№ 221
гр. Благоевград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Сп. Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20211200100047 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Б., ЕГН ********** и М.
ЦВ. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“Н.Ц.“ №26, вх.“А“, ет.3, ап.5, чрез
адв.А.А., със съдебен адрес: гр.П., ул.“Ч.т.“ №2, против Община Б., с административен
адрес: гр.Б., пл.“Н.В.“ №1, Булстат ....
Ищците твърдят, че с Нотариален акт №134, т.I, peг.№1220, дело №128 от 06.06.2008 г. са
учредили в полза на „К.“ ООД (заличено търговско дружество) право на строеж за
построяване на жилищна сграда за сезонно обитаване – V-та категория, с РЗП - 1014.60
кв.м., ЗП - 266.75 кв.м. в УПИ VIII, пл.№17, кв.284 по регулационния план на гр.Б., върху
собствения им поземлен имот – урегулиран поземлен имот VIII-17 /осми за планоснимачен
номер седемнадесети/, в квартал 284 /двеста осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста
и деветдесет квадратни метра/ по плана на гр.Б., при съседи на имота по скица: УПИ1Х -15
и УПИ IV - 3, всички в квартал 284 по плана на гр.Б., и от две страни улици, който по
одобрената КККР на гр.Б. представлява Поземлен имот с идентификатор №02676.501.3997
(нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с адрес
на поземления имот: обл.Благоевград, общ.Б., гр.Б., п.к.2770, ул.“П.Е.“, с площ на имота 362
кв.м. (триста шестдесет и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи
на поземления имот: имот с идентификатор №02676.501.4500 (нула, две, шест, седем, шест,
точка, пет, нула, едно, точка, четири пет, нула, нула), имот с идентификатор
№02676.501.4525 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, четири, пет,
две, пет), имот с идентификатор №02676.501.6287 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет,
1
нула, едно, точка, шест две, осем, седем), номер по предходен план: 3997 (три хиляди
деветстотин деветдесет и седем), квартал: 284 (двеста осемдесет и четири), парцел:VIII
(осми).
Твърди се, че съгласно посочения по – горе нотариален акт „К.“ ООД е поело задължение да
изгради цялата сграда и да я въведе в експлоатация, като извърши строителството на
сградата в 30-тридесет месечен срок от подписване на нотариалния акт.
В исковата молба се твърди, че за строителството на жилищната сграда в описания по-горе
недвижим имот е издадено разрешение за строеж №186/11.07.2007г. от гл. архитект на
Община Б..
Посочва се, че от страна на „К.“ ООД е започнато строителството на сградата, предмет на
учреденото право на строеж, но сградата не е построена както в срока, посочен в
нотариалния акт, така и в срок от 5 -години, считано от датата, на която правото на строеж е
било учредено в полза на „К.“ ООД. Това станало и причина издаденото разрешение за
строеж за сградата да изгуби правното си действие през 2012 г.
Твърди се още, че през 2013 г., в срока по чл.153, ал.3 от ЗУТ ищците са депозирали искане
до гл.архитект на Община Б. за презаверяване на разрешението за строеж, по което от
гл.архитект бил постановен отказ с мотиви, че строителството на сградата въобще не е
започнало, тъй като съставеният протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежа не е бил подписан от служител на
Община Б. и който протокол съгласно чл.157, ал.1 от ЗУТ се счита за начало на строежа.
Посочва се, че този отказ бил обжалван, като с решение на АС – Благоеваград по адм.дело
№20147030700102 отказът на гл.архитектект на Община Б. да презавери разрешението за
строеж бил отменен. В решението си АС-Благоевград приел, че в случая е налице
хипотезата на чл.153, ал.2, т.2 от ЗУТ - когато строителство е започнало, но сградата не е
построена на етап груб строеж в 5 -годишен срок от влизане в сила на разрешението за
строеж. Твърди се, че решението на АС – Благоевград е окончателно, поради което след
03.09.2015 г. станало възможно да се презавери разрешението за строеж и да продължи
изграждането на строежа.
В исковата молба се навежда, че към 03.09.2015 г., когато станало възможно да се презавери
разрешението строеж и да продължи строителството на жилищната сграда, учреденото
право на строеж на „К.“ ООД вече било погасено, тъй като съгласно чл.67, ал.1 от ЗС
правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на
земята, ако не се упражни в продължение на 5 години. В тази насока се поддържа, че 5-
годишният срок по чл.67, ал.1 ЗС за построяване на сградата е започнал да тече на
06.06.2008 г. и е изтекъл на 06.06.2013 г., като след този срок учреденото право на строеж е
погасено по силата на закона.
Поддържа се, че поради заличаването на „К.“ ООД като търговец поради обявяването му в
2
несъстоятелност, за ищците е налице правен интерес да предявят настоящия иск срещу
Община Б., че правото на строеж, което е било учредено на това дружество с нотариален акт
№134, т.I, рег.№1220, дело №128 от 06.06.2008 г., е погасено по давност. В тази насока
ищците се позовават и на ТР 1/2017 г. на ОСТК на ВКС.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Община Б., че е погасено по давност правото на строеж за „Жилищна сграда за сезонно
обитаване“ V категория, РЗП 1014.60 и ЗП 266.75 кв. метра, което е било учредено от
ищците на „К.“ ООД, сега заличен търговец поради обявяването му в несъстоятелност, с
нотариален акт №134, т.I, peг.№1220, дело №128 от 0б.06.2008 г. върху собствения на
ищците поземлен имот- урегулиран поземлен имот VIII -17 /осми за планоснимачен номер
седемнадесети/, в квартал 284 /двеста осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста и
деветдесет квадратни метра/ по плана на гр.Б., при съседи на имота по скица: УПИ1Х-15 и
УПИ IV - 3, всички в квартал 284 по плана на гр.Б., и от две страни улици, който по
одобрената КККР на гр.Б. представлява Поземлен имот с идентификатор №02676.501.3997
(нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, три, девет, девет, седем), с адрес
на поземления имот: обл.Благоевград, общ.Б., гр.Б., п.к.2770, ул.“П.Е.“, с площ на имота 362
кв.м. (триста шестдесет и два квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи
на поземления имот: имот с идентификатор №02676.501.4500 (нула, две, шест, седем, шест,
точка, пет, нула, едно, точка, четири, пет, нула, нула), имот с идентификатор
№02676.501.4525 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, четири, пет,
две, пет), имот с идентификатор №02676.501.6287 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет,
нула, едно, точка, шест, две, осем, седем), номер по предходен план: 3997 (три хиляди
деветстотин деветдесет и седем), квартал: 284 (двеста осемдесет и четири), парцел:VIII
(осми).
С исковата молба се представят писмени доказателства по отношение на които се прави
искане за приемането им като доказателства по делото.
По реда на чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника – Община Б., чрез адв.М.К.. В него се поддържат съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че Община Б. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, като се
поддържа, че за ищеца липсвало правен интерес от предявяването на иска срещу ответната
община. Твърди се, че правото на строеж не се коментира в цитираното от ищците ТР
№1/2017 г. на ОСТК на ВКС, поради което ответникът не е легитимиран да отговаря по
предявения иск. Отделно от това, по делото не ставало ясно дали предмет на спора е
движима или недвижима вещ. Не било ясно от коя категория вещи, посочени в чл.11 ЗН
твърди ищеца, че е процесната. С тези съображения ответникът обосновава
недопустимостта на предявената искова претенция.
3
На следващо място, ответникът поддържа, че исковата претенция е и неоснователна, тъй
като от приложените доказателства не може да се направи извод за основателност на
претенцията. Твърди се, че приложените доказателства установяват възникнало между
ищците и трето за делото лице правоотношение по учредяване на право на строеж. Правото
на строеж било за сграда, с отделни самостоятелни обекти, част от които били предвидени
след изграждането им да станат собственост на ищците, а друга част – на третото лице.
Твърди се, че за частите от строежа, които са предвидени да преминат в собственост на
ищците искът е неоснователен. Твърди се, че ищците не излагат твърдения и не представят
доказателства да са собственици на поземления имот към настоящия момент. Същото се
отнасяло и за семейното им положение, като определят фактор за наличие на съсобственост
между страните. От решението по административното дело ставало ясно, че е налице
изградена част от строежа, но не е индивидуализирана частта от строежа, която е следвало
да е собственост на третото лице.
В заключение на изложеното, ответникът иска постановяване на определение, с което да се
прекрати производството по делото, евентуално – постановяване на решение, с което
предявения иск да се отхвърли като неоснователен. Моли и за присъждане на сторените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищците М.Б. и М.Б., редовно и своевременно призовани, не се
явяват, за тях се явява адв.А.А., която по съществото на делото поддържа подробни
съображения за основателност на предявения иск и иска неговото уважаване. Претендира
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, за ответната Община Б., редовно и своевременно призована,
явява се адв.М.К., която по съществото на делото поддържа, че предявения иск е
неоснователност и иска неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №171, том III, рег.№2597, дело №571/2005 г. на нотариус С.К., с рег.№505
на Нотариалната камара, ищецът М. Н. Б., ЕГН ********** е придобил чрез покупко-
продажба с В.Л.И., ЕГН ..., правото на собственост върху УПИ VIII (осми), пл.№17
(седемнадесети), кв.284 (двеста осемдесет и четири) по плана на гр.Б., целия с площ от 390
кв.м., при съседи: УПИ IX, пл.№15, кв.284; УПИ IV, кв.285 и от двете страни улици. От
приложената Скица №15-497019-05.06.2019 г. на СГКК-гр.Благоевград се установява, че
горепосочения недвижим имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на
Община Б. като поземлен имот с идентификатор 02676.501.3997, с площ от 363 кв.м., с
адрес: гр.Б., п.к.2770, ул.“П.Е.“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с
4
идентификатори: 02676.501.4500, 02676.501.4525 и 02676.501.6287.
От нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение
за построяване на сграда №134, т.I, peг.№1220, дело №128/2008 г. на нотариус Л.М., рег.
№502 на Нотариалната камара, се установява, че на 06.06.2008 г. ищците М. Н. Б., ЕГН
********** и М. ЦВ. Б., ЕГН **********, като собственици на УПИ VIII-17 (осми за
планоснимачен номер седемнадесети), в квартал 284 (двеста осемдесет и четвърти), с площ
от 390 кв.м. (триста и деветдесет квадратни метра), са учредили правото на строеж на „К.“
ООД, рег. по ф.д.№11285/2001 г. по описа на СГС-ФО, представлявано от управителя
К.Б.Г., за построяване на Жилищна сграда за сезонно обитаване – V категория, с разгърната
застроена площ от 1014.60 кв.м. и със застроена площ от 266, 75 кв.м. върху описания по-
горе урегулиран поземлен имот, съгласно одобрен Архитектурен проект от 13.06.2007 г. и
Разрешение за строеж №186/11.07.2007 г. на Главния архитект на Община Б., като е
предвидено, че дружеството става собственик на всички онези обекти, които са извън
обектите, за които собствениците учредители, запазват за себе си правото на строеж,
подробно описани в раздел I (първи) на нотариалния акт.
С т.III.2 на посочения по-горе нотариален акт „К.“ ООД се е задължило да извърши
строителството на сградата за 30 (тридесет) месечен срок от подписването на нотариалния
акт, при спазване на всички стандарти, нормативни и проектни изисквания, като изпълни
обектите на учредителите в напълно завършен вид до ключ, подробно посочен в
нотариалния акт.
За строителството на жилищната сграда, за която е учредено правото на строеж с посочения
по-горе нотариален акт, е издадено Разрешение за строеж №186/11.07.2007 г.
С Решение №458 от 03.09.2015 г., постановено по адм.д.№102/2014 г. по описа на
Административен съд-Благоевград е отменен отказ на Кмета на Община Б. да презавери
Разрешение за строеж №186/11.07.2007 г., обективиран в писмо изх.№94-02-6732/12.07.2013
г. и е върнато делото за ново произнасяне от Кмета на Община Б., в съответствие с мотивите
на решението.
С Решение №948 от 14.05.2018 г., постановено по т.д.№3113/2017 г. по описа на СГС е
обявена несъстоятелността на „К.“ ООД, ЕИК ..., а с Решение №1415/01.08.2019 г. по т.д.
№3113/2017 г. по описа на СГС (влязло в законна сила на 09.08.2019 г.), на основание
чл.632, ал.4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на „К.“ ООД (н) и е
постановено заличаване от търговски регистър на търговското дружество.
При така установените факти, БлОС намира за установено от правна страна следното:
С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът намира, че по делото е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.67,
ал.1 ЗД, който е процесуално допустим, предявен срещу надлежен ответник (Община Б.),
5
при наличието на правен интерес от предявяване.
Неоснователно е възражението на ответника, че Община Б. не е пасивно легитимирана
страна по предявения иск. Съобразно приетото в т.10 от Тълкувателно решение №1 от
3.12.2018 г. на ВКС по т.д.№1/2017 г., ОСТК, докладчик съдията К.Е., недвижимите имоти и
движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след
прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават
собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават
собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл.11 ЗН, когато длъжникът е
търговец-юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. Прието е, че с оглед
обстоятелството, че заличеният търговец-юридическо лице няма правоприемници, по
аналогия с чл.11 ЗН следва да се приеме, че притежаваните от него недвижими имоти и
движими вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност, се придобиват
от държавата, съответно от общината. Съгласно чл.11 ЗН, когато няма лица, които могат да
наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото
да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно за
жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се
намират. В закона не е посочено изрично придобива ли общината наследимите и
прехвърлими ограничени вещни права на наследодателя (респ. заличеното юридическо лице
– търговец) върху имоти, намиращи се на нейна територия (право на строеж, сервитути). По
аргумент от по-силното основание щом общината е овластена по закон да придобива
собствеността върху посочените в чл.11 ЗН наследствени имоти на нейната територия, тя
следва да се приеме, че става титуляр и на вещните права върху чужда вещ (право на
строеж), които приживе са принадлежали на наследодателя (респ. заличеното юридическо
лице-търговец). Този извод е в съгласие с разпоредбата на чл.111, ал.1 ЗС, която предвижда,
че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Доколкото разпоредбата на чл.11 ЗН
не предвижда отклонение от принципното положение на чл.111, ал.1 ЗС, следва да се
приеме, че на основание и по реда на чл.11 ЗН общината става титуляр и на ограничените
вещни права на наследодателя (респ.заличеното юридическо лице-търговец) върху имоти,
намиращи се на нейна територия. В случая, доколкото имотът върху който е учредено
правото на строеж се намира на територията на Община Б., то по арг. от чл.11 ЗН тя, след
заличаването на „К.“ ООД (н), е станала титуляр на придобитото от посоченото дружество
ограничено вещно право на строеж върху посочения по-горе недвижим имот, останало
непродадено в производството по несъстоятелност (не са ангажирани доказателства, а и
дори и липсват твърдения, че същото е било продадено в производството по
несъстоятелност). След като Общината е станала титуляр на ограниченото вещно право на
строеж, то именно тя е и тази, която следва да се предяви искът за погасяването му, поради
неупражняване в предвидения от закона 5-годишен срок, по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.67,
ал.1 ЗС. С оглед изложените по-горе съображения, БлОС намира, че пасивно легитимирана
6
по предявения иск е именно ответната страна, поради което доводите на ответника, че
Община Б. не е пасивно легитимирана по предявения иск, са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на Общината, че за ищците липсва правен интерес от
предявяване на иска. Доколкото именно ищците М.Б. и М.Б. са учредители на правото на
строеж по Нотариален акт №134/2008 г. на нотариус Л.М., за тях съществува правен интерес
от освобождаването на имота от учреденото върху него право на строеж, което реално ще се
постигне, при положителен изход от делото. Ето защо, доводите, че за ищците липсва
правен интерес от иска, са неоснователни.
Предявеният иск е и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на
5 години. Съдът намира, че релевантен за преценката дали правото на строеж е погасено е
именно законоустановеният в чл.67, ал.1 ЗС срок от 5 години. Разпоредбата на чл.67, ал. 1
от ЗС е императивна и същата не може да бъде дерогирана от страните с уговарянето на по-
кратък давностен срок, с изтичането на който вещното право на строеж да се погасява. По
силата на свободата на договаряне е допустимо предвиждане на срок, в който сградата да
бъде построена, но при неизпълнение на задължението за изграждането й в уговорения срок,
правото на строеж не се погасява по давност, а е налице неизпълнение на договора, което е
основание за развалянето му, едва при реализиране на което, ще отпадне правното действие
на отстъпеното право на строеж. Ето защо, в настоящия случай уговарянето в договора на
30 месечен срок за построяване на сградата е ирелевантно при преценка дали правото на
строеж е погасено, а релевантен е както се посочи по-горе законоустановеният в чл.67, ал.1
ЗС срок от 5 години.
Съгласно дадените разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.
№1/2011 г. на ОСГК на ВКС, когато правото на строеж се учредява с договор между
страните, срокът за упражняването му започва да тече от момента на сключване на договора
или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие. Съдебната практика
приема, че началото на давностния срок по чл.67, ал.1 от ЗС не е датата на придобиване на
ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който реализирането на строителството
стане обективно възможно.
В процесния случай съгласно клаузите на договора правото на строеж не е обусловено от
сбъдването на предварително условие. Не са събрани доказателства за възпрепятстване от
страна на собственика на земята, или други пречки от обективен характер, поради които за
„К.“ ООД (заличено търговско дружество) практически да не е било възможно започване
реализирането на строителството след отстъпване правото на строеж. Предвид на
изложеното 5-годишния давностен срок по чл.67, ал.1 от ГПК е започнал да тече от датата
на придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а именно от 06.06.2008 г.
7
От ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, не се
твърди и не са представени каквито да било доказателства за започване и реализиране
правото на строеж – изграждане на сградата в „груб строеж“, в установения от закона срок,
както и към настоящия момент. Предвид на изложеното, отстъпеното право на строеж се е
погасило с изтичане на 5-годишен срок, считано от 06.06.2008 г., а именно на 06.06.2013 г.
На основание изложените доводи ответникът, като правоприемник на заличеното търговско
дружество, не е носител на учреденото му вещно право на строеж. Предявеният отрицателен
установителен иск се явява следователно основателен и като такъв следва да бъде уважен от
съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, възлизащи според доказателствата по делото в
размер на 2640, 32 лв. Възражението за прекомерност на платеното от ищците адвокатско
възнаграждение, направено в открито съдебно заседание от ответника, се явява
неоснователно. Платеното адвокатско възнаграждение от ищците в размер на общо 1200 лв.
(по 600 лв. за всеки от тях) е под минималния размер по наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, поради което възражението за прекомерност няма как да бъде
уважено.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.67, ал.1 ЗС по
отношение на М. Н. Б., ЕГН ********** и М. ЦВ. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.П., ул.“Н.Ц.“ №26, вх.“А“, ет.3, ап.5, чрез адв.А.А., със съдебен адрес: гр.П., ул.“Ч.т.“ №2,
че Община Б., с административен адрес: гр.Б., пл.“Н.В.“ №1, Булстат ..., като
правоприемник на заличеното търговско дружество – „К.“ ООД, ЕИК ..., не е носител на
правото на строеж за „Жилищна сграда за сезонно обитаване“ V категория, РЗП 1014.60 и
ЗП 266.75 кв. метра, което е било учредено от ищците на „К.“ ООД, сега заличен търговец
поради обявяването му в несъстоятелност, с нотариален акт №134, т.I, peг.№1220, дело
№128 от 0б.06.2008 г. върху собствения на ищците поземлен имот- урегулиран поземлен
имот VIII -17 /осми за планоснимачен номер седемнадесети/, в квартал 284 /двеста
осемдесет и четвърти/, с площ 390 кв.м. /триста и деветдесет квадратни метра/ по плана на
гр.Б., при съседи на имота по скица: УПИ1Х-15 и УПИ IV - 3, всички в квартал 284 по плана
на гр.Б., и от две страни улици, който по одобрената КККР на гр.Б. представлява Поземлен
имот с идентификатор №02676.501.3997 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула,
едно, точка, три, девет, девет, седем), с адрес на поземления имот: обл.Благоевград, общ.Б.,
8
гр.Б., п.к.2770, ул.“П.Е.“, с площ на имота 362 кв.м. (триста шестдесет и два квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на поземления имот: имот с идентификатор
№02676.501.4500 (нула, две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, четири, пет,
нула, нула), имот с идентификатор №02676.501.4525 (нула, две, шест, седем, шест, точка,
пет, нула, едно, точка, четири, пет, две, пет), имот с идентификатор №02676.501.6287 (нула,
две, шест, седем, шест, точка, пет, нула, едно, точка, шест, две, осем, седем), номер по
предходен план: 3997 (три хиляди деветстотин деветдесет и седем), квартал: 284 (двеста
осемдесет и четири), парцел:VIII (осми), поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община Б., с административен адрес: гр.Б.,
пл.“Н.В.“ №1, Булстат ..., да заплати на М. Н. Б., ЕГН ********** и М. ЦВ. Б., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“Н.Ц.“ №26, вх.“А“, ет.3, ап.5, чрез адв.А.А., със
съдебен адрес: гр.П., ул.“Ч.т.“ №2, сумата в размер на 2640, 32 лв. (две хиляди шестстотин и
четиридесет лева и тридесет и две стотинки) – сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд-гр.София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9