Р Е Ш Е Н И Е
№ ............................
гр. София, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 802 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 167152 от 16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 10957 по описа за 2019 г. на
СРС, 140 състав, е
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, по предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Т.Р. и В.Д.Р. съединени искове, че ответниците дължат
поравно и разделно на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
сумата в общ размер на 3805,76 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ********, бл. ********,
аб. № 010473, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването,
като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
поравно и разделно сумата в общ размер на 490,46 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 14.11.2018 г.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Срещу
решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответника В.Д.Р.,
са уважени, е постъпила въззивна жалба. Жалбоподателят поддържа, че
постановеното решение страда от редица пороци, както и че е неправилно и
незаконосъобразно. Навежда, че в хода на съдебното дирене ищецът, чиято е
тежестта за това не е доказал в условията на пълно доказване основателността на
заявените претенции. В конкретния случай не бил извършен реален отчет на
уредите в имота, не било доказано уредите да са технически изправни. От страна
на ответника експертизите били оспорени, но съдът не се съобразил с
възраженията му в тази насока. Изслушаната съдебно-техническа експертиза не
отговорила на поставените от ответника въпроси. Оспорва да е в договорно
правоотношение с ищеца и да има качеството на потребител на топлинна енергия
през процесния период. Счита, че общите условия на дружеството не представляват
договор и не го обвързват. Заявява искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените срещу него искове.
Не
е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 06.04.2021
г. въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира
присъждането на разноски за производството.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Първоинстанционнот
решение в частта, с която са уважени предявените от ищеца срещу ответницата А.Р.
установителни искове, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е влязло в сила поради връщане на
въззивната жалба на ответницата Р., както и поради необжалването му от страна
на ищеца в отхвърлителната част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Предмет
на въззивното производство са само уважените части от претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу ответника Р. за цена на топлинни
услуги, доставени от ищеца на адреса на процесния имот, както и за цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, които искове намират
своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответника част. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По
исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по продажба на топлинни услуги между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респективно битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Спорно
по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът
има качеството на потребител на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а
с отговора на исковата молба е оспорено да е налице валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи /а
и този факт не е оспорен от ответника в хода на първоинстанционното
производство/, че притежава ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния недвижим имот, констатирано с нотариален акт за собственост
върху жилище, построено върху държавна земя от ЦСК „ЖПЗ Г.Д.“***, нот.дело №
6218/21.12.1998 г. на нотариус при СРС, както и нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по дарение и делба № 128, нот.дело № 444/2005 г. на
нотариус В.А., рег. № 262 съгласно водения от Нотариалната камара регистър.
Ето
защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по
делото, като именно ответникът е длъжник по договорното правоотношение за
цената на топлинната енергия за процесния период.
Обстоятелството,
че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото дружество не
означава, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях, каквито
доводи са наведени с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, с която
ответникът е сезирал въззивния съд. Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството
му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В
конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С
решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида
не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона. В конкретния случай облигационното
правоотношение между страните и качеството на потребител на ответника на
топлинна енергия произтича от правото му на собственост върху процесния
недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на индивидуален
пимен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а
апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост.
Предвид
изложеното съдът прецени като неоснователни възраженията на въззивника-ответник
за липса на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че приложимите към
договора общи условия не го обвързват.
Не
е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника,
е с непрекъснато топлоподаване през процесния период. Съставът на въззивния съд
приема, че по надлежен ред е взето събрание от етажните собственици да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, като в
изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 763/24.09.2001
г. Ето защо по силата на сключения между етажната собственост и топлинния
счетоводител договор е извършван отчет на общия топломер в абонатната станция и
на индивидуалните уреди в апартаментите на отделните етажни собственици. Тези
документи съдът приема за годни да установят размера на потребеното количество
топлинна енергия, доставена на етажната собственост и на отделните собственици.
Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се
измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че общият топломер е
отчитан ежемесечно – в началото на всеки месец. Същият е преминал през
метрологични проверки и не са установени отклонения извън допустимите
стойности. През целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца всички технологични
разходи. Съгласно заключението за отчитане на уредите в имота след края на
първия отоплителен сезон от периода ответниците не са осигурили достъп. За
останалите отоплителни сезони /2016 г. – 2017 г. и 2017 г. – 2018 г./, достъп е
бил осигурен, което се установява и от приетите като доказателства по делото
протоколи за главен отчет. В имота на ответниците през исковия период е имало 3
броя индивидуални разпределители, монтирани на отоплителните тела, намиращи се
в имота. Отразеното в отчетите съответства на изравнителните сметки, изготвени
от топлинния счетоводител. Топлинната енергия за битова гореща вода е отчитана
по показанията на 2 броя водомери.
Съгласно
експертното изследване дружеството топлинен счетоводител е изготвило коректни
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. В заключение е
посочено, че задълженията за цена на топлинната енергия за периода м.май 2015
г. – м.април 2017 г. възлизат на сумата от 2622,17 лева.
За
отоплителен сезон м.май 2017 г. – м.април 2018 г. по делото са прието документи
за главен отчет, изравнителна сметка, изслушано е заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно същите може да се направи
обоснован извод, че цената на топлинната енергия, потребена от ответниците през
този сезон възлиза на сумата от 1186,40 лева, както е приел с решението си и
СРС.
Ето
защо общия размер, за който предявения главен иск за цена на топлинната енергия
за исковия период е в размер на 3808,57 лева, като ищецът претендира по малка
сума – 3735,84 лева.
С
оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Неоснователни в
тази връзка са доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция
въззивна жалба, че ищецът не е доказал в производството количеството топлинна
енергия, която е доставил на адреса на процесния имот, собственост на
ответницата. Видно е от документите за главен отчет, от изравнителните сметки,
а също и от заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ, че начислената топлинна
енергия, отдадена на отоплителните тела в имота, ползвана за подгряване на вода
и такава, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с действащите
през периода нормативни актове.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че задълженията са начислени без да е извършен
реален отчет на уредите в имота. Както се посочи по-горе, не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото и от заключението на СТЕ, че ответникът
е осигурявал достъп до жилището си за извършване на главен отчет в края на последните
два отоплителни сезона, включени в исковия период.
Не
са налице основания съдът да не кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ и
ССчЕ, доколкото същите са обективно дадени и съдържат отговор на стоящите пред
изследването и относими към предмета на делото задачи. Изготвени са от лица,
притежаващи необходимите специални знания из съответните области на науката и
техниката, като не са налице причини съдът да се съмнява в обективността и
правилността на изводите на експертите или в тяхната безпристрастност. Ето защо
и доколкото кореспондират с останалите писмени доказателства по делото правилно
са ползвани от СРС при изграждане на изводите за фактите, релевантни за
разрешаване на спора между страните.
По
отношение на доводите, съдържащи се във въззивната жалба, за липсата на
основание за ищеца за начисли служебно топлинна енергия за отоплителен сезон
м.май 2015 г. – м.април 2016 г., поради неосигурен достъп за отчитане на
индивидуалните разпределители, настоящият състав приема следното:
По
делото, като писмени доказателства са приети съставени протоколи от 17.05.2016
г. и от 27.05.2016 г. за абонатите, неосигурили достъп за отчитане на уредите.
Ответникът не е оспорил в хода на първоинстанционното производство така
представените доказателства. Не е навел и доводи срещу начисляването на
топлинна енергия по този ред. За пълнота на изложението въззивният състав
намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма
за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие
– когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен
достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага заключението, че
основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и
подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването
на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството
на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна
енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител (т.нар. неосигурен достъп).
Според
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на
договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда
отклонение от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението
на задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на
последния доказването на предоставения достъп до имота, а в тежест на
топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата, при
който отчет не е бил осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41,
ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към договора, неосигуряването
на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на
продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански договор
при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите
избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп –
чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В
случая по делото са представени именно такива протоколи, подписани от
представители на етажната собственост, като се установява, че на предварително
определените дати за отчет, представител на апартамент № 9 не е осигурил
достъп. Доколкото от направените от вещото лице по СТЕ изчисления не са
констатирани несъответствия с нормативния ред за начисляване на топлинна
енергия поради неосигурен достъп, то и това възражение на въззивника следва да
се прецени като неоснователно.
Предвид
всичко изложено, въззивният съд намира, че в производството е установено, че
ищецът е изправна страна по договора с ответника, че е доставил в имота на
последната количество топлинни услуги, чиято стойност възлиза на сумата, за
която главният иск е уважен, с оглед което неоснователни се явяват
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба.
Останалите
наведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първия съд процесуални
нарушения не съответстват на процесуалното развитие на производството и на
действията на страните, каквито те са отразени съгласно съдържащите се в
кориците на делото материали. Противно на твърденията в жалбата нито с отговора
на исковата молба, нито с последваща молба ответникът е поставил въпроси към
поисканите от ищеца с исковата молба експертизи. Такива не са били отправени
към експертите и в първото и единствено по делото открито съдебно заседание,
проведено на 03.07.2019 г., в което ответникът и въззивник пред настоящата
инстанция е взел лично участие. Последният е заявил, че няма въпроси към вещите
лица и не е оспорил заключенията им. Ето защо и напълно неоснователно с
въззивната жалба, подадена срещу съдебното решение, въззивникът изтъква пороци,
за наличието на каквито изводи не могат да бъдат направени с оглед
процесуалното поведение на страната в първоинстанционното производство.
При
липсата на други доводи във въззивната жалба на ответника Р., в това число и липса
на конкретни оплаквания срещу дължимостта и размера на цената на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и доколкото по делото е установено, че
такава услуга е извършвана през исковия период, въззивният съд не дължи
произнасяне и ревизия на съдебното решение в тази част.
Предвид
изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение № 167152 от 16.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 10957 по описа за 2019 г. на СРС, 140 състав, в частта,
с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В.Д.Р. дължи на
ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД ½ част
от сума в общ размер на 3805,76 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ********, бл. ********,
аб. № 010473, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да се
потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната жалба
обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски
за производството на основание чл. 78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема
страна ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без да
излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба на
последния. Молбата не може да се третира като отговор на въззивната жалба, какъвто
не е депозиран по делото. Доколкото „Т.С.“ ЕАД като въззиваем не е представляван
в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, липсва
основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167152
от 16.07.2019 г., постановено по гр.д. № 10957 по описа за 2019 г. на СРС, 140
състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.Д.Р., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД ½ част от сума в общ размер
на 3805,76 лв., представляваща стойност на топлинни услуги (в това число и цена
за дялово разпределение) за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ********, аб. № 010473, ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както и в частта за
разноските.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Т.Р. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 200 ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД
срещу А.Т.Р. и В.Д.Р. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на
въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.