя се ангажира за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, вместо за
такова нарушение, извършено при повторност. Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1
ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова
изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на
нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП са подробно описани в електронния фиш,
предявени са на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава
срещу тях. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г.
по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: (...) районният съд
разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество,
която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да
упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление,
а не да го отменя като незаконосъобразно. (...) Обратното би значило
10
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление." На въззивника са били предявени и той се е защитавал срещу
всички факти от състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което
не се касае за съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението. Същевременно отпадането на квалифициращ признак, какъвто
е повторността, представлява приложение на закон за по-леко наказуемото
нарушение, отново без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тъй като от една страна жалбоподателят се е защитавал срещу
всички признаци от основния състав на нарушението, а от друга - за него
винаги е по-благоприятно ангажиране на отговорността му по основния
състав вместо по квалифицирания, който е и по-тежко наказуем.
В случая се установи, че жалбоподателят е превишил разрешената
максимална скорост на движение с 31 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 182
ал. 1 т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място за превишаване от 31 до 40 km/h се наказва с глоба 400, 00
лева. Глобата е в абсолютно определен размер, който съгласно чл. 27 ал. 5
ЗАНН не може да бъде намаляван. Ето защо електронният фиш следва да
бъде изменен и по отношение на размера на наложеното административно
наказание "глоба", който да бъде намален от 800, 00 на 400, 00 лева.
Въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.
63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски
11
към АПК, където в чл. 143 ал. 1 АПК е предвидено, че жалбоподателят има
право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на обжалвания
административен акт. Доколкото в случая въззивникът не постига цялостна
отмяна на обжалвания електронен фиш, съдът намери, че няма право и на
присъждане на разноски.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4399738, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на Г. П. Й.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП, в
частта относно правната квалификация на извършеното нарушение, като
преквалифицира същото от такова по чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП в
такова по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, в частта относно основанието за определяне
на административното наказание от такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4
вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП в такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП и в
частта относно размера на наложеното административно наказание
"глоба", като намалява същата от 800, 00 /осемстотин/ лева на 400
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Г. П. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13