Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на петнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6262 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.Р.–управител против М.П.Г., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на 29.01.2014 г. М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, издал в полза на "К." ООД запис на заповед за сумата от 781. 00 лв, а М.Ц.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***„ се задължил по същата като авалист на издаделя. Твърди, че на 19.12.2016 г. записа на заповед бил предявен на издателя М.П.Г., ЕГН: **********, за плащане. Твърди, че тъй като дължимата сумата не била заплатена, подадоли заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до РС Плевен и въз основа на посочения запис на заповед било образувано ч. гр . дело № 549 по описа на съда за 2017 г. и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 631.00 лв., ведно със законни лихви и разноски по делото. Твърди, че срещу длъжника М.П.Г., ЕГН: ********** било образувано изпълнително дело № 3173/2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител М.П., per. № 851, с район на действие СГС. Твърди, че длъжника е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Счита, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност. Твърди, че по записа на заповед е поето валидно задължение за менителнично поръчителство за издателя М.П.Г., като последния собственоръчно е изписал трите си имена и поставила своя подпис върху менителничния ефект. Твърди, че Записа на заповед е предявен за плащане на издателя на ефекта на 19.12,2016 г., като същият е изписал трите си имена и поставил собственоръчно подписа си върху менителничния ефект. Твърди, че към момента по посочения запис на заповед „К." ООД има вземане в размер на 631. 00 лв. Счита, че депозираното възражение на длъжникът е неоснователно. Счита, че менителничният ефект е действителен, съдържащ изискуемите се, съгласно изискванията на ТЗ, реквизити и инкорпорира валидно вземане на поемателя „ К." ООД към г-н Г., последният в качеството на издател на заповедта и към М.Ц.Б. - в качеството му на авалист, поръчителствал за издателя. Твърди, че Г. и Б.отговарят солидарно за сумата по ценната книга, съгласно чл. 485, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ. Моли да бъде признато за установено вземането на ищеца от ответника в размер на 631,00 лв. (шестстотин тридесет и един лева)- дължима главница, по издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417, т. 9, предложение първо от ГПК -запис на заповед), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 549/17 г. по описа на РС Плевен. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и оспорва иска, въвежда твърдения, че процесната запис на заповед е издадена за обезпечаване на вземането на ищеца по договор за заем с ответника по делото. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорил е в първото по делото заседание и верността на датата на издаване на процесната запис на заповед. Направените фактически твърдения, оспорването истинността на процесната запис на заповед, както и възражение за погасяване на вземането по давност са направени след изтичане срока за отговор, поради което и на основание чл.133 ГПК същите не следва да бъдат разглеждани. С подаденото срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 549/2017г. по описа на РС-Плевен ответника по делото е направил възражение за погасяване на вземането по издадената запис на заповед по давност, което е своевременно направено и следва да бъде разгледано в настоящото производство. Съгласно т.11.а. от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от представената по делото запис на заповед с дата на издаване 29.01.2014г. се
установява, че ответника по делото М.П.Г. неотменяемо се е задължил да плати на К. ООД или на негова
заповед по издадената запис на заповед сумата от 781,00 лв. на предявяване.
Записа на заповед е предявен за плащане на 19.12.2016г. Записа на заповед е
авалиран от М.Ц.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В битието си на едностранна сделка, записът на заповед
е абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да
плати на поемателя или негова заповед определена парична сума.Записът на
заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от закона съдържание. Съществените условия за действителност на записа на
заповед са изброени в чл. 535 ТЗ.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК.
По делото ответникът оспорва да се е задължавал да
заплаща сумата по процесния запис на заповед, тъй като на посочената в него
дата на издаване, не е бил на посоченото в записа на заповед място на издаване,
както и е подписал записа на заповед, но тя му е биле представена за подпис
измежу други останали документи.
При така релевираните основни твърдения и възражения
на страните съдът следва да изложи на първо място мотиви относно необходимостта
от установяване на каузалното правоотношение от страна на ищеца. По този спорен
момент е дадено разрешение в точка 17–та на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно: „Какъв е
предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на запис на заповед”.Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект.Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство
за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника,
ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед.Видно е от депозираното в
заповедното производство възражение, че длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение общо – без да релевира конкретни възражения като допълнително
сторените в исковата молба като само е направил възражение за погасяване на
вземането по довност.
По правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения
запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релевантни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или
за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
При така изложеното и поради факта, че ищецът не е
твърдял наличие на каузално правоотношение, обезпечено с издадената запис на
заповед, съдът прави извода, че непозоваването на каузално правоотношение,
макар и обикновено да съществува такова, не обоснова извод за недоказаност в
конкретния случай на предявения специален установителен иск. Това е така,
защото от завеждане на заповедното производство до приключване на устните
състезания в настоящото производство, ищецът е твърдял единствено и само ,че процесното
парично вземане произтича само от издадената ценна книга. От своя страна
ответникът е сторил оспорвания само на ценната книга/извън преклузивния срок/,
имащи правоизключващ характер, както и възражение за погасяване на вземането по
давност.
Безспорно по настоящото исково производство, както и
по воденото преди исковото - заповедно производство, е установена редовността
от външна страна на издадената ценна книга – Запис на заповед, притежаваща
всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ. В същия
смисъл е и даденото разяснение с Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ВКС
по т. д.№ 1/ 2004 на ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков (т.1 и т.2 ).
Поради доказаната по делото редовност на документа, послужил за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, съдът
дължи произнасяне по възведеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по процесния запис на заповед по давност.
Осъществяването на фактическия състав на давността -
бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване
на възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са
свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на
което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът
не е определил друг специален давностен срок. С разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед
препращащата норма на чл. 537 ТЗ - срещу издателя по записа на заповед, се
погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на общата
давност по чл. 110 ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен
за заплащане на вземането или установителен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК./
Решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2680/2013 г., I т. о., ТК/
В конкретния случай процесния запис на заповед е
предявен за плащане на ответника по делото на 19.12.2016г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 549/2017г. е подадено на
23.01.2017г., поради което 3-годишни давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ не е бил
изтекъл и вземането по процесната запис на заповед не е погасено по давност.
С оглед изложеното при недоказаност на релевираните
възражения и оспорвания от страна на ответника и твърденията на ищеца, че
вземането му в посочения размер от 631 лева произтича от записа на заповед,
издаден на 29.01.2014 г., предявен за плащане на 19.12.2016 г. съдът прави
извода, че предявеният установителен иск е доказан и по основание и по размер и
като такъв следва да бъде уважен иззяло.
Поради
основателността на установителния иск, основателно е и акцесорното искане,
касаещо законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК в съда, а именно – 23.01.2017 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. /25
лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 125,00 лв./25 лв. ДТ + 100 юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на М.П.Г., ЕГН**********,***, че дължи на К. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.Р.–управител, сумата
от 631,00 главница по Запис на заповед, издадена на 29.01.2014г., в едно
със законната лихва от 23.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение №364/24.01.2017
г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №549/2017
г. на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.Г., ЕГН**********,*** ПЛАТИ на К.
ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.Р.–управител, сумата от 75,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.549/2017 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.Г., ЕГН**********,*** ПЛАТИ на К.
ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.Р.–управител
сумата от 125,00 лв. разноски за производството за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: