РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1297

 

гр. Пловдив,  24.06. 2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря П. Д.., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 123 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.Г.С., срещу отказ изх. № 94А-753-1#3/17.11.2020 г. на главен архитект на община Родопи за издаване на удостоверение за търпимост на „Постройка с външно стълбище“, находяща се в УПИ II – 14, кв. 3 по плана на с. Лилково, кв. Брезовица, община Родопи, област Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че в случая е нарушен принципът за съразмерност, тъй като с отказа се засяга правната сфера на адресата в степен над – необходимата.  Поддържа се, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изграден преди 1992 г. в имот, предназначен за жилищно застрояване по  предвижданията на одобрен за територията план от 1995г. Не се оспорва фактът, че в предходния и действащ устройствен план не е предвидено допълващо застрояване в имота. Въпреки това се поддържа, че по правилото на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 41, ал. 2 от ЗУТ процесното строителство е допустимо. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – главен архитект на община Родопи, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 200 лева.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Въз основа на нотариален акт № 54, том 35, дело № 17036/1975г. и нотариален акт за поправка № 13, том 8, дело № 3708/1979г., А.И.К. се легитимира като собственик на дворно място, намиращо се в село Лилково, област Пловдив, местността Брезовица, състоящо се от 600 кв.м., ведно с построена жилищна сграда на два етажа със сутерен.

7. Със заявление вх. № 94А-753-1/28.09.2020г. К. е поискал от главния архитект на община Родопи да му бъде издадено удостоверение за търпимост на „Пристройка с външно стълбище“, разположена в УПИ II-14, кв. 3, по плана на с. Лилково, община Родопи, област Пловдив. Към заявлението е представена декларация с нотариална заверка, в която  К. удостоверил:  „в УПИ II-14, кв. 3, по плана на с. Лилково, община Родопи, област Пловдив, през 1992 г., на източната фасада на съществуващата двуетажна жилищна сграда е изградена монолитна пристройка със стоманобетонни външни стълби. Пристройката е с размери в план 3,30 м/7,75 м и светла височина 2,80 м, с монолитна конструкция – колони, греди, плоча и тухлена зидария. Същата е неизмазана без електроинсталация и дограма. Монтирана е входна врата. Външното стълбище е Г – образно, с размер в план около 5,3м/5,3м/1,10м, разположена от южната и източната страна на къщата. Конструкцията е масивна – стоманобетонни стълби, колони и междинна площадка. Монтиран е метален парапет“.

Видно от представеното към заявлението геодезическо заснемане, към м.11.2020г. в УПИ II-14, кв. 3, по плана на с. Лилково, община Родопи, област Пловдив, съществува двуетажна масивна жилищна сграда с масивна пристройка на североизточната й ограждаща стена като източният край на пристройката отстои на 0,01 м от североизточната регулационна граница на имота, а западният край – на 0,91 м.

8. Главният архитект на община Родопи с писмо изх. № 94А-753-1#3/17.11.2020 г. е обективирал отказ за издаване на удостоверение за търпимост по заявление вх. № 94А-753-1/28.09.2020г. В мотивите си административният орган е приел, че предвид годината на построяване – 1992г., строежът попада в приложното поле на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, но не е търпим, тъй като в противоречие с правилата на чл. 121, ал. 1 от Наредба № 5 (1977г. – 1995г.) и чл. 42, ал. 1 от ЗУТ е разположен на уличната регулационна линия. Също така строежът не е деклариран и в срок до 31.12.1998г.

9.  По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице от огледа на място се установява, че към съществуващата двуетажна жилищна сграда в дъното на УПИ II-14, кв. 3, по плана на с. Лилково, община Родопи, област Пловдив, е изпълнена пристройка с външна стълба за достъп до втория етаж. Жилищната сграда е стара. Теренът на имота е силно наклонен – над 40 градуса при североизточната граница, а почвата камениста. Няма материални имотни граници от север - североизток към естествения скален терен. От югозапад на жилищната сграда се намира стара външна стълба за вход в сградата, а достъпът до втория етаж е осъществяван с вътрешна стълба. По инициатива за реално разделяне на сградата на два самостоятелни дяла по етажи, вътрешната стълба е премахната, външната стълба е останала за обслужване само на първия етаж, а за достъп до втория етаж е изпълнена процесната външна стълба и пристройка към жилищната сграда, долепена до втория етаж на североизточната фасада на жилищната сграда, без фасадната стена да е дублирана с нов зид. Пристройката е с размери в план 3,30м/7,75м и светла височина 2,80м. Входът й е от югоизток. До входа се достига по изградената външна стълба, която е част от процесния строеж. Стълбата започва от нивото на прилежащия терен при югоизточния ъгъл на жилищната сграда с равна бетонова площадка на терена и е развита покрай фасадата на сградата. На височина 2,55м. над терена в североизточния ъгъл на сградата е изпълнена втора стоманобетонова плоча за междинна стълбищна площадка. От площадката започва нова стълба в посока на северозапад, покрай жилищната сграда, с която е преодоляна височина от 2,75м. до входа на процесната пристройка. За самата пристройка са изпълнени две стоманобетонови плочи с дебелина 10-12см. И двете плочи имат за опора фасадната каменна стена на жилищната сграда от югозапад, а от североизток стоманобетонови греди между 3 броя колони. Над затворения обем за пристройката е изпълнена плоча със стрехи от трите страни от по 40см. и върху плочата е наредена трапецовидна ламарина за наклон. Покривът е едноскатен, с наклон на североизток. При контакта си с жилищната сграда той достига височината на нейната стреха на 8,20м над прилежащия най-ниско терен в имота. Пристройката се ползва като домакински склад към жилището на втория етаж на сградата и същевременно като входно пространство към етажа, като за целта е отворена врата в североизточната фасада. В най-северния ъгъл на пристройката височината от прилежащия терен е 3,80м. От тях 2,90м. е височината на застроения обем, а 1,50м. е височината от подовата плоча до терена. Други измерени височини от най-ниската точка на терена са: 2,55м. над нея за междинната площадка на външната стълба; 5,30м. от нея за под на пристройката; 8,20м. за височина на стрехата от тази най-ниска точка на терена. Като височина от средно прилежащ терен може да се приеме 6,00м./8,20м. в най - ниската точка и 3,80м. в най-високата.

За урбанизираната територия на кв.“Брезовица" на с. Лилково е одобряван само един кадастрален,  регулационен и застроителен план със заповед № 503/10.12.1991г. на кмета на община Родопи. Процесният имот е отреден за УПИ II-14 от кв.3. При одобряването на плана с протокол № 21/24.10.1991г. на Експертния съвет по устройство на територията е нанесена корекции със зелени, червени и сини линии, щрихи и надписи. От плана е премахната улица между о.т. 30-31-32 (по югоизточната граница) и са променени регулационните граници на УПИ II-14, като от североизток и югоизток регулационните граници на УПИ II-14 са установени по границите на урбанизираната територия на населеното място /край на регулацията/. По предвижданията на действащия ПУП източно от УПИ II-14 не е предвидена улица.

Според застроителния план, в УПИ II-14 се предвижда ново основно жилищно застрояване, разположено на страничните регулационни граници с УПИ I-13 от северозапад и с УПИ III-15 от югозапад, като между упи II-14 и УПИ III-15 е установено свързано застрояване. Процесната пристройка с външна стълба не е отразена в кадастралната основа на плана. Строежът не попада в отреждането за основно застрояване в УПИ по предвижданията на действащия ПУП - ЗП.

Процесният имот се намира в урбанизираната територия на кв. Брезовица, с.Лилково, за която е налице Кадастрална карата, одобрена със заповед № РД-18-303/30.12.2020г. на изп. директор на АГКК. В нея са отразени съществуващи три сгради, като процесния строеж е с идентификатор 43671.502.14.3, чийто североизточен ъгъл навлиза в ПИ 43671.12.229 - имот частна общинска собственост в земеделска територия с НТП „Друг вид земеделска земя". Пристройката в план е разположена под ъгъл на регулационната граница на УПИ II - 14, а не е по нейната линия. Геодезическо заснемане, изготвено от правоспособно лице през месец ноември 2020г., приложено на л.20 по делото, показва УПИ II-14 с граници по действащия ЗРП (кадастралната карта не е била одобрена към датата на заснемането), с изключение на североизточната граница, която е изместена в посока на североизток и площта на имота по графично измерване възлиза на 653 кв.м. По данни от кадастралната карта имот 43671.502.14 е с площ 640 кв.м и отреждане за ниско застрояване.

ІV. От правна страна:

10. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез постройките и пристройките се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: летни кухни, барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

Според правилото на чл. 55 от Закон за териториално и селищно устройство /отм./, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение.

По аргумент от действащите правила на чл. 151 от ЗУТ, за изграждането на обекти от допълващото застрояване по смисъла чл. 41 на общо основание се изисква издаване на разрешение за строеж.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява пристройка - обект на допълващото застрояване, VI -та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Този извод се подкрепя и от становището на вещото лице.  Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа, процесният строеж се установява като незаконно строителство в хипотезата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. По тези обстоятелства няма спор. Същите са потвърдени от оспорващия и чрез искането за издаване на удостоверение за търпимост на строежа.

С оглед декларирания периода на изграждане на незаконното строителство – 1992г., приложими правила относно режима за търпимост се явяват тези на §16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, според които незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Следва да се отбележи, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ,бр.82/2012г/, тя е действаща с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според правилото на чл. 120 от Наредба № 5 отм. (обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г.), второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,60 м.

По смисъла на чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 5 отм., минималните разстояния  за разположение на второстепенните постройки спрямо регулационните линии не се прилагат, когато е налице денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина, както и когато парцелът граничи с извънселищната територия. В тези случаи второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Правилото на ал. 2 допуска тези постройки да са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.

При тази фактическа и правна обстановка безспорно се установява наличието на първата кумулативна предпоставка по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ –  процесният строеж е изпълнен в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. Въпреки това не са удовлетворени останалите изисквания на закона. С оглед спецификите на терена и граниченето с неурбанизирана територия, принципно в процесния УПИ се явява допустимо изграждането на допълващо застрояване на североизточната му регулационна линия, но не във вида, който е установено на място. Каза се, процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ - вид преустройство към втория етаж на жилищната сграда чрез обособяване на външно стълбище и вход с преддверие/склад – използвано за лятна кухня към основното застрояване, с който трайно се въздействие върху терена извън габарита на жилищната сградата. Така оформената строителна конструкция не е предвидена по проект на сградата и е извършен без разрешение след фактическото й въвеждането в експлоатация.

По данните в кадастралната карта и действащия ЗРП се установява, че допълващото застрояване е изпълнено през регулационната линия чрез навлизане в съседния имот – извън регулацията на населеното място. Одобряваната за територията кадастрална сочи, че пристройката към основното застрояване в имота с к.и. 43671.502.14.3 пресича североизточната имотна граница, която в случая, както е установила и експертизата, съвпада с края на регулацията на населеното място. Площта на имот к.и. 43671.502.14 по кадастрални данни е установена в размер на 640 кв.м, при което увеличаването в североизточна посока до размер от 653 кв.м, така както е отразено в геодезическото заснемане, се явява изолирано от съвкупния доказателствен материал и не следва да бъде ценено.

Не са спазени и нормативите за допустимата максимална височина на строежа. Вещото лице е установило, че като височина на пристройката от средно прилежащия терен може да се приеме 6 м/8,2 м в най - ниската точка и  3,8 м в най-високата. Дори да се приложи по – благоприятната височина от 3,8 м за целия строеж (ведно с площадките и стълбището) и да се пренебрегне липсата на предвидено съседно калканно застрояване, височината на строежа се явява над – максимално допустимата от 3,6 м.

Не на последно място, не е удовлетворено и допълнителното условие – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Относно липсата на такова деклариране не се повдига спор. Съдът изрично е указал на жалбоподателя, че носи тежестта да докаже наличието на предпоставките за приложимостта на §16 респ. §127 от ПР на ЗУТ. При липсата на твърдения или доказателства за подадена в срок декларация пред одобряващите органи, съдът е обвързан да приложи последиците от недоказване като приеме, че поставеното от закона изискване не е удовлетворено. Това обстоятелство се явява самостоятелно основание строежът да не бъде квалифицира като търпим (в този смисъл Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2017 г., II о.; Решение № 11717 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2016 г., II о.).

Неприложим към казуса се явява и облекченият режим по §127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като тази разпоредба не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г., а само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПРЗУТ. В този смисъл следва да бъде съобразена и трайна съдебна практика, отразена  в  Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2017 г., II о.; Решение № 3355 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2014 г., II о.; Решение № 2218 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2014 г., II о.

Неоснователни се явяват и възраженията на оспорващия за засягане на принципа за съразмерност при издаване на оспорения административен акт. Предмет на производството пред административния орган е било издаването на документ от значение за признаване и упражняване на права – индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Предпоставките за издаване на такъв документ са предвидени в специалния закон като единствено при кумулативното им наличие административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде исканото удостоверение. Принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, касае правомощията на административните органи, упражнявани в условията на оперативна самостоятелност, поради което се явява неприложим в производството по §16 от ПР на ЗУТ. Преценка за пропорционалността на намесата в правната сфера на адресата на акта ще се дължи в рамките на съдебния контрол за законосъобразността на заповедта  чл. 225а от ЗУТ. Именно при реализиране на защитата срещу тази категория индивидуални административния актове засегнатия субект може да релевира и възражения за това, че неблагоприятната намеса макар и допустима не е необходима в едно демократично общество, с оглед съпоставимостта в интензитета на засягане на личния и обществен интерес. Настоящият състава не е сезиран с подобен спор, поради което произнасянето по същество следва да се концентрира единствено по наличието предпоставките за издаване на заявеното удостоверение за търпимост, които в случая не са удовлетворени. Обстоятелството, че административният орган е подкрепил отказа си с мотиви за наличие на различни фактически и правни основания от съдебно установените, не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на административния акт, след като изходът на производството се запазва. 

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

11. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат И.Г.С., срещу отказ изх. № 94А-753-1#3/17.11.2020 г. на главен архитект на община Родопи за издаване на удостоверение за търпимост на „Постройка с външно стълбище“, находяща се в УПИ II – 14, кв. 3 по плана на с. Лилково, кв. Брезовица, община Родопи, област Пловдив.

ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на община Родопи, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: