Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ М. ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 8324/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 45738/2018 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК, че В.М.С., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Ч., сума в размер
на 995*** лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за абонатен № 162795,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение - 01.02.2018 г. до окончателното плащане,
както и 119.94 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2016 г. до 16.01.2018 г., като е отхвърлил исковете за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница от 1020.86 лв.,
както и за разликата до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава
от 129.42 лв., както и иска признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с
абонатен № 162795: главница от 28.64 лв. за периода от м.05.2015 г. до
м.04.2017 г. и 3.68 лв. - обезщетение за
забава за периода от 15.09.2016 г. до 16.01.2018 г. Съобразно изхода на
правния спор съдът е разпределил и разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи и
сумата от 28.64 лв. за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за дялово разпределение, ведно със сумата от 3.68
лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до
16.01.2018 г. върху тази главница, е
останал ищецът. В подадената от него въззивна жалба се излага подробно
становище за неправилност на съдебното решение в посочената част и се иска
същото да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което исковете с
правно основание чл. 422 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени.
Въззиваемият В.М.С. и третото лице помагач „Т.с.” ЕООД не
представят отговор на подадената въззивна жалба.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма или да
следи за интереса на някоя от страните.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност,
съдът намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
От представените по делото материали се установява, че
първоинстанционното производство е образувано по подаден иск с правно основание
чл. 422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК след издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 7499/2018 г. по описа на СРС за сумите както
следва: главница от 1049.50 лева, от която 1020.86 лв., представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот,
находящ се в гр.София, ж.к.********ап***, аб.№ 162795 за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. и 28.64 лв. за дялово разпределение, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 133.10 лева за периода от 15.09.2016
г. до 16.01.2018 г., от която 129.42 лв. за забавено плащане на топлинната
енергия и 3.68 лв. за забавено плащане на услугата дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 01.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на представените писмени доказателства и
заключенията на съдебно- техническата и съдебно-счетоводната експертизи,
първоинстанционният съд е приел иска за основателен за следните суми: 995***
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., за абонатен № 162795, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
- 01.02.2018 г. до окончателното плащане на дължимото, както и 119.94 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до
16.01.2018 г., като е отхвърлил исковете за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер на иска за главница от 1020.86 лв., както и за разликата
до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 129.42 лв. Освен
това съдът е приел за неоснователен иска за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата, претендирана за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху нея, като е посочил, че в рамките на производството по
делото ищецът не е доказал да е титуляр на вземането.
Въз основа на събраните доказателства, въззивния съд
намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на
материалноправна легитимация на ищеца и настоящ въззивник по отношение на
вземането за дялово разпределение. Съображенията за това са следните:
Видно от представените по делото и действащи в процесния
период Общи условия, уреждащи отношенията между въззивника и потребителя на
топлинна енергия (настоящ въззиваем), последният е задължен да заплати именно
на въззивника цената за услугата дялово разпределение - чл.22, ал.1 ОУ. Съгласно
клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на
изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът
и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
и се обявява по подходящ начина на купувача.
Съгласно приетите по делото съдебни експертизи дяловото
разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.с.”
ЕООД, но поради неосигурен достъп, такъв не е извършван през част от исковия
период. Експертът е установил, че в имота има монтирани две отоплителни тела с
индивидуални разпределители. Според вещото лице в имота има монтиран и един
водомер за отчет на потребената топлоенергия за подгряване на битово-гореща вода.
За всички отоплителни уреди за отоплителен сезон 2015/2016 г. е разпределена топлинна
енергия по изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата /по норматив/, а за отоплителен сезон 2016/2017 г. – съобразно отчета.
Дължимата за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. сума за дялово
разпределение в размер на 28.64 лв., като съответно върху тази сума се следва и
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че предявеният
иск за сумата от 28,64 лв., претендираната като вземане за дялово разпределение
е основателен за пълния предявен размер.
Видно от събраните доказателства задължението за
заплащане на задължението за дялово разпределение не е обвързано със определен
срок, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от
ищеца, които не са представени по делото. Няма данни (нито твърдения)
въззиваемият да е канен да плати сумата
за дялово разпределение преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Предвид това не се установява въззиваемият
да е изпаднал в забава за заплащане на задължението за дялово разпределение
преди датата на подаване на заявлението и съответно искът с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от 28,64 лв. в
размер на 3.68 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 16.01.2018 г. се явява
неоснователен.
При тези изводи съдът намира, че следва да отмени
съдебното решение, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска с
правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на
въззиваемия, че той дължи на въззивника сумата от 28.64 лв. за услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г. като вместо това приеме дължимост на посочената главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлена
претенцията за сумата от 3.68 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 16.01.2018 г.,
претендираната като вземане за законна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
По разноските:
При този изход на
правния спор „Т.С.“ ЕАД има право на направените от нея разноски за първоинстанционното исково
производство в размер на 907, 67 лв. деловодни разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Дружеството има право и на направените от него
разноски във въззивното производство съобразно с уважената част от въззивната
жалба в размер на 177, 22 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Същото
има право и на разноските, сторени в заповедното производство в размер на 24,19
лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 19.03.2019 г., постановено по гр.д. № 45738/2018 г. по
описа на СРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК******** срещу В.М.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че В.М.С., ЕГН ********** дължи на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК******** сумата от 28.64 лв. за
дялово разпределение за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 01.02.2018 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 7499/2018 г. по описа на СРС, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В.М.С.,
ЕГН ********** дължи на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК******** сумата в размер на 28.64 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017
г. за абонатен № 162795, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.02.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 7499/2018 г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 19.03.2019
г., постановено по гр.д. № 45738/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която
съдът е отхвърлил предявения от „Т.-С.” ЕАД, ЕИК******** срещу В.М.С., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В.М.С., ЕГН ********** дължи на „Т.-С.”
ЕАД, ЕИК******** сумата от 3.68 лв., претендирана като законна лихва за забава
върху главницата от 28.64 лв. (за дялово разпределение) за периода от 15.09.2016 г. до 16.01.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
В.М.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК******** следните суми, съставляващи разноски по делото: за
първоинстанционното исково производство - 907, 67 лв. деловодни
разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; за въззивното производство - 177, 22 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение;
за заповедното производство - 24,19 лв. заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част съдебното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД – „Т.с.”
ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.