Решение по дело №733/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20197260700733
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

815

гр.Хасково,  12.11.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито заседание  на  шестнадесети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                         2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар:Мария Койнова……………………………………………………………………..

Прокурор:Валентина Радева-Ранчева………………………………………………………...

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова  ЧК адм.дело №733 по описа на съда 

за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:                               

                                                        

Производството е по реда на Глава тринадесета от АПК.

Образувано по частна жалба на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, ЕИК 2016*****, подадена чрез пълномощника му адв.Е. К.Т., с посочен по делото съдебен адрес, против Определение №34 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело №36 по описа на И.ския районен съд за 2019 г., с което е било  спряно  производството по делото.

 В жалбата се сочи, че производството по гражданко дело №36  по описа на Районен съд – И. за 2019г. било образувано по  жалба  срещу Заповед № 087/27.02.2019г. на Кмета на Община И. , по силата на която е прекратен Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г., вписан в службата по вписванията гр. И. с вх. № 381/22.08.2018г. , акт. № 101, том 1.

Жалбоподателя излага  подробни съображения, поради които счита,   изводите на РС-И.,  за това че  производството по гр. дело № 5/2019г.  се явява преюдициално по отношение на гр.дело № 36/2019г., са неправилни и незаконосъобразни. Сочи, че действително е налице преюдициалност, но в случая гр. дело № 36/2019г. се явявало преюдициално  по отношение  гр. дело № 5/2019г., а не обратното, както неправилно бил приел съда. Това било така, тъй като именно Заповед № 087/27.09.2019г.  пораждала правната последица- прекратяване на договора за наем. С уведомително писмо  изх. № 30-00-754 от 20.11.2018г. (предмет на разглеждане по гр. дело № 5/2019г. на РС-И.) на „Глобал Био Хърбс Бългериа“ ЕООД, е отправено предизвестие за прекратяване на процесния договор, т.е. дружеството само било предизвестено, че предстои  прекратяване на договора.

Ответникът – кмет на община И., не изразява становище по частната жалба.

Административен съд - Хасково, след като обсъди събраните по делото доказателства и след проверка на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административен съд Хасково в настоящия състав, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което временно се прегражда разглеждането на делото, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество  жалбата е  основателна.

За да постанови обжалваното определение Районен съд И. е приел, че с оспорената пред него Заповед №087/27.02.2019г., издадена от кмета на Община И. на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.7, ал.3 от Договор за наем на земеделски земи от 27.07.2018г. и писмо-предизвестие с изх. № 30-00-754/20.11.2018г., считано от 27.02.2019г. е прекратен наемния договор между страните. Посочил е, че в Районен съд И. е образувано гражданско дело с № 5/2019г. между същите страни – Община И. и „Глобъл Био Хърбс Бългерия“ ЕООД, с предмет прекратяване на Договор за наем на земеделски земи от 27.07.2018г., вписан в Службата по вписвания при РС- И. с вх. №381/22.08.2018г., сключен между горепосочените страни. Приел е, че прекратяването на процесния договор е извършено с Уведомително писмо №30-00-754 от 20.11.2018г., с което е предявено на жалбоподателя едномесечно предизвестие на основание Раздел IV, чл.7, т.3 от същия. В тази връзка е заключил, че цитираното писмо и оспорената заповед са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, с които се цели един и същ правен резултат и с двата акта се прекратява сключения между страните договор с изрично писмено волеизявление на представляващия административния орган, с което се засягат правата по договора на другата страна, като същият се прекратява. В заключение и по изложените съображения районният съд е приел, че е налице преюдициалност между висящия процес по спора, по който е образувано гр. дело №5/2019г. и по в последствие образуваното гр. дело №36/2019г. по описа на Районен съд И., и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е спрял производството по гр. дело №36/2019г.

Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред един или различни съдилища, при която  решението по едното  да има  обуславящо значение за правилното решение на спора по делото, по което производството се спира. Разпоредбата на цитирания текст допуска спиране на висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Разрешаването на спора, налице ли са предпоставките визирани в разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, които обуславят спиране на производство пред районния съд изисква отговор от съда на въпросите какъв е характера на правоотношението (административен или облигационен), коя е приложимата към казуса нормативна уредба, предвид обстоятелството, че обект на правоотношението е земеделска земя – общинска собственост, и относимо ли е към случая Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №2/2014г. Едва изследвайки тези въпроси и попълвайки делото с всички относими по спора доказателства, а не както е подходил съда да спре производство, без дори да се задълбочи в изложените в жалбата съображения, които биха могли да го насочат към други правни изводи, би могло да се каже налице ли е основанието визирано в разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по гр. дело № 36/2019г. по описа на Районен съд И., с предмет на разглеждане Заповед №087/27.02.2019г., издадена от кмета на Община И., с която се прекратява, считано от същата дата Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. сключен между Община И. и „Глобъл Био Хърбс Бългерия“ ЕООД  и дали  образуваното в същия съд гр. дело №5 /2019г. касаещо отново прекратяването на посочения по-горе договор е преюдициално за спряното производство.

С оглед очертаното по-горе районният съд следва да има предвид и това, че с оглед характера на земеделската земя/имот отдаването ѝ под наем би могло да бъде извършено както по реда на Закона за общинската собственост, така и по реда на ЗСПЗЗ, което пък от своя страна определя и нормативния ред за прекратяване на наемните правоотношения и съответно ги определя като административноправни или гражданскоправни. Все в тази връзка районният съд следва да съобрази и това, волеизявлението на кмета на общината, материализирано в оспорената заповед, следва ли да се разглежда като властническо волеизявление на административен орган в кръга на неговите правомощия или като едностранно гражданскоправно изявление за прекратяване на наемен договор между равнопоставени субекти по съществуващо облигационно правоотношение.

Като не е изяснил тези спорни въпроси по делото и е спрял производството първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията на административния съд, изложени в мотивите на настоящото определение.

Въпреки изхода на спора по частната жалба, претендираните разноски от частния жалбоподател в размер на 300.00 лева от които 150.00 лева за държавна такса и 150.00 лева за адвокатско възнаграждение  не му се следват в това производство.  На основание чл. 236 от АПК, приложение  намира разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във  касационната инстанция с оглед крайния изход на спора. В този смисъл  e  и трайната практика на ВАС, вкл. и най-новата  такава изразена в Определение   № 11272 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2019 г., VI о., Определение № 11018 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3097/2019 г., I о. Определение  №12695/27-09.2019г. по адм. дело № 10971/2019г. на ВАС III-отд.

По изложените съображения и на основание чл.235 АПК, Административен съд Хасково,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Определение №34 от 22.04.2019г., постановено по гр. дело №36/2019г. по описа на Районен съд- И., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. дело №5/2019г. по описа на Районен съд И. с влязъл в сила съдебен акт.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, при спазване на указанията на административния съд, изложени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                                      2.