Р Е Ш Е Н И E №
гр. Враца 07.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №657/2019г. по описа на ВРС, въз основа на закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967- 000471 от 22.04.2019г. на Началник Г С „ПП” при
ОД на МВР - гр.Враца, с което на Г.Й.С.
***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание, както следва в частта:
по пункт 2 - ГЛОБА в размер на 10/десет/ лева, за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 вр.
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0967- 000471 от 22.04.2019г. на Началник Г С „ПП” при
ОД на МВР - гр.Враца, с което на Г.Й.С. ***,
с ЕГН **********, е наложено
административно наказание, както следва в частта: по пункт 1 - ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.150А ал.1 вр. чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански
Административен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
Г.Й.С.
***, с ЕГН **********, е обжалвал НП №19-0967- 000471 от 22.04.2019г. на Началник Група
към ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което са
му наложени две административни наказания,
както следва:
по пункт 1 - ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.150А ал.1 вр. чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП,
по
пункт 2 - ГЛОБА в размер на 10/десет/ лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 вр.
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за отмяна
на НП.
Ответникът
по делото в придружително писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на
чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 07.04.2019г.
екип на РУ Враца в състав - служителите И.Н.И. и Р.Д.Р. - при
извършване на обход в гр.Враца, на бул.”Демокрация” до №14, около 23.00 часа, забелязали л.а. марка „АУДИ“ модел “80 1.9 Д“ с рег.№ВР 42 75 СС зелен на цвят, на
които подали звуков и светлинен сигнал за спиране. Автомобил не спрял на
подадения сигнал за спиране, а продължил в посока ЖПГ, като след като го
последвали го спрели едва на ул.”********. При извършената проверка служителите на РУ установили,
че автомобила е собственост на Саня Стефанова, както и че водач на същият е
настоящият жалбоподател Г.Й.С..
При направена справка от ОДЧ било установено,
че водача е неправоспособен поради отнемането на СУМПС, като също така водача
не носел СРМПС, като имало съмнения и за употреба на алкохол. С оглед направените констатации от екипа бил
извикан служител пътна полиция - като по-късно на място дошъл полицейският
служител /мл.автоконтрольор/- С.В.Н., който запознавайки се с констатациите на колегите си и
съответно установявайки констатираното от тях предложил на водача да бъде изпробван
за алкохол, но същият отказал. Съобразно установеното Н. и в присъствието на Св.И.Н.И.
и Р.Д.Р., съставил на водача Актове за
административно нарушение един от които бил АУАН с.АА № 069922 от 07.04.2019г., който жалбоподателя
отказал да подпише сочейки, че има възражения по него, като били свалени и рег.табели
на автомобила, тъй като водачът е неправоспособен.На жалбоподателя, бил връчен
екземпляр от АУАН.
Въз основа на акта е издадено и НП
№19-0967- 000471 от 22.04.2019г. на Началник Група към
ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца, с което водача е санкциониран
за две извършени нарушения съответно по чл.150 А ал.1 и по чл. 147 ал.1, по чл.100
ал.1, т.2 от ЗДвП с наложени глоби в общ размер от 210 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания на актосъставителя С.В.Н., и св. Св.И.Н.И. и Р.Д.Р., дадени
в съдебно заседание, както и от приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства - АУАН
и НП, Министерска Заповед № 812Із - 515 – 14.05.2018г., Справка за нарушител, Писмо
- Справка, ЗПАМ от 15.10.2017г., НП, молба – декларация, пълномощно и др.
Съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по следните
съображения:
Съдът приема, че както АУАН, така и НП
са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия и
компетенции и отчасти при спазване на предвидената в ЗАНН процедура поради
следните съображения:
1.По отношение на нарушението по пункт 1 - за
извършено нарушение на чл.150 А ал.1 от ЗДвП и наложена на основание чл.177
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева.
И в АУАН, и в НП, цифрово, като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, която
предвижда няколко отделни състава на нарушения, а именно, че: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.
Същевременно в описателната текстова част и в АУАН,
и в НП, единствено е отразено, че на посочената дата, място, и час
жалбоподателя е управлявал визираното МПС „без СУМПС.” Това описание на
нарушението освен, че е твърде лаконично, не очертава с нужната конкретика състава на извършеното нарушение с оглед
съдържанието на нормата на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, в която са предвидени
общо 11 хипотези на управление на МПС без СУМПС, което води до
нарушаване изискването на чл.42 т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/изискващи точното посочване на законовите
разпоредби които са нарушени/
С издаденото НП дословно е преповторено съдържанието на АУАН, като
непосредствено след това
Наказващият орган е решил да "уточни" обстоятелствата по процесното нарушение, добавяйки, че жалбоподателя е
осъществил управлението без СУМПС, след
като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, при това без да се уточнява по кой от двата, и без да се
посочва от коя дата и въз основа на какъв документ. След което е посочено, че
жалбоподателя се санкционира на основание чл.177
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, в която разпоредбата са предвидени два отделни
състава на нарушения, а именно когато водача: „управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред.” Това отразяване освен че е в противоречие с отразеното в АУАН, също така
води до нарушаване изискването на чл.42 т.4 и т. от ЗАНН, а от там
и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
В конкретният
случай от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
управлявал процесното моторно превозно средство, след
като свидетелството му е било отнето по реда на чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП, тоест след като същото му е било отнето по
административен ред, но това обстоятелство следва да е конкретно отразено в издадените АУАН и НП.
От Справка за нарушител, а така също и от служебно
изисканите писмени доказателства: Писмо – справка, ЗПАМ, НП и Молба -
Декларация л.19 - 22 от делото, е видно, че по отношение на жалбоподателя има издадена ЗПАМ № 17-0967-000522/15.10.2017г. видно е и също така, че последната е била
връчена на жалбоподателя на 24.10.17г. и е влязла в законна сила на 08.11.2017г. с оглед на което и същият
е бил наясно, че свидетелството за правоуправление му е временно отнето със
срок на лишаването от правоуправление за
24 месеца, тоест до 08.11.2019г., в
този смисъл отправените в жалбата възражения, че същият не е знаел, кое именно ЗПАМ от посочените в Справка за нарушител визира
наказващият орган са несъстоятелни. Това е така защото останалите посочени в
справката ЗПАМ освен, че са с голяма давност назад във времето, то и не са в
сила към датата на констатиране на настоящото нарушение. Със другото издадено ЗПАМ №
17-0967-000521/15.10.2017г. е била прекратена регистрацията на собственото му
МПС, като са му били иззети регистрационните табели и СРМПС.
В случая, процесното
административното нарушение е извършено на 07.04.2019г.
и доколкото няма данни да е решен въпроса за отговорността, и несъмнено не са
изтекли 24 месеца от издаването на ЗПАМ № 17-0967-000522/15.10.2017г.,
към датата на извършване на административното нарушение – 07.04.2019г. лицето жалбоподател е било с временно отнето по реда
на чл.171, т.1 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС. С оглед на изложеното
жалбоподателя е бил съвсем наясно, че именно със ЗПАМ № 17-0967-000522/15.10.2017г. му е било отнето СУМПС, поради което и същият не е
следвало да си позволява да управлява
МПС, тъй като именно това му е било ЗАПРЕТЕНО
с издаването на посочения административен документ.
От тук следва извода, че действително към
момента на проверката и съставянето на АУАН жалбоподателят е бил временно лишен
от право да управлява МПС по административен ред.
Отделен е въпроса, че тези обстоятелства е
следвало да бъдат отразени в съдържанието на АУАН и НП, тъй като неотразяването
им по същество води до липса на описание на нарушението в нужната пълнота.Това
е така защото за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно
- описание
на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността
на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви
според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.,
ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение.
При това описание на нарушението и законните
разпоредби, като елементи от
състава на административното нарушение и като основни реквизити на АУАН и на НП,
следва да бъдат ясно и конкретно посочени, по начин небудещ съмнение. Тези
реквизити не може да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика, още по - малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието
на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните,
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Правоприлагането по принцип и административнонаказателното
такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. Липсата на правилно и пълно отразяване на описанието
на нарушението, на правната
квалификация и т.н. в НП, и в АУАН, като основни
реквизити от посочените документи, представлява съществено процесуално
нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.
Едновременно с това, непълнота по
отношение на описанието на нарушението води
и до непълнота по отношение на друг
основен реквизит касаещ -
обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42
т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в
тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели по акта не
способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът намира, че
посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са
достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП в тази му част, само на това
основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Съгласно
константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в
обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти,
които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни
признаци и участието на привлеченото към адм.
наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретните действия,
съответно бездействия от страна на извършителя/.С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното НП в тази му част следва да бъде отменено.
2. По отношение на нарушението по пункт 2 - за извършено нарушение на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП и наложена на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП от
ЗДвП ГЛОБА в размер на 10/десет/
лева.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке;”
Съгласно чл.183, ал.1т.1
пр.3 от ЗДвП „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство;
В АУАН и в НП се сочи, че
жалбоподателя нарушител е допуснал още едно нарушение формулирано, като:„не
носи СРМПС“. По делото безспорно е установено, че жалбоподателя макар и неправоспособен е имал
качеството на водач на МПС, при изпълнение на която си функция същият е
управлявал процесното МПС, без да носи Свидетелството
за регистрация на управляваното МПС, като това обстоятелство се
установява, както от показанията на разпитаните свидетели по делото, които
сочат, че при проверката жалбоподателят не е представил на контролните органи
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство II част, така и от
отразеното в АУАН, който съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От
събраните по делото доказателства не се опровергава доказателствената
сила на АУАН в тази си част и в този смисъл по делото
безспорно е установено нарушението извършено от жалбоподателя, тъй като на посочената
в АУАН и НП час, дата и
място се е движил с МПС, без посоченият документ удостоверяващ регистрацията на
процесното МПС, при което и настоящият съдебен състав
намира, че същият правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение
– това по чл.100, ал.1, т.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от с административно наказание “ГЛОБА” в абсолютно предвидения размер от 10 /десет/лева, поради което и за настоящата инстанция
не са налице основания и възможности за нейното изменение. Деянието не би могло
да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 отЗАНН, тъй като не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
такива нарушения. При така установеното съдът намира, че атакуваното НП в тази
му част следва да бъде потвърдено.
В изложеният по горе смисъл съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №19-0967- 000471 от 22.04.2019г. на Началник Г С „ПП” при ОД на МВР - гр.Враца, по пункт 2 като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН и го отмени по пункт 1 от
същото като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: