№ 153
гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20244000500169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7 от 09.01.2024 г. по гр.д. № 274/2023 г. Окръжен съд
Габрово е осъдил ЗК „Лев Инс” да заплати на Ф. А. А. сумата от 45000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания,
в резултат на ПТП от 06.02.2023 г., както и сумата 888,00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми,
считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане
на неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 60000 лв. е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ф. А.
А., като постановения съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдената сума от 45000 лв. до сумата от 60000 лв. и съответно в частта за
разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено
1
при неправилно прилагане на материалния закон, а именно – не е спазен
принципът, заложен в чл. 52 ЗЗД, за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Описани са травматичните
увреждания на ищцата, като се сочи, че на 09.01.2024 г. тя е постъпила за
четвърти път за лечение и наблюдение в болнично заведение, за отстраняване
на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на
счупването. Изписана е на 12.01.2024 г. С оглед на това, се сочи, че
заместващото обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 60000 лв. Навеждат се съображения за социално-
икономическите условия в страната към момента на събитието, за нормативно
определения максимален размер на обезщетението, като според
жалбоподателката съдът не е съобразил претърпените вреди от нея при
определяне на размера на присъденото обезщетение.
Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и
вместо него постанови ново, с което бъде уважен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба
от ЗК „Лев Инс” АД, в която решението се обжалва в частта му, в която
исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 30000
лв. Излагат се съображения за необоснованост на обжалваното решеине,
постановено в противоречие с принципа за справедливост, поради
необосновано завишаване на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди. Травматичните увреждания са установени от
представените доказателства, като вещото лице е пояснило, че при
допълнителен преглед, в случай, че костта е зараснала напълно, предстои
операция за изваждане на фиксиращата метална остеосинтеза. От
приложената във въззивната инстанция епикриза е видно, че същата е
отстранена, фрактурата на костта е зараснала и е налице пълно възстановяване
на походката на ищцата. Действително, към момента на експертизата, ищцата
се е придвижвала с бастун, но с оглед последващата операция и възможността
за провеждане на рехабилитация, съществува реална възможност при нея да
настъпи пълно възстановяване от травматичните увреждания. При определяне
на размера на обезщетението, първоинстанционният съд се е съобразил с
вероятността от последваща операция и така е формирал своите мотиви за
завишаване на застрахователното обезщетение. Сочи се, че определената
парична сума е прекомерна и необосновано завишена, не съответства на
2
справедливостта и на естеството и интензитета на вредите. В мотивите на
съдебния акт не се съдържат обективно установените обстоятелства, за които
са наведени твърдения в исковата молба, въз основа на които е прието наличие
на нематериални вреди в приетия размер.
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено,
вместо което се постанови друго решение, с което се отхвърли исковата
претенция за неимуществени вреди за сумата над 30000 лв., ведно със
съответните последици.
Насрещната страна не е депозирала становище по тази жалба, но в
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заема становище за
нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно
решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на
спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Ф. А. А. твърди, че на 06.02.2023 г. на път ГП I-4,
км 91+000 в посока за гр. Варна, водачът на лек автомобил Ауди А6, с водач Г.
Н., предприема маневра „изпреварване” на влекач Ман, като не успява да
завърши маневрата безопасно и се удря челно в лек автомобил Фолксваген
Голф, движещ се в обратната посока, управляван от А. А., като водачът на л.а.
Ауди А6 се удря и в предна лява част на влекач Ман. Ищцата е била пътник в
лек автомобил Фолксваген Голф, и вследствие на произшествието на нея са
причинени телесни повреди.
След инцидента е откарана в МБАЛ „”Д-р Стойчо Христов” ЕООД,
3
гр. Севлиево, където е била на лечение до 14.02.2023 г. Получила следните
травматични увреждания: кръвонасядане на гръдния кош, предна коремна
стена, лява поясна и ингвинална област, кръвонасядания по лява гърда и
гръден кош, кръвонасядане на предна коремна стена, кръвонасядане по лява
подбедрица, охлузни рани по лява подбедрица, коляно и дясно коляно, закрито
счупване на дясна малкопищялна кост с изкълчване на дясна глезенна става,
металическа остеосинтеза на счупената кост, порезни и контузни рани по лява
китка. Предприето оперативно лечение, поставени тубуларна плака и винтове.
На 14.02.2023 г. отново постъпва в болница за долекуване, изписана на
24.02.2023 г. На 06.04.2023 г. постъпва за трети път за лечение и наблюдение в
Ортопедотравматично отделение към МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД, гр.
Севлиево за отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо
устройство след зарастване на счупването. Изписана на 10.04.2023 г.
Травматичните увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение в
движението на десен долен крайник, разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болки и страдания по време на възстановително
оздравителния процес. Към момента на исковата молба не е възстановена.
Наред с физическите травми А. е преживяла и душевни такива. Почувствала е
основателен страх за живота си, често сънувала кошмари и до момента
избягва да се вози в лек автомобил, не може да спи, изпитва постоянна
тревога.
Във връзка с лечението е сторила и имуществени разходи на стойност
888 лв., които също претендира.
Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗК „Лев Инс”
АД, към когото ищцата предявила застрахователна претенция на 15.03.2023 г.,
по която и до момента няма произнасяне.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 888 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП;
оспорват се травматичните увреждания, както и психичните страдания в
причинна връзка с произшествието; оспорва се интензитета и проявлението на
4
неимуществените вреди; причинната връзка между настъпването им и
инцидента; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е била
без поставен предпазен колан; оспорва се претенцията за неимуществени
вреди като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд
Габрово е прието, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно претърпяните травматични увреждания и
последиците от тях, възлиза на 45000 лв., доказаният размер на
имуществените вреди възлиза на 888 лв. и с оглед на това, че не са налице
данни за съпричиняване са присъдени тези стойности на обезщетенията, ведно
със законна лихва от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, съобразно
поисканото.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
06.02.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства, показанията на св. Г. Н. и заключението на вещото
лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 06.02.2023 г.
около 17,15 ч. на път ГП I-4, км 91+000 в землището на гр. Севлиево, лек
автомобил Ауди А6, с рег. № Т98****, управляван от Г. Н., който се движи в
посока от гр. София към гр. Варна, предприема изпреварване на влекач с
ремарке Ман, управляван от И. И., движещ се със скорост 84 км/ч. След
завършване на изпреварването лекият автомобил Ауди се прибира в лентата
си за движение, след което загубва водачът загубва контрол над автомобила и
движейки се със скорост около 103,9 км/ч навлиза в лентата за насрещно
движение и се удря в лек автомобил Фолксваген Голф, управляван от А. А.,
със скорост 68 км/ч. След удара л.а. Фолксваген Голф вследствие на
инерционните сили се завърта обратно на часовниковата стрелка, напуска
платното за движение и се установява на описаното в протокола за оглед
място. Л.а. Ауди след удара се завърта обратно на часовниковата стрелка,
загубва част от кинетичната си енергия, при което е ударен в задната си част от
т.а. Ман, продължава въртеливото си движение и се установява на описаното в
протокола за оглед положение.
След произшествието А. е настанена в болница, като от
5
представената медицинска документация, включително съдебно – медицинско
удостоверение от 13.03.2023 г., анализирана от вещото лице по изготвената
съдебно медицинска експертиза, се установява, че е получила следните
травматични увреждения: лентовидно кръвонасядане от дясното рамо към
левия хълбок, обширно кръвонасядане на корема под нивото на пъпа, масивно
кръвонасядане на лявата гърда, на левия хълбок и лява поясна област,
кръвонасядане по предно – вътрешната част на лявата подбедрица, порезни и
охлузни рани на гърба на лявата китка и пръстите, дълбоки охлузвания на
коленете и лявата подбедрица, изкълчване на дясната глезенна става, счупване
в долния край на малкия пищял на дясната подбедрица /външен глезен/.
Проведено е оперативно лечение чрез метална остеосинтеза. По механизъм
уврежданията отговарят да са причинени при травма вътре в купето на
автомобила, като има ясни следи от поставен предпазен колан по предната
повърхност на тялото от движението му напред от инерционните сили.
Кръвонасядането в поясната област е възможно от последователно движение
на тялото при ударите в седалката. Счупването на малкия пищял /външен
глезен/ и изкълчването на глезена, заедно и поотделто са довели до трайно
затрудняване на дивжението на десен долен крайник, за срок над един месец.
По отношение на изкълчването на глезена, възстановителният период е около
1,5 месеца. Счупването, наложило оперативно лечение, е с дълъг период на
лечение и възстановяване, като към момента на изготвяне на експертизата,
този период не е приключил. Непосредственият период на обездвижване на
крайника е около три месеца, след който движението е ограничено. Проведена
е втора операция за отстраняване на металните елементи, като предстои трета
за премахване на останалите части от остеосинтезата. Външните увреждания
/охлузвания, рани и кръвонасядания/ са с възстановителен период до около
един месец след травмите, като подкожните уплътнения, установени към
момента, са резултат от подкожни хематоми, в процес на организация. Могат
да персистират с години след травма.
При прегледа от вещото лице на ищцата, извършен на 06.12.2023 г.,
тя се е явила с помощта на бастун, със затруднение при стъпване на десния
крак. Съобщила е за предстоящата трета операция за премахване на
имплантите. Приемала един месец Калцикинон, сега приема отново, за
подобряване на състоянието на костното зарастване. След първата операция е
била вкъщи, придвижвала се с проходилка до втората операция. След втората
6
операция била с проходилка за 2 седмици, след това – с бастун. След втората
операция е посещавала 10 дни физиотерапия. Оплакала се от болки в областта
на имплантите на десния глезен. Движението в дясното коляно е добре, но в
глезена – силно ограничено и все още болезнено. Установени подкожни
уплътнения при прегледа – едно на лявото рамо горно – латерално, с размери
около 3 см и още едно, в горния квадрант на лявата гърда, с подобни размери.
Десният глезен е констатирано от вещото лице, че е оточен, външно-
странично над него има голям надлъжен белег с бледоморав до розов цвят.
В съдебно заседание вещото лице лекар пояснява, че предстои
контролен преглед, при който да се прецени настъпило ли е пълно зарастване,
само при настъпване на такова пълно зарастване, се премахва импланта.
Принципно не е задължително премахването на тези части, но се смята, че по-
добро възстановяване настъпва след костното зарастване и отстраняване на
метала. Вещото лице пояснява необходимостта от две операции за премахване
на металната остеосинтеза, като основният елемент се оставя, за да придаде
допълнителна стабилност, докато не настъпи пълно зарастване като здравина
в областта на счупената кост. При липса на риск за стабилността на крайника,
този елемент се прамахва.
Представени са епикризи за болнично лечение, както следва: за
периода 06.02.2023 г. – 14.02.2023 г., 14.02.2023 г. – 24.02.2023 г., 06.04.2023 г.
– 10.04.2023 г., т.е. болничен престой 22 дни. Във въззивното производство е
приета епикриза за периода 09.01.2024 г. – 12.01.2024 г., от която се
установява, че е отстранена пластинка и друго вътрешно фиксиращо
устройство след зарастване на счупването. Постъпила за физикална терапия и
рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален
комплекс” ЕАД, гр. София, филиал Хисар, за периода 12.04.2024 г. –
19.04.2024 г., за което е приложена епикриза. В нея е отразен статуса при
изписване – пасивни движения – слабо болезнени, активни движения – с
подобрени характеристики по отношение на сила, скорост и обем в глезенната
става.
От изготвената съдебно-психологична експертиза се установява, че
смъртта на съпруга й и телесните увреждания са предизвикали у А. силен
травматичен заряд – тежка стресова реакция и много съществена житейска
промяна, водещи до настъпването на продължителни неприятни
7
обстоятелства за лицето и значителни адаптивни затруднения. Вещото лице е
установило изразено невротично състояние с депресивен облик. Открояват се
натрапливи мисловни преработки и страхови асоциации, тя изпитва тревожни
опасения за здравето и изхода от предстоящата операция. Съобщила е за
персистиращо безсъние, усещане за намалена трудоспособност, отпадналост,
безсилие, бърза уморяемост, затруднено справяне със задачите от
ежедневието. Според вещото лице психологичното й изследване очертава
състояние, което може да се диагностицира като „Реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията”. Индивидуалното предразположение на
личността е благоприятна предпоставка за неговото разгръщане. Към момента
на експертизата – 26.09.2023 г. негативните психоемоционални ефекти не са
дезуактуализирани. Тя е в нестабилно психическо състояние, което не изисква
спешна медицинска интервенция, но оказването на психологическа подкрепа е
препоръчително.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.
М. СА., дъщеря на ищцата. След като разбрала за катастофата, свидетелката
отишла в болницата в гр. Севлиево, видяла майка си в синини по лицето, по
тялото, кръв по лицето, лежала на носилка, не можела да става. Бил й счупен
кракът, направо висял, майка й не можела да стои от болки, само охкала и
ревяла. Свидетелката разбрала, че баща й починал на място. В продължение
на три месеца свидетелката гледала майка си – един месец в болницата стояла
до нея, нощувала там, вкъщи продължила да я гледа. Оперирали я, сложили
импланти, при втората операция махнали гвоздеите, свидетелката пак я
гледала малко. Все още не може да върви, придвижва се трудно, само до
близкия магазин ходи. Ползва една патерица за придвижване /разпитът е от
26.10.2023 г./. След втората операция започнала да стои сама, свидетелката
ходела да й помага само. През трите месеца, докато била при майка си,
свидетелката извършвала всички битови дейности, придружавала я до
тоалетна, за къпане, но основно майка й била на легло. След втората операция,
когато й премахнали импланта, била по-добре, вече можела да се придвижва,
между първата и втората операция не можела толкова да се движи. След
първата операция не й давали изобщо да става, докато я изпишат, след това
започнали да я учат да ходи с две патерици, а преди това – с проходилка. До
втората операция си служела с двете патерици, след втората операция вече
почнала с една патерица. Приемала постоянно обезболяващи, и сега й се
8
налага някой път, защото при малко натоварване започва да я боли кракът.
Свидетелката живеела в друго населено място, което наложило промяна и в
нейния живот, имала три деца, които се наложило да остави да ги гледа
свекърва й. Преди произшествието била съвсем друга жена – весела, сега
зависи от децата си, постоянно реве, постоянно иска да има някой при нея.
След смъртта на съпруга й се променил животът й – те били неразделни,
четиридесет и няколко години били заедно. И към момента свидетелката й
помага да си напазарува, за чистенето, когато се налага да се качва нависоко.
Горе-долу домакинската работа си я върши сама. Докато била в болницата и
след това вкъщи не спяла нормално, имала страхове, все си мислела, че
съпругът й ще излезе.
Св. А. С. е зет на ищцата.Той също е възприел ищцата в болницата,
имала кръв по ръцете, по дрехите, лицето й било надуто, не приказвала
адекватно, била разбрала, че съпругът й е починал при произшествието.
Оперирали я, лекарите казали, че операцията е била тежка. Налагало се
свидетелят по няколко пъти на ден да ходи в болницата, съпругата му останала
там да се грижи за майка си. Ф. се оплаквала от болки, не можела да мърда в
леглото, да става, нито да се обръща. Впоследствие свидетелят разбрал, че е
цялата в синини. Купували й мехлеми за болката. Като се прибрала вкъщи,
дъщеря й повече от месец я гледала, била на легло, можела да сяда само. След
месец, месец и половина започнала с помощ да се изправя, за да отиде до
тоалетна. Ползвала постоянно две патерици или проходилка. До втората
операция постоянно й били нужни тези помощни средства. При нея нещата
протекли по-сложно, килограмите също имали значение. Още не може да
стъпва, като постои час права и кракът й се надува. Използва обезболяващи
при нужда. След произшествието паднала духом, станала нервна, постоянно
ревяла, избухвала пред свидетеля, не можела да спи. През ден се налагало да
ходят да й пазаруват. Към момента не ползва бастун и патерица, но не може да
се придвижва както трябва.
За претърпените неимуществени вреди А. е предявила
застрахователна претенция към ответното дружество, получена на 15.03.2023
г., по която няма определено обезщетение.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
9
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Г. Н., в
резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на
поведението й следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата – водачката е загубила контрол върху
управляваното от нея МПС, с което е нарушила чл. 20, ал. 1 ЗДвП, след
приключена маневра изправарване, с несъобразена с пътните условия скорост.
От събраните доказателства се установява, че Н. с управлявания от нея
автомобил, в нарушение на посочените по-горе правила за движение по
пътищата, е нарушила устойчивото си движение, напуснала пътното платно,
навлязла в насрещната лента за движение, където в този момент се е движил
автомобилът, в който се е возила ищцата, и между двата автомобила е
настъпил удар.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата А. е получила телесни увреждания –
кръвонасядания в различни части на тялото, охлузвания, изкълчване на дясна
глезенна става и счупване в долния край на малкия пищял на дясна
подбедрица. Тези увреждания представляват нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача Г. Н.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Н. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Н. е управлявала автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Н. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденото лице е упражнило правото си на пряк
иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. А. е
10
изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. Към 2021
г. минималната работна заплата възлиза на 650 лв., за 2022 г. – на 710 лв., а за
2023 г. – на 780 лв., общият доход средно на лице според данни на НСИ за
2021 г. възлиза на 7705 лв., за 2022 г. – 9008 лв., а за 2023 г. – на 10846 лв.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства следва да се отчете
още: естеството на травмите – увреждане в различни анатомични области –
дясна глезенна става, които увреждания причиняват трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, кръвонасядания по тялото – рамо, корем,
гърда, по крайниците – по лява подбедрица, охлузвания по коленете, лява
китка, лява подбедрица; търпяните болки – значителни за продължителен
период от време, налагали прием на обезполяващи средства /показанията на
разпитаните свидетели/; наложилото се оперативно лечение, като към
момента на ищцата са извършени три операции; оздравителният период – по
отношение на изкълчването на глезена – 1,5 месеца, на охлузванията и
кръвонасяданията – един месец, а по отношение на счупването –
оздравителният период продължава и към момента; тежък възстановителен
период непосредствено след инцидента – в болница, на легло, като три месеца
крайникът е бил обездвижен. По време на възстановителния период е
11
нарушено социалното функциониране на ищцата, тя е пенсионерка, но е била
в невъзможност да задоволява социално-битовите си нужди, като изцяло е
била на грижите на дъщеря си и на зет си. Следва да се отчете и възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 59 години, когато възстановяването протича
по-бавно. Към момента на прегледа от вещото лице 10 месеца след инцидента
са установени подкожни уплътнения на две места, белег на глезена, оток на
същия /оперативния цикатрикс и отокът са констатирани и при обективното
състояние на ищцата при приемането й в болница на 12.04.2024 г./. Ищцата е
претърпяла и душевни страдания – реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията, като към момента на изследването от вещото лице психолог
/експертизата е депозирана на 26.09.2023 г. – седем месеца и половина след
инцидента/ е изпитвала тревожни опасения за здравето си, страх, безсилие,
затруднено справяне със задачите от ежедневието.
От друга страна, по отношение на останалите увреждания извън
счупването на десния външен глезен, оздравителният период е относително
кратък – месец – месец и половина. Данните са, че е налице пълно зарастване
в областта на счупването, което е позволило отстраняване на металния
елемент, проведената последваща рехабилитация е успешна, тъй като са
подобрени характеристиките по отношение на сила, скорост и обем, поради
което в социално битов план ежедневието на ищцата се нормализира. Следва
да се отчете, че психологическите негативни изживявания до голяма степен се
дължат на загубата на съпруга й при пътно-транспортното произшествие,
каквото основание не е наведено в исковата молба.
С оглед на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че размер на
обезщетението от 45000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям
размер не следва да бъде определяно, тъй като в областта на счупената кост е
настъпило пълно зарастване, позволило отстраняване на металния имплант,
тенденцията в резултат на изминалото време и проведено лечение е
положителна, което се установява от приложената във въззивното
производство епикриза след извършената физиотерапия, след втората
операция на 06.04.2023 г. състоянието на ищцата значително се е подобрило,
видно от показанията на разпитаните свидетели, което е позволило ищцата
12
сама да се справя в социално-битов план.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че
обезщетението не е съобразено с обществено-икономическите условия на
живот в страната към момента на деликта, както и с получените травматични
увреждания и тяхното отражение към начина на живот на ищцата.
Травматичните увреждания и тяхното лечение са обсъдени от първостепенния
съд, при определяне на размера е съобразено обстоятелството, че лечебният
процес не е приключил и предстои допълнителна, трета операция за
премахване на останалите части от металната остеосинтеза. Размерът на
обезщетението е съответен със стандарта на живот, както и практиката на
съдилищата по аналогични случаи.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от Ф. А. претенция против ЗК „Лев Инс“ АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 06.02.2023 г., е основателна и доказана до
размер на 45000 лв., до които правни изводи е достигнал и първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на постановеното решение в
обжалваните части.
При този изход на делото, разноски на страните не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от 09.01.2024 г., постановено по гр.
д. № 274/2023 г. на Окръжен съд Габрово в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13