№ 22713
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110101118 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4207/11.01.2022 г. на Б. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес в гр. С, и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С.
Ищцата твърди, че от брака си с П. Т, с който са бивши съпрузи е родено детето М. П.
Т., ЕГН **********, ответницата. Твърди се, че тъй като детето е било предоставено за
отглеждане и възпитание на бащата, ищцата е била осъдена да заплаща издръжка - за
периода от м. 07.2014 до м. 11.2017 г. по 200 лева месечно, а от 10.11.2017 г. - по 220 лв.
месечно. Твърди се, че има образувано изп.дело 20158410412852 по описа на ЧСИ Н. Митев,
преобразувано в изп.д. 20179250400104 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова за
дължимите издръжки за първия от посочените периоди, и изп.д. 20189250400116 - за втория
период.
Твърди се, че ищцата веднага след влизане в сила на второто съдебно решение
започнала да изплаща на Т дължимите суми, като се твърди, че е плащала и в повече - по
300 лева, заради натрупаните стари задължения и разноските. Твърди се, че ищцата е
изпратила на бащата на ответницата общо 1900 лв. за периода м. 11.2017- м.05.2018 година,
включително.
Твърди се, че поради навършване на пълнолетие на ответницата, ищцата е поискала
ЧСИ Чолакова да посочи точния размер на задължението за издръжка, за да бъде платено и е
поискано да бъде прекратено изпълнителното дело.
Твърди се, че извършените от ищцата плащания не са били признати от бащата на
детето пред съдебния изпълнител. Твърди се, че П. Т е възразил, че е образувал срещу
1
ищцата наказателно дело за неплащане на издръжка и това били плащания по това
наказателно дело.
Сочи се, че според заключението на вещото лице по изпълнителното дело, размерът на
„неплатените” издръжки е 2593,04 лв. към 14.12.2021 г., вкл. лихви за забава, като ищцата
оспорва да ги дължи, като твърди с исковата молба, че своевременно е погасила
задълженията си чрез плащане по пощата.
С уточнителна искова молба, ищцата е посочила, че датите на извършените плащания
са: 13.11.2017 г., 11.12.2017 г., 12.01.2018 г., 12.02.2018 г., 15.03.2018 г., 10.04.2018 г.,
14.05.2018 г. Сочи се пак в уточнителната искова молба, че изпълнителното дело е
образувано през 2018 г., въз основа на изпълнителен лист, по силата на който ищцата е
осъдена да заплаща издръжка в размер на 220 лв., считано от 10.11.2017 г. Твърди се, че
ищцата е започнала да плаща тази издръжка с пощенски записи от м. ноември 2017 г. и е
правила това на посочените по-горе дати, до момента, в който е разбрала, че бащата на
ответницата М. Д. е образувал изп.дело № 20189250400116 на ЧСИ Р. Горанова Чолакова.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, и М. П. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. С, Б. П. Л., ЕГН **********, не дължи на М. П. Т., ЕГН
**********, общо сумата от 2593,04 лева, от която 1714,00 лева издръжка за периода м.
11.2017 г. – м. 05.2018 г., 879,04 лева – лихви върху издръжките, 240,00 лева разноски по гр.
д. № 63578/17 г.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. С отговора на исковата молба се твърди,
че ищцата е била длъжна да плаща дължимата се издръжка по начина посочен в съдебното
решение, което не е сторила.
Твърди се, че ищцата се опитва с едно и също плащане да твърди, че е погасила
дължима издръжка за различни периоди, като се оспорва това да е така.
Ответницата иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди разноски
в нейна полза.
На 07.03.2023 г. по делото е постъпил допълнителен писмен отговор с входящ № 62158,
с който допълнително изясняват фактическата обстановка по делото и представят нови
писмени доказателства.
В първото по делото заседание, проведено на 15.03.2023г. съдът е приел, че е налице
противоречие между твърдения и описания на обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция и заявеното искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което е
било основание в хода на процеса по смисъла на чл. 129, ал. 4 ГПК съдът да остави исковата
молба без движение и е дал на ищцата едноседмичен срок от проведеното съдебно
заседание по делото – 15.03.2023г. да отстрани нередовностите.
Нередовностите на исковата молба се изрязват в противоречие между обстоятелствата,
2
на които се основава иска и заявеното искане, както и липса на конкретика какво
представлява сумата от 1714 лева, също относно дали същата се съдържа в твърдяната за
платена сума от 1900 лева и съдържа ли исковата молба твърдение за платена издръжка за
описаните 7 месеца в размер на 1540 лева.
В срок от ищцата е направено уточнение по размера на предявените искове, като в
производството се претендира, че сумата от 1540 лева, представлява главница за издръжка за
период от седем месеца, като за всеки месец се дължала сумата от 220 лева от ищцата;
сумата от 616 лева, представляваща лихви; сумата от 240 лева, представляваща разноски по
изпълнителното дело.
Твърди се, че сумата от 1900 лева, платена с представените по делото пощенски записи,
включвала главницата от 1540 лева, както и разноските и част от лихвите, които били в
размер на 120 лева. По изпълнителното дело сумите се водели неплатени и ЧСИ е
начислявала лихви, които към 14.12.2021г. били в размер на 616 лева, които също били
дължими.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника на исковата молба и на
уточнителната молба, депозирана от ищцата. Ответницата възразява срещу предявения иск
за част от лихвите в размер на 120,00 лева, тъй като не се посочвала главницата, върху която
е била изчислена лихвата, но и защото не се установявало за кой период се отнасяла лихвата.
Ответникът твърди, че общият размер на лихвите бил в размер на 17,61 лева, но за
период, различен от процесния.
Твърди се, че ищцата е разбирала, че следва да превежда дължимите и суми по
изпълнителното дело на ЧСИ, а не по пощенски записи на бащата на ответницата.
Ответницата претендира разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изслушан е свидетел, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че ищцата е майка на ответницата, като докато ответницата е била
непълнолетна, упражняването на родителските права е било предоставено на бащата на
ответницата П. Д. Т, ЕГН **********.
За събирането на издръжката, определена с решението на Софийския районен съд,
били образувани 2 бр. изпълнителни дела. Ищцата била осъдена да заплаща за периода от м.
07.2014 до м. 11.2017 г. по 200,00 лева месечно, а от 10.11.2017 г. - по 220,00 лв. месечно.
Било образувано изп. дело 20158410412852 по описа на ЧСИ Н. Митев, преобразувано в изп.
д. 20179250400104 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова за дължимите издръжки за
първия от посочените периоди, и изп. д. 20189250400116 - за втория период.
Между страните не се спори, че описаните задължения са възникнали, както и че към
момента същите са погасени. Спорното по делото обстоятелство касае твърдението на
ищцата, че задължения за издръжка, касаещи едни и същи периоди, са били заплатени два
3
пъти.
В хода на производството е изслушана и свидетелката .......... без дела и родство със
страните, която твърди, че познава свидетелката от 2017 г. Сочи, че е присъствала на случай,
в който ищцата е плащала издръжка чрез пощенски запис, като ищцата била поискала да се
напише основание в записа, но служителката от пощата я информирала, че при пощенския
запис не съществува възможност да се посочи основание на плащането. Свидетелката
посочва, че е дала пари на заем на ищцата. Твърди, че е отишла с нея и през следващия
месец, но тогава я е изчакала в колата, без да влиза с нея в пощата.
От представеното по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира като
пълно и компетентно дадено, се доказва, че ищцата имала наложени запори по банковата
сметка в ПИБ за сумата от 1971,28 лева, а от 03.04.2018 г. бил наложен запор и по банковата
сметка в банка ДСК. Вещото лице посочва и описва три изпълнителни дела, по които
имало наложени запори.
В експертизата вещото лице е включило таблица за внесените и погасени суми от
ищцата по изпълнително дело 20189250400116 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова.
Според таблицата, са платени суми на обща стойност от 32 455,00 лева, с които били
погасени вземания за издръжка на ищцата за периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2022 г. на обща
стойност от 12 234,00 лв. В този смисъл, от таблицата следва, че процесните задължения за
издръжка за периода от м. 11.2017 г. до м. 05.2018 г. са били погасени с плащане, извършено
на 02.02.2022 г.
В експертизата се посочва още, че тъй като плащанията за издръжка в процесния
период били забавени, била начислена и законна лихва за забава в размер от 2 814,56 лева,
която била погасена от остатъка от внесената от ищцата сума от 32 455,00 лева, който бил в
размер от 20 221,00 лева.
Вещото лице сочи, и съдът приема за доказано, че изпълнително дело 20189250400116
по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова било прекратено на 08.02.2022 г. на основание
плащане. Относно предходните плащания от ищцата вещото лице сочи, че при ЧСИ Радост
Горанова-Чолакова били образувани 2 изпълнителни дела, като първото изп. дело
20179250400104 имало за предмет дължимата издръжка за периода от 24.06.2014 г. до м.
12.2016 г. Сочи, че за периода от 24.06.2014 г. до 01.01.2017 г. от ищцата не били извършени
плащания, поради което била начислена лихва в размер от 3760,08 лева. Сочи, че плащания
по това изпълнително дело били извършени чак на 12.11.2021 г., 21.12.2021 г. и 18.01.2022 г.
С тези плащания, които били на обща стойност от 6 900,00 лева била покрита изцяло
главницата, която била в размер от 6040,00 лева, както и част от лихвата. На 02.02.2022 г.
било извършено плащане от ищцата на сума в размер от 4 415,00 лева, с което била покрита
изцяло начислената лихва, а остатъкът бил разпределен по второто изпълнително дело.
Относно седемте процесни плащания, описани по-горе, вещото лице сочи, че същите
не са били изплатени по сметката на ЧСИ, а чрез пощенски записи, изпращани от
лицензирания пощенски оператор „Български пощи“ до бащата на ответницата П. Т.
Доколкото плащанията не са били извършени по сметката на ЧСИ, те не били включени в
4
разпределението.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните отрицателни установителни искови претенции:
- за сумата от - 1540 лева – главница за издръжка за м. 11 и 12.2017 г. и 01,02,03,
04,05.2018 г.
- за сумата от 120 лв. - лихви върху издръжките – с правна квалификация чл.124, ал.1
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
- за сумата от 616 лв. разноски по гр. дело № 63578/17 г. – всички с правна
квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
Следва да се има предвид, че не е налице пречка длъжникът да погаси вземането
директно към взискателя. От практиката на ВКС (Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева и Решение № 82 от
8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав
Белазелков) следва, че в практиката е налице спор по отношение на дължимостта на
разноските за ЧСИ в случаи, в които длъжникът е платил след започване на изпълнителното
производство, но не вследствие на използван изпълнителен способ, включително когато
длъжникът е платил директно на взискателя, а не по сметката на ЧСИ. Видно от цитираната
практика обаче, няма съмнение, че в такива случаи плащането е извършено валидно и
задължението следва да се счита за погасено.
В процесния случай обаче е спорно обстоятелството кои точно задължения е
погасявала ищцата като е извършвала плащанията с пощенски запис, за които представя
доказателства в хода на настоящото производство. От една страна следва да се има предвид
нормата на чл. 76 от ЗЗД, като в случай, че ищцата не е заявила кое от няколкото еднородни
задължения погасява, следва да се счита, че се погасява най-обременителното задължение, а
в случай че са налице няколко еднакво обременителни задължения, то следва да се приеме,
че се погасява най-старото от тях.
В този смисъл, доколкото в един момент размерът на издръжката е бил увеличен,
следва да се вземе предвид, че се дава приоритет на по-скоро възникналите задължения и те
ще се погасят първи при прилагане на посочената хипотеза. Но въпреки това, предвид
начисляването на лихва за забава за дълъг период от време, възможно е някое от по-старите
задължения, да се окаже по-обременително, въпреки по-ниският основен размер на
главницата. На следващо място, съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
5
след това лихвите и накрая главницата.
Не на последно място следва да се вземе предвид, че в хода на настоящото
производство ищцата не прави възражение за изтекла погасителна давност.
С исковата молба ищцата иска да се признае за установено, че не дължи издръжка за
периода м. 11.2017 г. до м. 05.2018 г., включително лихви за забава и разноски, за които суми
е било образувано изп. дело 20189250400116 по описа на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова.
Ищцата претендира, че е заплатила дължимите суми за издръжка за периода м. 11.2017 г. до
м. 05.2018 г., като твърди и представя доказателства за 7 броя плащания, извършени
посредством пощенски записи, както следва: плащане от 13.11.2017 г. за сумата от 300,00
лева; плащане от 11.12.2018 г. за сумата от 300,00 лева; плащане от 12.01.2018 г. за сумата от
200,00 лева; плащане от 12.02.2018 г. за сумата от 200,00 лева; плащане от 15.03.2018 г. за
сумата от 300,00 лева; плащане от 10.04.2018 г. за сумата от 300,00 лева и плащане от
14.05.2018 г. за сумата от 300,00 лева.
Изпълнителният лист за процесните суми е бил издаден на 21.02.2018 г., като с него
ищцата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от 220 лева, считано от 10.11.2017
г., ведно със законната лихва за забава и 240 лв. разноски по делото. Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Това
задължение съществува до отпадане на законовото основание за даване на издръжка –
пълнолетие на издържаното лице, настаняването му в институция на държавна издръжка,
или изменението й. Без правно значение е дали детето е родено в брак, както и дали
родителите му живеят или не заедно. По правило издръжката представлява парично
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че издръжката за едно дете винаги
представлява сума необходима за покриване ежедневните и обичайни нужди, присъщи при
отглеждането и възпитанието, в това число не само за учебници и учебни материали, но и
такива от културно-битово естество.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно като при забава се дължи законната лихва. Разпоредбата чл. 143, ал. 2 СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Когато
родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична
издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. Когато
детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. В този смисъл
издръжката може да бъде, както парична, така и в натура, като точното изпълнение на това
задължение на родителите е поставено в зависимост от интереса на детето.
Следователно в тежест на ищцата бе да установи, че в процесния период е изпълнявала
точно задължението си за издръжка, като ежемесечно е плащала определената със съдебно
решение сума. Освен това, предвид че съгласно чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
6
плаща ежемесечно, то следва да се има предвид, че задължението за всеки следващ период
възниква от първо число на съответния месец.
Ищцата обаче не е посочила основание за плащане за посочените суми. Следва да се
отбележи, че въпреки, че чисто технически не е съществувала възможност да се посочи
основание в пощенския запис, тя е можела да уведоми П. Т, действащ като законен
представител на дъщеря им, за задълженията, които погасява с преведените суми. Такива
доказателства ищцата не представя в хода на настоящото производство.
На следващо място следва да се посочи, че ищцата е имала и други еднородни
задължения към същото лице, доколкото е дължала плащания за издръжка за минали
периоди, за които са били образувани и други изпълнителни дела.
Доколкото обаче се касае за предявени отрицателни установителни искове, следва да се
вземе предвид, че доказателствената тежест е обърната, като ищцата следа да докаже правен
интерес за предявяване на исковете. Настоящият състав счита, че действително ищцата има
правен интерес от предявяване на исковете. Тоест, в случай че ответницата не успее да
докаже претенцията си по размер и основание, исковете следва да бъдат уважени. В
допълнение, в тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че
извършените плащания касаят задължения за издръжка по влязлото в сила съдебно решение.
Следва още да се отбележи, че от таблицата на стр. 2 и 3 от експертизата е видно също,
че плащанията, касаещи дължимата издръжка от м. 07.2018 г., са били извършени от ищцата
още през съответните месеци на 2018 г., като за някои от месеците тя е плащала няколко
седмици предварително.
Същевременно обаче следва да се посочи, че към датата на извършване на първото
плащане от процесния период, ищцата е имала и други висящи вземания за издръжка за
предходни периоди, за които е било образувано и първото изпълнително дело. Тоест, дори и
да се приеме, че ЧСИ е допуснал грешка при извършване на разпределението и с
постъпилите суми не е погасил най-напред най-старите висящи вземания, това не отменя
факта, че на 13.11.2017 г., когато е било извършено първото плащане с пощенски запис, щом
ищцата не е посочила конкретно вземане, което иска да погаси, то следва да се погаси най-
обременителното, респ. най-старото. И по двата критерия това е било някое от по-старите
вземания, дължими за периода от 24.06.2014 г. до 01.01.2017 г., за който е било образувано
изпълнително дело, по което съгласно експертизата към момента на извършване на
плащането на 13.11.2017 г. все още е имало непогасени суми.
В този смисъл, в хода на настоящото производство не се установи, че заплатените суми
с пощенски записи действително се отнасят до задълженията за издръжка за процесния
период, поради което не би могло да се направи категоричен извод, че в хода на
изпълнителното дело същите са заплатени от ищцата повторно без основание.
Предвид горното предявеният иск е неоснователен, а поради това са неоснователни и
акцесорните искове за лихва и разноски, които също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
7
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора само на
ответницата се дължат разноски. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер от
550 лева, което съдът счита, че кореспондира с фактическата и правна сложност на делото.
Претендиран е и внесеният депозит за експертиза в размер от 200 лева. Ето защо ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата разноски в общ размер 750,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност предявения отрицателен
установителен иск, с който се иска да се признае за установено на основание чл.124, ал.1 от
ГПК, в правоотношенията между Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, и М. П. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. С, че Б. П. Л., ЕГН ********** не дължи на М. П. Т., ЕГН
**********, сумата от 1540,00 лева, представляваща дължима издръжка за периода м.
11.2017 г. – м. 05.2018 г., сумата от 616,00 лева, представляваща дължима лихва за забава
върху издръжката за периода м.11.2017 година до м.5.2018 година и сумата от 240,00 лева,
представляваща дължими разноски по гр. д. № 63578/2017 година по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, да заплати на М. П. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. С, сумата от 750 лева, представляваща сторените разноски по
гр.дело № 1118/2022 година по описа на Софийски районен съд, съобразно отхвърления
размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8