Р Е Ш Е Н И Е
№ 1971
Гр. П., 13.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антония Стоева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06529/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу А.Т.Р.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 332,06 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 166,70 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на РС – П., НО, е издадена
Заповед № 2947 от 08.06.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответницата, в качеството ѝ на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз
основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна
купувачът, като собственик на топлоснабденото жилище, а с това и задължено
лице, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 332,06 лв. и на падежа,
нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 166,70 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
30.05.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на
ответницата – адв. Т.Ш. оспорва предявените искове с твърдението, че
през процесния период между страните не е съществувало твърдяното облигационно
правоотношение, тъй като ответницата не е била собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху процесния апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***.
Заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия, съответно размера на
дължимите суми да възлизат на тези, претендирани от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Съдът,
при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в
нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва
топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика или
носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при публично известни общи условия. В посочената хипотеза именно това
трето ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и на страна по договора за доставка на топлинна енергия, която
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между третото
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по реда на чл.
154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, и не се
презюмира с установяване на самия факт на ползване на топлоснабдения имот.
С
отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва предявените искове
по основание с твърдението, че между ответника и ищцовото дружество не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката
на съда относно тази първа и основна материалноправна предпоставка за
възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Декларация с вх. № 4524/25.10.2013 г. по чл.
14 ЗМДТ третото за процеса лице „Мини - П.“ ЕАД (в ликвидация) е декларирало пред Община П.
правото на собственост върху недвижим имот с адрес: гр. П., кв. ***, ***с вписано
придобивно основание: „Акт за държавна собственост № ***г.“.В декларацията е
отразено, че имотът е изключителна собственост на декларатора.
С
Акт № ***г. недвижим имот с административен адрес: гр. П., ***“, находящ се в
жилищен блок *** е актуван като имот – частна държавна собственост. Отразено е,
че имотът е включен в капитала на търговското дружество „Мини П.“ АД с решение
№ 4273/29.12.1991 г. на Окръжен съд – П..
С
писмо с изх. № 55/1 от 19.11.2019 г. във връзка с издадено в хода на делото
съдебно удостоверение „Мини – П.“ ЕАД (в ликвидация) уведомява, че не е
собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „*** – процесният имот.
При
анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ответницата
А.Р. не е била собственик или ползвател на процесния имот – на вещно и
облигационно основание, поради което не е имала и качеството потребител на
топлинна енергия.
По
делото се установи единствено, че третото за процеса лице Мини - П.“ ЕАД (в ликвидация) е собственик на имот, но с
различен административен адрес от процесния.
Ето
защо, съдът приема, че между ищеца „Топлофикация – П.“ АД и ответницата А.Р. не
е било налице твърдяното облигационно правоотношение и ответницата не се явява
задължено лице за заплащане цената на топлоенергията, потребена в имота.
Предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне.
По
отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, в т. ч. и за тези, направени
в хода на ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. Последната не е претендирала и не е доказала извършването на разноски
/същата се представлява в настоящия процес от особен представител/, поради
което и такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото
дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу А.Т.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че А.Т.Р. *** АД сумата от 1 332,06 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
с абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 166,70 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 03980/2018 г. по описа на РС – П., НО е издадена
Заповед № 2947 от 08.06.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 03980/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: