Решение по дело №2529/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260364
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300502529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    260364

 

11.03.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII – ми  граждански състав

На   26.02.2021г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

            МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело № 2529 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 279  от  13.07.2020 г.  по гр.д.№ 1310/2019г.,  РС –Асеновград е допуснал до делба - самостоятелен обект в сграда № 00702.520.3.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр. А.,           п.к. 4230, ж.к. „***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.*, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 104.71 кв.м, прилежащи части: изба № 4, таванско помещение № 4 и 1/10 идеална част от общите части на сградата, както и от общата стая и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти на жилището в сградата: на същия етаж: 00702.520.3.*, 00702.520.3.*, под обекта: 00702.520.3.*, над обекта: 00702.520.3.*.; самостоятелен обект в сграда № 00702.520.3.* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: гр.  А., п.к. 4230, ж.к. „***, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.**, предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 14.44 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 00702.520.3.**, 00702.520.**, под обекта: няма, над обекта: 00702.520.**., ПРИ КВОТИ по ½ идеална част за И.Ш.Р. и А.Ш.Р., като по отношение на Н.Н.Р., с ЕГН: **********,***, е отхвърлил иска за делба , като е отхвърлил и предявения  иск от А.Ш.Р., ЕГН **********, и Н.Н.Р., с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на И.Ш.Р., ЕГН **********, че са собственици на ½ идеална част от самостоятелните обекти  , на основание  осъществено от тях през  периода от 23.02.2005 г. до 20.11.2018 г. давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали жалбоподателите  А.Ш.Р., ЕГН ********** и Н.Н.Р., с ЕГН: **********, които с подадената въззивна жалба релевират доводи за неговата неправилност и необоснованост с искане до въззивния съд за отмяната му и уважаване на предявения от тях насрещен иск и допускане на съдебна делба на недвижимите имоти при квоти : ½ ид.ч. за  А. и Н.  Р. , при режим на СИО , придобита по давностно владение , и по ¼ ид.ч. за   братята И.Р. и А.Р. - по наследство от баща им  Ш. Р..

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия  И.Р., в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

  Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

 Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Като ищец по делото И.Р. твърди,че с ответника А.Р., са братя, синове на З. Б. Р. , починала на 22.02.2005г. и Ш. М. Р., починал  на 20.11.2018г. Приживе родителите им са придобили  при режим на СИО , собствеността върху построените върху  държавна земя по стопански начин от ЖСК ,  апартамент №3,  съставляващ до одобрените  КККР на гр.Асеновград самостоятелен обект в сграда № 00702.520.3.**, ведно с изба №4 и таванско помещение №4, и гараж , съставляващ по одобрените КККР на гр.Асеновград самостоятелен обект в сграда № 00702.520.3.**  , съгласно представения по делото констативен нотариален акт № 138, том 1, дело 785/ 1988 г.,издаден на  20.07.1988г. по реда на чл52,ал.2 от ЗЖСК.Тъй като страните не могат да се поделят доброволно , то моли съда да  подели сънаследствените им  имоти при равни права -по ½ идеална част за И.Ш.Р. и А.Ш.Р..

Ответникът А.Р. оспорва правото на собственост върху имотите на своя брат, като твърди, че след смъртта на майка им през 2015г. имотите са владяни само от него , съпругата му и баща им до неговата смърт през 2018г. През този период И.Р. не е живял и ползвал имотите и никога не е имал претенции за собственост върху тях.Идвал е спорадично на гости, не се е грижил за родителите си и не е  участвал с парични средства и труд за построяването им. Така А. Р. и съпругата му Н.  Р. са придобили въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 23.02.2005г.-20.11.2018г. собствеността върху останалата в наследство от майката З.  Р.  ½ ид.ч. от недвижимите имоти. След смъртта на баща им  Ш. Р. , в наследствената маса е останала притежаваната от него ½ ид.ч. от имотите, която се поделя по равно между двамата братя или по ¼ ид.ч. за всеки от тях, поради което съпрузите  А. и Н.  Р. са  собственици при режим на СИО върху ½ ид.ч. , придобита по давностно владение , а  братята И.Р. и А.Р. –по ¼ ид.ч. по наследство от баща им  Ш. Р., при които квоти и след конституиране като страна по делото на съпругата Н.  Р., е поискано да бъде допусната делбата на недвижимите имоти. От съпрузите А. и Н.  Р. е предявен  и  приет за разглеждане от първоинстанционния съд насрещен иск , за признаване за установено по отношение на И.Ш.Р., че са собственици на ½ ид.ч  от самостоятелните обекти  , на основание  осъществено от тях през  периода от 23.02.2005 г. до 20.11.2018 г. давностно владение.

 

 

 

 

От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото, че ищецът И.Ш.Р. и  ответникът А.Ш.Р. са братя, синове на З. Б. Р. , починала на 22.02.2005г. и  Ш. М. Р., починал  на 20.11.2018г.

Приживе родителите им са придобили  при режим на СИО , собствеността върху построените върху  държавна земя по стопански начин от ЖСК ,  апартамент №3,  съставляващ до одобрените  КККР на гр.Асеновград самостоятелен обект в сграда № 00702.520.**, ведно с изба №4 и таванско помещение №4, и гараж , съставляващ по одобрените КККР на гр.Асеновград самостоятелен обект в сграда № 00702.520.**  , съгласно представения по делото констативен нотариален акт № 138, том 1, дело 785/ 1988 г., издаден на  20.07.1988г. по реда на чл.35,ал.2 от ЗЖСК.

Тъй като децата на починалия наследяват по равни части, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, то И.Р. и А.Р. се явяват съсобственици при равни права на останалите в наследство от техните родители апартамент и гараж.

А.Р. оспорва правото на собственост върху имотите на своя брат, като твърди, че след смъртта на майка им през 2015г. имотите са владяни само от него , съпругата му и баща им до неговата смърт през 2018г. През този период И.Р. не е живял и ползвал имотите и никога не е имал претенции за собственост върху тях.Идвал е спорадично на гости, не се е грижил за родителите си и не е  участвал с парични средства и труд за построяването им. Така А. Р. и съпругата му Н.  Р. са придобили въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност през периода 23.02.2005г.-20.11.2018г. собствеността върху останалата в наследство от майката З.  Р.  ½ ид.ч. от недвижимите имоти. След смъртта на баща им  Ш. Р. , в наследствената маса е останала притежаваната от него ½ ид.ч., от имотите, която се поделя по равно между двамата братя или по ¼ ид.ч. за всеки от тях, поради което съпрузите  А. и Н.  Р. са  собственици при режим на СИО върху ½ ид.ч.  от имотите по давностно владение , а  братята И.Р. и А.Р. –по ¼ ид.ч. по наследство от баща им  Ш. Р..

Във връзка с така релевираното възражение от ответника А.Р. за изтекла в негова полза придобивна давност, по време на брака му с Н.Р. , следва да се посочи, че по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС право на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение, продължаващо необезпокоявано повече от 10 години, като фактическата власт може да се упражнява лично или чрез трето лице като своя. Доколкото обаче имотите са наследствени, както е в настоящия случай, ползващият ги наследник се явява само владелец на своята идеална част и държател на частта на останалите сънаследници, като презумпцията на чл. 69 ЗС не  намира приложение. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си, съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Следователно и с оглед поддържаното от  ответника  А.Р. твърдение за придобивна давност същият следва да установи в процеса , че не само  е ползвал имотите,но и че е променил намерението си  и е завзел частите на останалите съсобственици,което е намерило външна изява в конкретни действия и е доведено до знанието на останалите сънаследници. 

В конкретния случай от доказателствата по делото – писмени и гласни,   не е установено в процеса А.Р. да е осъществявал  фактическата власт върху   имотите с намерение за своене, спокойна, явна и демонстративна по несъмнен начин спрямо останалите  сънаследници след смъртта на З.  Р. през 2005г. Напротив в подадената от него на 05.12.2017г. данъчна декларация в община Асеновград,  същия изрично е декларила и признал съсобствеността върху имотите и при  квоти- 4/6 ид.ч. - за бащата Ш.  и по 1/6 ид.ч. за него и брат му  И.Р..

Макар разпитаните по делото свидетели на страните да дават сведения,че след смъртта на майката З. Р. на  22.02.2005г., в апартамента да е останал да живее преживелия съпруг  Ш. Р., до смъртта си на  20.11.2018г., ответникът А.Р. и съпругата му Н. Р., то  липсват данни  за конкретния действия от страна на А.Р., чрез които да се установява неговото  намерение да свои имота.Никой от свидетелите не твърди,че е имало случай,при който  А.Р. да не е  допускал  брат си  И.Р. в процесния имот и да е заявил ясно пред  него,че  го счита само за свой. Същевременно дори А.Р. да е подобрявал имота , то това обстоятелство  няма за последица промяна в намерението на съсобственика, нито представлява по естеството си действие, с което подобна промяна категорично да бъде демонстрирана спрямо другия съсобственик, доколкото не съществува пречка за подобряване на съсобствен имот, което  може да доведе само до облигационни претенции на съсобствениците.

Предвид изложеното по-горе съдът приема за неоснователно твърдението на ответника  А.Р. за изтекла през периода 23.02.2005г.-20.11.2018г. в негова полза придобивна давност, по време на брака му с Н.Р. върху останалата в наследство от майката З.  Р.  ½ ид.ч. от недвижимите имоти. Същият не доказва през посочения период  да е владял  като собственик частите на останалите сънаследници,   което обстоятелство обосновава извод, че процесните имоти не са загубили сънаследствения си характер.

             

 

 

 

Ето защо, искът за делба на недвижимите имоти-апартамент и гараж    е основателен и следва да се допусне при квотите посочени в решението на районния съд , по  ½ идеална част за И.Ш.Р. и А.Ш.Р., като предявения  иск от А.Ш.Р. и съпругата му Н.Н. Р. за признаване за установено по отношение на И.Ш.Р., че са собственици на  ½ идеална част от самостоятелните обекти  , на основание  осъществено от тях през  периода от 23.02.2005 г. до 20.11.2018 г. давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, следва да се отхвърли като неоснователен.

Като е достигнал да същите изводи ,  районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия И.Р., независимо от своевременно направеното искане, не следва да се присъждат разноски, тъй  като  няма представени доказателсва за направени такива във въззивната инстанция.

Водим от горните  съображения, Пловдивският окръжен съд:

 

Р    Е    Ш     И  :

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 279  , постановено на  13.07.2020 г.  по гр.д.№ 1310/2019г. по описа на  РС –Асеновград.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                       2.