Решение по дело №1847/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 203
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Гергана Точева Стоянова
Дело: 20195610101847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        203                               16.07.2020 год.                           Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен  съд- Димитровград  в откритото си заседание  на тринадесети юли през 2020 год. в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1847  по описа на съда за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

         Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 27.12.2017г. между „БАНКА ДСК” ЕАД, в качеството на КРЕДИТОДАТЕЛ. и А.З.А., в качеството на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за стоков кредит 321050 („Договора за кредит“) - Доказателство 1, по силата на който банката предоставя па кредитополучателя кредит в общ размер на 1299 лева (чл. 1, бука „а“ от Договора за кредит), представляваща продажната цена за закупуване на следната стока: 1 брой аудио система (Високоговорители) SONY SHAKE - ХЗО, съобразно Фактура № ********** от 27.12.2017г. - Доказателство 2. Същите отговарят на постъпилото от страна на ответника Искане за предоставяне на стоков кредит 321050 от същата дата.Усвояването на горните суми се извършва въз основа правилата на чл. 3 от Договора за потребителски кредит, по силата на който средствата по кредита се отпускат от КРЕДИТОДАТЕЛЯ чрез превеждане на сумата по сметка на продавача на стоката („Търговец“), избрана от кредитополучателя, за заплащане на продажната цена.Във връзка с горното продавачът „ЗОРА М.М.С.“ ЕАД, ЕИК *********, е издал на А.З.А. Фактура № ********** от 27.12.2017г. за сумата от 1299 лв. с включен ДДС. Във фактурата е посочено, че продажната цена е заплатена, като е отбелязан и номерът на Договора за кредит.Погасяването на посочената по-горе обща сума, по силата на чл. 4, се извършва по посочената в същата разпоредба банкова сметка. ***а стр. 6, във вр. с чл. 2 от Договора за кредит, съобразно който потребителят се е задължил да задълженията си c 18 месечни вноски, 17 от които по 85,94 лева и 18-та в размер на 67,22 лева. Първата вноска е дължима на 10.01.2018г., респ. падежът на последната е настъпил на27.06.2019г.Съобразно чл. 6 и чл. 7 от Договора за кредит, годишният лихвен процент е в размер на 22,88%, а начисляваният годишен процент разходите е фиксиран на 25,36%. Ето защо, за улеснение на страните, в самия Погасителен план е представена както пълната сума на лихвите - 229.20 лева. така и крайната дължима сума от 1 528,20 лева (в случай на навременно заплащане на месечните вноски).В случай на забава за погасяването на определена вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение за забава, съобразно раздел VI, чл. 12 от Общите условия, инкорпорирани в пакета на Договора за кредит. Самата лихва е в размер на 10%, а начисляването се извършва чрез добавяне на 10 пункта към договорната лихва.Подписвайки Договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора Тарифа.Видно от приложената Декларация за получаване на преддоговорна информация (Доказателство № 4), ответницата е получила пълната информация по см. на чл. 5 и сл. ЗПК.Кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 487,69 лв. (за главница са отнесени 384,61 лв., а за лихва - 103,08 лв.), след което е преустановил вноските, в резултат на което непогасени са останали 914,39 лв. главница и 126,12 лв. договорна лихва. С други думи изцяло погасени са били първите 5 вноски по погасителния план, а шестата е частично заплатена, т.е. ответникът е изпаднал в забава на 11,06.2018г. за остатъка от вноска № 6, а за останалите - на датата, следваща падежа по погасителен план. Ето защо и кредитодателят е начислил и обезщетение за забава в общ размер на 54,68 лева. считано от 11,06.2018г. до момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК.Също така. с оглед падежирането и на последната погасителна вноска, всички неплатени по процесния договор за кредит суми са били изискуеми към момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. към момента на депозиране и на настоящата искова молба.С оглед горното, задълженията на кредитополучателя към момента подаване на заявлението, а и към момента на депозиране на настоящата искова молба, по процесния Договор за стоков кредит № 321050 от 27.12.2017г., възлизали общо на 1 095,19 лева (хиляда деветдесет и пет лева и 19 ст.), както следва:

914,39                                                             лева - главница;

126,12                                                            лева - възнаградителна лихва за периода от 11.05.2018г. до 27,06.2018г.;

-                     54,68 лева - мораторна лихва от момента на забава на съответната вноска до момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната .лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Между „Банка ДСК“ ЕАД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от И.04.2018г. (,.Рамковия договор за цесия“) .Процесното вземане е прехвърлено на доверителя ми по силата на Допълнително споразумение от И.01.2019г. към Рамковия договор за цесия, ведно с Приложение № 1 към него (опис на прехвърлените вземания) и Потвърждение за извършена цесия .Въз основа на пълномощно от 26.05.2017г. (Доказателство № 7), по силата на което „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да извърщва уведомяване за цесията, доверителят ми изпраща по пощата Уведомително писмо от 18.02.2019г. — Доказателство № 8, и Уведомително писмо от 30.09.2019г. — по куриер (Доказателство № 9).По така описаното вземане е депозирано Заявление по реда на чл. 410 от ГПК, с което е образувано ч.гр.д. № 1160/2019 г. по описа на PC - Димитровград, като искането е уважено и е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и липсата на доброволно изпълнение на задължението, за Доверителят ми е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК за установяване на вземането му.

Моли съда да признае за установено, че А.З.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите в размер на:1 095,19 лева (хиляда деветдесет и пет лева и 19 ст.), представляваща както следва: 914.39 лева - главница;

126.12                                             лева - възнаградителна лихва за периода от 11.05.2018г. до 27.06.2018г.;

-                                      54,68 лева - мораторна лихва от момента на забава на съответната вноска до момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;

Да се осъди да заплати на ищеца и сумата 175 (сто двадесет и пет лева) - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от които: 25,00 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен, в условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да осъди А.З.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ (Потребител) по Договор за стоков кредит № 321050 от 27.12,2017г ., да заплати на ЦЕСИОНЕРА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* общата сума в размер на 1 095,19 лева (хиляда деветдесет и пет лева и 19 ст.), от които:

914.39                                              лева - главница;

126.12                                             лева - възнаградителна лихва за периода от 11.05.2018г. до 27.06.2018г.;

-                                      54,68 лева - мораторна лихва от момента на забава на съответната вноска до момента на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането.

-                                      Претендира разноски както по заповедното произовдство, така и по настоящото исково производство.

 

По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последната не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първо заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лева  - ДТ и 50/ петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира, следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 75/седемдесет и пет/лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за  държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 465.48 лева/ за държавна такса-125 лева, адвокатско възнаграждение/340.48/, които следва да му бъдат присъдени. 

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.З.А., ЕГН ********** ***, че дължи изпълнение на парично задължение към “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата: 914.39 лв.(деветстотин и четиринадесет лева и 39 ст.) - главница по Договор за стоков кредит № 321050/27.12.2017г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 126.12 лв.(сто двадесет и шест лева и 12 ст.) – договорна лихва за периода от 11.5.2018г. до 27.06.2018г., сумата от 54.68 лв.(петдесет и четири лева и 68 ст.) - обезщетение за забава за периода от 10.06.2018г. до 02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане,

 

 

ОСЪЖДА А.З.А. с ЕГН : ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата от 25 лв.(двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лв.(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, представляващи направени по заповедното производство разноски / ч.гр.д.№1160/19г. по описа на ДРС /.

ОСЪЖДА А.З.А. с ЕГН : ********** ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата от 465.48/четиристотин шестдесет и пет лева и 48 ст./, представляваща направени в настоящото производство разноски .

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 16.07.2020г.

Секретар: Д.Петрова