№ 94
гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100832 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А. Ю. А. срещу Н. С. С. осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (след допускане на уточнение на исковата молба в о.с.з.
проведено на 20.03.2025 г.) за заплащане на сумата от 3 300 лв., представляваща
дадената при начална липса на основание сума във връзка с преддоговорни отношения
между страните по повод покупко-продажба на МПС.
Ищецът твърди, че през през месец май 2021 г видял а страница на „Фейсбук за
продажба на вещи обява за продажба на лекотоварен автомобил марка „М.........“.
Свързал се с продавача, който се оказало, че е ответнвкьт Н. С. С., последният му
определил среща на паркинга на кооперативния пазар в гр.Севлнево. Уговорили се да
му продаде автомобила за сумата от 1 500 лв., които му префдал веднага в брой.
Веднага, след като получил владението върху автомобила, ищецът си тръгнал с него,
но установил, че има някакъв дефект, тъй като не можел да върви добре и незабавно се
обадил на ответника. Той не бил учуден от обаждането му и казал, че го очаквал, тъй
като знаел, че авомобилът е дефектен. Уговорили се, че развалят продажбата и
ищецът ще му върне автомобила, а ответникът ще му продаде друг автомобил -
Микробус „С.“, но за него ищецът ще доппати сума в размерна 1300 лв.
Ищецът поддържа, че на следващия ден се видяхли с ответника, а той му предал
ключовете на Микробус „С.“, който на следващия ден отказал да запА., поради което
ищецът отново се обадил на ответника, който отишъл при ищеца, убедил се, че МПС-
то е в неизправност, но заявил, че не може да върне паритер, защото ги е изхарчил.
Предложил в замяна на двата дефектни автомобила да му продаде , МПС „Ауди А 6“,
1
за което ищецът трябвало да доплати още 500 лв. Ищецът се съгласил. На следващия
ден с ответника се срещнА. отново на Кооперативния пазар в гр.СеА.о, като му
предадал ключовете на автомобила и папка с документи и му показал къде е паркиран
автомобилът, ищецът от своя страна му предадал още 500 лв. Когато ищецът отишъл
до автомобила установил, че ключовете не могат да го отключат. Ищецът многократно
търсил ответника, който или не вдигал телефона или твърдял, че няма пари да му ги
върне.
Във връзка с горното ищецът подал жалба до Районна прокуратура-Габрово,
ТО-Севлиево. Била образувана преписка с вх-№ 2010/2021 г. и била извършена
проверка от инспектор Красимир Николов от РУ-Севлиево, Пред него ответникът
също заявил, че има да връща пари на ищеца, но няма да ги върне. Бил притеснен и
помолил ищеца да оттегли, като подписал разписка, че ще му върне парите до края на
месец юли 2021 г.
С Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 08
09.2021 г на РП Габрово, ТО Севлиево, производството по преписката било
прекратено.
В обясненията си пред органите, С. твърдял, че е получил от А. сумата от 1000
лева в брой за автомобила, за която са съставили разписка.
От приложената разписка било видно, че Н. С. С. е обещал да изпълни
задълженията си, въпреки че е съзнавал и не е имал никакво намерение да го направи.
Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът, в законоустановения срок, оспорва така предявения иск. Твърди се,
че изложените факти в исковата молба не отговарят на действителността, не ставало
ясно от приложената разписка какви сметки следвало да уреждат страните помежду
си. ЛипсвА. доказателства за предаване на ответника на посочените суми.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Севлиево, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (главния иск).
Възникването на спорното право по главния иск се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
2
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание, т. е. без да е било нА.це годен юридически факт,
без да е съществувало вА.дно правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство.
По делото е представена разписка от 09.07.2021 г. ответника, съгласно която
същият се задължил да оправи сметките си със А. А. до края на месец юли.
Представен е обяснение от ответника по преписка вх. № 341000-2953/2021 г.,
съгласно които отношенията между страните започнА., когато С. пуснал обява в
интернет за продажба на автомобил Мерцедес, а А. се свързал с него, уговорили се да
се видят, видели се А. харесал буса и му дал 1000 лв. за него, дал му буса и се разбрА.
да го прехвърлят, но на другия ден А. бил размисли и се отказал, но С. казал, че е
изхарчил парите и му предложил друг автомобил. Впоследствие С. се объркал и дал
на А. ключове от друг автомобил, вместо от този, з акойто се разбрА. да му предаде. С.
е заявил, че към момента не разполага със сумата, за да я върне на А..
Видно от приложеното по делото Постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 08.09.2021 г.в РП – Габрово е била входирана молба от А.
А., с която заявява, че желае да оттегли жалбата си срещу С., тъй като двамата са се
споразумели.
По делото са приложени заверени копия от материА. по неприключило ДП №
408/2023 г. по описа на РУ Севлиево Преписка № 1694/2023 г. на РП – Габрово по
повод подадена жалба от страна на ищеца А. срещу ответника С. във връзка със
същите взаимоотношения.
С Решение №100 от 31.05.2023 г. постановено по гр.д. № 660 по описа на РС –
Севлиево за 2022 г., е отхвърлен предявеният от А. Ю. А. против Н. С. С., иск с правно
основание чл.422 ГПК за сумата от 3300,00 лв. /три хиляди и триста лева и 00 ст./,
представляваща дължима за връщане цена, платена по развален договор за продажба
на автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №171/17.03.2022 г. по ч.гр.д.
№275/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като неоснователен и недоказан.
Съдът е приел, че ищецът не е установил сключването на договор за покупко-
продажба на МПС в предсвидената от закона форма, поради което искът подлежи на
отхвърляне.
С Определение №790 от 27.09.2024 г. постановено по гр.д. № 403 по описа на
Окръжен съд Габрово за 2024 г. е отменено определение №506/13.06.2024 г.
постановено по гр.д. №832/2023 г. по описа на РС – Севлиево, с което друг състав на
районния съд е приел, че предявеният в настоящото производство иск е недопустим на
осн. чл. 299 ГПК, тъй като искът се основава на същите факти по предходното
3
производство между същите страни. Въззивният съд е посочил, че е нА.це сила на
пресъдено нещо само на посоченото договорно основание, а не по въпроса дА.
процесната сума е дадена без основание. Делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че по делото безспорно се установява, че
страните са имА. облигационни взаимоотношения във връзка с преддоговорни
отношения по повод покупко-продажба на МПС, в подкрепа на това са събраните по
делото писмени доказателства – прокурорски преписки и разписка.
В обясненията си по преписка вх. № 341000-2953/2021 г., ответникът изрично е
посочил, че е получил сумата в размер на 1000 лв. от ищеца, а впоследствие не е имал
възможност да му я върне. Константна е практиката на ВКС, че дадените от
страните обяснения или показания в досъдебното производство се ползват с
материална доказателствена сила, ако с тях се признават неизгодни факти. Така
Определение № 60465 от 6.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2435/2020 г., II т. о., ТК. В
случая в своите обяснения ответникът е признал неизгодни за него факти – а именно
отношенията между страните по повод продавани от ответника МПС, както и
обстоятелството, че последният е получил от ищеца сумата в размер на 1000 лв.
Горното се потвърждава и от неоспорената и издадена от ответника разписка, в която
той признава, че с ищеца имат неуредени финансови взаимоотношения, които
ответникът се задължава да заплати до края на месец юли 2021 г.
В производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, когато
ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на
основание без нА.чие на някакво правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е
получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи твърдяното
основание. Изявлението на издателя на разписка, че е получил сумата, само по себе си
не доказва основанието за получаването й. При твърдение, че сумата по разписката е
получена без основание, в тежест на издателя на разписката е да установи основанието
за получаване на сумата, ако твърди, че има такова.
Ответникът в настоящото производство не установи друго основание, на което
да е получил сумата в размер на 1000 лв. от ищеца.
Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е нА.це, както когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание. Така Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о.,
ГК. Поради което за основателността на предявения иск в настоящото производство е
ирелевантно дА. сумата е дадена по нищожен договор за покупко-продажба на МПС
4
или поради друга причина, доколкото ответникът не установи основание за
разместване на имуществени блага.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че по делото несъмнено се доказа
предаване от страна на ищеца на сумата в размер на 1000 лв. на ответника, която сума
е била получена от последния без основание. По делото не бяха ангажирани други
доказателства от страна на ищеца за предаване на по-голяма сума от посочената, а
именно сумата в размер на 3300 лв., поради което така предявеният иск следва да бъде
уважен до размер от 1000 лв. , а за горницата подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът има
право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от предявения
иск. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 190, 60 лв. – от
които 151 лв. за адвокатско възнаграждение и 39,60 лв. – за платена държавна такса.
Така мотивиран, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН **********, от с. Д., Община Севлиево да заплати
на А. Ю. А., с ЕГН **********, от с. К., Община Севлиево, ул. „Б.“ №3, сумата в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ на осн. чл. 55, ал. 1, предл 1 ЗЗД , КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3300 лв.
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН **********, от с. Д., Община Севлиево да заплати
на А. Ю. А., с ЕГН **********, от с. К., Община Севлиево, ул. „Б.“ №3, сумата в
размер на 190, 60 лв. /сто и деветдесет лева и шестдесет ст./ на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Габрово в
2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5