МОТИВИ
по присъда №51/25.04.2019 година, постановена по НОХД
№ 129/2019 година по описа на Ихтиманския районен съд
Ихтиманската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подс. П.Х.А.,
роден на ***г***, ЕГН**********,***;българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, за това, че за периода от 14.01.2017 г. до 04.11.2018 г. в
гр. Долна баня, обл. Софийска, след като е бил осъден с решение № 40 от
24.03.2016 г. по гр. дело № 858/2015г. по описа на Районен съд Ихтиман, влязло
в законна сила на 14.04.2016г. да издържа свой низходящ – да плаща на дъщеря си
В.П.Х. ЕГН ********** ежемесечна издръжка, чрез нейната майка И. Б. Л. в размер
на 120 / сто и двадесет/ лева , съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски на обща
стойност 2 600 / две хиляди и шестстотин/ лева - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.183, ал.1 от НК
Подсъдимият П.А. в присъствието на
адв. П.К. - САК, заявява, че желае производството да бъде разгледано по
реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава изцяло фактите, изнесени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират нови
доказателства за тези факти. В съдебни прения моли за налагане на минималното
предвидено от закона наказание.
Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че
то е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на
подсъдимия, във връзка със стореното от него признание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като му бъде наложено наказание пробация за срок от 9 месеца, което да бъде
намалено с 1/3 .
Пострадалата от престъплението В.Х. не се конституира като
частен обвинител и не предявява граждански иск.
Адвокат К. не оспорва че обвинението е доказано по несъмнен
начин, като също пледира за налагане на
минимално наказание на подзащитния й. Съдът счете, че са налице основанията на
чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след преценка на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
писмените доказателства по досъдебно производство № 103/2018 г. на РУ на МВР- Костенец
по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
За времето
от 1998 г. до 2000 г. П.А. и св. И.Л. живеели на съпружески начала,
като от своето съжителство през месец ноември 2000 г. им се родила дъщеря – В.П.Х..
След
раздялата с П.А. св. И.Л.сама отглеждала своята дъщеря. През през 2015г.,
дъщеря й – В.Х., със съгласието на своята майка и законна представителка И. Л.
завела гражданско дело срещу баща си на основание чл. 144 от СК, тъй като той
не й плащал каквато и да е издръжка. Съдът постановил с решение № 40 от
24.03.2016 г. по гр. дело № 858/2015 година по описа на Районен съд – Ихтиман,
като е осъдил П.А. да заплаща на своята дъщеря, чрез нейната майка месечна
издръжка в размер на 120 лева. Съдебното
решение влязло в сила на 14.04.2016г.
След
влизане в сила на решението В.Х. продължила да живее със своята майка, а баща й
– подс. А. не изпълнявал задължението си да заплаща издръжка в определения от
съда размер.
На
28.03.2017г. подс. А. превел сумата от
600 лева и на 27.04.2017г. - сумата от
400 лева или общо сумата от 1000/ хиляда/ лева по банковата сметка на св.
Лечева, като по този начин частично изпълнил задължението си. На 06.11.2018г.
дъщеря му В. навършила пълнолетие.
Съдът приема, че така
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един
възможен извод за виновността на извършителя, няма противоречия между тях и не
са наведени съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената
част на обвинителния акт са изведени от показанията на В.Х. и Иванка Лечова,
които твърдят, че А. не е плащал издръжка и не е участвал по друг начин в
грижите за св. Х..
Съдът няма основание да
не се довери на тези гласни доказателства, като същите са подкрепени и от
съдебно счетоводната експертиза, която определя общия размер на задължението на
А..
В хода на досъдебното
производство са събрани данни, че А. макар и да не е работел по трудов договор,
не е лбеил рагистриран в Бюрото по труда, което оозначава, че не е търсел
работа
Подсъдимият
П.Х.А. е роден на ***г***, ЕГН**********,***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование. Съобразно справката за
съдимост А. не е осъждан
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съставът на чл. 183, ал. 1 НК санкционира всеки, който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра и съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски. По същество се касае за продължено престъпление,
осъществявано чрез бездействие (невнасяне на повече от две месечни вноски).
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК е насочено срещу
обществените отношения в семейството и цели защита на ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски
От
събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства
несъмнено бе установено, че подсъдимият А. е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение да заплаща издръжка на непълнолетното си дете В.Х., като след влизането
в сила на съдебното решение е изплатил еднократно сумата от 1000 лева.
Установено бе, че подсъдимият А. не е бил в обективна невъзможност да изпълни това свое
задължение, тъй като е работоспособен, а и има регистриран трудов договор.
В този
смисъл съдът приема, че от обективна страна е осъществен състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Държавното
обвинение правилно е приело, че чрез плащането на сумата от 1000 лева А. е
погасил част от дължимата издръжка – за периода след влизането в сила на
съдебното решение. Впоследствие за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г. А.
е не е изпълнявал задължението, като неплащането на издръжката е за повече от
две месечни вноски – 22 месечни вноски. С навършването на пълнолетие на В.Х. на
14.11.2018 г. задължението на А. е погасено.
От субективна страна съдът приема, че
неплащането на издръжка е било съзнателно (умишлено), след като не са събрани
доказателства за наличието на обективна невъзможност (поради болест или други
важни причини, стоящи извън волята на подсъдимия) А. да заплаща ежемесечната
издръжка.. Съдът приема, че поведението на А. е плод на незаинтересованост и
безотговорност към дъщеря си, което обстоятелство води до заключението, че той
е виновен за извършване на деянието, за което му е било повдигнато обвинение.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената опасност
на деянието и извършителя В случая съдът отчете наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства – това са чистото му съдебно минало,
изразеното съжаление и оказаното съдействие при разследването. Според настоящия
състав съответно наказание на тежестта на извършеното от страна на А.
престъпление би било наказанието пробация, което след като не са налице други
вредни последици за детето В.. Съдът намери, че наказанието пробация следва да
бъде определено в минималния от закона размер от 6 месеца, като включва
задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на явяването и подписването два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. В този случай наказанието не би могло да бъде намалено с 1/3 на
основание чл. 58а НК предвид стореното от страна на подсъдимия признание. Според
съда така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 НК и най-вече
би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на осъдения.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия П.А. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото, сторени в хода на досъдебното производство в размел на
93,84 лева, които се дължат на ОДМВР-София.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/