Решение по дело №6529/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3826
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720106529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  1971

Гр. П., 13.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06529/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу А.Т.Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,  ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 332,06 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 166,70 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на РС – П., НО, е издадена Заповед № 2947 от 08.06.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата,  в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото жилище, а с това и задължено лице, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от                 1 332,06 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 166,70 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.  

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на  ответницата – адв. Т.Ш. оспорва предявените искове с твърдението, че през процесния период между страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, тъй като ответницата не е била собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***. Заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия, съответно размера на дължимите суми да възлизат на тези, претендирани от ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,                  ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,              ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по  чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на               чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В посочената хипотеза именно това трето ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на топлинна енергия, която дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по реда на чл. 154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презюмира с установяване на самия факт на ползване на топлоснабдения имот.

С отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че между ответника и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Декларация с               вх. № 4524/25.10.2013 г. по чл. 14 ЗМДТ третото за процеса лице „Мини - П.“ ЕАД  (в ликвидация) е декларирало пред Община П. правото на собственост върху недвижим имот с адрес: гр. П., кв. ***, ***с вписано придобивно основание: „Акт за държавна собственост № ***г.“.В декларацията е отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.

С Акт № ***г. недвижим имот с административен адрес: гр. П., ***“, находящ се в жилищен блок *** е актуван като имот – частна държавна собственост. Отразено е, че имотът е включен в капитала на търговското дружество „Мини П.“ АД с решение № 4273/29.12.1991 г. на Окръжен съд – П..

С писмо с изх. № 55/1 от 19.11.2019 г. във връзка с издадено в хода на делото съдебно удостоверение „Мини – П.“ ЕАД (в ликвидация) уведомява, че не е собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „*** – процесният имот.

При анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи, съдът намира, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ответницата А.Р. не е била собственик или ползвател на процесния имот – на вещно и облигационно основание, поради което не е имала и качеството потребител на топлинна енергия.

По делото се установи единствено, че третото за процеса лице Мини - П.“ ЕАД  (в ликвидация) е собственик на имот, но с различен административен адрес от процесния.

Ето защо, съдът приема, че между ищеца „Топлофикация – П.“ АД и ответницата А.Р. не е било налице твърдяното облигационно правоотношение и ответницата не се явява задължено лице за заплащане цената на топлоенергията, потребена в имота.

Предявените искове се явяват недоказани по своето основание – поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им – съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което подлежат на отхвърляне.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, в т. ч. и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Последната не е претендирала и не е доказала извършването на разноски /същата се представлява в настоящия процес от особен представител/, поради което и такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,                         със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино срещу А.Т.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,                   ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че А.Т.Р. *** АД сумата от 1 332,06 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 166,70 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от                10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на РС – П., НО е издадена Заповед № 2947 от 08.06.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на съда,                             с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: