№ 34039
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110125511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н. срещу *** СУ „ГИ“.
Ответникът – *** СУ „ГИ“, не е подал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Направеното в исковата молба доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като бъде допусната
експертиза по първия формулиран въпрос. Не следва да бъде допускана експертиза по
втория и третия въпрос, тъй като същите са правни такива.
Доказателственото искане на ищците за с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи пълното трудово досие на В.А. Н.а следва да
бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняване предмета на
спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за докад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на първия формулиран в исковата молба въпрос, а именно – Какъв е размерът на
1
последното получавано от В.А. Н.а брутно трудово възнаграждение?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер
на 250 лева, платими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице СВ.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците с правно
основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника в 1-месечен срок от съобщението
да представи цялото кадровото досие на В.А. Н.а, ЕГН: **********, както и искането
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по втория и третия формулиран
въпрос.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО във връзка с чл. 31, ал. 1,
т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В.А. Н.а, починала на 17.10.2023
г., която по образование е била начален училищен педагог, като по-голямата част от
професионалния й път е преминала в упражняване на педагогическа работа. До
настъпването на смъртта й Валентина Н.а е заемала длъжност „старши учител“ при
ответника, като трудовото правоотношение между наследодателката на ищците и
ответното училище е прекратено на 18.10.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т, 11 КТ -
поради смърт на служителя. Твърдят, че във връзка с изплащането на обезщетението
по чл. 222, ал. 3 КТ ищците са депозирали молба с вх. № 507 от 17.11.2023 г., с която
са заявили искането си да им бъде изплатено дължимото обезщетение на посоченото
по-горе основание. Въпреки така депозираната молба, до момента на депозиране на
исковата молба в съда ответникът не е заплатил дължимото обезщетение. Ищците
поддържат, че законът не въвежда изисквания по отношение на конкретно основание
за прекратяване на правоотношението, за да възникне правото на обезщетение и
същото е дължимо, независимо от прекратителното основание. Ищците твърдят, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение Валентина Н.а е придобила
право на пенсия по чл. 69в КСО, тъй като е навършила възраст от 60 години,
съответно и изискуемите 59 години, каквато възраст изиска цитираната разпоредба за
жените през 2023 г., и има учителски осигурителен стаж в размер на 25 години 07
месеца 08 дни. Излагат твърдения, че на основание чл. 51б КТ е сключен Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1 -
269/06.12.2022 г., съгласно чл. 31, ал. 1, т, 2 от който на педагогическите специалисти,
които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна
издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати. Твърдят, че
Валентина Н.а е била член на синдикална организация, страна по същия, съответно
договореностите по него намират приложение в настоящия случай. Поддържат, че
основната брутна заплата на Валентина Н.а е била в размер на 1763 лева, а
2
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 33%,
равняващи се на 505,89 лева, поради което общият размер на месечното брутно
трудово възнаграждение е възлизало на 2 268,89 лева. Излагат се доводи, че В. С. и Д.
Н. са наследници от първи наследствен ред и на основание чл. 5 ЗН всеки от тях има
равна част от наследството на Валентина Н.а, а ищецът А. Н. е съпруг на Валентина
Н.а, който на основание чл. 9 ЗН, наследява част, равна на частта на всяко дете.
Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на всеки от тях сумата от 8319,26 лева, представляваща
полагащата се на всеки от ищците част, съобразно наследствения му дял, от
обезщетение, дължимо на техния наследодател – В.А. Н.а при прекратяване на
трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.05.2024 г. до окончателното плащане.
В законоустановия срок по чл. 131 ГПК ответникът *** СУ „ГИ“ не е подал
писмен отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6
ЗПУО във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. в тежест
на всеки ищец е да докаже: че е наследник на В.А. Н.а; наличието на трудово
правоотношение между В.А. Н.а и *** СУ „ГИ“, което е прекратено; че В.А. Н.а е
работила при същия работодател 10 години през последните 20 години; че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение Валентина Н.а е заемала
учителска или възпитателска длъжност; че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение Валентина Н.а е имала учителски осигурителен стаж от 25 години 08
месеца; че в КТД е уговорен размер на обезщетението, дължимо на основание чл. 222,
ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати; размерът на последното получено от
работника месечно брутно трудово възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на претендираните вземания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024
г. от 14.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
3
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищците – на посочения по делото съдебен адрес гр. София, ул. „Ц.“ № 5,
вх. А, ет. 1.
на ответника – на посочения по делото адрес: гр. София, ул. „ГИ“ № 24.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4