Решение по КНАХД №1427/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.

„Хеброс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Радецки“ № 17, представлявано от управителя П. А. с пълномощник адв. Г. М., обжалва Решение № 545/20.05.2025г., постановено по АНД № 2728/2024г. на Районен съд-Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г., издадено от Началника на ДНСК, за наложена на касатора - имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл. 237 ал.1 т.6 пр.1-во ЗУТ, с преквалификация на извършеното деяние от нарушение по чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ в административно нарушение по чл.142 ал.5 т.1 вр. с ал.6 т.2 ЗУТ и е потвърдено НП в останалата му част, ведно с осъждане на дружеството да заплати на ДНСК съдебни разноски в размер на 440 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сума от 860лв.- разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при прилагане на материалния закон. Поддържа, че предявеното обвинение за извършено административно нарушение е лишено от безусловно установена фактическа част, тъй като административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана затова, че действително засегнатата с измененията на проекта част на сградата е по-голяма от отбелязаната от автора на проекта площ „най-малко два пъти“. Посоченото представлява неопределено фактическо твърдение, опровергано от СТЕ, като съдът неправилно приема, че неопределеността на обвинението не е с процесуална тежест, обосноваваща отмяна на НП. Счита се за неправилен извода на ПРС за спазена нормата на чл.34 ЗАНН, тъй като макар обвързан от констатацията на касационна инстанция, в съответствие с чл.355 ал.1 НПК съдът не е ограничен във вътрешното си убеждение /Решение № 141 по НД № 1037/2021г., ВКС/. Твърди се, че датата на откриване на нарушението не е тази на съставяне на констативния протокол от 08.04.2022г., а датата 30.03.2022г., на която уведомлението до ДНСК за издаденото разрешение за строеж /РС/ и изменения в проекта, е постъпило в РДНСК – Стара Загора. С изпращане на РС се прилага и копие от ПУП, без параметрите на който не би могла да се направи преценка за извършено нарушение. Физическа проверка на обекта не е извършена и от протокола е видно, че е съставен въз основа на документална проверка по реда на чл.156 ЗУТ. В тази вр. се счита, че на 30.03.2022г. в РДНСК – Стара Загора са били налични всички относими данни за съставяне на АУАН и срокът е изтекъл на 30.06.2022г. /актът е съставен на 05.07.2022г./. Неправилна според касатора е и преценка на ПРС за отсъствие на предпоставки за квалифициране на случая за маловажен по см. на чл.28 ЗАНН. Счита се, че преценката за маловажност не може да се основава на констатацията за нарушение предвижданията на ПУП, тъй като според СТЕ изпълнението на архитектурно-художествените елементи в действителните им мащаби от съгласувания от жалбоподателя проект не би компрометирало строежа – няма потенциална опасност за хората и/или самите строежи. В случая обектът е въведен в експлоатация от началника на ДНСК и е одобрен от компетентното лице от общинската администрация, поради което той носи отговорност за своите архитектурни решения, особено по отношение математическите изчисления. Може да се приеме, че няма общественоопасни последици, предвид факта, че РС за изпълнение на строежа съгласно допълнителния инвестиционен проект е отменено, а строежът въпреки това е изпълнен съобразно инвестиционния проект, съгласуван от жалбоподателя.

Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и с произнасяне по същество да се отмени НП с осъждане на ДНСК да заплати на „Хеброс Консулт“ ЕООД направените разноски във всички фази на съдебните производства.

Ответникът Началник на ДНСК – гр. София, представляван от гл. експерт Л. А. – Г. в РДНСК – Пловдив /служител с юридическо образование и правоспособност/ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразност на решението. В писмено становище се поддържат изцяло фактическите и правни изводи на ПРС. С позоваване на приетата по делото СТЕ е посочено, че вписаните квадратури на архитектурните елементи, допустими по чл.93 ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. върху архитектурните чертежи за „Разпределение на кота + 21м“ и „План на покрива“ не съответстват на изчисляващите се квадратури на тези елементи по дадените размери, тоест в проекта са вписани неистински площи. Това е от значение, тъй като спорът по делото касае именно общата площ на предвидените архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост според инвестиционния проект за промяна по време на строителството, на който жалбоподателят е извършил оценка за съответствие с изискванията за строежите с комплексен доклад № 3/30.01.2022г. Счита се за правилна преценката на съда относно проверката за спазване предвижданията на ПУП по отношение максималната височина на допустимото застрояване, при която се съблюдава правилото на чл.93 ал.2 от Наредба № 7/2003г. В оценявания от жалбоподателя инвестиционен проект общата площ на архитектурно-художествените елементи над покривната плоскост е 44,18м., тоест повече от допустимите 25м. В тази вр. правилно съдът е приел, че за редовност на описание на нарушението е достатъчно да се твърди превишение на допустимите 25 кв. м. по чл.93 ал.2 от Наредба 0 7/2003г., каквото твърдение се съдържа в АУАН и в НП, като непосочването на точното превишение не нарушава съществено правото на защита. По отношение прилагане нормата на чл.28 ЗАНН се поддържа възприетото от ПРС – превишението от 19,18 кв. м. над стойността 25 кв. м . – не е несъществено. Поискано е решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е заявено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения за проведените съдебни производства.

По отношение твърдението за въвеждане в експлоатация на обекта бе заявено, че има последващи заповеди за допълване на РС и изменение на инвестиционните проекти.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор Вълев счита касационната жалба за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима-подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. По същество не е основателна.

1. Съдебното производство по оспорване на НП № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г., издадено от Началника на ДНСК, е подсъдно на РС – Пловдив след разрешен спор за подсъдност от ВКС с Определение № 106 от 14.03.2023г. по НЧД № 169/2023г.

С Решение от 13.11.2023г. по КАНД № 1916/2023г. на АС – Пловдив е обезсилено Решение № 895/25.05.2023г. по АНД № 1770/2023г. на РС – Пловдив.

С Решение № 1972/14.12.2023г. по АНД № 6347/2023г. на ПРС е отменено НП № СЗ-32-ДНСК-211/15.11.2022г. поради прието от съда нарушение на чл.34 ЗАНН. Решение № 1972/14.12.2023г. по АНД № 6347/2023г. на ПРС е отменено с Решение № 4246/2024г. по КАНД № 405/2024г. на АС – Пловдив, като касационната инстанция приема, че „3-мес.срок по чл.34 от ЗАНН започва да тече от откриване на нарушителя, който в случая е открит едновременно с откриване на нарушението, което е станало на 08.04.2022 г. в хода на извършената проверка, за което е съставен констативен протокол. От получените няколко дни по-рано /на 30.03.2022г./ два документа в ДНСК няма как да бъдат установени нарушение и нарушител, тъй като евентуално несъответствие на инвестиционен проект с предвижданията на ПУП няма как да се констатира, без администрацията да разполага със самия план. В този смисъл съставения на 05.07.2024 г. АУАН е в срока по чл.34 от ЗАНН.“. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив с указания за излагане на мотиви по същество.

2. НП е издадено от компетентен административно-наказващ орган, правомощията на който произтичат от ЗУТ – приложимите норми са вписани в НП /чл.222 ал.1 т.15 ЗУТ – „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице: налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.“; чл.239 ал.1 т.2 ЗУТ – „Наказателните постановления се издават: от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други);“/. Не е налице хипотеза на упълномощаване или заместване. Авторство не е оспорено.

АУАН № СЗ-32 от 05.07.2022г. е съставен от инж. Кр. К. – главен инспектор в РДНСК – Стара Загора. Актосъставителят е компетентен на основание чл.238 ал.2 т.2 ЗУТ – „Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от: 2. служители на Дирекцията за национален строителен контрол;“, тъй като законът не е поставил допълнително изискване – териториална компетентност по местонахождение на строителен обект или по място на извършване на нарушението. Правилен е изводът в тази насока на ПРС.

Административнонаказателната отговорност на „Хеброс Консулт“ ЕООД е ангажирана в качеството му на консултант – участник в процеса на строителството от обхвата на чл.160 ал.1 ЗУТ. Съгласно чл. 166 ал.1 т.1 ЗУТ : „Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя: 1. извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор;“. В НП са описани ясно и хронологично фактите, обосновали извод за нарушение на чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ и налагане на санкция по чл.237 ал.1 т.6 пр.1-во ЗУТ : „Оценката обхваща проверка за съответствие със: 1. предвижданията на подробния устройствен план /вр. с ал.1 - Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж.“/; „Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.;“. В НП са изложени съображения по всички пунктове от възражението против АУАН.

Според фактическата установеност : Хеброс Консулт ЕООД в качеството си на консултант по см. на чл.166 ал.1 т.1 пр. 1-во ЗУТ, притежаващо удостоверение № РК-0551/23.11.2020г., издадено от ДНСК, на 30.01.2022г. в гр. Пловдив, ул. Радецки № 17 е изготвило доклад № 3/30.01.2022г. за оценка за съответствие на инвестиционен проект за строеж Трета категория – Балнеохотел /промяна по време на строителството/, намиращ се в [ПИ], местност Баните по КККР на [населено място] баня, област Стара Загора, с възложител ХБ Холидей ООД, в нарушение изискването на чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ – проектът да съответства на предвижданията на действащия ПУП – План за застрояване /ПЗ/ по отношение определена с плана максимална височина на застрояване в имота от 21 м.

Действащ ПЗ за имота е одобрен със заповед от 20.11.2015г., предвиждащ свободно високо застрояване с височина до 21м. Издадена е виза за проектиране на 18.12.2015г., определяща ограничителната линия на застрояване съобразно ПЗ, както и разрешение за строеж /РС/ № 4/06.02.2020г. В хода на строителството са изготвени технически инвестиционен проект – промяна по време на строителството по чл.154 ал.2 т.5 и т.6 ЗУТ и положителна оценка за съответствие с основните изисквания към строежите с комплексен доклад № 3 от 30.01.2022г. Издадена е и заповед от 30.03.2022г. за допълване на РС № 4/06.02.2020г. по реда на чл.154 ал.6 ЗУТ.

С позоваване на чл.93 ал.2 от Наредба № 7 /2003г. : „Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот.“, в НП е посочено, че с одобрения през 2020г. инвестиционен проект са били изчерпани допустимите 25 кв.м. площ за архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост, а с проекта за промяна по време на строителството – реалната обща площ на кулообразни елементи, предвидена в проекта надхвърля допустимата по чл.93 ал.2 от Наредба № 7/2003г. площ от 25 кв.м.

В тази вр. е посочено, че частта от сградата, разположена над покривните повърхности, която не може да се определи като издатини или допустим архитектурен елемент, следва да участва при определяне височината на сградата, при което в случая се превишават предвидените с ПЗ 21 м. височина за високо застрояване, съответно – налице е нарушение на предвижданията на ПЗ по отношение максималната възможна височина на сградата /конкретно височина на сградата за секция С: чл. 108, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗУТ./. Посоченото несъответствие е било санкционирано като нарушение със заповед от 08.04.2022г. на началника на РДНСК – Стара Загора, с която са отменени като незаконосъобразни строителните книжа /заповедта от 30.02.2022г. за допълване на РС № 4/06.02.2020г. и одобрения на 30.03.2022г. инвестиционен проект за промяна по време на строителството/.

В комплексен доклад № 3/30.01.2022г. на касационния жалбоподател е вписано заключение за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите, при което главният архитект на община П. баня може да издаде заповед за допълване на РС № 4/06.02.2020г. Последвал извод затова, че изготвянето на положителен доклад за съответствие на инвестиционния проект по отношение предвижданията на визата за проектиране, която е извадка от действащия ПЗ с предвидено в плана ограничение за височината на сградата от 21 м., представлява нарушение на чл.142 ал.5 т.1 ЗУТ вр. с чл.18 ал.1 т.1 ЗУТ от страна на дружеството – консултант и е довело до одобряване на незаконосъобразен инвестиционен проект и заповед за допълване на РС.

Прието е, че нарушението е извършено в гр. Пловдив на адреса на управление на касатора и на датата, посочена в комплексния доклад – 30.01.2022г. Нарушението е установено от служители на РДНСК – Стара Загора при проверка по чл.156 ЗУТ на одобрения на 30.03.2022г. инвестиционен проект и издадената заповед от 30.03.2022г. за допълване на РС № 4 / 06.02.2022г., резултатите от която проверка са документирани в констативен протокол № 517/08.04.2020г.

3. В съдебното производство пред ПРС е приета СТЕ, според заключението по която : В Констативен протокол № 517/08.04.2022г. е вписано установяване на несъответствия на одобрения проект с предвижданията на действащия ПУП – ПЗ – проектирани са кули с площ, по-голяма от 25 кв.м., което води до превишаване на максимално допустимата височина на сградата от 21 м. След отмяна на одобрения на 30.03.2022г. проект, на 02.12.2022г. е одобрен технически инвестиционен проект за промяна по време на строителството и е изготвен комплексен доклад № 4 /30.08.2022г. с положителна оценка от консултанта Хеброс Консулт ЕООД. Издадена е и заповед на 02.12.2022г. за допълване на РС № 4 от 06.02.2020г. Налице е разрешение за ползване от 21.12.2023г. за строежа, издадено от Началника на ДНСК – тук следва да бъде отбелязано, че строежът е въведен в експлоатация след извършена корекция посредством последващ проект, одобрен на 02.12.2022г. и издадената заповед за допълване на РС – на 02.12.2022г. Предвид данните, неоснователно касаторът поддържа, че един и същ административен орган санкционира и след това въвежда в експлоатация обекта. Видно е, че след констатираното нарушение е внесена необходимата корекция в следващ проект и е осъществено последващо допълване на основното РС.

Експертът е установил, че вписаните квадратури в проекта, одобрен на 30.03.2022г. – впоследствие отменен, не съответстват на изчисляващите се квадратури по дадените размери на архитектурните елементи, допустими по чл.93 ал.2 от Наредба № 7/2003г., поради което в проекта са били вписани неистински площи за зоните, оформени с архитектурни елементи. С неистинските стойности на отделните площи на зоните, вписани от проектанта, формално сумата на архитектурните елементи за сградата е 25 кв.м., но в действителност е значително по-голяма. Поради отказ на проектанта да представи графичен файл за точно изчисляване на площите, експертизата е извършила цялостно изчертаване на разпределението на кота + 21 м., намиращо се като чертеж на хартия по делото, по дадените в чертежа размери. За целите на заключението експертът се е снабдил с допълнителна информация от община Павел Баня. Обосновано е посочено, че точното изчисляване на площта на един архитектурно-художествен елемент, допустим по чл.93 ал.2 от наредбата, изисква определяне на два размера – ширина и дължина на хоризонталната му проекция. В случая зоните на покривната плоскост, в които са отразени архитектурно-художествени елементи в одобрения на 30.03.2022г. проект /отменен по-късно/, са шест броя /обозначени в експертизата, ведно с представени изчисления при съпоставка с вписаната в проекта площ/. Общо изчислената квадратура е 44, 18 кв.м., при което надвишението над 25 кв.м. е с 19,18 кв.м.

Становището на експерта по отношение здравината и устойчивостта на сградата в хипотеза на изпълнение съобразно проекта, за който консултанта е дал положителна оценка е – квадратурите на зоните с архитектурни елементи над покривната плоскост в чертежите по част Архитектура имат формален характер за конструктора на сградата, тъй като той не съобразява своите изчисления с тях. Изпълнението на СМР по този проект не би компрометирало носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция на проектираната сграда и не би създало предпоставки за застрашаване живота и здравето на ползващи го физически лица.

СТЕ е ценена от ПРС като обективно изготвена – в съответствие с проверената строително-техническа документация, издадените административни актове по ЗУТ и с приложени специални знания.

4. Решението е законосъобразно. РС – Пловдив е мотивирал изводите си обосновано и аргументирано с доказателствата по делото. Отговорите на всички възражения са правилни – основани на задълбочена преценка и анализ на приложимите норми от ЗУТ.

Относно срока по чл.34 ЗАНН : Съгласно чл.149 ал.5 ЗУТ : „Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква.“. В случая именно на основание цитираната норма от ЗУТ, до РДНСК – Стара Загора е била изпратена заповедта от 30.03.2022г. за промяна по време на строителството към издаденото РС № 4 /06.02.2020г., с приложения, в обхвата на които Заповед № РД-19-94/20.11.2015г. за одобряване на ПУП – ПЗ. Описаната информация е с вх. номер в РДНСК – Стара Загора от 30.03.2022г. /л.17 от делото на ПРС/. По реда на чл.156 е извършена проверка на строителната документация и резултатите от нея са документирани в констативен протокол от 08.04.2022г. Според чл.156 ал.1, 2, 3 и 4 ЗУТ – „В 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.; Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план.; Органите на Дирекцията за национален строителен контрол едновременно със служебната проверка по ал. 1 извършват и проверка на оценката за съответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 9, отразена в комплексния доклад, съставен от консултанта.; Обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 се установяват с констативен протокол, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.“. Следователно, считано от 31.03.2022г. тече 14 - дневния срок за служебната проверка на органите при ДНСК, който изтича на 13.04.2022г. Проверката е документирана в протокол от 08.04.2022г. Срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН тече считано от 14.04.2022г., поради което съставеният АУАН на 05.07.2022г. е в обхвата на срока. Посоченото е относимо и за срока, броен от 08.04.2022г., тъй като в случая приложимият материален закон предоставя възможност за осъществяване на проверката в регламентиран от него срок и не е налице несъответствие с ТР № 4 от 2021г. по ТД № 3/2019г.. на ВАС : „…Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.“.

Мотивите на ПРС за отсъствие на нарушения в проведеното административно-наказателно производство и наличие на изискуемите реквизити в НП /време и място на извършване на нарушението; дата на нарушението; автор/ са правилни и касационният съд препраща към тях на основание чл.221 ал.2 пр.2-ро АПК.

Качеството на касатора – консултант не е било спорен факт и правилно е съобразено от ПРС, че авторство на комплексния доклад № 3 от 30.01.2022г. не е оспорено в хода на делото.

С основание РС – Пловдив се е позовал на заключението по приетата по делото СТЕ – неоспорена от страните, която потвърждава извода на административно-наказващия орган : Хеброс Консулт ЕООД в качеството на консултант е нарушил изискването на чл.145 ал.2 т.1 ЗУТ, тъй като е приел, че проектът съответства на предвижданията на действащ ПУП – ПЗ по отношение максималната височина за застрояване в имота от 21 м., която преценка е била неправилна. Посредством СТЕ е прието за установено, че зоните на покривната плоскост, в които са отразени архитектурно-художествени елементи в одобрения на 30.03.2022г. проект /отменен по-късно/, са шест броя с обща квадратура от 44, 18 кв.м., при което надвишението над 25 кв.м. е с 19,18 кв.м. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл.18 ал.1 т.1 ЗУТ – „За поземлените имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят: 1. конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване;“, като според чл.24 ал.1 ЗУТ : „Височината на сградата, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи.“. Увеличението на височината на сградата, определена по чл. 24 ал. 1 ЗУТ е пречка за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект във вр. с чл.142 ал.5 т.2 ЗУТ и са достатъчно основание за отказ за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148 ал. 4 ЗУТ, респект. за заповед за допълването му в хипотеза на чл.154 ал.5 ЗУТ. В конкретния случай по делото е установено във вр. с чл.93 ал.2 от Наредба № 7 /2003г., че са надвишени допустимите 25 кв.м. по отношение кулообразните елементи над покривната плоскост, при което частта от сградата над покривната плоскост, която не представлява допустим архитектурно-художествен елемент, участва при определяне височината на строежа.

Нормата на чл.154 ЗУТ предоставя възможност за промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж, като обхвата на промяната, съобразена с ал.1 и ал.2, изразяваща се в изменения на одобрения проект, касае проект в цялост. Затова, както правилно е приел ПРС – включването на нови елементи в проекта /както и изменение на съществуващи/ изисква оценяването им във вр. с всички останали обекти, проектирани като разположение над покривната плоскост.

Верен е извода на ПРС по отношение посочената в НП квалификация – „най-малко два пъти“ спрямо стойността, с която площта на проектираните архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост е надвишила допустимите 25 кв.м. Неизписването на конкретна стойност на надвишението не представлява съществен пропуск с последица – нарушено право на защита. Размерът на превишението не е в обхвата на предмета на доказване, за което обстоятелство ПРС е изложил обосновани мотиви. В случая е наложен минималния размер на предвидената санкция и не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Установеното със СТЕ превишение на допустимата стойност по чл.93 ал.2 от наредба № 7 / 2003г. – 19,18 кв.м., не е несъществено, което обосновава извода на ПРС за неприлагане на чл.28 ЗАНН. Изводът се потвърждава и от липсата на обективни обстоятелства, причинили нарушението, които са непреодолими от касатора при проявена от същия активност.

Преценката на ПРС за преквалификация е правилна – упражненото правомощие по чл. 63 ал.7 т.1 ЗАНН прецизира в случая правната квалификация, тъй като конкретизира субекта на задължението /чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ/.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение №№ 545/20.05.2025г., постановено по АНД № 2728/2024г. на Районен съд-Пловдив.

Осъжда „Хеброс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив да заплати на ДНСК, ЕИК ********* разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.