№ 643
гр. Добрич, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230102881 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /със старо наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С.,
чрез упълномощения адвокат В. Г. от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
** срещу С. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, *** Исковете са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №733/10.07.2023г. по
ч. гр. д. №1382/2023г. по описа на ДРС, а именно:
- 54.36 лв. (петдесет и четири лв. и 36 ст.), която сума представлява сбор от
дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги по Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г.,
сключено към Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г., за ползване на
мобилен номер *************, за отчетен период от 15.06.2021г до
14.07.2021г.;
- 145.72 лева (сто четиридесет и пет лв. и 72 ст.), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.03.2021 г. за
мобилен номер *************, формирана от сбора на три стандартни
месечни абонаментни такси, взети без ДДС, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на заявлението в съда -
01.06.2023г. до окончателното плащане;
1
- 25,00 лева - заплатена държавна такса;
- 240,00 лева - адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че С. М. е сключила с Йеттел България
ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), договор за мобилни
услуги от дата 13.04.2018г., за ползване на мобилен номер ************* и
Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г. по горецитирания договор,
съгласно което избрал за абонаментен план Тотал + 57.99 лв., с месечна такса
промо 52.99 лв. и е уговорен първоначален срок на действие – 24 месеца, до
15.03.2023г.
С. М. е ползвала предоставените и мобилни услуги от мобилния
оператор, като потреблението и е било фактурирано под клиентски номер
№*********.
За потребление на услугата за отчетен период от 15.06.2021г. до
14.07.2021г., ищецът издал фактура №**********/15.07.2021г. на стойност
54.36 лв. за месечни абонаментни такси за потребление от абоната по
договора за услуги, която сума е следвало да се плати до 30.07.2021г., към
фактура е било приложено извлечение за потреблението на ползвания
мобилен номер.
Длъжникът бил неизправна страна по горецитираните договори и не е
заплащал задълженията си към ищеца. Договорът е бил едностранно
прекратен от ищеца на 05.08.2021г. на осн. чл.11 от договора във вр. чл.75 във
вр. чл.19б от ОУ на мобл. Оператор.
На абоната е начислена и неустойка, поради предсрочно прекратяване
на договора в размер на 145.72 лв., включена в издадената крайна фактура
№**********/15.08.2021г. в общ размер на 200.08 лв.
„Теленор България“ ЕАД претендира от ответника, главница в общ
размер на 200.08 лв., от която: 54.36 лв. - неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и неустойка в размер на 145.72 лв. /сформирана от сбора на
3 мес. аб. такси, всяка по 48.32 лв. без ДДС/ по издадена крайна фактура
№**********/15.08.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Поради неплащане от страна на С. М. за процесните и задължения,
ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу абоната, по което
е било образувано ч. гр. д. №1382/2023г., като съдът е издал заповед за
изпълнение №733/10.07.2023г. срещу длъжника за горепосочените суми и
основания.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на заявителя да предяви искове
срещу М. в едномесечен срок от получаване на разпореждането.
В дадения му месечен срок, заявителят-ищец е подал настоящата искова
молба с пр. осн. чл.422 от ГПК срещу ответника.
2
Ищцовото дружество моли, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува изискуемо и
неудовлетворено притезание спрямо С. М. в горепосочените размери и на
горепосочените основания и за процесните периоди, за което е издадена
Заповед №№733/10.07.2023г по ч. гр. д. №1382/2023г. по описа на ДРС.
Ищцовото дружество претендира и сторените съдебни разноски, както в
настоящото установително производство, така и в заповедното.
ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения му
особен представил – адв. М. Ж. на 05.03.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, че договорът е бил
едностранно прекратени от ищеца, тъй-като ответникът не е уведомен
писмено за това по надлежния ред, следователно, М. не дължала търсената
неустойка от заявителя, отделно от това, клаузата за неустойка по чл.2 от
раздел 3 на допълнителното Споразумение от 15.03.2021г., била нищожна,
защото е неравноправна и противоречала на добрите нрави, необосновано
висока и не изпълнявала присъщите и обезщетителна и обезпечителна
функции. Всичко това, създавало предпоставки за неоснователно обогатяване
на ищеца.
Ответникът оспорва съдържанието на процесните фактури, изд. на
15.07.2021г. и на 15.08.2021г.
Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани.
По делото е приложените за послужване ч. гр. д. №1382/2023г. по описа
на ДРС.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове, са процесуално допустими и частично
основателни.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договорите за
мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения
за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост
на вземането.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав, се
установява от приложените писмени доказателствени средства, от които е
3
видно, че са налице облигационни правоотношения по договор за мобилни
услуги от дата 13.04.2018г. за ползване на мобилен номер ************* и
Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г. по горецитирания договор,
съгласно което избрал за абонаментен план Тотал + 57.99 лв., с месечна такса
промо 52.99 лв. и е уговорен първоначален срок на действие – 24 месеца, до
15.03.2023г.
Ответникът с отговора по исковата молба е оспорил изрично и
категорично, че между него и ищеца са налице валидно сключени
облигационни правоотношения по повод на горецитирания договор, като
отделно от това излага съображения, че липсват доказателства, че
потребителят е бил надлежно уведомен за едностранното му прекратяване от
мобилния оператор.
Във връзка със своевременното оспорване от страна на ответника, че
между ищеца и С. М. са сключени процесните договор за моб. услуги от
13.04.2018г и доп. Споразумение към него от 15.03.2021г., съдът е задължил
„Йеттел България“ ЕАД, да представи в оригинал цялата преписка по
договора /л.96-106/. В определения му срок, ищцовото дружество е заявило,
че ще се ползва от приложените писмени доказателства и е депозирало по
делото оригиналите на договора и на доп. Споразумение към него. По искане
на ответника, съдът е допуснал и назначил СГЕ, досежно установяване, дали
подписите и ръкописно изписания текст в договор за мобилни услуги от
13.04.2018г., декларация-съгласие от същата дата, допълнително
споразумение от 15.03.2021г и заявление за активиране на услуга, са
положени от С. М..
Видно от заключението по СГЕ /л.124/, вещото лице е категорично, че
подписите и ръкописните текстове под документите са на ответницата.
Съдът кредитира заключението по СГЕ, като пълно, обективно и
неоспорено от страните.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали валидни облигационни правоотношения по повод сключени на
13.04.2018г. договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
************* и допълнително споразумение към него от 15.03.2021г.
По делото е спорно, дължат ли се от ответника претендираните от ищеца
суми. Исковете са оспорени своевременно от ответната страна по основание и
по размери. Поради гореизложеното, съдът е допуснал и назначил ССЧе по
искане на ищцовото дружество. Видно от изготвеното заключение
/приложено на л.160-162/, се установява, че са налице неплатени фактури за
процесния период от ответницата в размер на 200.08 лв., от които: 39.54 лв.-
главница сбор на месечни такси използвани за ел. съобщителни услуги в това
число: 54.36 лв по фактура №**********/15.07.2021г. и 14.82 лв. в
отрицателен размер по кредитно известие с №********** от 15.08.2021г и
160.54 лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договор, начислена в
кредитно известие с №********** от 15.08.2021г., т.е. претендираната
неустойка е 145.72 лв. /160.54 лв. – 14.82 лв.=145.72 лв./
4
Съдът кредитора заключението по ССчЕ като пълно, обективно и
неоспорено от страните.
Въз основа на съглашението по процесния договор, ищецът се е
задължил да предоставя на ответника, част от услугите по раздел II от ОУ.
Операторът осигурявал достъп до услугите, а абонатът чрез действията си, ги
ползвал. Следователно, ползването на услугите, е било обвързано от
активността на абоната.
Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът приема, че
ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и е изправна страна по
тях.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД, за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Йеттел /с предишно наименование
„Теленор“/ цени, по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ.
В т. 27 от ОУ, ясно е посочено, че плащането на посочената във
фактурата сума, се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не
по-късно от 15 дни от издаването и.
Ответникът е неизправна страна по горепосочения договор и
допълнително споразумение към него, като е преустановил плащанията на
задълженията си по тях. Договорите са едностранно прекратени от мобилния
оператор на 05.08.2021г. по вина на потребителя на осн. чл.11 от договора във
вр. чл.75 във вр. чл.19б от ОУ на мобилния оператор. За потребление на
мобилната услуга за периода от 15.06.2021г. до 14.07.2021г., ищецът е издал
фактура №**********/15.07.2021г. на стойност 54.36 лв. за месечни
абонаментни такси за потребление от абоната по договора за услуги, която
сума е следвало да се плати до 30.07.2021г., към фактура е било приложено
извлечение за потреблението на ползвания мобилен номер.
След като е минал падежа на горецитираната фактура /30.07.2021г./ и не
е последвало плащане от сстрана на М., ищецът е издал на 15.08.2021г, крайна
фактура №********** на обща стойност 200.08 лв., платима до 15.08.2021г.
Видно от фактурата, приложена на л.27 по делото, е начислена неустойка в
размер на 145.72 лв. и е включена сумата от 54.36 лв. – неплатени месечни
абонаментни такси и оптребление на мобилни услуги.
С. М., от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е погасила дължимата сума в размер на 54.36 лева,
представляваща сбора от месечните абонаментни такси по договора за
мобилни услуги за предпочетен номер +************* за процесния период.
Доколкото, ответницата не е представила доказателства за погасяване на дълга
си, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на
доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Изложеното налага извода, че претенциите на ищеца, с която се иска да
5
бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 54.36 лева,
представляваща дължими неплатени месечни абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение от
15.03.2021г , сключено към договор за мобилни услуги с предпочетен
+************* от 13.04.2018г. за отчетен период от 15.06.2021г. -
14.07.2021г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на заявлението (01.06.2023г.) до окончателното плащане на
задължението, които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№1382 по описа на Районен съд Добрич за 2023г., са основателни и следва да
бъдат уважени.
По иска, с който се претендира неустойка, е в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидни облигационни правоотношения по договорите за
мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните задължения от
ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен
размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен
размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В т. 9, б. „а“ от процесните договори за мобилни услуги е предвидено, че
при прекратяването на съглашението по вина или инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му договора или други документи,
свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният дължи за всяка
сим карта по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Предвидено е също, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Следователно, договорната връзка може да бъде прекратявана и с
едностранно волеизявление на една от страните, но само ако такава
възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от ОУ, е
установено правото на оператора едностранно да прекрати договора, когато
абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми. Това
право следва да бъде упражнено, посредством изпращане на писмено
уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът ще се
счита прекратен от момента на получаването му от ответника. По делото
обаче, не бяха представени доказателства, че до знанието на ответника е
достигнало уведомление в този смисъл.
6
Ищецът твърди в молба с вх. №20716/23.11.2023г /л.33-35/, че договорът
за мобилни услуги и доп. Споразумение към него, е бил едностранно
прекратен на 05.08.2021г. – дата на деактивация на процесния абонамент
/поради неплащане в срок на дължими суми от потребителя абонат/, в
съответствие с действащите ОУ /чл.19, б.“а“/ и без необходимост от писмено
предизвестие, вследствие на което, за мобилния оператор възникнало право да
претендира от абоната неустойки, които като размери не надвишавали
трикратният размер на три месечни абонаментни такси и в този смисъл,
неустойките не били прекомерни, съответно и неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, т.е. не били нищожни.
Правото за едностранно прекратяване на договора може да бъде
упражнено само с нарочно, изрично волеизявление, отправено от ищеца и
достигнало до знанието на ответника, не и с конклудентни действия. При
прекратяването, договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие
- прекратяват се правата и задълженията на страните, без обаче да се
заличават тези права и задължения, които вече са били породени. Във всички
случаи, прекратяването на договорите има действие от деня на писменото
уведомяване. Не следва друго от клаузата на чл. 19б от ОУ на договорите за
електронни съобщителни услуги (л. 29). Действително, тази клауза не
предвижда изрично писмена форма на изявлението на оператора за
предсрочно прекратяване на договора, каквато обаче се изисква за
изявлението на потребителя в чл. 19а от ОУ. Щом нищо конкретно не е
предвидено в договорите и в ОУ към тях, относно формата на уведомяване на
потребителя от оператора, приложимо е общото правило, че писменият
договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма - писмена.
Писмено изявление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване
на договорите по делото, няма.
Отделно от това, следва да се отбележи, че не може да се приеме, че е
налице редовно уведомяване на абоната, начисляването и вписването във
фактура на задължение за неустойка – последното е следствие от надлежното
упражняване на правото, договорът да се прекрати.
Безспорни и категорични доказателства за надлежно изпратено и
връчено писмено уведомяване на ответника по делото за едностранно
предсрочно прекратяване на договорите от ищеца, не са ангажирани. Не
съставлява такова и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, което освен, че не се връчва на ответника, е подадено в ДРС на
01.06.2023г. /дата на пощенско клеймо/, т.е. след изтичане срока на договора и
доп. Споразумение към него, който е настъпил на 15.03.2023г. Съответно, не
може да се приеме, че и с подаването на исковата молба на 03.11.2023г.,
респективно, с получаването на препис от нея от особения представител на
ответника на 05.03.2024г. /л.67/, е настъпила последицата на предсрочното
прекратяване на договора, доколкото към всички посочени дати, срокът на
действие на договора, вече е бил изтекъл.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че процесния
договор и доп. споразумение към него, сключени между страните по делото,
7
не са били предсрочно прекратени. При това положение, неустойка не се
дължи, защото не е доказана основната предпоставка, обуславяща
начисляването и. В този смисъл е и съдебната практика /Решение
№48/07.03.2025 по в. гр. д. №738/2024г по описа на ДОС, Решение
№46/14.02.2024г по в. гр. д. №832/2023г по описа на ДОС/.
Всичко изложено, налага извода, че искът за установяване дължимостта
на сумата от 145.72 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 15.03.2021г. за предпочетен номер
+************* в размер на 3 стандартни месечни такси, без ДДС (или
3х48.32 лева=144.96), а за разликата от 0.76 лв. до пълния претендиран размер
от 145.72 лв. представлява част от предоставените отстъпки на абоната,
съответстваща на оставащия срок до края на договора, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и на ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и на отхвърлената част от претенцията.
Ответникът е представляван от особен представител, като
възнаграждението му е заплатено от ищеца.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №1382/2023г по описа на ДРС, за основа, следва да
бъде използвана глобалната сума от 265.00 лева /25 лв. – държавна такса и 240
лв. – адв. възнаграждение/.
Ищецът е представил списък на разноските /л.79/. За заповедното
производство претендира разноски в размер на 265.00 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 240, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00
лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1615.00 лева,
от която сума: адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева /л.8/;
държавна такса в размер на 75,00 лева /л.37/, 400.00 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника /л.59/, 400.00 лв. – депозит
за вещо лице по ССчЕ – л.156 и 500.00 лв. – депозит за вещо лице по СГЕ
/л.123/.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника, следва да бъде възложена за плащане сумата от 71.99 лева -
разноски в заповедното производство и сумата от 438.78 лева - разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България”
8
ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на
директорите М. С. срещу С. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във
вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че ответникът С. Д. М., ЕГН **********,
дължи на ищеца „Йеттел България” ЕАД, сумата от 54.36 лв. /петдесет и
четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сбор от дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги по Допълнително споразумение от дата 15.03.2021г., сключено към
Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г., за ползване на мобилен номер
************* за отчетен период от 15.06.2021г до 14.07.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от 54.36 лв., считано от датата на
подаването на заявлението (01.06.2023г.) до окончателното плащане на
задължението, част от която сума е предмет на Заповед за изпълнение
№733/10.07.2023г по ч. гр. д. №1382 по описа на Районен съд Добрич за
2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: **** ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С. срещу С. Д. М.,
ЕГН **********, гр.Добрич, ***, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 145.72 лева (сто четиридесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща начислена неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на абоната на договорен абонамент от дата 15.03.2021г.
за мобилен номер ************* по сключен между страните договор за
мобилни услуги от 13.03.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, ***да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** ЕИК
*********, сумата от 71.99 лв. /седемдесет и един лева и деветдесет и девет
стотинка/ – съдебни разноски по ч. гр. д. №1382/2023 г. по описа на Районен
съд Добрич, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, гр.Добрич, ***да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** ЕИК
*********, сумата от 438.78 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/ – съдебни разноски по гр. д. №2881/2023г. по
описа на Районен съд Добрич, съобразно изхода от спора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9
10