Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 08.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 610 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
«ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД е предявило против М.А.Г. ЕГН ********** *** иск за
заплащане на сумата от 902,10 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от подаването на иска, както и 15,00
лева ликвидационни разходи и 279,52 лева обезщетение за забава за периода от
01.10.2015 г. до 01.10.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2018 г. около
9,30 часа в района на гр. М. П.на ул. „С. П.“ № 18А е настъпило ПТП, при което
водач на МПС „***“ рег. № ********след употреба на алкохол е загубил управление
над автомобила и се е ударил в гараж, в който е паркиран лек автомобил „Г.“,
модел „В.“, рег. № ********, в резултат на което на последния са нанесени
материални щети, които са описани в протокол за ПТП № 1280971 от 25.08.2013 г. Лекият
автомобил „Г.“, рег. № ********, бил застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“,
като ремонтът му е възложен на доверен сервиз на застрахователя, като във
връзка с ремонта е издадена фактура № **********/03.09.2013 г. за сумата от
902,10 лева с ДДС. С изплащане на застрахователното обезщетение за
застрахователя се е породило правото да предяви регресен
иск срещу виновния водач – М.Г.. Претендират се освен заплатено застрахователно
обезщетение, но и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева и обезщетение за
забава за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2018 г. в размер на 279,75 лева.
Ответникът
не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, поради което е
призован по реда на чл. 47 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК особеният му представител
оспорва иска, като прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представения протокол за ПТП № 1280971 от 25.08.2013 г. се установява, че на
25.08.2013 г. около 08,15 часа е
възникнало пътно-транспортно произшествие в района на гр.. М. П., ул. „С. П.“ №
18А между автомобил, марка „***“, рег. № ********, управляван от М.А.Г. и лек
автомобил „Г.“ рег.- № ********, който е бил паркиран в гараж. В протокола е
отразено, че автомобилът „***“ е нямал застраховка „Гражданска отговорност“ и е
бил спрян от движение на 25.04.2013 г.
Лекият
автомобил „Г.“ рег. № ********, видно от представената застрахователна полица „Каско +“ № 440212213005916/25.12.2012 г, е бил застрахован
в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Съгласно
приложения по делото опис на щета на автомобила са били увредени задния капак,
задната броня, предна дясна врата, дръжката на предна дясна врата, предния
десен калник, задния спойлер.
Ремонтът
на автомобила бил възложен на доверен сервиз, стопанисван от „Д.“ ООД, като
видно от фактура № **********/03.09.2013 г. стойността на ремонта възлиза на
912,10 лева. В тази връзка е издаден ликвидационен акт по щета от 30.09.2013
г., с който „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД е одобрило плащането на посочената
сума.
Съгласно
приложеното платежно нареждане от 003.10.2013 г. ищецът е заплатил на „Д.“ ООД
сумата от 902,10 лева.
От
приложената по делото регресна покана изх. №
92-6912/22.10.2013 г. се установява, че ищецът е поканил М.Г. да възстанови на
застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение, както и 15,00 лева
ликвидационни разноски, като поканата е била получена лично на 29.10.2013 г. видно от представената обратна
разписка.
От
разпита на св. В.К. се установява, че лекият автомобил „Г.“ е бил лизингов,
като свидетелят го бил паркирал в гараж от дървена конструкция в двора на
къщата си в гр. М. П.. На 25.08.2013 г. чул шум и установил, че автомобил „***“
се е ударил в гаража, като покривът паднал върху колата. К. познавал водача на
другия автомобил по физиономия, но повикал полиция.
От
своя страна св. В.Л., който един от полицейските служители, които са посетили
местопроизшествието и е съставил протокола за ПТП, твърди че при пристигането
си на мястото на ПТП е заварил М. Г., който бил във видимо нетрезво състояние.
Установил, че Г. е управлявал автомобил „***“, който е бил спрян от движение и се
е ударил в гараж, в който е била паркирана кола, която е била увредена
вследствие на произшествието, като на водача би съставен АУАН.
От
заключението на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява че уврежданията по лек
автомобил „Г.“ рег. № ********,, които са констатирани в описа на щета,
отговарят да са настъпили в резултат на описаното в протокола за ПТП
произшествие, като стойността на причинената вреда съответства на изплатеното
застрахователно обезщетение.
При установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи
Към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие и към датата на
изплащане на обезщетението е действал Кодекса за застраховането, обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм.,ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Елементите
от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване,
са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно
обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на
вредата и размера на същата. Законът на поставя изискване правото на регрес да
възниква само при наличието на деликт, достатъчно е
да се установят настъпването на вреда и нейният размер.
Съобразно установените по делото факти съдът приема за
осъществени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав,
обуславящ възникването на спорното регресно право -
представен е протокол за ПТП, от който е установено, че възникналото на 25.08.2013
г. в гр. М. П.ПТП е по вина на водача на марка „***“, рег. № ******** - М.А.Г..
От представените по делото доказателства /опис на
щета, фактура/ и от заключението на автотехническата
експертиза се установява и
размерът на причинените щети. Ищецът е изплатил като застрахователно
обезщетение сумата, необходима за ремонта на застрахованото имущество – в
случая и лек автомобил „Г.“ рег.- № ********.
В този случай, след като е установено, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие за автомобила „***“, рег. № ******** не е имал действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, то ищецът е встъпил в правата на увреденото лице
срещу виновния водач и за него се е породило правото на регресен иск срещу ответника – пряк причинител на
увреждането. Това право с оглед установените факти е за заплащане на сумата от
902,10 лева., представляваща действителната стойност на щетата. Ищецът има
право и на обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение,
които в случая възлизат на сумата от 15,00 лева
По отношение на възражението на особения представител
на ответника за погасяване на претенцията на ищеца по давност съдът намира
следното:
Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните
искове важи общата давност по
чл. 110 и сл. ЗЗД,
а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения, което разбиране е приложимо и към регресното
вземане на ищеца. В случая това е моментът на извършеното плащане от страна на
ищеца по регресния иск, осъществено на 03.10.2013 г.,
а искът е предявен пред Софийския районен съд на 01.10.2018 г., т.е преди
изтичането на давностния срок.
В този смисъл съдът намира, че така предявеният иск е
изцяло основателен, поради което и следва да бъде уважен.
По отношение на претендираното
обезщетение за забава, следва да се съобрази обстоятелството, че
застрахователят изпълнява чуждо задължение – това на деликвента.
Вземането по регресния иск произтича от закона и то
възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото
увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради
което и на основание алинея втора от същия закон ответникът изпада в забава,
след като бъде уведомен за извършеното плащане, съответно поканен от кредитора
да изпълни задължението си. В случая от представените доказателства бе
установено, че на ответника е била връчена регресна
покана, т.е. той е бил уведомен за размера на задължението си. Ищецът
претендира заплащането на законната лихва за период от 3 години преди завеждане
на иска /от 01.10.2015 г. до 01.10.2018 г/, която установена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на претендираната
сума от 279,52 лева
По
разноските
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски съобразно приложения списък и
включващи държавна такса, внесен депозит за особен представител на ответника, адвокатско
възнаграждение, както и депозити за разпит на свидетел и за изготвяне на автотехническа експертиза, като общият размер на разноските
е 946,46 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН ********** *** да заплати на «ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
«Витоша» № 89Б сумата от 902,10 лв. /деветстотин и два лева и десет стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012131318153,
сумата от 15,00 лв. /петнадесет лева/ ликвидационни разходи/, ведно със
законната лихва от подаването на иска до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 279,52 лв. /двеста седемдесет и девет лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2015 г.
до 01.10.2018 г., както и сумата от 946,46 лв. /деветстотин четиридесет и шест
лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)