№ 671
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500904 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство Н.Д. К. ч/з майка си и законен представител Т.
В. Г. чрез адвокат П. К. срещу решение 900063 от 11.01.2021 г. на Окръжен съд
Благоевград по гр.д. 165/2019 г., 9 състав, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение от 50 000 лева за
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. Д. К. при пътен инцидент на 13.12.2014
г.
Иска се отмяна на решението с оплаквания за неправилност, тъй като не е доказано
възражението за принос поради факта, че детето е пътувало необезопасено, както и
погрешното приемане, че не са установени дълбоки психологични и емоционални промени,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите на такива, изпитвани от
сестра при смъртта на нейния брат.
В подадения отговор от името на ответника са изложени съображения, че жалбата на
ищеца е неоснователна, че правилно е приет принос от 30 %, както и че застрахователните
лимити са неотносими към справедливото обезщетение.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. От въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, като
правилно е преценено от първоинстанционния съд, че е процесуално допустим. При
извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният
съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
1
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът по иска и по
жалбата е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Не са спорни противоправността на поведението на застрахования водач, вината му и
причинната връзка с настъпилата смърт поради наличието на влязла в сила присъда по
НОХД № 126/2015г. на ОС- Благоевград, с която Д. А. К. е признат за виновен в това, че на
13.12.2014 г., по четвъртокласен път с. Габрене- с. Първомай, общ Петрич, на около 400
метра преди автобусната спирка на с. Камена, като правоспособен водач на МПС, категория
"М, М, АМ", при управление на МПС- л.а. „Опел Астра”, с per. № ***, собственост на С. Д.
К. от гр. ***, е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 137в ал. 3 от ЗДвП, като при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и управляваното МПС не е било оборудвано със система за
обезопасяване на деца, като при движение със скорост от около 52-53 км /час, която е била
по-висока от критичната скорост за преминаване на завоя при конкретните условия, е
изгубил контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът е
започнал да се движи със задната си част напред и леко косо, а след 60-70м. паднал в нива,
намираща се в отляво на пътя, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта
на возещото се отзад в автомобила негово дете- Б. Д. К.- на 1 година и 10 месеца, което не е
било осигурено от система за обезопасяване, като смъртта е настъпила в резултат на травма
вътре в купето на автомобила- напречно счупване на черепа, многофрагментно счупване на
черепния покрив, контузия на мозъка и кръвонасядане на меките черепни покривки, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, с
което е осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр чл. 343, ал. 1, б. "в",
вр чл. 342, ал. 1 от НК, вр чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП.
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
които да подлежат на репариране от застрахователното дружество. Останалите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл.226 КЗ /отм./ са безспорно установени. Спорно е
и дали налице принос от страна на майката на ищцата в качеството й на родител,
упражняващ родителски надзор върху Б. Д. за настъпване на смъртта му поради
неизползване на система за обезопасяване на деца.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения.
Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба, че поради приемане на това ТР
след сключване на застрахователната полица няма покрит застрахователен риск.
От значение са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на
починалия по смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на
Пленума на ВС № 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно
и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
2
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не
докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка.
Разпитаните пред първата инстанция свидетели предават пред съда своите възприятия
относно начина, по който Н. е понесла смъртта на брат си Б.. Свидетелката Х. разказва, че
Н. дълго време след катастрофата търсела братчето си, като носела със себе си мече, което
наричала „Бобко“. Така Н. която към момента на катастрофата била на три години и
половина, наричала брат си Б. преди смъртта му. Детето започнало леко да страни от
другите след смъртта на брат си, като искала по-често да е с родителите си. Според
свидетелката Х. на детето му било мъчно за братчето. Често го споменавала и казвала, че
той вече е звездичка. Н. не е забравила братчето си дори и визуално, като говори винаги с
любов за него. Свидетелката разказва, че Н. присъствала и на панахидата на Б. по повод на 5
години от смъртта му.
Според свидетелката П., сестра на Д. А. К., поведението на Н. след смъртта на Б.
много се променило. Двете деца до този момент спели заедно едно с друго на едно легло.
Дните след катастрофата, П. извеждала детето Н. на разходка, като на нея и се привиждало
братчето й и тя казвала- „Лельо, изчакай Бобчо да дойде“. Свидетелката е категорична, че
загубата на братчето се отразява тежко на детето, тъй като Н. говори постоянно за него- в
ежедневието, на празниците и при рисунките, в които Б. винаги присъства заедно с
останалите членове на семейството. Свидетелката сочи че макар на детето да е казано че
братчето и е на небето, тя продължава да го търси. П. потвърждава, че Н. има мече, което
нарича „Бобчо“ и с което спи до възглавничката си. Случвало се е детето да плаче нощем
като се събуди, ако я няма възглавничката с Бобчо и тогава не можела да заспи. Тази
възглавничка била направена от майката и бащата преди катастрофата и след като Б.
починал и досега детето заспивало с възглавничката с лика на нейния починал брат.
Свидетелката сочи, че преди смъртта на Б., отношенията между него и неговата сестра били
нормални, като такива между две деца в едно семейство. П. потвърждава, че снимки на
починалото момче- Б. все още има навсякъде както в дома на брат и, така и в техния дом в
гр. ***, където тя живее.
За установяване психическото състояние на детето и начина, по който е преживяло
смъртта на братчето си, по делото е допусната и приета СПЕ, изготвена от психолога Д. А..
3
Според вещото лице симптомите на преживяна остра стресова реакция се появяват най-
често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие. В
поведението на детето Н. липсват основните характеристики на кризата. Не е налице според
експерта клинична динамика в емоционалната реакция, като при изследването се
установява, че при Н. не са налице отрицателни емоционални и психологически
изживявания до степен, че да се приеме нарушаване на нормалното развитие на детето. Н.Д.
К. е можело да формира неблагоприятни емоционални реакции, но в конкретния случай
липсват определени признаци на поведението, които да могат да се определят като
настъпило емоционално разстройство.
В писменото си заключение вещото лице сочи, че от когнитивна гледна точка, между 3
и 6 години доминиращата задача на детето е инкорпорацията/обединяване, съединяване/на
обектите с техните постоянни качества. В тази връзка емоциите се осъзнават по- добре и
детето може да ги изпитва и при отсъствие на силни физически дразнители. Изводите на
експерта - психолог са, че малката Н. е проявила нормална реакция на скръб, като тъга по
нещо отнето. Към датата на изготвянето на експертизата, липсват реални спомени за
изживяната травма, у детето няма разбиране за лично преживяване на заплаха и увреда. В
съдебно заседание психологът обяснява, че детето помни част от емоциите на майката, но
поради възрастта си тя не е имала възможност при смъртта на братчето си да има лично
изживени травмиращи емоции. Макар по това време децата да са имали много силна връзка,
и двете са били в ранен възрастов период, при който мозъкът, познавателните функции все
още са били в период на развитие, поради което детето не е могло да запомни всичко и да
осъзнае опасността, ужаса, който са изживели възрастните/ родителите на починалото дете/.
Според психолога са налице привнесени от възрастните емоции на детето Н. -
възглавничката с лика на починалия брат, това че детето е водено на гробища по повод на
панахидите, наличието на множество снимки и др./ Няма как според експерта детето, към
момента на смъртта на Б. на три години и половина и сега към момента на разглеждането на
делото на осем и половина години, да има спомен за случилото се, като при нея съществува
фантазен образ за нещо много важно и скъпо, което е изгубено и детето се страхува да се
отдели от този спомен, тъй като се страхува, че ще загуби част от себе си. Поради тези
доводи, становището на вещото лице е, че към момента на изготвянето на експертизата на
детето не се отразява липсата на нейното братче, а по-скоро тя се повлиява от поведението
на околните, които изпитват силна скръб и са се вкопчили в спомена за детето. В съдебно
заседание потвърждава изводите си за липса на данни за остра стресова реакция при детето.
Ако детето е било в една по- осъзната възраст, нормалната реакция на скръб се квалифицира
към т.нар. разстройство в адаптацията и в зависимост от периода, в който се скърби , е
прието като една кратка депресивна реакция. Детето тъжи, но тъжи за нещо изгубено и не
осъзнава къде е то/още повече че са и казали че брат й станал звездичка, което според
експерта е неправилен подход/. Психологът е категоричен, че няма основание да се приеме,
че Н. има разстройство в адаптацията или поведенческо разстройство, характерно за
детската възраст в този период. Към настоящия момент ищцата е вече стабилизирана и
успокоена и не може да се приеме, че смъртта на братчето и, преживяна от нея в ранна
детска възраст, са станали причина за някаква трайни психологически или емоционални
промени в личността на детето.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, независимо от потенциалната
заинтересованост на едната свидетелка, тъй като са последователни и задълбочени. Същите
установяват съществуването на близка връзка между децата преди пътния инцидент,
нормална за децата в едно семейство с малка разлика във възрастта и на тази възраст, която
се потвърждава и от заключението на вещото лице. Според експерта децата са общували
пълноценно и са имали силна връзка помежду си. Неоснователни са в тази връзка
оплакванията във въззивната жалба, че между децата нямало обичайната досада и ревност
като при по-голямо и по-малко дете. По делото изобщо не е изследвано какви са обичайните
граници на досада и ревност при тази възрастова разлика. Наред с това, тези емоции са част
от нормалното развитие на братски и сестрински отношения в едно семейство. Ето защо,
4
изобщо не могат да се правят изводи от значение за спора в тази връзка. Наличието на
близка връзка между децата е доказана по делото и първоинстанционният съд правилно е
приел, че е имало нормални отношения на близост и привързаност, каквато е характерна за
две деца на тяхната възраст. От значение за изхода на делото обаче е дали тази близка
връзка е довела до неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Последните подлежат на пълно доказване от ищеца. В тази насока от значение е
тълкуването, дадено от вещото лице-психолог, че поради ранната си възраст към деня на
инцидента Н. няма лично изживени травмиращи емоции, както и че към момента не й се
отразява липсата на нейното братче, а по-скоро се повлиява от поведението на околните,
които изпитват силна скръб и са се вкопчили в спомена за детето. Съдът, като съобрази
заключението на вещото лице, намира, че показанията на свидетелите отразяват техните
възприятия и емоциите, които те очакват от детето да има, които то всъщност не е имало.
Съдът не омаловажава скръбта на майката, чрез която искът е предявен и на бащата, който е
осъден за причиняването на смърт на малолетния си син, но счита, че както предявяването
на настоящия иск, така и наложените на Н. ритуали за почитане паметта на братчето й не
допринасят за нейното психическо развитие.
Съдебният състав приема, че Н. е възприела смъртта на брат си като нещо важно, което
й е отнето, но поради изключително ранната й възраст, както и поради изтеклото време към
момента на предявяване на иска няма вреди, които да бъдат обезщетени. Неоснователни са
оплакванията, че това разбиране противоречи на критериите, на които трябва да отговаря на
едно лице от разширения кръг на лицата, легитимирани да получат обезщетение от смъртта
на родственик. Въззивната инстанция не споделя доводите, че съдът е достигнал до извода,
че ищцата няма право на обезщетение, тъй като не е претърпяла „психологически
разрушителни изменения“, вместо да достигне до по-логичния извод, че при Н. е
предопределено да живее с усещането за тази загуба през целия си живот. На първо място,
нито вещото лице, нито съдът споменават „психологически разрушителни изменения“.
Съдът въз основа на изводите на психолога е приел, че няма настъпили дълбоки
психологични и емоционални промени, които да подлежат на обезщетение. На второ място,
дали Н. ще живее с усещането за загубата зависи на този етап от нейното развитие от
родителите й и останалите възрастни около нея, сред които са и свидетелите. Очевидно е, че
поради вкопчването в спомена за починалото дете, възрастните натоварват със своите
емоции и другото си дете, което е преживяло ситуацията по съвсем различен от тях начин.
Независимо от това детето е успяло да се стабилизира и при него няма отрицателни
емоционални и психологически изживявания до степен, че да се приеме нарушаване на
нормалното развитие на детето, които да са довели до остро депресивно или емоционално
разстройство. С термините, използвани в ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г., не
е доказано, че смъртта на братчето й е причинила на ищцата морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
По тези съображения не подлежат на обезщетение от ответното застрахователно
дружество претендираните от малолетната ищца вреди от смъртта на братчето й.
Приетото прави безпредметно произнасянето по оплакванията срещу приетия от
първата инстанция принос на майката на ищцата за неупражнен върху малолетното дете
чрез неизползване на система за обезопасяване на деца в лекия автомобил, независимо от
правилността на това приемане. ОС Благоевград е изложил единствено мотиви, че следва да
се отчете принос и в този случай не могат да бъдат предмет на въззивната проверка.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 900063 от 11.01.2021 г. на Окръжен съд Благоевград по
гр.д. 165/2019 г., 9 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6